Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 22 апр. 2014, 17:22 ч.

Осиновяване на деца, живели в приемни семейства

  • 80 814
  • 133
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 780
Темата има за цел споделяне на личен опит, съвети, статии... свързани с осиновяването на деца живяли в приемни семейства преди осиновявянето.
Мисля, че темата е специфична и има малко информация по нея, защото приемната грижа в България се развива по-интензивно последните няколко години.

Знаете, приемната грижа е социална услуга, идваща да замени институционалното отглеждане на деца. Тя е временна грижа и въпреки, че в наредбите касаещи приемната грижа е дефинирана като краткосрочна - до 6 месеца, средно срочна - до 3 години и дългосрочна - до навършване на пълнолетие на детето, тези срокове са твърде условни. Условни са, защото социалните от ОЗД има указание да вписват в регистрите за осиновяване всички деца (непотърсени 6 месеца след изоставянето им), без значение в какъв срок са настанени в приемните семейства, поддържат ли връзка с биологичните си роднини, от колко години живеят с приемните си родители и колко свързани с тях се чувстват.

Приемните семейства вече са около 2 000 за цялата страна, ще стават и повече. България има "задача" да затвори всички интституции за деца във вида, в който съществуват в момента. Разбира се част от тях, ще бъдат преобразувани в Центрове за настаняване от семеен тип, Дневни центрове...

Отглеждането на деца в семейна следа вместо в институции има своя смисъл и полза за децата. В обучението на кандидат осиновителите е сериозно застъпена темата за привързаността (на Болби), нейните нарушения и последиците от това за всеки един аспект от развитието на децата. Много е писано в темите тук, има и много хубави лекции на Теа (в закована по-горе тема) по въпроса.
Та в приемни семейства, децата имат възможност да се свържат емоционално с обгрижващите ги възрастни и така да растат и се развиват по оптимален начин.

Последна редакция: ср, 23 юли 2014, 09:30 от Редактор*

# 1
  • София
  • Мнения: 780
Много често се поставя въпроса какъв е смисълът в това детето да създава емоционална връзка, която в последствие ще бъде прекъсната, не е ли твърде тежко, жестоко... за детето.
Да, за детето е много тежко, преживява сериозна загуба, страда, но страданието да живееш в институционалния емоционален и социален вакум е в пъти по-голямо. Специалистите се обединяват около това, че ако детето е успяло да създаде сигурна емоционална връзка с обгрижващите го възрастни, то ще е в състояние да пренесе този си емоционален опит и способност да се свързва и към осиновителното си семейство, при подходящите условия.
Разбира се на това не трябва да спътва безмисленото местене на деца от дом, в приемно семейство, после в осиновително, понякога пак в дом.

Знаете, че преди да бъде настанено едно дете в приемно семейство то се вижда с приемното семейство с определена честота, т. нар. период на напасване. Периода на напасване е между 4 и 6 седмици, често е подчинен на изготвен план за честотата на вижданията, гостуване в семейството, срещите се наблюдават от социалните работници и се изписва доклад за това как е протекло "напасването", дали детето се адаптира, има доверие, чувства се спокойно със...

При осиновяването такъв регламентиран период нямат и в тази връзка осиновителите не могат да бъдат задължени да виждат детето толкова често, колкото е необходимо за да се "адаптира" и опознае новото си семейство.
Тук ще цитирам писано в друга тема:
"Това, което може да направите е да виждате детето възможно най-често преди да го вземете в къщи. Всеки ден, през ден...Вероятно сте ангажирани, свързано е със средства, но е изключително важно да разберете, че за адаптацията на детето за месеци напред както и за емоционалното му здраве е важно, то да отиде при хора, които вече познава, чувства се комфортно с тях, има им доверие, свикнало е.

Осиновяването на дете от приемно семейство се различава от осиновяването на дете от институция основно по това, че  детето в приемно семейство има изградена привързаност към приемната си "майка" и раздялата с нея ще е голяма загуба за него, съпроводено със силна скръб, гняв, затваряне, отчаяние... Децата от институции обикновено си тръгват с "охота" от там.
Шока за детето едновременно да изгуби единствената си фигура на привързаност и да отиде при почти непознати хора е огромен.

За пример, в Германия, в случаите на преминаване на толкова малко дете от приемно семейство в осиновително, отнема толкова време, колкото е необходимо на детето за да може "само да тръгне" към осиновителното си семейство. Има случаи в които това отнема месеци. В България интересите на децата са на заден план, местят ги като "стока".

В интерес на вашето дете е да ви познава добре преди да дойде и да заживее с вас, във ваши ръце е това да се случи. Няма законово регламентиран преход, който да следи за готовността на детето да прекъсне една връзка и да започне нова...от вас зависи."


# 2
  • Мнения: 989
Здравейте!

Задавам въпроса си и тук. Осиновяваме дете на годинка и два месеца. Детето живее в приемно семейство от повече от година. Връзката между малката и приемната майка е много силна. Това даже е слабо казано. Връзката е като между майка и дъщеря. За детето ще бъде изключително тежка раздялата с приемното семейство. Моля за съвети как да направя прехода по-лек за детето.  Приемните родители живеят на другия край на страната и няма как да осъществяваме често контакти с тях. Какво мога да направя, за да облекча поне малко това мъниче, което ще бъде много тъжно и уплашено без хората, които са се грижили за него до този момент.

Друг утежняващ фактор е това, че приемното семейство е от турски произход и детето не разбира български.

Благодаря предварително на всички!

# 3
  • Мнения: 83
Здравейте!

Задавам въпроса си и тук. Осиновяваме дете на годинка и два месеца. Детето живее в приемно семейство от повече от година. Връзката между малката и приемната майка е много силна. Това даже е слабо казано. Връзката е като между майка и дъщеря. За детето ще бъде изключително тежка раздялата с приемното семейство. Моля за съвети как да направя прехода по-лек за детето.  Приемните родители живеят на другия край на страната и няма как да осъществяваме често контакти с тях. Какво мога да направя, за да облекча поне малко това мъниче, което ще бъде много тъжно и уплашено без хората, които са се грижили за него до този момент.

Друг утежняващ фактор е това, че приемното семейство е от турски произход и детето не разбира български.

Благодаря предварително на всички!

Поли, децата пет пари не дават за това, че семейството е приемно, временно или, че са там за малко. Това е често пъти тяхното единствено семейство, което са имали и това са техните мама и татко и няма лесен начин да отидат на друго място без раздялата да е тежка. Разбрах от другата тема, че не можете да пътувате и че мислите след като вземете малката да и отделите около седмица отпуск за адаптация. Кака, всички искаме да дойде възможно най-бързо времето, когато ще си вземем детето вкъщи, но трябва да си дадем сметка, че децата също имат чувства и страдат. Представи си първия ден на дъщеричката ти вкъщи - уплашена, разделена от семейството си и от познатия и свят, на ново място с хора, които дори езика и не знаят. Как ще я успокоиш, когато не те разбира? Как ще я утешиш? Не ме разбирай погрешно, просто помисли няма ли някакъв начин щом не можете да пътувате постоянно, то поне да опиташ да си вземеш 1 седмица отпуск и да отидеш в града на приемното семейство, за да прекараш максимално повече време с детенцето? Така малко от малко поне теб ще познава и няма да те чувства като чужд и непознат човек. Също така говори със социалните и настоявай, поне докато детето е при тези хора, да му говорят на български език. Това е твоето дете и ти имаш право да изискаш да се съобразят с теб, не с тяхното удобство. Ум не ми го побира как са ги избрали за приемно семейство, което да отглежда деца без да знаят български. Това е направо не безотговорно, а престъпно. Но и да го коментираме, и да не го коментираме е факт и в твоя случай няма как да се промени. Хубавото е, че детенцето е много мъничко и надали знае много думи, дори и на турски. Пък и много по-лесно ще се приспособи, отколкото ако бе по-голямо. Но се въоръжи с много търпение и много любов, много повече, отколкото предполагаш ще ти е нужно. Wink И още нещо - не зная твоите дечица на колко години са, но преди да ги пратиш при баба им бих те посъветвала да изпробваш да посрещнат и те с вас малката. Често пъти децата, събрани с други деца, приемат по-лесно новата обстановка. Те не плашат така, както възрастните.  Simple Smile

ПП : Не зная какво са Ви учили Вас на курса, но ако са Ви говорили за любимата играчка и любимото одеалце, то възползвай се от този урок. Ако не са, то казвай и ще обясня. Може пък да действа, де да знае човек - психолозите бяха много убедителни.  Simple Smile И горе главата - ще се справите.  Simple Smile

# 4
  • Мнения: 607
Здравейте!

Задавам въпроса си и тук. Осиновяваме дете на годинка и два месеца. Детето живее в приемно семейство от повече от година. Връзката между малката и приемната майка е много силна. Това даже е слабо казано. Връзката е като между майка и дъщеря. За детето ще бъде изключително тежка раздялата с приемното семейство. Моля за съвети как да направя прехода по-лек за детето.  Приемните родители живеят на другия край на страната и няма как да осъществяваме често контакти с тях. Какво мога да направя, за да облекча поне малко това мъниче, което ще бъде много тъжно и уплашено без хората, които са се грижили за него до този момент.

Друг утежняващ фактор е това, че приемното семейство е от турски произход и детето не разбира български.

Благодаря предварително на всички!

    Не се сещам за друг вариант, освен да останеш на хотел в техния град, за да се виждате толкова време,колкото е необходимо. Или да поканиш на гости у вас приемната майка с детето. Което тя може и да не приеме. Или от раз да прекъснеш връзката на детето с приемното семейство ,когато го вземеш след делото, с всички евентуално произтичащи последствия  за детето.

# 5
  • София
  • Мнения: 780
От другата тема сподели, че ще прекарате седмица с детето преди да го вземете - това е чудесно. На тази възраст дори и да не разбират добре думите, децата попиват емоциите, ориентират се по лицеизраза, тона на разговорите... Опитайте се да бъдете в колаборативни отношения с майката, дай й да разбере, че мислите за доброто на детето, благодарна си й за грижите, които е полагала за него, искаш да се случи опознаването по възможно най-добрия начин. Ако детето усеща, че приемната му майка е спокойна, "харесва" ви и се разбирате ще е в пъти по спокойно отколкото ако е обратното.

Опитай се през този период да участваш в обгрижването му, в рутинните неща - да го нахраниш, да участваш в къпането, да го приспиш - привързаността се изгражда през грижите. Опитайте се да разберете повече за ежедневието му, какво обича, кога, в колко часа, как се успокоява и се придържайте към тази му рутина поне в началото, когато дойде в къщи.

Помолете за колкото се може повече любими негови вещи - одеалце, играчка и не бързайте да ги перете като се приберете  Grinning, децата обичат познати миризми.

Би било чудесно ако приемната майка му каже няколко думи, ако го "пусне" пожелавайки му хубави неща - "Това са твоите мама и тате, ще бъдеш с тях завинаги, те много ще те обичат..." но това май не зависи от вас. Обаче и ти можеш да му ги кажеш тези неща, нищо че не разбира още всички думи. Вземете снимки ако има такива, важно е на по късен етап, когато си говорите за историята му да има какво да му покажете, но и да няма, достатъчно е да има какво да му разказвате.

Ще бъде повече плачливо в началото, като дойде у вас или твърде притихнало детенцето. Проявявайте повече разбиране и търпение. Внимавайте със стимулите, няма нужда да вижда много хора и да посещава много места през първите дни и седмици, това допълнително ще го изчерпва емоционално.
Вероятно ще хапва повечко (ще бъде постоянно гладно), децата използват храната за да се успокояват. Възможно е също да отказва да се храни, но е по-малко вероятно. Не бъдете настоятелни и в двата случая, следвайте детето. Добре е когато се храни да е седнало в теб. Още по-добре би било ако все още има млечно хранене от биберон да се храните гушнати, с очен контакт помежду си.

Мисля, че писа, че имате и други деца, те много помагат за адаптацията на малчовците.

Всичко ще бъде наред  Hug Успех!

# 6
  • Мнения: 136
Здравейте!
Предстои ми осиновяване на момиченце на година и месец от приемно семейство. Вече сме провели две срещи като втората беше по-продължителна - повече от два часа играхме в детски център. Аз също смятам, след делото до взимането да се срещаме ежедневно по максимално много време, като ще се опитвам да я храня, преобличам, гушкам, забавлявам....Казали сме на приемното семейство новото име, за да й говорят и свиква с него. Разучила съм от какво се разстройва, как се успокоява, какво обича да хапва...Забелязах, че се заиграва с дечица, което ме зарадва тъй като имам роден син на 3 г. и половина.
Чакам насрочване дата на делото и събирам информация за лек за детето преход към нашето семейство.

# 7
  • София
  • Мнения: 780
Ох, не знам да я започвам ли тази тема със смяната на имената, че винаги става въргал. Обаче не е добра идея да сменяте името на дете на такава възраст.

# 8
  • Мнения: 989
Lindt, едно огромно благодаря   bouquet Много полезна и ценна информация.

Anitwo, едната седмица за адаптация няма да е след взимането на детето, а между делото и взимането му. Децата ще са с баба си през това време. При пристигането на малката у дома, те ще са вкъщи и ще бъдат заедно с нея. А за адаптация след осиновяването съм отделила неограничено време. Работя от вкъщи и ще сме си постоянно заедно. Дано само да успея да облекча ситуацията за нея поне малко. Моля те, сподели това за любимата играчка или одеалце.

# 9
  • Мнения: 83
Lindt, едно огромно благодаря   bouquet Много полезна и ценна информация.

Anitwo, едната седмица за адаптация няма да е след взимането на детето, а между делото и взимането му. Децата ще са с баба си през това време. При пристигането на малката у дома, те ще са вкъщи и ще бъдат заедно с нея. А за адаптация след осиновяването съм отделила неограничено време. Работя от вкъщи и ще сме си постоянно заедно. Дано само да успея да облекча ситуацията за нея поне малко. Моля те, сподели това за любимата играчка или одеалце.

Веднага споделям. В курса ни учиха, че малките деца и бебетата се адаптират по-лесно, когато са обградени от познати им миризми. Съветваха ни да разговаряме с управата на дома и да поискаме да ни дадат одеалцето и любимата играчка на детето. Не мисля че ще е проблем да купиш едно ново одеалце и да го замениш за неговото, както и играчка или играчки. Дори ако трябва направи замяна за възглавничка, шише, гърне и каквото ползва най-често и с което е свикнало. Надали ще ти откажат приемните родители. Колкото повече са му познати нещата, с които е обградено, толкова по-добре. Също така ни съветваха да се осведомим с какъв прах за пране перат и да вземаме същите в началото - така поне миризмите ще са му познати. Осведоми се с какво я хранят. Съветваха ни в началото същата марка каши, пюрета и т.н. да използваме. Така детето поне ще се чувства малко по-спокойно, обградено от познати неща и миризми. И не пери одеалцето му поне в началото. Няма да е лесно, никога не е лесно, но малката е на възраст, когато децата по-бързо се приспособяват.  Simple Smile

# 10
  • Мнения: 83
Наистина е хубаво да се използват същите препарати/прахове за пране. Споделям от моя опит: В първите няколко дни вечер моята дъщеря много трудно заспиваше, въртеше се неспокойно, пъшкаше, понякога и плачеше. Какво ли не опитах, но трудно се успокояваше. Докато един ден видя сред дрехите си една жилетка, която беше дала приемната майка и за която знаех, че е нова и не я е носила. Прегърна си я и някак много лесно заспиваше с нея. Жилетката беше нова, т.е. не може да е свързана с някакви спомени за нея. В началото мислех, че е защото е пухкава, едва по-късно разбрах, че миризмата й /жената я беше изпрала преди да я даде/ е позната и това я успокоява. И още нещо. Приемните родители й бяха направили албумче, което дадоха. В него имаше и една снимка с тях. В първите дни често разглеждаше албумчето, спираше се на тяхната снимка и я галеше. И това я успокояваше. След 2-3 седмици спря да търси албумчето.

