Пролет идва вече, радва й се ЯНУАРСКОТО човече! (52)

Да кажа първо за логопеда. Естествено като отидохме Сами се притесни. Логопедката първо разпита нас и после зададе няколко въпроса на него. В началото той не отговаряше много, но после се отпусна. Каза ни, че не вижда сериозен проблем, работиха по една книжка, даде му един пъзел, задаваше му въпроси. Обясни ни как да работим с него и в началото на септември да отидем пак. Ако тогава прецени ще започне работа с него. Казах й, че буквите З, Ж, Ч, Ц, Щ, Ъ, Р не може да ги изговаря изобщо. Тя ми отговори, че върху тези звуци се работи след 4-4,5 годинки. Трудни са.

Елч, стискам палци за меренето на бебчо, вярвам, че всичко ще е наред. А това за страховете е ужасно. Дано успеете скоро да ги преборите!

Бубе, успех, силно ти го желая. Целият ти труд и старание, трябва да бъдат възнаградени.
Ох, като чета и за страховете на Влади ми е много мъчно за тези сладки душички. Бързо да отминат!

Мрм, радвам се,че почивате на толкова хубаво място.

Буби, много е хубаво че Зори и Митето са си компания.

Друго - забравих! По-късно ще се включа пак!

Привет от Белград.
Децата са на морето с баба и дядо.
Еми, успокои ли се след прегледа

Здравейте момичета
Не съм писала скоро - при нас нищо ново - Буба ходи на ясла,каката вече е ваканция /свърши и Сръчковци в у-ще и сега по цял ден скучае / Уж чете книжки , ама май повече компютъра я влече,ходят и с баба й по градинките, играе с децата обаче все не й стига играта
А вечер така както Буба заспива /изморена от яслата/, така пък голямата сън не я хваща - гледа с баща си и късните мачове Хич, ама хич не ми харесва това - аз се трупясвам още в 10 ч., а те развява по нощите....

Еми Чудесно инфо Нали знаеш,че и ние сме зле с говора, ама като те четох май няма за какво толкоз да се притесняваме..... Четох че си имала перипетии и с Маринка - радвам се,че всичко е завършило с добър край и е послушала мама Целувки от нас

Елч,Бубе Напълно ви разбирам за страховете - нямате си на представа какво съм преживяла с каката ни Тя е ужасно страхлива и супер чувствителна То това кучета,котки,мухи, паяче.... , вечер спи на светната лампичка, като беше по-малка и от другите деца на площадката се страхуваше . Не беше никак контактна, абсолютен темерут - с никой не говореше по улиците,криеше се все зад мен, като тръгна на детска - половин година прекара седейки на столче и наблюдавайки децата Дано децата ви да преодолеят по-скоро страховете си ,защото наистина е много гадно. Съчувствам

Елч - ще чакам да се похвалиш за бебчо Надявам се мерките да са ОК И мноооого си почивай сега

Бубе - стинати палчета и от мен

Рали - съжалявам за загубата

Фея - дано вашия близък да предолее бързо здравословните проблеми

Какче - как е Алекс ? Баткото помага ли? 

Използвам и да честитя на всички поводите, които сте имали напоследък за празнуване - рожденни,именни дни на всички малки и големи Бъдете здрави

Целувки

Люба, да си изкарате чудесно с ТМ. Аз се поуспокоих, днес намерихме в един магазин точно книгата по която логопедката питаше Сами разни неща, сега даже се занимавахме, интересно му е.

Раличка, толкова много се радвам, че писа. Моля те, не ни забравяй и пиши.
Целувам ви и аз!

Елч, съвсем от нищо ли не се е оплаквала преди това? Някъде бях чувала, че страховете могат да се прехвърлят от едно нещо на друго. Но ако не се е оплаквала от нищо, тогава наистина май това с музея е отключило нещо.  А какво казва твоята приятелка, какво предлага за преодоляване? А Дара се страхува да ходи в другата стая сама ли? Ох, много ми става мъчно, че така се плаши милата... 
Между другото, стискам палци при Марков, но съм сигурна, че всичко ще ви е ок. 