# 11
  • Мнения: 136
Ох, не знам да я започвам ли тази тема със смяната на имената, че винаги става въргал. Обаче не е добра идея да сменяте името на дете на такава възраст.

Споделям мнението и благодаря!  Sad

# 12
  • София
  • Мнения: 780
Също така говори със социалните и настоявай, поне докато детето е при тези хора, да му говорят на български език. Това е твоето дете и ти имаш право да изискаш да се съобразят с теб, не с тяхното удобство.

 Grinning така с рогата напред рядко се получава добре. Детето става на осиновителите едва след като изтече седем дневния срок след делото за осиновяване. Изисквания и претенции на какъв език да се говори на детето и с какво име да бъде наричано (още преди това име да е официално) са неуместни.

Друг е въпросът как е удобрено приемно семейство, в което се говори само на турски, но предполагам че не е единствено.

# 13
  • Мнения: 136
Идеята с името дойде от социалните, дори те помолиха приемното семейство да се обръщат с новото име.

Ние осъществяваме и видеовръзки със скайп.

# 14
  • Мнения: 989
Не мога да настоявам за такова нещо. Както и не мога да настоявам да я наричат с новото й име. Виждам, че на приемната майка й е достатъчно тежко в момента и не искам да я натоварвам и с това. Не й е първо дете, което гледа, но се вижда, че й е много мъчно заради предстоящата раздяла. Не ми пречи, че говорят на детето на турски език, защото по-важното е, че расте в семейство и се вижда, че тези хора я обичат и се грижат много добре за нея.

Относно името - и ние ще го променяме. Но сме решили, докато детето се адаптира и свикне с нас, да го наричаме с истинското име. Ще я приучим към новото на по-късен етап, когато вече се чувства по-спокойна с нас. Надявам се, че това решение е адекватно.

Много ми хареса идеята с познатите вещи. Ще говоря с приемните родители ние да купим нови за част от познатите й неща.

Мислехме детето да спи първоначално в легълце в нашата стая и по-нататък във времето да я преместим при кака й и батко й. Но впоследствие разбрахме, че детето спи заедно с приемната майка на едно легло и не заспива без нея. Другите ни две деца никога не са спали с нас и никога не са били приспивани. Откакто са се родили знаят, че дойде ли време за спане, те трябва да си отидат в стаята и не сме имали проблеми в това отношение. Предполагам, че сега подходът трябва да е друг. Ясно е, че  в началото не мога да оставя малката сама в леглото и в стаята и просто да си изляза. Но правилно ли ще бъде да я оставя да спи на леглото при нас? Аз, ако трябва да съм честна, с удоволствие бих спала с нея до себе си и да си я гушкам цяла нощ. Пък и си мисля, че после, след време, покрай децата ще мога лесно да я преместя в тяхната стая. Но може и да греша...

# 15
  • Мнения: 735
Поздравления, за ценната тема!

# 16
  • София
  • Мнения: 780
Мама Ира,   bouquet

polito_87, наистина е добре да предложите някакви вещи в замяна, предполагам че приемното семейство не е кой знае колко добре финансово, така те ще им послужат за следващо детенце, може би завивка и плюшена играчка е достатъчно.

Добре е да свикне с новото си име постепенно, още по добре е ако то е близо по звучене на старото.

Това със спането в едно легло е деликатна тема  Simple Smile, защото от една страна не е добре да нарушавате личното си пространство (на теб и съпруга ти), граници и правила. От друга обаче детето ще има нужда поне за известно време, свикнало е с човешка топлина, дишане... Винаги когато сме тъжни или уплашени е добра идея да бъдем повече гушкани, да не оставаме сами  Grinning А и по-честия физически контакт ускорява процесите на привързване. Също и много галене, по главичката, гръбчето, ръчичките.

Всичко ще бъде наред при вас - от написаното от теб личи чувствителност за нуждите на детето, зрялост, емпатия, имате опит ...   bouquet А, пропуснах и смелост  Grinning

# 17
  • Варна
  • Мнения: 117
Темата е много полезна, за което благодаря   bouquet
Поли, успех!

# 18
  • Мнения: 607
  
      Поли, виждам че си  отговорна не само към емоционалните потребности на детето,  усещаш и чувствата на приемната майка.
    Не пишеш обаче  дали ще продължите отношенията с приемното семейство след делото, а те са  важни за детето.
    

Последна редакция: чт, 24 апр 2014, 08:03 от Танюшка

# 19
  • Мнения: 312
Здравейте, момичета,
Дълго мислих дали изобщо да пиша в тази тема точно, но се реших. Вероятно ще съжалявам после, че го правя, но каквото сабя покаже, както се казва.
Пфуу, даже не знам от къде да започна - може би оттам, че трябва да си поемете дълбоко въздух и да не го мислите толкова. Защо не оставите нещата просто да се случват. Ние направих така и с ръка на сърцето казвам, че не сме имали проблеми нито с адаптацията, нито с името, нито с каквото и да било. А може би случихме на дете знам ли.
По въпроса с приемното семейство и езика, който се говори в него не знам дали изобщо да коментирам - пълен абсурд и къде изобщо бляха всички социални работници по веригата, че го допуснаха. Тук е България и езикът е БЪЛГАРСКИ. Това го пиша при цялото ми уважение към сина ми, който е с турски произход.
Поли, мила аз също съм на мнение, че твое право е да искаш да се обръщат с новото име и на езика който ти говориш.
Не съм съгласна и с написаното, че на "толкова голямо" дете не трябва да се сменя името. Синът ни беше на 2г и 2м, когато го осиновихме и сменихме името. Драми не е имало, но първите 1-2 седмици като го питахме как се казва първо казваше истинското си име и като му кажехме не Стоянчо си казваше и новото. Сега гордо казва - Аз Даянчо Колев!
Относно връзката между децата и приемното семейство - ами няма как да я няма. И Стоян беше много привързан към тях и само няколко пъти ги е споменавал, но някак си сам ги спотаи в сърцето си и се остави да сме му майка и татко и ни прие с цялото си сърце. Ние също имаме снимки от преди нас, на които изрично подчертах, че искам и те да фигурират най-вече за това, че нямаме намерение да крием истината от него и той ще знае всичко за себе си. В началото /не помня след колко време обаче/ му показах снимките - зарадва се, че вижда каките и разбира се мама и тати. Всъщност за мама имаше съмнения дали е мама, но за тати беше такава радост... Обясних му, че аз съм мама, а мъжът ми тати и детето каза да ти мама. Съвсем на скоро му показвах снимките пак /за 3-4 път/ и вече бяха леля и тати разбира се, но този път вече осъзнато като му обясних кой кой е и каза да това чичо. Сега те са вече леля и чичо, а аз съм само неговата майка и на никой друг, ако някой иска може да дойде и да се пробва да каже , че съм му майка  Mr. Green
Поли, аз също поисках от приемните родители играчка, за да не е съвсем сам в началото. Поисках само една, а те ми дадоха доста плюс една количка, която в началото не искаше и да види - според мен беше ядосан на мама и тати, че са го дали на нас - но след седмица може би нямаше спирка из апартамента.
Според мен основното е да се държим с децата като с такива, защото те не се по-различни от другите. Него възпитаваме така както бихме възпитали и наши биологични деца - гушкаме се, играем си, учим азбука и числа, кое пръстче кое е, как се кара колело и разбира се когато трябва се караме и правим забележки, обясняваме, че така не може и той ни вярва. Постоянно си раздаваме целувки и му казваме, че го обичаме. Сега когато той ме гушне, цунка и ми каже мамо бичам те знам, че не съм сбъркала в подхода си с него. Той е наше дете и го знае.
Най-важното обаче оставих за накрая, а дори не знам дали засегнах всички повдигнати от вас теми
      Всичко това и лесната според мен адаптация на синът ни нямаше да е толкова лесна без подкрепата и усилията на ПРИЕМНОТО СЕМЕЙСТВО. Убедена съм, че те направиха периода на адаптация много по плавен, лек и неусетен. Галя, Марине - благодарим ви за всичко /Галя, знам че четеш тук  Heart Eyes / буквално за 2 седмици детето ни разпознаваше като мама и тати и ни наричаше така. С тях си разменихме Фейсбук и скайп. На скайп се чувахме и виждахме, а те САМИ му показваха снимката ни във Фейсбук и са му казвали, че сме мама и тати. Буквално за една вечер детето си казваше новото име, защото социалната беше забравила да им го каже седмица по-рано и хората ни се извиниха, но казаха, че за една вечер толкова са успяли да направят. На тях им беше адски трудно да се разделят с него, а аз се чувствах все едно им го крада и се разплаках, защото знаех как се чувстват те. Сега когато се чуваме, защото ние поддържаме връзка с тях от време на време, казват, че им липсва, но се радват, че си има мама и тате.
   Така като се замисля не знам на кое случихме повече - на дете ли, на приемно семейство ли  Wink
   Аз мисля, че случихме и на двете  Peace

# 20
  • Мнения: 690
vilkoni  Hug Аз ти благодаря за споделеното, мисля, че е много полезно.  Няма абсолютно идентични ситуации, но има близки или до някъде доближаващи се и човек може да си направи изводите и в даден момент да му дойде хрумка и да реагира адекватно.

Аз също много се чудих дали да пиша в тази тема - нито съм приемен родител, нито детето ми е било в приемно семейство. Може и аз да съжалявам. Но следя как се развиват нещата.  Темата е много полезна и актуална. Приемната грижа все повече набира сили и след време осиновителите ще са поставени в такива ситуации. До сега при осиновяването основния ни проблем в адаптацията беше наваксването на институционалния дефицит, а сега ще се измества - привързаността към ПР.
А по въпроса за говоримия език в приемните семейства - ами да не мислите, че в домовете в регионите със смесен етнически произход (примерно Кърджали, Хасково, Разград) персонала не говори на децата и на турски. Това се преодолява. Няма да забравя, като взимахме Маги, бяха дошли едни италианци да се запознаят с предложено детенце, веднага го харесаха и от Георги стана Джорджи и започнаха да му говорят на италиански (а беше на 3 годинки). 

Поддържането на връзка с приемните родители мисля, че е много полезно. Не само в началния етап. Винаги настъпва момента, в който децата ни ще поискат да наредят пъзела. А приемното семейство е част от този пъзел.

Пфуу, даже не знам от къде да започна - може би оттам, че трябва да си поемете дълбоко въздух и да не го мислите толкова. Защо не оставите нещата просто да се случват.

Четем, събираме информация, споделяме опит, задаваме въпроси, подготвяме се, поемаме въздух и се хвърляме във водата. И продължаваме да се учим в движение  Hug

# 21
  • Мнения: 253
Благодаря за всичко споделено момичета  Hug. Ние винаги сме предпочитали дете от дом, а не от ПС, точно защото искаме да му спестим тази трудна раздяла с ПР. Ние изкарахме един чудесен курс, който беше от 10 сесии /срещи от по 3 часа всяка/ - изключително подробен, с много материали за четене в къщи, въпросници с казуси на които отговаряхме след всяка сесия и носехме за оценяване, контакт с действащи приемни родители и с осиновители, на които да зададем въпросите си и бяхме доста добре подготвени. Учудена съм, че на  Поли никой не е обяснил нещо толкова важно като играчката и одеялото  Shocked.  Възмутена съм, че в България някой може да говори на дете, на което предстои осиновяване само на турски и още по възмутена съм, че институциите го позволяват! Чета с удоволствие това, което  пишете, защото ние все още чакаме нашето детенце и нямам представа дали, няма да се сблъскам с много от тези въпроси. Смяната на името е деликатна тема,  но всеки сам трябва да реши как ще бъде най-добре за детето и за осиновяващите, аз самата също не бих оставила името, ако то не ми харесва, но бих търсила близко по звучене име, за да е по-лесно за детето. Накрая, но не на последно място се прекланям пред хората решили да бъдат ПР, защото много ясно си давам сметка колко трябва да си силен и колко голямо трябва да е сърцето ти, за да можеш да се разделяш с тези дечица, защото убедена съм всяко едно от тях взима и частица от душите им със себе си, поне аз бих се чувствала така.

# 22
  • София
  • Мнения: 5 635
Случайно попаднах на темата (търсих нещо в гугъл  Laughing) и макар, че не е писано от близо 2м., но ще се радвам да се включат мами с мнение. Ние сме, така да се каже, от другата страна на бариерата. Бяхме приемно семейство, детето наскоро го осинови друго семейство. Въпросът ми е: поддържате ли контакти с приемното семейство? Имам предвид по-нататък, във времето, докато децата растат.

Нашите осиновители са много приятни хора (въпреки че самата раздяла с детето беше много болезнена за всички, но това е друга тема), обещахме си да поддържаме контакти за в бъдеще. Сега не се чуваме и виждаме често, т.к. са другаде за лятото. Но ми се ще наистина да ни позволяват да я наблюдаваме как расте, макар и отдалеч.

-----
По темата, която се дискутираше по-назад - по време на периода на напасване правихме много повече срещи от регламентираните, буквално през ден се виждахме, започнахме често да им я даваме за през деня при тях. За всички беше най-добре така, за детето, за тях, за нас и децата ни (за да свикнем с идеята да я няма в къщи). Дадохме им доста нейни вещи, с които е свикнала.

# 23
  • Мнения: 607
  Но ми се ще наистина да ни позволяват да я наблюдаваме как расте, макар и отдалеч.


    Аня, как си представяш това? Какво значи те да ти позволят ?

   Виждам разни случаи на приемни семейства и осиновители. В някои от тях двете семейства спонтанно и непринудено се сприятелиха, намериха общи точки, общи интереси главно заради детето, дори семейства от различна възрастова група и различна социална среда, богати и бедни, образовани и не толкова. Нищо не се изпречва между тях, защото ги свързва обичта към едно дете. Една бивша приемна майка сега е най-близкият човек на осиновителите, тяхно доверено лице, помага им с опита си. Друга приемна майка след осиновяването стана ''баба'' на осиновеното дете.

  Нещата не стават насила. Ако станат-станат, ако не станат ,нищо не можеш да направиш. След делото детето е на осиновителите и те решават. Ти можеш да се надяваш ,но не можеш да имаш никакви претенции '' да наблюдаваш''.
  Казвам ти това, защото виждам много случаи когато такова приятелство и сътрудниество не можа да се получи в следосиновителния период. Просто такъв не е предвиден в законодателните документи, нито в документите на социалните работници. Следосиноветелните отношения между двете семейства не са предвидени,не са регламентирани и са единствено и само по взаимно желание и усмотрение на двете страни. Ако едната страна няма желание за това, никой закон не може да я задължи . Един скорошен случай, който видях с очите си. Една осиновителка взе детето след делото и каза на приамната майка повече да не се обажда, за да не се раздвоявало детето между тях двете.

  Моят съвет е- прежалИ, примирИ се и не ги търси . Те ако те потърсят- ОК.


     

# 24
  • София
  • Мнения: 5 635
На нас ни е ясно, че детето е тяхно, че нямаме законови права, затова и не търся правен съвет, а споделен опит на хора, които са минали пред подобна опитност преди 2-3-5г. Прежалили сме я, но не сме я забравили.
През периода на напасване се сприятелихме със семейството, беше ни приятно да се виждаме. Лятото не са в София, затова и може би се чудя какво да очаквам. За съвети ме търсеха и давах, на жената й е първо дете, с което тепърва се започнаваше. Сега нарочно не звъня, за да не се натрапваме, да им оставим време да свикнат да бъдат родители и да се почувстват такива, струва ми се бяха малко ошашкани в началото.

Под наблюдаване имам предвид да я видим на 2-рия й рожден ден, да гледаме снимки от 10-тия и т.н. Както гледам и се радвам на децата на приятелските ни семейства.

# 25
  • Мнения: 607
На нас ни е ясно, че детето е тяхно, че нямаме законови права, затова и не търся правен....

Под наблюдаване имам предвид да я видим на 2-рия й рожден ден, да гледаме снимки от 10-тия и т.н. Както гледам и се радвам на децата на приятелските ни семейства.

   Това ми звучи разумно. Дано се включат и други майки с мнения как е било при тях.

 Моята статистика обаче показва, че нещата не се случват така в повече от случаите. Осиновителите взимат децата и отрязват приемните семейства понякога от раз. В други случаи семействата се забравят  от година на година, защото осиновителите не позволяват на приемните да виждат и чуват детето. Защо го правят?
    Защо се получава така, е трудно да се каже. Първо много е трудно две семейства да делят едно дете. Представи си две семейства с различни разбирания за отглеждането и възпитанието на децата, с различни виждания как да се храни, обгрижва и лекува дете,две семейства да кажем с по двама ,общо етирима човека, които са привърженици на различни теории за отглеждането и възпитанието.  
  Да даваш съвети на осиновителите, си е голям риск.Как бихте могли да имате единство във възгледите и да не се стигне до различия и спорове? То понякога не можеш да постигнеш консенсус със собствения си партньор, когото уж познаваш от много години.

      Много по-лесно се оказва двете семейства да се разделят като приятели, запазили коректни отношения и добри спомени един от друг. Казвам го не без ирония. Защото ми прави впечатление как масово и осиновители и приемни родители не разбират, че за детето е от жизнено значение да продължи връзката с приемния родител до нейното  евентуално изчерпване.

# 26
  • София
  • Мнения: 5 635
Точно затова съвети давах само в началото, когато ясно ги търсеха.
Месец след като решението на съда влезе в сила се видяхме с тях. Децата искаха да я гушкат и вадят от количката, казах им, че вече трябва да питат Х. дали може, защото тя й е вече майка и да я наричат с новото й име.

Ние не искаме да я делим. Съвети за хранене и гледане вече не давам, освен ако не ме попитат. Няма да се меся, а и семейството има като нашите възгледи, преди това надълго и широко са ме разпитвали с какво е захранена, какво яде, режим и т.н., т.е. каквото е било нужно съм казала, отсега нататък си е тяхна работа какво ще правят.

Искаме точно да я наблюдаваме как расте (без да влагам лош смисъл в думата), да й се радваме както на приятелските ни деца, виждаме се по поводи, кой какво яде, кой как се справя в у-ще, паднали млечни зъбчета и такива. Simple Smile

# 27
  • Мнения: 607
   

       Теоретични основи на приемната грижаhttp://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp12/8.1/8.1-12.pdf  

      Това го слагам в помощ на приемните майки.

Последна редакция: нд, 07 сеп 2014, 16:59 от Танюшка

# 28
  • Мнения: 607
      Някои от вас пишат че трябва да сме благодарни на приемните родители. Благодаря за което. Беше много важно за мен да го чуя. До този момент ми се струваше,  като че ли не разбирате колко е важна работата на ПР и  искам да ви попитам -не ви ли запознаха с теория за менталността, която  върви ръка за ръка с теория за привързаността. Понятието значим възрастен какво ви говори?
   Според мен значим възрастен , е и БМ, и ПР и осиновителят.Всеки един от тях е значим и в този смисъл всеки от трите периода в живота на детето е еднакво значим за изграждане на менталността. Мозъкът, психиката, поведението, характера и здравето се градят във всеки един период във взаимодействието на детето с възрастния. Няма да припомням как детето изгражда своя свят , себе си всъщност през очите и през личността на обгрижващия. И какво правят някои осиновители -изведнъж просто махат приемния родител от живота на детето, опитват се да отречат  този период от живота като че ли  не е съществувал или пък го омаловажават, като не му отдават заслуженото място и внимание, което той заема в психиката на детето.( Защо правят това? Отговорът е РЕВНОСТ. Съжалявам,че трябва да го напиша,но не е само мое мнение,забелязали са го и психолози и соц.работници. Ревност,която не можете да отработите.) Какво си мислите, става тогава в душата и ума на това дете? Нещо хубаво ли се случва според вас?...Вече изградени мозъчни връзки се прекъсват, разрушават. Прочетете.

# 29
  • Мнения: 712
ПРодължение на дискусията от следната тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topicrefid=18;topic=631972.765;;20


Дами, нека сме по-малко драматични и да послезем на земята. Каква толкова фатална ревност могат да изпитват осиновителите? Защо? Наистина ли смятате, че чужденците, от които Инера така се възмущава, се сещат с лошо чувство за приемните родители? Ние ги изкоментирахме тук всякак - тези, които осиновяват насила културното, възпитано (от баба си и дядо си) красиво като модел българче с рев, дърпане и теглене и които вероятно си спомнят с добри чувства за вас. Но Инера споделя, че я "БОЛИ", за децата, които:
искат да си останат в приемното семейство (или при единия биологичен родител), но никой не ги пита.

Къде е конфликта? Ако споделяте, че в краткотрайната приемна грижа се настаняват предимно бебета, те едва ли напомнят на осиновителите си за приемните родители, най-вероятно не ги споменават дори (най-малкото, защото в повечето случаи не са проговорили) и изживяват един период на адаптация, през който обаче преминават и децата, отглеждани в институция - те също първоначално страдат за познатото обкръжение, миризми, това е нормално. Но когато детето е било в приемно семейство, поне можем да сме спокойни, че е отглеждано в ДОМ, че е имало "значим възрастен" (както казва Танюшка). Защото въпреки, че е необходима адаптация, спомените от институцията често са страшнички...  И не виждам причина за ревност, всеки иска детето му да е щастливо, като в същото време би помогнал всякак, периода на адаптация да протече по най-оптималния ЗА ДЕТЕТО начин.

Чувала съм, обаче, за осиновени от приемни семейства по-големи деца, които са били настройвани от приемните си родители срещу осиновяването. Точно, както Инера го описва:
Приемното семейство е първото истинско семейство за приемното дете, към което се привързва.[...] За какво са му притрябвали на това дете осиновители, като си му е много добре при ПР.
Първа майка, втора майка, трета майка...Е, трета майка им идва малко в повече...
Вие ли решихте, че "третата майка им идва малко в повече"? Нали споменавате за "сигурна семейна среда"? Децата в приемните семейства са "ПРИЕМНИ", те не носят фамилното име на отглеждащите ги, не са наследници и знаят, че във всеки един момент ситуацията за тях може да се промени. Защото в повечето случаи има делене с биологичното дете, както възкликва възмутено Инера:
А детегледачката, която наемате да ви гледа децата и на която плащате пари, за да  облича с тях собствените си дечица, пак ли е : Гнусотия ???
 
Пак да спомена - според мене не иде реч за ревност, а за неизяснената роля на ПР. В допълнение тъй като на  ПР им е криво, че детето ще бъде осиновено (обикновено са изненадани), те се настройват срещу осиновителите още изначално и поставени на тази основа отношенията няма как да се развият нормално, за да може детето да преживее по-лека адаптация. Няма смисъл от ревност, детето не е плюшена играчка, която можем да дърпаме до скъсване!

Последна редакция: сб, 20 сеп 2014, 12:29 от Chandra_Den

# 30
  • Мнения: 712
П.П. Сега зачетох темата, наистина е много полезна и съм изключително благодарна на Линд и останалите съфорумки за изчерпателната информация и разяснения! Hug  bouquet

Последна редакция: сб, 20 сеп 2014, 12:10 от Chandra_Den

# 31
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Децата имата нужда както от значим човек, така и от сигурна почва под краката си. Имат нужда от истинско семейство, което да им даде тази сигурност. Приемното семейство не може да изпълни тези функции. Неговата роля е децата да не губят връзката със семейна среда докато им се осигури истинска семейна сигурност, истински техен дом, истински роднини, макар и станали такива чрез присаждане, или докато не бъдат реинтегрирани в биологичното си семейство.

Да, ако детето живее по-дълго в приемното семейство може да възникне взаимна привързаност и точно за такива случаи законът е предвидил приемните родители да могат да осиновят детето с предимство. Никой не ги спира да предприемат такава стъпка ако наистина са възникнали родителски чувства. Това за мен би бил идеалният вариант, защото със сигурност осиновяването ще бъде успешно. Виртуално познавам такива семейства и много се радвам за тях. Така че няма смисъл да правим драма от това, наистина.

Приемното семейство е значимо за детето на определен етап, но то не става семейство за детето. Приемната майка може много силно да се привърже към детето, но тя не става истинска негова майка докато наистина не пожелае завинаги да се свърже с него. А това може да стане само чрез осиновяване и поемане на всички последици от този акт - права и задължения, както и с всички права които би придобило детето.

"Според мен значим възрастен , е и БМ, и ПР и осиновителят.Всеки един от тях е значим и в този смисъл всеки от трите периода в живота на детето е еднакво значим за изграждане на менталността. Мозъкът, психиката, поведението, характера и здравето се градят във всеки един период във взаимодействието на детето с възрастния."

Ако говорим за осиновяване и възпитание на малки деца и с това твърдение не мога да се съглася напълно. Генетичното наследство от БР е факт, наследството от живота, който е водила БМ по време на бременността също е факт, факт е и шокът и последиците изживян от детето по време на изоставянето. Всичко друго е в ръцете на истинските родители в реалния живот на детето, а това са осиновителите. Те са тези, които имат правото да изкореняват всякакви вредни от тяхна гледна точка навици създадени у детето преди да се срещнат, те са тези които изграждат поведението му по свое усмотрение, те са тези които се грижат дълготрайно за психиката му, както и за здравословните му навици. Защото тяхна и само тяхна е отговорността и задълженията за всичко това от определен момент нанатък.

Още веднъж искам много дебело да подчертая, че в разразилата се дискусия начин изразявам мнението си. Продължавам да се прекланям пред хората, които стават приемни родители и помагат на децата да запазят връзката със семейната среда. Много добре съзнавам отговорността с която се натоварват, трудностите с които се сблъскват. Може би бих поддържала връзка с приемни родители на децата си, но само като с хора, които са помогнали на моето дете в труден момент за него, никога не бих признала ролята им в живота на моите деца наравно с моята, както и значимостта в живота им наравно с тази на БР.

И още едно уточнение - всичко което пиша се отнася за краткосрочната приемна грижа за бебета и  малки деца.

Последна редакция: сб, 20 сеп 2014, 12:51 от Форест Гъмп

# 32
  • София
  • Мнения: 5 635
Може би бих поддържала връзка с приемни родители на децата си, но само като с хора, които са помогнали на моето дете в труден момент за него, никога не бих признала ролята им в живота на моите деца наравно с моята, както и значимостта в живота им наравно с тази на БР.
С последното не мога да се съглася, поне относно нашия случай. Изоставено недоносено новородено, 2м лекувано в болница. Ако беше пратено в институция нямаше да е детето, в което се превърна (не искам, а и не мисля, че е редно да влизам в подробности).
За ролята на новото семейство няма спор, на тях им предстои тепърва много време заедно.
При нас се знаеше, че реинтеграция няма да има, такива бебета според мен трябва директно да се осиновяват (все има семейства, които ще вземат новородено). После пък за 2м разлика от законоустановения срок за привързване не ни позволиха да я осиновим.

# 33
  • Мнения: 376
Chandra_Den, като изваждаш отделни малки изречения от целия мой текст, написан в друга тема, никой не може да разбере аз какво съм искала да кажа, а още по-малко се разбира на теб какъв ти е проблема. Защо се интересуваш само какво желае ПР и какво осиновителите, а изобщо не те е грижа какво е най-добре за детето?

Форест Гъмп: " Децата имат нужда както от значим човек, така и от сигурна почва под краката си. Имат нужда от истинско семейство, което да им даде тази сигурност. Приемното семейство не може да изпълни тези функции. "  Напротив, всичко което осиновителите дават на детето, го дават и приемните родители! Няма разлика. По един и същи начин мога да  отглеждам биологично, приемно и осиновено дете. За детето е едно и също дали ще е при приемно семейство или при осиновители. Мога да му прехвърля собствен имот, за да ме наследи. А смяната на трите имена изобщо не е желателна. По-добре е осиновителите да не променят нито едно от имената на детето. Може само леко първото име да бъде променено. Например: от Борис на Бисер или от Борислава на Бориса. В книгите достатъчно аргументирано е обяснено защо не е добра идея да се променя името. Аз не нося фамилното име на моя съпруг, то не ми е необходимо.

Искрено се надявам управляващите да вземат мерки и да бъде забранено осиновяването на деца от приемни родители. Тогава тази тема ще отиде в архива. Тогава няма да има плачещи биологични родители, на които са им отнели децата, защото изпуснали срокове. Тогава няма да има деца, страдащи по приемните си родители. Тогава няма да има излъгани приемни родители, които са пожелали да осиновят приемното дете.

Децата не са наши или ваши. Те са синове и дъщери на живота, който им принадлежи.

# 34
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277

Искрено се надявам управляващите да вземат мерки и да бъде забранено осиновяването на деца от приемни родители. Тогава тази тема ще отиде в архива. Тогава няма да има плачещи биологични родители, на които са им отнели децата, защото изпуснали срокове. Тогава няма да има деца, страдащи по приемните си родители. Тогава няма да има излъгани приемни родители, които са пожелали да осиновят приемното дете.

Децата не са наши или ваши. Те са синове и дъщери на живота, който им принадлежи.