Емили, радвам се, че си се успокоила и че всичко е в норми. А коя е книжката, с която сте се занимавали? Какво представлява? Стана ми любопитно. 

Рал, голям зор си видяла и ти... А сега как е каката? Отшумяха ли страховете? Зоринка също е много свита, когато контактува с чужди хора и не продумва изобщо поне първия половин час. Направо се спиртосва, не знам защо така. Трудно се отпуска... 

Днес съм хиперактивна просто... 

Буби, книгата е голяма с твърди корици и се казва " Моята първа книга" 3-6 години. В нея са събрани картинки от дома с предмети, от детската градина, азбуката, цифрите, цветовете, формите, домашни и диви животни, плодове и зеленчуци,часовникът, членовете на семейството. Хубаво е, че всичко е заедно в една книжка. На логопедката беше по-старо издание и имаше малко повече неща, новото хем по-малко, хем по-скъпо.

Пепита, Честит Рожден Ден! Бъди здрава, много щастлива и обичана!

емили, книжката ми звучи много интересна. аз сега реших малко да поспра с обучението. някак не ми се вижда нормално на 3,5 г. Дара да знае всички букви, цифри, геометрични форми, и да смята. нека си има детство, тези неща няма да й се разминат. макар че като гледам любовта й към математиката не може да бъде озаптена за момента - непрестанно си мъкне някакви еднотипни неща, реди ди, брои ги, обяснява ни колко са останали, колко са били и т.н.

буби, преди това не я беше страх изобщо от нищо, дори си ходеше в тъмни стаи, а сега дори през деня ако избщо отиде в друга стая (ако не ходи казва "много ме е страх"), взима бързо нещото, което й трябва и се затичва с всичка сила към стаята, в която съм аз пищейки от ужас. и да, страховете се пренасят от един към друг. много ми е тъпо, защото самата аз съм много страхлива и много ми се искаше да й спестя това.
иначе проблем с общуването няма, дори напротив. по заведенията вече се срамуваме, ходи да задява децата по масите, изнася им представления, за да я забележат и после им заявява, че са й приятели и ги прегръща и целува. най-забавно е като й дават храна (ние откачаме от срам, непрестанно нося нещо в чантата, за да дава и тя), тя я носи при нас и я зарязва, защото нали не я влече яденето  

иначе понеже стана въпрос за мерките. вчера пак бях по спешност на преглед, при пореден дежурен лекар, който отново измери бебето гигант - с над 3 седмици по-голямо по всички показатели (като главата му върви засега 5 седмици напред). започвам да си мисля, че трябва да се подготвя, че бебето ще се ражда по-рано и може да ми се сбъдне мечтата да имам бебе лъв

Елч, ние основно ще наблягаме на цветовете, формите, предмети, някои букви, цифри...И аз не смятам, че отсега трябва да ги затрупваме с учене, логопедката каза,че всичко трябва да е под форма на игра, разговор. А не целенасочено-сядаме да учим.

Елч, голям мъж ще имате, дано ти се сбъдне мечтата зя бебе лъвче, ама да постои по към края на зодията.
 

Емили, радвам се, че притесненията ти са отпаднали! Боян не знае букви цифри, камо ли да чете и смята (то и кака му не знае буквите), но изобщо не виждам нищо притеснително. За буквите /звуците/, които си споменала - Михаела от 4,5 започна да ги казва от самосебе си, а Р-то още не. Оставила съм децата да играят, за учене имат толкова много време. То сега като знаят да четат и смятат, как ще им е интересно в училище?
Аз за друго се замислям напоследък - Боян играе основно с кака си и нейни приятелки. С момчешки неща не се занимава. Не зная, дали вече излиза от нормалните рамки - вчера кака му беше на гости, а той сам си играеше в едната стая. По едно време го проверявам - той подредил старателно едни чинийки, чашки, кани на масата. Питам го какво прави, а той ми обясни, че е поканил гости и ще им сервира чай... Това малко ме стресна. Дали е нормално? Няма начин да ги разделя и всеки да си има компания - той винаги е залепен за кака си.
Елч, напълно вярвам, че се е стреснала в музея. На моята приятелка детето започна да заеква и да сънува кошмари след един цирк. Психоложката и беше казала, че често се случва и трябва време да отшуми. Стискам палци бързо да отмине!