Категорично не мога да се съглася с това. Приемното семейство има основна роля в преходния период, когато дете е останало без родителски грижи, докато бъде осиновено или бъде дадено за дълготрайно отглеждане. По-горе писах, че дълготрайно отглеждане е подходящо за деца, които не са загубили връзка с биологичното семейство. В такива случаи - да. Но... за деца трайно и завинаги изоставени е най-подходящо осиновяването, което ще им даде нови корени. Разбира се, че ще се сменят имената. Моите деца познават само един баща - съпруга ми. Може би за бащино име и фамилно име трябва да носят имената на един непознат за тях човек, който дори не си е направил труда да ги види? Аз лични имена не съм сменяла. По мои си причини и считам, че бях права.

Приемната грижа е професия - трудна, свързана с болезнени моменти, но но изключително необходима според мен. Нужни са добре обучени хора, които са готови да приемат в дома си и помагат на деца в риск. Постоянно се появяват нови случаи и за тях трябва да има къде да бъдат настанени във всеки момент. Нагласите на приемните родители, които пишат по-горе са нагласи на осиновители. Може би нещо куца в системата на проучването и отсяването на семейства, които се занимават със същинска приемна грижа и такива които са настроени само за дълготрайна.

Нали искаме да затваряме институциите? Как да стане, ако децата остават винаги при приемните родители за постоянно? Едно да остане, две да останат и толкова - даденото приемно семейство излиза от списъка на тези, на които може да се разчита за следващото дете.

Не е все едно отглеждането на приемно и на осиновено дете. Осиновителят разполага с всички родителски права и има много повече задължения. Един малък пример - на мои познати се наложи детето да пътува в чужбина за състезание. Трябваше да се извади декларация в рамките на 1 ден. Ако детето беше в приемно семейство - просто нямаше да отиде, защото нямаше как толкова бързо да се даде разрешение. И не ми сравнявайте прехвърлянето на недвижим имот с наследяването, нямат абсолютно нищо общо.

И пак ще се повторя - тук пишеха няколко приемни родители, които осиновиха децата си и никой не им попречи на това. И ги осиновиха именно защото чувстваха, че не е все едно да отглеждаш приемно и осиновено дете и че именно за детето е по-добре да бъде истинска част от истинско семейство. Една майка сподели колко е тръпнала дъщеря ѝ да бъдат сменени имената и колко разостна е била когато това се е случило. Вярвам  на нея, защото виртуално я познавам като чудесен човек.

# 35
  • Мнения: 712
Аня, съчувствам ви от сърце за случилото се!  Hug Аз затова писах, че отношенията с ПР не са"по подразбиране", защото всяка ситуация си е уникална.

Инера, съвсем коректно съм Ви цитирала, вмъквайки източника и който желае, може да кликне върху линка от цитата и да прочете цялото Ви мнение. Темата НЕ Е друга, а по молба на съфорумци решихме да я продължим тук, за да не спамим мястото на (кандидат-) мамите 40+. От къде съдите, че не ме е грижа, какво е най-добре за детето? Предполагам, че всички пишещи тук се водим основно от грижата за децата. Но в случая се коментираха отношенията между приемните родители и осиновителите, кой - кого отмъквал, от къде. И преди ми направи впечатление, че споделяте мнение, което е чудесно, но някак задължително вмъквате и по някое обвинение към осиновителите, което според мене е излишно. Затова реших да пиша. От една страна наистина ми стана странно да чета за това, как на детето трета майка му идвала в повече, как си му било добре при приемното семейство, как някои осиновявания приличали на отвличане - напомни ми на нещо познато, от друга страна исках да изразя и една позиция на (кандидат-) осиновител. Предположих, че ще Ви е интересно да научите, по каква причина е възможно някои осиновители да прекъсват връзката с приемното семейство. Понякога поведението и възгледите на приемното семейство действително НЕ СА в интерес на детето. Ако ПР при вече известен и утвърден факт на осиновяване обясняват на детето (знам от първа ръка за такъв случай), как то не се нуждае от осиновяване, как си му е добре в приемния дом и никой няма да го обича толкова много, как те не искат да се разделят с детето, нормално е то да се раздвоява. Да, то действително започва да се чувства така, сякаш го отвличат. Но в същото време приемните родители не са готови да го осиновят, за да му дадат сигурността, от която то се нуждае (да се обвържатс него трайно и юридически и както казва Форест Гъмп: "[...] с поемане на всички последици от този акт - права и задължения, както и с всички права които би придобило детето"). Случая, който познавам отблизо, е такъв. ПР дори са определилии като "НАГЛО" това, че някой ги е попитал, дали искат да осиновят приемното дете. Е, в момента контакта с приемните родители е прекратен В ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО! И не от ревност, а защото подобна настройка (от рода на "Добре си ти беше при нас, ние не искаме да си тръгваш") от страна на приемните родители действително е пагубна за вече осиновено пораснало дете.

Много ми е болно, че съществува тази "война" с приемните родители, че не са изяснени позициите и ролите. Защото осиновителите и приемните родители действително трябва да КООПЕРИРАТ В ИНТЕРЕС НА ДЕТЕТО. Всички знаем, че настройките на приемните родители и на осиновителите се предават и на децата. Без значение, дали обвиняваме законите, приемните родители или осиновителите, в крайна сметка потърпевши от нашия негативизъм са ДЕЦАТА. И независимо, дали приемните родители виждат проблемите си в закона, в осиновителите, в емоционалната си обвързаност към децата или във финансовата си зависимост от работата, ако те не нямат ясен отговор на въпроса: "Кой съм аз в живота на детето? - 'Детегледачка'? 'Майка' по значимост равна с биологичната? 'Топъл дом, грижи и любяща прегръдка, преди детето да намери своите родители'? Или нещо друго?", ако те не са наясно с ролята си, от това объркване страда ПРИЕМНОТО ДЕТЕ. Разбира се, че е възможна и ревност от страна на осиновителите - не е непознато дори майки (все едно биологични или осиновители) да ревнуват дори от бабите, от лелите или от някоя възпитателка или гледачка. И ако те проявяват негативизъм, детето пак би страдало...

Аз не коментирам закона, защото него не мога да променя. Но толкова много бих се радвала, ако със семейството ми имаме щастието да попаднем на приемни родители, които не поставят под съмнение осиновяването на детето - дали е добро за него или не; отворени са към нас и можем заедно да изградим отношения, които да са оптимални най-вече за детето. А си признавам, че чувайки от познати и четейки тук малко се притеснявам и ми се струва, че има какво да се променя в нагласите. В интерес на една плавна адаптация и в интерес на детето!

Всъщност, като вариант за краткотрайно настаняване на мене най ми допадат защитените жилища. Там децата намират семейна среда, но работещите са наясно и със задачата си и с ролята си в живота на детето. Затова никой не гледа осиновителите накриво, хората дават пълна информация, помагат при адаптацията и като цяло всичко протича в добри взаимоотношения и оптимално.

Последна редакция: нд, 21 сеп 2014, 01:25 от Chandra_Den

# 36
  • Мнения: 376
В защитените жилища децата намирали семейна среда???? Там давали пълна информация???? Та това е същия дом за сираци със същия персонал дори.

Според вас колко осиновители разрешават реални срещи на приемните родители с детето, след като го вземат? Според мен не са повече от 10%. Защо осиновителите пречат на детето да се адаптира по-лесно?

# 37
  • Мнения: 607
      Ако ми позволите, искам да поясня последния си постинг, защото ми се струва, че остана неразбран.  Споменах за изграждане на менталността и се надявах някой да пише по темата.. Пак да поясня- има дял в науката, който разглежда изграждането на мозъка под влияние на въшните стимули.  Според него ВСИЧКО преживяно от детето и всеки човек, който е  оставил трйна следа в живота му, образува в съзнанието му неврологични връзки, сложната плетеница от които определя уникалността на неговия характер, поведение , съдба. В този смисъл всичко преживяно от детето има своята значимост за него . Искала съм да кажа само това и нищо друго.

    Никъде не съм сравнявала БМ, ПР и осиновителите. Откъде накъде ? Никъде не съм давала преценки кой от тях може да е по - добър за детето. Никой не може да даде такава преценка. Съмнявам се също, че Закрила на детето имат правилна преценка.  Нито пък съм коментирала кой каква заслуга има в отглеждането и възпитанието на детето. Смята се, че майката изоставяйки детето си, нанася непоправима травма в душата му. Но изоставянето също е дало отпечатък в изграждането му като поведение и характер, за добро или лошо, кой може да каже!?
   Към осиновителите имам най-добри чувства.  Приемам ги като приятели и съмишленици.
    Това, което мислят и чувстват приемните родители, никой не може да го разбере докато не го преживее  и почувства.
     Същото се отнася и за приемните родители-докато не осиновят, няма как да разберат как се чувствува осиновителят.
 Но ако всеки се опита по-внимателно да чете другия и да се постави на неговото място, може да се получи повече взаимно разбирателство.
 Съгласна съм с Инера, че децата не са на никой. Те са божии чада и той бди над тях и направлява живота им.

Последна редакция: нд, 21 сеп 2014, 10:17 от Танюшка

# 38
  • Мнения: 712
Инера, това е фейсбук - профила на една фондация (и защитена жилище), която много ми допада:
https://m.facebook.com/zanashitedeca

Лично аз познавам осиновители, които срещат децата с приемните родители и такива, които не го правят. Причините за прекъсване на контакта с ПР описах по-горе - неправилно разбрана роля на ПС в живота на детето, скептецизъм и лошо отношение към осиновявавето и към осиновителите, а понякота някои деца споделят и че са пошляпвани от ПР (пак подчертавам- случаи всякакви, всичко е индивидуално). Според мене за да протече гладко една адаптация не са необходими просто срещи с ПР, а и правилното отношение към процеса от страна на всички страни. Чести срещи с ПР през първоначалния период на адаптация в повечето случаи не са възможни заради разстоянията. Затова оптимално е, осиновителите да си вземат време и да гостуват редовно на детето преди да са го осиновили, за да може то да се запознае с тях, а защо не и да посвикне леко и да ги хареса. Но не рядко в този период тъкмо приемните родители са тези, които възпрепятстват контакта. Между другото, понеже ние чакахме 3 месеца до осиновителното дело на дъщеря си, аз напуснах работа и ходех всеки ден в дома (беше ДМСГД) - не от ревност или заради себе си, а за да му е по-лесно на детенце, идвайки у дома. Е, и за да се наслаждавам на всяка секунда заедно... Simple Smile В момента все още поддържаме контакт с персонала, който дъщеря ни познаваше и преди да си дойде у дома.

Тук ставаше дума за проблеми в отношенията между ПР и осиновители.От описан подобен случай в другата тема тръгна конкретната дискусия.Но има и много положителни примери.Аз също се прекланям пред приемните родители, които са поели нелеката задача да осигурят съществуване, здраве, дом, любов, възпитание на едни беззащитни малки личности! Със сигурност полагат много усилия и в немалко отношения срещат трудности. Поклон и пред онези, които са избрали доброволната приемна грижа, без да я превръщат в професия! Искрено се възхищавам на тяхната отдаденост! Децата имат нужда от Вас!

# 39
  • Мнения: 607
 Инера: 

Искрено се надявам управляващите да вземат мерки и да бъде забранено осиновяването на деца от приемни родители. Тогава тази тема ще отиде в архива. Тогава няма да има плачещи биологични родители, на които са им отнели децата, защото изпуснали срокове. Тогава няма да има деца, страдащи по приемните си родители. Тогава няма да има излъгани приемни родители, които са пожелали да осиновят приемното дете


     Подкрепям ! Как може да стане това?

Също да се разреши на ппр да избират профила на дете по критерий-срок на приемната грижа.

 Има деца   за дългосрочна приемна грижа, с отнети родителски права, неподлежащи на осиновяване. Аз имам нагласа за такъв профил на дете. Но нямат право да го кажа. Защо нямам право да заявя нагласата си?
 И защо не настаняват при ПС деца от раждането им до пълнолетие? Държавата няма пари за заплати  ли?
      

    

# 40
  • Мнения: 411
Чета и не разбирам. В кои случаи се налага дългосрочна приемна грижа? Ако БР не се интересуват от детето, нали след 6 м. трябва да се впише в регистрите за осиновяване? А ако БР се интересуват, но детето е изведено заради насилие в семейството, предполагам, че социалните биха могли да помогнат на майката да започне на чисто и да си прибере детето, т.е. макс. 1 г. на детето в приемно семейство.

# 41
  • Мнения: 712
Танюшка, и според мене би било по-добре, ако приемните родители можеха сами да определят, дали да работят в областта на краткосрочната или на дългосрочната приемна грижа (ясно е, че "профила на дете" няма как да избират). Но предполагам, че това не се случва точно, защото тогава трудно биха се намирали приемни родители, решили да работят в областта на краткосрочната приемна грижа.

Коментирах емоционалната страна на въпроса (настройките), а не юридическата, защото (както писах) не вярвам да можем да променим законите. Но и аз мисля като вас, че премната грижа и осиновяването не трябва да се случват едновременно на едно и също дете. И преди съм изказвала скептично мнение относно прословутата програма за деинституционализация. Не разбирам, защо трябва да сме горди от това, че участваме като "опитни зачета" в експериментален проект, който ако проработел, щели да го въведат и на Запад. На Запад, където все още има институции, макар броя на децата без родителска грижда да е много по-малък. Знам, например, че в Германия домовете не се закриват по причина на това, че има недостиг на приемни родители (при население над 80 милиона!). А и къде трябва да живеят децата, нуждаещи се от постоянно медицинско обслужване? В болниците ли? Ако западните величия в социалната политика бяха сигурни в успеха на този проект, щаха да си го въведат и без наша помощ, не ли? Simple Smile А ние поставяме срокове, бързаме да действаме, да отчетем "резултат", без да сме се погрижили за "качеството. И без да сме се съобразили със спецификите у нас. На Запад се осиновяват сравнително малко деца, а за повечето малчугани в нужда се осигурява приемна защита. У нас има закон, според който ако една майка не е потърсила детето си 6 месеца, то автоматично влиза в регистрите за осиновяване и без декларация за отказ от родителя. Освен това в България масово се изоставят деца от родители - роми, живеещи при най-ниски социални и културни условия, деца с тъмна кожа, които (за съжаление!) са трудно осиновяеми в страната...

Ние бързаме да затворим институциите и понеже съвсем закономерно има недостиг на възможности за настаняване, се занижават (значително!) критериите спрямо ПР и защитените семейни къщи. Отделно самата процедура е много недообмислена. Инера беше писала, че в Германия приемни деца НЕ СЕ осиновяват. Да, така е. Там има и краткотрайна приемна грижа, но за деца, които поради различни обстоятелсвта в обозрим (или предварително зададен) срок ще се върнат в биологичните си семейства. Приемната грижа е алатернатива за дете, чиито законови родители остават биологичните. И в този случай за детенце е много важно, приемните родители да са "отворени" към биологичните родители и да нямат конфликт с тях...

Според мене дете с декларация за отказ би трябвало да бъде вписвано в регистрите за осиновяване и осиновено във възможно най-кратък срок, дори и от родилния дом, а децата, изведени от семействата по социални индикации, трябва да бъдат настанявани в приемни семейства и да имат контакт с биологичните си родители. Изобщо, приемната грижа не би трябвало да е стъпало преди осиновяването.

Но за съжаление у нас закона е друг, у нас приемната грижа често е краткотрайно настаняване преди осиновяването, което замества досегашните институции. Приемните родители са запознати с тази особеност и се захващат с дейността информирано и осъзнато. Затова те трябва някак да разберат мястото си в цялата тази процедура и в живота на детето. Никак не е лека задачата на приемните родители у нас, защото те трябва да "омиротворят" детенце както с биологичните родители (раздялата с тях), така и с осиновителите, които ще са трайното семейство в живота на детето.  

И защо не настаняват при ПС деца от раждането им до пълнолетие? Държавата няма пари за заплати  ли?
И какво става СЛЕД пълнолетието?  newsm78

Последна редакция: вт, 23 сеп 2014, 14:58 от Chandra_Den

# 42
  • София
  • Мнения: 5 635
Напълно съм съгласна! Деца, които подлежат за осиновяване да бъдат осиновявани (не през 2 семейства, та в 3-то). Особено за бебетата. Според мен жената, оставила детето си в родилния дом го е мислила, премисляла, не мисля, че някоя с лека ръка го оставя. 9 месеца е премисляла достатъчно решението си, после в родилния дом като го види и не си промени мнението и си тръгне сама, какво има да се чака още? Така хем за детето се намира постоянен дом, хем осиновителите няма да чакат с години, хем и няма да има като нас разочаровани ПР, ползвани за инкубатор. Сега, друг е тук въпросът, че има кандидат-осиновители, които умишлено не искат новородено или малко бебе, вероятно страхувайки се да не се окаже след време детето със заболяване. Надявам се повечето да не разсъждават така, защото е много жалко.

А приемната грижа да е само за деца, които временно не могат да живеят с биологичните си родители.

Само, че на практика в БГ е съвсем различно... И май скоро няма да се промени...

# 43
  • Мнения: 607
  Така е, Аня, скоро нищо няма да се промени, държавата ни е бедна и със слаба социална политика. Аз познавам БР, които искат да си гледат децата, но не могат, защото са бедни, болни, безработни. Децата им са в социални и в приемни домове. Държавата не им помага достатъчно да се лекуват, да си намерят подходяща работа и тези хора с години не могат да си стъпят на краката и да вземат децата си при себе си. За тях трябва да има дългосрочна приемна грижа, но държавата няма пари за заплати на ПР. ЕС уж помагат с фондове за приемна грижа, ама май парите отиват не за заплати на приемни родители, а бог знае за какви глупотевини.
 Някои  БР   са с психически проблеми и умствено не добре . В другите европейски държави такива родители ги обучават как да се справят в живота  и в родителството. Тук никой не ги обучава. Лично познавам една такава БМ. Детето й беше години наред подхвърляно в домове. Когато си  поиска детето и си подаде молба за реинтеграция, молбата мистериозно изчезна. Използват че жената умствено не е добре и не може и не знае как да си търси правата.
   Ето това според мен е  най-болния проблем и от него трябва да се започне. Държавата да помага на социално слаби родители и да отглежда децата им в приемни семейства КОЛКОТО време е необходимо, докато  родителите станат в състояние да си приберат децата.Без знаение колко години ще отнеме , ако ще и десет, петнайсет и повече години. Как има деца ,които прекараха цял живот в институция- защо да няма за тези деца приемно семейство ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ?
 

Последна редакция: вт, 23 сеп 2014, 18:24 от Танюшка

# 44
  • Мнения: 411
А според мен ако БР искат да си гледат децата, държавата трябва да подпомага тях, вместо да дава парите на приемните семейства. Като цяло извеждането на децата от семейството трябва да става единствено в случай на насилие, във всички останали случаи трябва да се търси вариант семейството да остане заедно. Дори и БР да са болни, по-добре е да им се подсигури асистент и да им се дават помощи, отколкото да се отделят децата уж за тяхно добро.

# 45
  • София
  • Мнения: 5 635
Така е, за децата е по-добре да си останат в биологичното семейство. Освен може би в случаите на психични заболявания и насилие. Както майката, на която й взеха 2-те деца и ги разделиха в 2 приемни семейства, заради 400лв сметка за ток.

# 46
  • София
  • Мнения: 5 635
Така е, за децата е по-добре да си останат в биологичното семейство. Освен може би в случаите на психични заболявания и насилие. Както майката, на която й взеха 2-те деца и ги разделиха в 2 приемни семейства, заради 400лв сметка за ток.

# 47
  • Мнения: 607
А според мен ако БР искат да си гледат децата, държавата трябва да подпомага тях, вместо да дава парите на приемните семейства. Дори и БР да са болни, по-добре е да им се подсигури асистент и да им се дават помощи, отколкото да се отделят децата уж за тяхно добро.

   Съгласна съм.  По принцип така както казваш, е правилно, но е неосъществимо за нашата бедна държава.
   Има БР с тежки инвалидизиращи заболявания, които са дали децата си за отглеждане на държавата. На тези хора, колкото и да им се помага, те пак не могат да се грижат за деца и семейство. Държавата няма ресурс цял живот да ги лекува. Дори и личен асистент да имат, тези асистенти обгрижват родителя, а в същото време няма кой да се грижи за детето. Тогава е нужно приемно семейство. Понякога спецификата на техните заболявания ( някои псих.състояния) им пречи да гледат нормално децата си. Казват че искат детето си, но реално не могат да се грижат за него. Но не го дават за осиновяване.
Тогава пак е нужно ПС.
    vanibo, ти защо си против приемната грижа ?
 
    

Последна редакция: вт, 23 сеп 2014, 21:27 от Танюшка

# 48
  • Мнения: 607
Танюшка, и според мене би било по-добре, ако приемните родители можеха сами да определят, дали да работят в областта на краткосрочната или на дългосрочната приемна грижа (ясно е, че "профила на дете" няма как да избират). Но предполагам, че това не се случва точно, защото тогава трудно биха се намирали приемни родители, решили да работят в областта на краткосрочната приемна грижа.


Ние бързаме да затворим институциите и понеже съвсем закономерно има недостиг на възможности за настаняване, се занижават (значително!) критериите спрямо ПР и защитените семейни..

И защо не настаняват при ПС деца от раждането им до пълнолетие? Държавата няма пари за заплати  ли?
И какво става СЛЕД пълнолетието?  newsm78

    След пълнолетието, детето може да остане да живее при приемното семейство или да излезе на квартира, да си търси работа и да поеме своя път в живота.
    За деинституализацията, сега срокът за затваряне на интституциите е удължен до 2025г. Демек още 15 години ни отпускат.
  Чандра, по какво съдиш, че изборът на приемни семейства в България е неадекватен?   От лични наблюдения, от прочетено в таблоидите, от филми за приемни семейства ? Имаш ли познати приемни семейства?

    Аз мисля, че сред българските приемни семейства ще се намерят желаещи и за краткосрочна, и за дългосрочна , и за спешна приемна грижа.

# 49
  • Мнения: 712
За деинституализацията, сега срокът за затваряне на институциите е удължен до 2025г. Демек още 15 години ни отпускат.
Стана ми интересно, кой ни ги отпуска тези 15 години?
Танюшка според мене колкото и да се удължава срокът за затваряне на институциите, проблемът няма да става по-малък. Защото по мое мнение за да е успешна "деинституционализацията",  не трябва тя да представлява просто създаване на приемни родители като алтернатива на институциите, а най-напред би следвало да се променят законите - кои деца да се вписват в регистрите за осиновяване, кога и как да става това, в кои случаи да се предлага приемна грижа. Отделно, във връзка със закона, замисляли ли сте се за това, че в България все още има тайна на осиновяването? Това означава, че ПР не могат да апелират за срещи с осиновените си приемни деца, ако осиновителите са решили да запазят тайната. И на мене ми се стори странно, че по време на подготвителните курсове се говори за това, колко важно за детето е да бъде информирано от рано за факта на осиновяването и да знае каквото е възможно за биологичния си произход, но закона явно защитава друга позиция.  newsm78

Чандра, по какво съдиш, че изборът на приемни семейства в България е неадекватен?   От лични наблюдения, от прочетено в таблоидите, от филми за приемни семейства ? Имаш ли познати приемни семейства?
Социалните работници от подготвителния курс споделиха за проблема. За това, че са принудени да не са толкова взискателни както към необходимите качества на ПР, така и към възрастта им. Танюшка, нима ти не си чувала за този проблем? Или прие думите ми лично? Разберете, че не всяко изречение е отправено към вас в частност. Разбира се, че има много стойностни приемни родители, но аз говорих за това, че законът и нуждите у нас ПРИНУЖДАВАТ социалните работници да снижат критериите както към ПР, така и към осиновителите, ако щете. Отделно (повярвайте, ДАЛЕЧЕ не е отправено лично към който и да е приемен родител), проблеми в приемната грижа съществуват навсякъде по света. Но темата тук беше друга...

Аз мисля, че сред българските приемни семейства ще се намерят желаещи и за краткосрочна, и за дългосрочна , и за спешна приемна грижа.
Понякога няма как да се предвиди, дали една приемна грижа ще е дългосрочна или не, всичко зависи от потребностите и интереса на детето. И тогава се получава разминаване между очаквания на ПР и реалност. Аз, честно казано, не вярвам да са много ПР, готови да отглеждат бебета максимум по 6 месеца - година и да се разделят с тях, но може и да греша. Във всеки случай Инера сама пише:

Най-много 2 години  остават [приемните деца] при ПР и заминават по направление. И предимно новородени от родилното се настаняват при ПР. Затова и много приемни родители взеха да се отказват от приемната грижа

Признавам, лично аз не бих могла да стана приемен родител - нито в България, нито в чужбина... Така, че темата ме вълнува единствено като кандидат-осиновител и като гражданин. Едва ли ще променим законите, но поне в ситуацията, в която сме да направим най-доброто...

# 50
  • Мнения: 607

    Чандра, написаното в темата приемам като добронамерена, градивна критика, отправена към приемната грижа по принцип. Не приемам нищо лично , персонално към мен. А това, което ми се струва дребнаво заяждане , него просто го подминавам.
 За тайната на осиновяването и каква е стратегията на приемните родители по този въпрос. Приемният родител не трябва да издава имената на осиновителите и техния адрес.   Ако близки, приятели  и познати  на приемния родител след осиновяването питат къде е детето, как е . Според това колко близки хора са те и какво доверие има в тях, приемният родител има право да им отговори например така-детето вече не е при мен, осиновено е, от добри хора, които много го обичат. Детето е много добре, щастливо е. Нищо повече, никакви сведения кои са осиновителите, къде са.
 А дали приемния родител ще вижда детето, каква връзка има с тайната на осиновяване?
    Не знам как се прави подбора на приемни родители.Не е моя работа да знам. Не знам дали критериите са занижени, но виждам че има достатъчно кандидати за премни родители, измежду които могат да изберат подходящите. Това е работа на социалните работници, занимаващи се с подбора.
     Защо според теб ПР не искат новородени бебета?

# 51
  • Мнения: 33
Бих искала да изложа мнението си за осиновяването на дете от приемно семейство. Не знам колко от участващите в тази дискусия са го направили?! Аз съм! Приемното семейство е най-хубавото нещо, което се е случило на детето ми преди да го осиновим. У  нас дойде едно прекрасно, здраво дете без каквото и да било дефицити- весело, усмихнато, възпитано, с прекрасна социална адаптация дете, мило, внимателно, неагресивно, сговорчиво, (на 2 години е без памперс, храни се сама, знае кога и се спи, заспива самостоятелно, сяда самостоятелно на гърне и т.н. и т.н.) Беше свикнала с мисълта, че мама и татко ще я вземат вече - прегърна ни, когато отидохме да я вземем, седна си в столчето, помогна ми да закопчеем коланите, помаха на изпращачите и се прибрахме вкъщи. Нали не си въобразявате, че това можеше да се случи без активното съдействие на приемната майка и семейството и! Поклон на такива хора! Спрете да "дърпате" теоретично децата между осиновители и приемни родители. Не забравяйте, че светът е шарен - съдбите на децата в нужда са различни, нуждите им са различни - нека всеки да направи най-доброто за детето, с което го срещне съдбата (приемна грижа или осинояване), не плюйте по принцип общо.... За съжаление изоставените деца няма да свършат, те трябва да има алтернатива - приемна грижа или осиновяване, или център за настаняване за по-големите... Осиновяването е кардинално решение на проблема с липсата на семейство, но другите са нужни и важни... Успокойте се и върнете градивния тон на дискусията.
Относно контактите - в момента ние поддържаме връзка без да включваме детето, защото аз смятам, че така е най-добре, поне докато свикне, че ние сме мама и татко достатъно твърдо за себе се и тогава ще се срещне отново с леля ......, която се е грижила за нея, докато дойдат мама и татко.... За по-нататък животът ще покаже!

# 52
  • Мнения: 712
А дали приемния родител ще вижда детето, каква връзка има с тайната на осиновяване?
Законът не предвижда отворено осиновяване - все едно дали във взаимоотношения с биологични или с приемни родители. Освен това той пази тайната на осиновяване, т.е, ако родителите са решили да оставят този акт в тайна, нормално е те да не срещат детето с ПР, като трети човек няма право да разкрива тайната.

Защо според теб ПР не искат новородени бебета?  
Това е писала Инера, вероятно тя има отговор...

Игам, страхотно позитивно включване, Благодаря за споделени чудесен опит!

# 53
  • Мнения: 607
igam_k,  чудесен пост!
 Надявам се по- често да се включваш в темата.

Чандра, верно е, че законът в България не е предвидил отворено осиновяване, но  осиновителят и приемният родител може да се договорят на приятелска основа  да се виждат. Това не може никой да им забрани. И се чудя това нарушава ли по някакъв начин тайната на осиновяване? Не може за всичко да имаме закони, не е и необходимо.

# 54
  • Мнения: 712
Започнахме да си чешем езиците (в случая - клавиатурите;)), а не ми се задълбава... Аз затова не исках да коментирам принципно закона... Simple Smile

Пожелавам успех на всички, пишещи тук - приемни родители, кандидат - осиновители, осиновители...

# 55
  • Мнения: 102
Нека всеки постъпва както си реши и според ситуациите, които са възникнали.Ние няма да оправим нито законите, нито отношенията между хората, нито можем да направим някой по-добър, по-отговорен.Но нека повече хора като Igam_k да пишат, ако има такива, както и обратния вариант.Така може да се породят  дискусии, като има достатъчно примери.Нека само не се обиждаме, всички се объркваме в дадени моменти и не е нужно да се подиграваме.Всеки се опитва да си изясни някой проблем и затова са форумите, ако можем да дадем съвет - добре, ако не, по-добре да си замълчим.Хора всякакви, кои правилно избрани, кои - не.И неправилно избраните не са виновни - за това отговорност носят други - над тях.Така че, момичета, нека всеки да е щастлив и малко по-добър.