Елчи, безопасно ли е бебе лъв?
Искам да ви кажа, че тези амбиции са само с първото дете. С две деца и работа вече нямаш желание да научиш детето на азбуката, защото знаеш, че това е неизбежно в детската

Емили, радвам се, че новините от логопеда са добри.

mrm, моите са две момчета, но си имат кухня. Готвят, месят, правят чай, палачинки...  Имат си по една кукла - носят си ги, приспиват си ги, хранят си ги, доскоро ревяха да купуваме колички на куклите (отказав единствено защото са безбожно скъпи или ужасни боклуци, които се чупят супер бързо)... Това са нещата от живота в крайна сметка. Някой ден все ще им се наложи да готвят, чистят и гледат деца, нищо, че са момчета. Намирам го по-скоро за бонус в тяхна полза.  Играчките/игрите са безполови. 

Нощни, мерси! От клавиатурата ти звучи много добре Все пак ще карам баща му поне малко да ритат заедно (те и 2-мата са против, ама уж за добро).

люба, неко го кажем така - по-добре да е лъв, отколкото рак
аз дара не съм я карала да учи, тя непрестанно ходи след мен и ме пита "коя е тази буква?", "тук какво пише?", цифрите установихме, че ги знае случайно - взехме й часовник за ръка и на шега я питахме "колко е часът?" и се оказа, че познава цифрите до 10. смятането подозирам, че тръгна от котките пред блока, защото все гледа колко са, като си тръгне някоя знае колко остават и т.н. някак без да иска се научи на тези неща

Не е нужно да ритат, ако не им харесва. Има и други "мъжки" забавления, които могат да правят заедно. Важно е да им харесва и на двамата, а не да се прави насила, за да е наистина за добро... Могат например да си правят състезания с коли, да редят пъзели, да сглобяват разни работи с конструктор, да пускат хвърчило... Има супер много варианти.

На този етап момчетата все още са в сферата на влияние на майките си и това е напълно нормално.  Вече към пубертета започват постепенно да се обръщат към бащите си и е важно тогава бащите да откликнат и да са отворени за нуждите им. Момичетата също някъде в пубертета се обръщат към бащите си, но после се връщат отново в сферата на влияние на майките си.

Привет и от мен:)

Рали, съболезнования и прегръдки!

Елч, дръж се и почивай!.
За страховете - май всеки минава през такъв етап. Мойто се беше изплашило (хем преди близо 2 години) от един човек с костюм на витамините Марсианци в мола. И до ден-днешен единственото, от което я е страх, е дали няма да дойде "големият Gummy Bear", понеже на това го оприличи.

Иначе и аз съм я водила в този музей, попита ме по едно време тия животни не са ли "хапещи", аз й обясних, че са хапещи, но точно тези са направени на играчки, пълни са с памук и не хапят. И не се е уплашила, даже много ентусиазирано после разказваше за тях.

Момичета, аз съм в лека депресия. Нещо не можем да се навием на второ бебе, не знам дали ще се справим. Има ли сред вас (сигурно им де, но да попитам за кураж:) такива с две деца, които плащат жилищен кредит/наем и нямат баби в своя град? Как успявате? Не знам финансово и чисто, как да кажа, логистично дали ще се справим, дали ще мога да работя с две малки разболяващи се деца, които няма дори кой да взема от градина освен мен. А ако не работя, как ще си плащаме за жилището, освен всички останали разходи... Ей такива мисли ме тормозят. Извинете, че ви занимавам, но не искам да дискутирам тия неща и с близките ми, затова пиша тук.

Емили, тези звуци, които не казва Сами, са наистина трудни, без да съм специалист. И Ди не ги казва ясно, без "р"-то. Ама засега не съм я водила на логопед.

Бубе, успешно вземане на изпита!