# 56
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Igam_k, и аз много благодаря за твоята публикация. Точно това за мен е основната функция на приемната грижа - поемане на дете в риск, обгрижване в семейна среда и подготовка за евентуалното му осиновяване, с което на практика се решава намирането на истинско семейство за дете, останало завинаги изоставено от биологичното си семейство. Дано се намерят достатъчно такива семейства или самотни жени, за да може всяко изоставено дете никога да не попада зад стените на класически тип институция!  Praynig

Колкото до осиновяването направо от родилния дом - аз съм на мнение, че не трябва да се прави. Познавам много добре трепетите на кандидат-осиновителя, очакванията му и желанието детето да се появи в семейството колкото се може на по-ранна възраст. Но все пак си мисля че колкото и да е бил обмислян, премислян и твърдо взиман по време на бременността отказът от детето, подписването на декларацията-съгласие от биологичните родители не трябва да става непосредствено след раждането, а първо да се направи опит да им се помогне да задържат детето, и най-вече да се изчака и преминаването на следродилния период на майката.

И още нещо искам да напиша, което ми се върти в главата в последните дни като си спомня тази тема. Не мисля, че е полезно от психологическа гледна точка едно дете да расте дълги години в професионално приемно семейство. Според мен при случаите в които детето ще се настанява за дълъг период от време, до навършване на пълнолетие най-подходяща е доброволната приемна грижа.

# 57
  • Мнения: 1 933
По повод осиновяванията директно от родилния дом - мога да кажа каква е практиката в Швейцария и ще се въздържа от оценки добра или лоша е тя.
В Швейцария няма домове за сираци, има само приемни семейства. На година се раждат около 20-25 деца, които се дават за осиновяване и за тях кандидатстващите семейства (само и единствено семейство може да кандидатства за осиновяване) са около 60. Детето се осиновява най-рано на 13 седмична възраст - на майката се дава срок 2 х 6 седмици да размисли и си вземе детето от приемното семейство. След изтичане на този срок, детето се дава за осиновяване.

# 58
  • Мнения: 712
Аз имам преки наблюдения от Германия. Там БР могат да дадат декларация за отказ най-рано 8 седмици след раждането на детето, а при родени близнаци минималния срок е 12 седмици. Дори, когато една БМ е непълнолетна, тя трябва да даде съгласието си за осиновяване ЛИЧНО. По правило отказа на бащата също се изисква. Когато родители решат да дадат детето си за осиновяване, те са задължени да преминат известен брой консултации при социалните, да поговорят за проблемите, довели до това решение и да обсъдят възможностите за помощ. (Не е по темата, но може да ви е интересно - младите момичета, решили да правят аборт, също трябва да преминат такива консултации)

Но каква е процедурата за децата?
Дете, за което се очаква, че ще бъде осиновено, в повечето случаи още от родилния дом отива в дома на кандидат-осиновителите, които евентуално ще бъдат негови родители. Един вид кандидат - осиновителите за този период са приемни родители. Това е съвсем легална процедура, за която съществува понятието: "Приемане с цел осиновяване" ("Adoptionspflege"). След, като детето е получило декларация за отказ, то бива осиновено, НО... не съвсем.  В Германия "следосиновителния период" (Adoptionspflegezeit) трае около година - две и чак след това се извършва същинското осиновително дело. През този "следосиновителен период" законов "настойник на детето" са социалните, като през това време БР все още имат право да оттеглят декларацията си за отказ....

В Германия децата в риск се настаняват предимно в приемни семейства, но има и институции, които, обаче, трябва да отговарят на изисквания и предписания, събразени с научните познания задетското  развитие (физическо и психическо). Там действително рядко се осиновяват деца, настанени при приемни семейства или в по-голямата част от случаите приемните семейства са и бъдещите осиновители. Колкото и да се говори, че сме по западен модел, съвсем различни са системите там и тук. Едно важно различие на приемната грижа в Германия е, че там приемните деца НЯМАТ декларация за отказ от биологичните си родители и съответно родителските права продължават да са на БР (макар, че закона е дал известна свобода във връзка с вземане на важни решения и на приемните семейства)... А за дете с декларация за отказ най-добрия вариант е скорошно осиновяване, по възможност от БР директно при осиновителите, без да се прехвърля насам - натам по различни семейства. Но както споменах в друг постинг, у нас особеност е, че (1) непотърсени над 6 месеца деца от БР автоматично влизат в регистрите за осиновяване (странно решение) и (2) има много като цяло здрави деца, които трудно ще намерят осиновители веднага след декларацията за отказ, защото деца с ромски етнически произход у нас са трудно осиновяеми. Грубичко, но факт.

Моята идея в крайна сметка е, че биваше законите да са направени така, че децата по възможност да преживяват по-малко раздели.

# 59
  • Мнения: 11
Здравейте , прочетох темата преди три-четири месеца , когато ми предстоеше осиновяване , затова сега искам да благодаря на много от дамите , чиито съвети послушах. Благодаря и на съдбата , че детето ми е било точно в това ПС - страхотни , добри и грижовни хора , при което е била настанена още като новородено бебе . Живеят в едно забутано село , но просто са природно интелигентни и по-важното , наистина благородни хора и детето ми е било възможно в най-голяма степен компенсирано за шока , който е преживяло при раждането си - да бъде изоставено от майка си . Разбира се раздялата с ПС беше трудна , осем месеца за едно бебе не са малко време , но смятам , че сега  е щастлива поне малко с нас. 
Изпитвам невероятна жал към моето дете , за това , че майка и я е оставила и все се питам съвместимо ли е с обичта , която изпитвам . От една страна се радвам , че е при мен и ме гушка и ми се усмихва , от друга страна внезапно започвам много да се ядосвам , че някой може да изостави едно бебе .

# 60
  • Мнения: 53
Моето дете е от дом и знаейки какви дефицити имаше мога само да подкрепям приемното родителство като алтернатива, въпреки, че не всичко и там е идеално.

Изпитвам невероятна жал към моето дете , за това , че майка и я е оставила и все се питам съвместимо ли е с обичта , която изпитвам . От една страна се радвам , че е при мен и ме гушка и ми се усмихва , от друга страна внезапно започвам много да се ядосвам , че някой може да изостави едно бебе .

Направи ми впечатление горния цитат. И аз така, бях много ядосана на биологичната и майка, че е могла да и причини това. Виждаш опустошението, правиш каквото можеш и ти остава да се надяваш, че детето ти ще го надживее. Ако можех да и осигуря съвместен безметежен живот с жената, която я е родила, бих се отказала и от нея, и от всякаква друга възможност да имам дете. Не знам дали го обяснявям правилно, чувството е много объркващо и слава богу, че вече все по-рядко се сещам. Вероятно е част от адаптацията.

# 61
  • София
  • Мнения: 5 635
На мен ми беше жал за биологичната майка, трябва да ти е много объркан живота и съвсем да нямаш подкрепа от близките (както пишеше в доклада), за да оставиш такова хубаво бебе (въпреки че като й чета епикризата след раждането едва ли е влизала в критериите за хубаво бебе). За малката - при нас беше много обичана и знам, че там където е сега е много желана, това според мен е по-важното за нея.

# 62
  • Мнения: 1
Здравейте на всички. Искам съвет. Сина ми е непълнолетен но стана баща. Приятелката му също е непълнолетна. Те искат да ми прехвърлят майчинството докато станат пълнолетни. Как става това, какви документи трябва да подадем или към адвокат да се обърнем?

# 63
  • Мнения: 118
Здравейте,имам въпрос .Детенцето което ще осиновим на 4 години е  живее в приемно семейство от около година което има още три биологични дечица . Нашето детенце ги нарича мамо и татко и е силно привързано към тях Ако има майки които са минали по този път нека ми пишат как са се справили как на 1 дете което цяла година нарича едни хора мама и татко как ще му се обясни че ние вече сме мама и татко умът ми не го побира  newsm78 newsm78 newsm78

# 64
  • Мнения: 83
Lia, не се тревожи, детето ще свикне. Ще ти кажа как беше при нас. Дъщеря ми беше на 2 години и половина и казваше "мамо" и "татко" на приемните родители. Те не са я учили на това, просто това е естествено за детето. (Още повече щом вашите приемни родители имат и собствени деца, които казват така, то няма как да се избегне, детето започва да казва "мамо" и "татко"). От момента, в който подадох молбата, те започнаха да й говорят за мен като за "мама", а за себе си – мама еди коя си и тати еди кой си (с имена). Когато я посещавах не й говорех никога за себе си от първо лице и не казвах "аз", а примерно "Ела при мама", "Виж мама какво ще ти покаже" и т. н. Постепенно през времето, докато мине делото, тя научи обръщението и реално от първия ден у дома ми казва "мама". Може би при вас ще отнеме малко повече време, защото детенцето е по-голямо и около него всички казват "мамо" и "татко", но ще се справите. Помолете приемните родители за съдействие да го подготвят малко по малко за промяната.

# 65
  • Мнения: 118
Благодаря дано и при нас нещата минат плавно и безпроблемно най вече за детето Сега като отидем втория път ще попитам приемното семейство как смятат да процедираме спрямо детето защото те по добре ще знаят как да му се поднесе всичко
Имам и още един въпрос сега се сетих какви въпроси задавахте на приемното семейство за какво да ги разпитам в момента се сещам за това какво обича да яде в колко става в колко ляга боледува ли често но сигурно ще пропусна нещо по съществено и ще ми е от полза ако ме подсетите за неща които трябва да се информирам от тях имайки предвид че те не бяха много разговорливи и на някои мои въпроси се отговаряше само с да и не и до детенцето не припарих много защото беше ангажирано изцяло от приемната майка но това може и да е така защото все пак това беше първа среща но око така продължи ще трябва много добре да си формулирам въпросите и да не пропусна нещо Не знам притеснено ми е как ще мине предполагам и приемната майка се чувства така личи си че и е много трудно Виждам това защото правя сравнение с първото дете което ни предложиха там нещата минаха съвсем различно приемната майка не спираше да ми говори за него да ми разказва за характера му итн сама ми го подаде дори излезе от стаята за да видим как ще реагира детето докато сега нещата са коренно различни  newsm78

# 66
  • Мнения: 209
Lia, честито детенце! Много късмет и щастие ви желая! Според мен много голяма роля за настройване на детето към новите условия трябва да изиграе приемното семейство. Тяхната роля би трябвало и до сега да е била да му обясняват, че те са временно с него и той ще намери своите мама и татко. Нещото, за което аз се сещам да попиташ е дали има някакви алергии към храни или нещо друго. Ако е боледувало дори и само с настинка, как я е изкарало - дали вдига висока температура, дали има нещо, което е специфично за детето в такива условия и ти трябва да го знаеш, как застива вечер /дали само или трябва да има някой до него/, на тъмно ли остава, или има лека светлина в стаята, където спи. Попитай ги какви са любимите му ястия, за да можеш да му ги приготвиш при идването му при вас. Това ще го впечатли и ще го предразположи. Надявам се да се адаптира бързо и да бъдете щастливи.

Последна редакция: сб, 28 фев 2015, 20:04 от cveti_75

# 67
  • Мнения: 118
Благодаря записах си тези неща и други за които се сещам и ще питам приемното семейство  Heart Eyes
Дано всичко да е наред Нямам търпение да насрочат дата за делото и да си го приберем в къщи
Днес завършихме и детската стая купихме завивките няколко книжки малко играчки столче за колата

# 68
  • София
  • Мнения: 5 635
Ние като бивши приемни родители дадохме няколко дрешки, завивки, любими играчки, за да й е познато, като нарочно не ги изпрах, за да й миришат познато. Пратих на майката осиновителка един файл с какво е захранена, какво АМ пие, режим на хранене и сън (на 1г точно беше), таблица по месеци как е наддавала ходихме заедно до педиатърката, кои ваксини са й бити, кои остават.

# 69
  • Мнения: 411
Детето винаги ли тръгва с дрешките и обувките на него или трябва да се носят?

И стъпките какви са:
1. Решението от съда
2. Социалните на мястото, на което е детето - изготвят някакъв приемо-предавателен протокол срещу 1 екземпляр от решението на съда
3. Приемните родители предават детето с личен здравен картон, епикризи, евентуално някакъв вид удостоверение от градина/училище

Пропускам ли нещо?

# 70
  • София
  • Мнения: 1 763
Детето винаги ли тръгва с дрешките и обувките на него или трябва да се носят?

И стъпките какви са:
1. Решението от съда
2. Социалните на мястото, на което е детето - изготвят някакъв приемо-предавателен протокол срещу 1 екземпляр от решението на съда
3. Приемните родители предават детето с личен здравен картон, епикризи, евентуално някакъв вид удостоверение от градина/училище

Пропускам ли нещо?

Vanibo, информацията, която мога да ти дам е за изписване на дете от дом - личен опит от РДСП София.
От съда имах 2 преписа и 2 копия от решението. Един екземпляр оставих в РДСП и там подписах разни документи (не помня вече какви  Sad ) , а след това  още един екземпляр оставих в дома. Там се подписах в някаква протоколна тетрадка, че на основание на решението на съда взимам детето. Това беше документалната част. Дадоха ми здравния й картон, нищо повече.
Децата в домовете нямат никакви лични вещи - нито дрехи, нито играчки - НИЩО, затова  при изписването се носи ВСИЧКО - бельо, дрехи и обувки!
За процедурите при приемните семейства нека се включи някой с опит Simple Smile

# 71
  • Мнения: 118
Ние ще си взимаме детето от приемни родители точно вчера ги попитах как стоят нещата с дрешките при взимането и те ми казаха че ще ми дадат целия му багаж което включва всичко което са му купували докато е било при тях дрешки обувки пижамка играчки четка за зъбки абе всичко което има  и дори казаха че ще ми дадат и завивките и одеалцето даже ми препоръчаха да ги застеля на легълцето без да ги пера за да му е позната миризмата и да заспи по лесно
а за от дом ако го взимате не знам но съм чувала че вие ще трябва да носите дрешките и да го преоблечете когато го взимате и ако искате да вземете нещо или дрешка ще трябва да я замените с друга която да оставите в дома

# 72
  • София
  • Мнения: 780

Имам и още един въпрос сега се сетих какви въпроси задавахте на приемното семейство за какво да ги разпитам в момента се сещам за това какво обича да яде в колко става в колко ляга боледува ли често но сигурно ще пропусна нещо по съществено и ще ми е от полза ако ме подсетите за неща които трябва да се информирам от тях

От какво се страхува (плаши)? Как се успокоява? С какво обича да играе? Има ли си ритуали някакви? Любими храни, филмчета, предмети?

# 73
  • Мнения: 118
Момичета благодаря ви за отговорите Разпитах за всичко приемната майка и много неща вече ни се изясниха При нас се получи така че детенцето свиква неочаквано бързо което е много добре вече сме мама и татко за него и всеки ден пита приемната майка дали ще ходим при него Миналия път ни го дадоха да отидем за 2 часа на разходка тръгна без проблем с нас и много се забавлявахме а когато го връщаме става все по трудно защото малчо плаче за нас и не иска да го оставяме качва се без проблем в колата и е готов да тръгва с нас За сега това е при нас чакаме делото и се надяваме да е колкото се може по скоро  Heart Eyes

# 74
  • Мнения: 2
Здравейте, искам да попитам какви са вашите наблюдения спрямо осиновените деца от институция и осиновените от приемно семейство? Има ли разлика в поведението, развитието на децата или някаква друга област? Мисля, че тези, които са осиновили дете ще знаят най-добре, защото все пак те полагат грижи за детето и живеят с него!

# 75
  • Мнения: 376
И приемните родители полагат грижи за детето и живеят с него!
Приемните родители взимат деца и от институция и от биологична среда. Затова и по-добре знаят. Имат повече опит и с повече деца.
Разликата е огромна, всеки знае това!
Осиновяването от приемно семейство трябва да спре незабавно, тъй като не е в интерес на детето!

# 76
  • Мнения: 209
Инера, не съм съгласна с това високопарно изявление. Може би от твоята гледна точка е точно така, защото ти полагаш много грижи за детето, което е при теб, но повярвай ми, че има страшно много приемни родители, които считат това за професия и им е все едно дали детето ще живее с тях или ще бъде осиновено. Познавам много приемни родители и професионални и доброволни, но някои просто ме втрещяват. А когато видях една т.нар. "приемна майка" как се отнасяше с дете с проблеми просто щях да й викна социалните да й го вземат, ако само я познавах. Наистина за някои отглеждането на деца е призвание, но за други е просто източник на доходи. И ако това не е в интерес на детето и приемният родител е толкова загрижен за точно тези интереси, защо тогава не ги осиновяват, а искат да ги отглеждат като приемни родители, за което получават една нелоша заплата?

# 77
  • Мнения: 10
И приемните родители полагат грижи за детето и живеят с него!
Приемните родители взимат деца и от институция и от биологична среда. Затова и по-добре знаят. Имат повече опит и с повече деца.
Разликата е огромна, всеки знае това!
Осиновяването от приемно семейство трябва да спре незабавно, тъй като не е в интерес на детето!

     Подкрепям  твоите твърдения, и от личен опит и от наблюдения.

# 78
  • Мнения: 2
Да, няма спор, че когато детето е било в приемно семейство, те са хората, които го познават най - добре, но ми е интересно дали осиновителите виждат някаква разлика, когато осиновят дете от институция или от приемно семейство?

# 79
  • Мнения: 411
Едва ли ще отговорят на човек с прясно регистриран профил специално за този въпрос.

Ако представлявате някоя институция, застанете тук с името си и служебен мейл и може да получите информация.
Ако въпросът е личен, поне се представете и кажете защо се интересувате.

# 80
  • София
  • Мнения: 1 763
Да, няма спор, че когато детето е било в приемно семейство, те са хората, които го познават най - добре, но ми е интересно дали осиновителите виждат някаква разлика, когато осиновят дете от институция или от приемно семейство?

За да видят някаква разлика родителите трябва да са осиновили поне 2 деца - едно от дом и едно от ПС - иначе как могат да имат база за сравнение?
До този момент не съм срещала такива осиновители, но е много вероятно скоро и това да се случи.

Личното ми мнение е, че има разлика между децата, расли в институция и такива, минали през приемно семейство. Най-малкото в живота на приемните деца се е появил вече значим възрастен, към който вероятно са се привързали и са запознати с разни благини от живота в семейство,  които не са им били познати в дома - нежност, внимание, топла грижа и т.н.
Въпреки това смятам, че деца подлежащи / подходящи за осиновяване не би трябвало да бъдат отглеждани в ПС! Не искам да си представя какво е в главичките им, когато трябва отново да преживеят раздяла  ooooh!

От наблюденията, които имам върху осиновени деца на приятели и познати (освен на моето гардже) мога да кажа, че независимо къде са отглеждани преди осиновяването децата минават през едни и същи етапи на адаптация. И че живот в ПС не им гарантира лека и бърза адаптация!

# 81
  • Мнения: 376
cveti_75, напълно съм съгласна с теб. Но ме провокира това, че има едно непрекъснато противопоставяне между осиновители и приемни родители. Както има добри и лоши приемни родители, така има добри и лоши осиновители. Разлика има само в заплащането, но не в грижата за детето. ПР има повече опит с деца, но е и доста уморен от всички тези непрекъснати настанявания и раздели. Има приемни родители, които едва намират сили да станат сутрин от леглото от недоспиване, но не се отказват заради парите. Аз ако имах сигурна работа и добра заплата щях да стана осиновител, а не ПР. Освен това ПР има собствени деца и внуци и трябва да храни и тях, а осиновителят няма такива. От друга страна ако стана осиновител и ходя на работа дали ще имам свободно време за осиновеното дете? Децата, които аз гледах, са осиновени от доста по-бедни семейства, отколкото е моето семейство. Но пък има и обратни случаи - осиновителите са с по-добри доходи от ПС. Има осиновители, които биха осиновили второ дете, ако имаха по-големи доходи. Те искат също да станат приемни родители, за да гледат с парите и осиновеното и приемното. А и майката ще си е у дома. ПР има повече време да опознае детето, а осиновителите имат само 1 месец срок да решат дали това е тяхното детенце и поемат по-голям риск.
Много са проблемите в приемната грижа и осиновяването. Много са порочните практики. Всеки прави някакви проучвания, непрекъснато попълвам разни анкети, но полза от това не виждам.

Alleks, всички сме на едно мнение, че не може едно и също дете да е подходящо и за приемна грижа, и за осиновяване, и за отглеждане в институция. Прехвърлят се деца от едно място на друго без ясна цел.

Защо виждам само плакати "Стани приемен родител", а не "Стани осиновител"? Как държавата стимулира осиновяването? Защо няма предаване "Търся осиновители"? Защо след като е одобрено едно семейство да осинови не му се предоставят веднага досиета със снимки на всички деца, налични в списъка за осиновяване, за да си избере? А социалният работник може да пробира по-хубавите дечица за "свои хора". В САЩ  биологичната майка, която желае да даде детето си на осиновители, има на разположение 48 часа след раждането да бъде с детето си, да го кърми. да размисли. След тези часове решава окончателно, като сама е избрала преди да роди осиновителите (предложени от социален работник) и лично тя го предава на осиновителите. И тук в България искам да стане така. Всички други по-големи деца трябва да се задържат в биологичното семейство или да отиват в приемно, тъй като ПС живее близо до биологичното и е желателно детето да вижда роднините си, но не и да се връща при тях. Ако детето е над 10-годишно има право да се подпише, че не иска да бъде осиновявано. И по-малките не искат да се разделят с ПС, но кой ли пита.

# 82
  • Мнения: 209
Да, има много недомислени неща. Аз например в момента осиновявам дете от дом. Осиновявам сама и тъй като детето е на 1г. и 3м. ще получавам минимално майчинство до навършване на две години. А сега някой да ми каже как мога да гледам и себе си и нея с тези пари. Как да си остана в къщи за повече от два месеца, та да може да свикнем една с друга и да й се порадвам? И пак се радвам, че не е на 1г. и 11м., защото тогава нямаше да мога и толкова да използвам. Но много ми е интересно как ще ме стимулират да осиновя още едно дете, защото такова беше моето желание, но просто не виждам начин.
Точно и поради непрестанните раздели с децата не посмях да стана приемен родител. Има много закони, които се измислят от хора, незапознати с материята, никога не се докоснали до дом за деца, никога не виждали какво се причинява на децата и приемните родители в момента на раздялата. Да не говорим, че за повечето от тях това е просто работа.
Все пак да са живи и здрави всички, които полагат грижи за децата. И на теб пожелавам късмет! Ще ти е нужен.  Hug  Heart Eyes

# 83
  • Мнения: 33
Да, има много недомислени неща. Аз например в момента осиновявам дете от дом. Осиновявам сама и тъй като детето е на 1г. и 3м. ще получавам минимално майчинство до навършване на две години. А сега някой да ми каже как мога да гледам и себе си и нея с тези пари. Как да си остана в къщи за повече от два месеца, та да може да свикнем една с друга и да й се порадвам? И пак се радвам, че не е на 1г. и 11м., защото тогава нямаше да мога и толкова да използвам. Но много ми е интересно как ще ме стимулират да осиновя още едно дете, защото такова беше моето желание, но просто не виждам начин.
Точно и поради непрестанните раздели с децата не посмях да стана приемен родител. Има много закони, които се измислят от хора, незапознати с материята, никога не се докоснали до дом за деца, никога не виждали какво се причинява на децата и приемните родители в момента на раздялата. Да не говорим, че за повечето от тях това е просто работа.
Все пак да са живи и здрави всички, които полагат грижи за децата. И на теб пожелавам късмет! Ще ти е нужен.  Hug  Heart Eyes
И ние затова не станахме приемни родители. Поздравления за осиновяването. Ще се справите и с това кратко майчинство, макар и трудно. Но наистина е редно долната граница за 1-годишното майчинство да бъде премахната или свалена на 1 година.... В началото е трудно, после свиквате заедно и всичко е прекрасно: в ръцете ви расте едно дете, удивително и невероятно! Не винаги разздялата е драматична. Нашето дете не плака (а приемната майка се овладя, за да не я разстройва), гушна ме, помаха за довиждане, седна в столчето и тръгнахме към къщи. Децата имат прекрасно развита чувствителност, нищо че не могат да се изразят с думи (на 2 години) имат невероятен усет какво става и кое е добре за тях.

# 84
  • Мнения: 2 660
В момента си пиша списък с въпроси към приемната майка на нашето детенце. Дайте идеи? Имам чувството, че ще забравя нещо. Целта на въпросите е да съм по-подготвена за ежедневието на детето и за нещата, които обича/не обича.

# 85
  • Мнения: 411
Питайте от колко време е в приемното семейство, ако не ви кажат социалните. Това ще ви помогне да прецените по-обективно развитието на детето.

- как спи - сам в легълцето или с някой друг;
- завива ли се през глава, пада ли от леглото, стене ли насън, напишква ли се, страхува ли се от тъмното;
- има ли установен час, в който заспива;
- как заспива - с приказка, пред телевизора, сам си ляга, като му се приспи;
- буди ли се през нощта
- с какво го завиват
- с какво е облечен, когато спи;
- с какво го обличат през деня;
- какво има на крачетата, когато е у дома - бос, с чорапки, с пантофи и т.н.
- има ли храна, която обича
- как яде - сам с лъжичка, с лъжичка, ако го хранят, пасирана, твърда, пие ли вода, докато яде, алергии към храна, какви прибори може да използва безопасно
- може ли да пие сам от шише и чаша
- посещава ли ясла или детска градина
- свикнал ли е да играе с други деца, ако да, на каква възраст са те
- колко често и как го къпят, с каква вода, в корито или не, колко продължава една баня, с шампоан или сапун, с някакви играчки или без, сам или с други деца, как реагира на къпането
- с памперс ли е, сяда ли на гърне/тоалетна и по каква нужда
- ако знаят от какво се страхува
- как му казват на галено. Ако ще сменяте името, можете да ги помолите да се обръщат към него с новото име
- обича ли разходките навън. Ако да, на какво играе и с кого - тича след топка, харесва пързалка, люлка, да рови в пясъка, да гали кучетата по пътя или нещо друго
- има ли лекарства, които взима регулярно, особено ако детето е с хронично заболяване
- ако е боледувало, докато е при тях, как е минала болестта, било ли е в болница, правена ли му е операция
- у дома - повечето ще твърдят, че е част от семейството. Подпитайте ги според останалия разговор, за да разберете дали е така - взима ли участие като се готви и чисти например, или го държат отделно

Някои приемни родители не искат да се разделят с детето или са предубедени към него. Използвайте момента, за да получите повече информация, не им се ядосвайте, трябва да останете с хладен ум. Други ще го хвалят твърде много, игнорирайте ги и гледайте детето.

# 86
  • Мнения: 2 660
Благодаря ти, Ванибо! За някои неща не се бях сетила. Получи се доста дълъг списък  Grinning При нас проблем ще има евентуално с това, че в приемното семейство не се говори на български и детето е с беден речник. Другото, което знам е, че е с памперс (на 3 г.). Повече информация ще имам след няколко дни и тогава ще мисля кое как ще гласим.
И още нещо - детето е било година и половина в дом и след това една година в семейство. Чудя се какво развитие - психическо и физическо- да очаквам. Чета старите теми, но там се говори за деца от дом. От друга страна не искам да имам прекалени очаквания и да очаквам да видя едно "нормално" 3 годишно. Искам да съм подготвена и през останалите дни да мечтая близо до реалността.

Последна редакция: ср, 08 юли 2015, 00:09 от Mademoiselle Chocolate

# 87
  • Мнения: 411
Не очаквай нищо, първо виж детето с отворени сетива и след това мисли.

Една година е достатъчна, за да се преодолеят доста от дефицитите. Но зависи как са го взели от дома. Ако не е можел да седи или да си стъпва на крачетата, а сега е неуверен и се клатушка при ходене и тичане, това е добре. Но ако крачетата са се подгъвали и при пристигането му в приемното семейство, и сега, по-добре се консултирайте с лекар.

Занесете му нещо за хапване, банан например е добре. Вижте дали знае какво е това, дали ще си го обели сам, колко са координирани ръчичките, как дъвче. Дайте му някаква играчка и вижте как си играе с нея. Имаше едни кубчета с дупки на различни фигурки, които се слагат в тях, или количка, която да си движи сам. Но може и да не прояви никакъв интерес към играчката, ако му е забранявано, да не знае как се играе, да е отучен да проявява вроденото любопитство. Така че вижте детето, само наблюдавайте, след това ще анализирате. Ако още като влезете каже "Мамо, тате" не се разтапяйте, че ви е разпознало и избрало, повечето деца ги подучват. Единствената нагласа, която трябва да имате според мен е: "Ако детето отговаря на условията за здраве, които сме посочили и с които можем да се справим, то е нашето дете." От там нататък го гледате, за да сте наясно от какво ниво стартирате нагоре и знаете, че това е вашето дете, с което отивате на среща. Оставете илюзиите и романтичните очаквания у дома, ще ги имате, но по-късно, след като си вземете детето. 

Успех  Hug

Последна редакция: ср, 08 юли 2015, 08:20 от vanibo

# 88
  • Мнения: 2 660
Ванибо, не вярвам в разпознаването. И с приблизителнА сигурност сме решили, че го вземаме. Това, което може да се случи, е да има голяма разлика между доклада и реалното здравословно състояние. Питам, за да съм наясно с какво се захващам, какво предстои и как ще го преодоляваме - точно, както ти казваш.
Банан голямата ми дъщеря не можеше да бели до миналата година, кажи речи  Laughing  Разбрах какво имаш предвид. Ще наблюдавам как е с моториката Simple Smile

# 89
  • Мнения: 2 660
За децата от дом има доста информация откъм ниво на развитие, трудности, за децата от пс - несравнимо по-малко. Като се подготвях за срещата с нашето дете отчаяно се нуждаех от информация, за да разбера какво да очаквам, какво е нормално. Сега ще ви разкажа в какво състояние намираме нашето дете, евентуално може това да помогне на някого след мен.

На 3 г., момче:
Престой в дом: година и половина
Престой в пс: една година, но в две различни приемни семейства
Двигателни възможности: Тича, скача, катери се, рита топка, изключително добре координиран за дете на тази възраст. Дори се люлее на люлка без облегалка.
Говорене: Разбира всичко, но не съм го чувала да говори цели изречения. "Да, не, виж..." Такива неща. Но му се говори на български едва от няколко месеца.
Хигиена: От две седмици е без памперс, но спи с памперс. Не си казва. Храни се самостоятелно, дъвче.
Емоционалност: Гушка се в приемните родители.

Това е, което се сещам на първо време.

# 90
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
...Защо след като е одобрено едно семейство да осинови не му се предоставят веднага досиета със снимки на всички деца, налични в списъка за осиновяване, за да си избере? А социалният работник може да пробира по-хубавите дечица за "свои хора"....

Отдавна не бях чела тук. Без извинение за резкостта - според мен човек, който дели дори в мислите си лишените от родителски грижи деца на "хубави" и "нехубави" няма място в редовете нито на приемните семейства, нито на осиновителите. Приемното родителство не е просто бизнес чрез който да си гледаш собствените деца, а призвание, в което трябва да вложиш душата си.

# 91
  • Мнения: 376
Който не е бил приемен родител, той нищо не знае за приемната грижа и мненията му не важат! Да си затваряме очите за това, че всичко е бизнес и да си мълчим, така ли? Или да се опитаме да спрем този бизнес...

# 92
  • София
  • Мнения: 780
Всяко мнение важи! Евентуално това на хората с опит би могло да бъде по-информирано или обективно, но това никак не е задължително.
Абсолютно е права Форест, че приемната грижа трябва да бъде призвание и алтруизма, а не финансовата изгода трябва да бъде водеща мотивация на приемните родители. За съжаление последните години се търсят и одобряват приемни родители, за които това е единствен "поминък". Вероятно социалните считат, че те са по-лесни за контролиране, понеже са зависими финансово, тази мотивация е по-ясна за оценяващите, всичко това отговаря за призива за "професионализация" на приемната грижа.... Но самите те не си дават сметка колко погрешна е посоката, колко безполезна и дори вредна за децата е.


# 93
  • София
  • Мнения: 5 635
За съжаление последните години се търсят и одобряват приемни родители, за които това е единствен "поминък". Вероятно социалните считат, че те са по-лесни за контролиране, понеже са зависими финансово, тази мотивация е по-ясна за оценяващите, всичко това отговаря за призива за "професионализация" на приемната грижа.... Но самите те не си дават сметка колко погрешна е посоката, колко безполезна и дори вредна за децата е.
Именно, за съжаление, точно такива приемни родители харесват социалните работници. А такива, като нас, за които финансовата част не беше водеща и обичахме истински детето, сме проблемни. Ами съжалявам, те направиха приемната грижа да е такава, пък после настройват хората с разни репортажи.

# 94
  • Мнения: 49
Да споделя и аз моя опит така казано.Със сина ми сме заедно вече точно месец  до шестия месец е бил в институция ,а после до година и четири в приемно семейство от турски произход ,ходи добре но е спал с ПР и ми беше трудно до преди седмица отказваше да спи в неговото легло ,но и това се справихме.Храни се добре вече прави само бели което според мен значи че се е отпуснал и ни е приел.Но в началото беше трудно ,може би защото нещата се развиха много бързо имахме само една среща ,намаше как да пътуваме и го взехме веднага след делото и тога видях че не съм подготвена за това което предстои имаше многонплач драми цели 200 километра буташе ме не искаше столчето бях много притеснена че няма да се справя той плачеше за майка си .А от нея не можах да получа много информация питам какво обича да яде отговора беше супите ги отказа малко ма обича банани е аз само с банани ли да го храня.И затова искам да кажа когато детето е малко по-бързо се адаптира не се отчайвайте нещата бързо влизат в ритъм и бързо свиква с новите неща.

# 95
  • при него
  • Мнения: 341
http://play.novatv.bg/programi/nichiya-zemya/665931?autostart=true

Момичета, виждам , че отдавна никой не е писал, но бих искала да споделя това предаване от вчера. Не знам дали някой би искал да коментира, но на мен хората ми направиха по-скоро мило и добро впечатление. Мисля си, че е малко пресилена тезата за децата-банкоматчета.... Аз като един кандидат-осиновител, бих се радвала, ако за детето ми се грижат в семейна среда, а не в институция. Радвам се, че има такива хора bouquet

# 96
  • Мнения: 411
Зависи каква е семейната среда.

# 97
  • Мнения: 376
Съмнителни практики за осиновяване в България:
http://reporter.kro.nl/seizoenen/seizoen-2015/afleveringen/18-10-2015

Последна редакция: вт, 20 окт 2015, 19:58 от Инера

# 98
  • Мнения: 34
Speed Queen, и тук те намерих! Simple Smile

Предаването е изключително интересно и на мен избраните за основните интервюта приемни родители ми направиха много добро впечатление. Мисля си, обаче, че онази сприхава леличка с шишовете и леко пийналият възмутен господин на площада не са от типа хора, които предизвикват позитивни емоции...
Домове наистина не трябва да има, но скрининга на приемните родители трябва да е старателен.

А това с "банкоматчетата" вероятно наистина е пуснато от хора, които не отглеждат деца, защото трябва да си абсолютен емоционален инвалид ако гледаш едно дете и не се привържеш към него поне малко! Колкото до парите, както каза един от интервюираните - те са средство за препитание. По-добре да се дават на такива хора, които имат възможност И ЖЕЛАНИЕ да допуснат чуждо дете в дома си, да му дадат чувство за принадлежност и да събудят човещина в тези малки душици.

# 99
  • при него
  • Мнения: 341
Дукеса  Hug

Ние на курса имахме една Баба, която кандидатстваше за приемен родител. Отгледала деца, внуци и имала още любов за раздаване, много мила жена! Да със сигурност децата, за които ще се грижи ще се чувстват като на лятна ваканция при любимата Баба. Дано да има повече такива хора!

# 100
  • Мнения: 34
Мисля си, че и това като много други професии си е до призвание. Едни стават, други не. Аз обаче мисля, че при следващо осиновяване ако има такава графа ще напиша директо, че искам детенце от приемно семейство.  Peace

# 101
  • Мнения: 10
От другата тема сподели, че ще прекарате седмица с детето преди да го вземете - това е чудесно. На тази възраст дори и да не разбират добре думите, децата попиват емоциите, ориентират се по лицеизраза, тона на разговорите... Опитайте се да бъдете в колаборативни отношения с майката, дай й да разбере, че мислите за доброто на детето, благодарна си й за грижите, които е полагала за него, искаш да се случи опознаването по възможно най-добрия начин. Ако детето усеща, че приемната му майка е спокойна, "харесва" ви и се разбирате ще е в пъти по спокойно отколкото ако е обратното.

Опитай се през този период да участваш в обгрижването му, в рутинните неща - да го нахраниш, да участваш в къпането, да го приспиш - привързаността се изгражда през грижите. Опитайте се да разберете повече за ежедневието му, какво обича, кога, в колко часа, как се успокоява и се придържайте към тази му рутина поне в началото, когато дойде в къщи.

Помолете за колкото се може повече любими негови вещи - одеалце, играчка и не бързайте да ги перете като се приберете  Grinning, децата обичат познати миризми.

Би било чудесно ако приемната майка му каже няколко думи, ако го "пусне" пожелавайки му хубави неща - "Това са твоите мама и тате, ще бъдеш с тях завинаги, те много ще те обичат..." но това май не зависи от вас. Обаче и ти можеш да му ги кажеш тези неща, нищо че не разбира още всички думи. Вземете снимки ако има такива, важно е на по късен етап, когато си говорите за историята му да има какво да му покажете, но и да няма, достатъчно е да има какво да му разказвате.

Ще бъде повече плачливо в началото, като дойде у вас или твърде притихнало детенцето. Проявявайте повече разбиране и търпение. Внимавайте със стимулите, няма нужда да вижда много хора и да посещава много места през първите дни и седмици, това допълнително ще го изчерпва емоционално.
Вероятно ще хапва повечко (ще бъде постоянно гладно), децата използват храната за да се успокояват. Възможно е също да отказва да се храни, но е по-малко вероятно. Не бъдете настоятелни и в двата случая, следвайте детето. Добре е когато се храни да е седнало в теб. Още по-добре би било ако все още има млечно хранене от биберон да се храните гушнати, с очен контакт помежду си.

Мисля, че писа, че имате и други деца, те много помагат за адаптацията на малчовците.

Всичко ще бъде наред  Hug Успех!

     Здравейте, напълно подкрепям този пост и имам няколко рутинни въпроса към Вас.  Колко време трябва да продължат срещите на осиновителите с приемното семейство и къде ги провеждате- в дома на ПС, при социалните, в дома на осиновителите, или някъде навън?

# 102
  • Мнения: 376
Аз пък ще се боря да се забрани осиновяването от приемно семейство и да се разреши осиновяването от родилно отделение и от кризисни центрове.

# 103
  • Мнения: 411
Аз пък ще се боря да се забрани осиновяването от приемно семейство и да се разреши осиновяването от родилно отделение и от кризисни центрове.

Какво ще се случва с детето, като стане на 18?

# 104
  • Мнения: 102
Да, какво се случва с детето.Излиза от този дом, защото за него вече не текат доходи, отива на квартира, намира си спешно работа за да се издържа, а ако не успее първите месеци, какво - краде за да яде ли или приемните родители ще го подпомогнат с джобни докато си стъпи на краката.Да, какво се случва с дете оставено в дом и отгледано от приемни родители, като нямаме в предвид такова дете, което си има живи биологични и не дали отказ за отглеждането му от осиновители.

# 105
  • Мнения: 376
Всички деца в приемна грижа имат живи биологични родители. След пълнолетие с тях се случва това, което се случва и с осиновените и биологичните деца, отглеждани от биологични родители или роднини. Няма разлика.
А има и един друг проблем при осиновените деца и това е създаденото им чувство на вина и комплекс за малоценност, поради пазената тайна за произхода им. Приемните родители получават адреса и имената на биологичните родители и детето има право да се вижда с тях, когато си пожелае. Осиновените деца започват да търсят биологичните си родители едва след навършване на пълнолетие, което е твърде късно.

# 106
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Инера, как да няма разлика? Въпросът беше кой поема издръжката им след като навършат 18 години, когато държавата спре да плаща на приемното семейство. Например: моят племенник през август навърши 18, а през септември тръгна в 12 клас. Разходите на родителите му около обучението му нараснаха, защото му предстоят матури и кандидатстване във ВУЗ. Ако беше дете в приемно семейство как щеше да се осъществява издръжката му докато е 12 клас и евентуално ако го приемат във ВУЗ? Приемното семейство изведнъж намира начин да се грижи за него без да разчита на издръжка от държавата, или биологичните родители/роднини изведнъж са в състояние да му осигурят нормален живот докато завърши образованието си? Или....

Колкото до проблема с пазените тайни от осиновителите също не съм съгласна с теб. Аз знам къде да намеря адреса и имената на биологичните родители на децата си, но всички (психолози, пораснали осиновени деца, други майки на осиновени деца) ме съветват, че е неразумно да се срещаме с тях преди децата да пораснат и укрепнат. Ти си първата, която счита, че това е погрешно. Интересно ми е да изложиш аргументите си защо смяташ, че след навършване на пълнолетие "е твърде късно".

# 107
  • Мнения: 83
Всички деца в приемна грижа имат живи биологични родители. След пълнолетие с тях се случва това, което се случва и с осиновените и биологичните деца, отглеждани от биологични родители или роднини. Няма разлика.
А има и един друг проблем при осиновените деца и това е създаденото им чувство на вина и комплекс за малоценност, поради пазената тайна за произхода им. Приемните родители получават адреса и имената на биологичните родители и детето има право да се вижда с тях, когато си пожелае. Осиновените деца започват да търсят биологичните си родители едва след навършване на пълнолетие, което е твърде късно.


Да, но пък как би станало да ги търсят преди пълнолетие? И защо да е късно? Не разбирам...... Предполага се, че след пълнолетие човек носи сам отговорност за постъпките и решенията си.  Wink Някак си не ми се струва реалистично осиновителите да търсят заедно с осиновеното си дете биологичната му майка да речем в първи клас или да поддържат отношения с нея...... това и за самото дете надали ще е полезно. Ние със съпруга ми сме единодушни, че детето ни ще знае от нас и то възможно от най-рано, че е осиновено. Но сме категорични, че цялата информация, която имаме за произхода му ще научи след пълнолетието си. Дали ще търси биологичната си майка или не ще е негово решение, но той ще го вземе не докато расте, а когато вече е самостоятелен и зрял и може сам да взима решения за живота си. Около нас има много осиновени и вече пълнолетни деца и нито едно не желае да търси биологичната си майка. Може би защото са отраснали с истината за своя произход и са получили достатъчно любов от осиновителите си и от роднините си /нищо, че и те не са им биологични/ и нямат нужда от заместител.......

# 108
  • Мнения: 10
Приемните родители получават адреса и имената на биологичните родители и детето има право да се вижда с тях, когато си пожелае.


       И аз не разбирам. Може ли да поясниш ?

# 109
  • Мнения: 83
Приемните родители получават адреса и имената на биологичните родители и детето има право да се вижда с тях, когато си пожелае.


       И аз не разбирам. Може ли да поясниш ?


Това е за децата, които не са за осиновяване, а са временно настанени в приемни семейства по една или друга причина.  Wink Настаняват се /уж/ докато родителите си стъпят на краката и могат сами да се справят с отглеждането на децата си, след което тези деца се връщат в биологичните си семейства. На практика е по-различно де..... Затова и връзката на детето с биологичните родители се поддържа и имат и срещи.  Simple Smile

Не всички деца, които са в приемни семейства са за осиновяване.  Те са в голямата си част за отглеждане. Затова и да се дава като пример, че в приемните семейства се поощряват срещите на децата, вписани в регистрите за осиновяване с биологичните родители е несериозно. Wink

# 110
  • Мнения: 10
   
   Благодаря, anitwo , аз самата съм приемен родител и мисля, че знам за какво става въпрос, но се обърках Laughing
 Инера, интересна ми е твоята гледна точка.
 Въпросът ми  към теб е: значи след като приемното дете навърши 18 години, ти му даваш адреса и имената на биологичните му родители и то решава да ги търси или не? Това ли си искала да кажеш? Или  пък си искала да кажеш, че докато е при теб преди 18г , ти го срещаш с БР?  Питам, защото докато детето е в приемното семейство, режима на срещи с БР се определя и организира единствено и само чрез социалните.
     
    Аз самата съм приемен родител от няколко години. Сега  гледам второ приемно дете.
   Първото дете го гледах доста време. Работеше се в посока да се помогне на БМ да се стабилизира и да си прибере детето. След като стана ясно, че това няма да стане, детето беше дадено за осиновяване.
 Сега с второто дете, пак се работи по съшата схема.  Социалните първо помагат на БР да си търсят работа, жилище, отпускат им помощи. Но на тези хорица явно не им е достатъчна помощта от държавата, и  не си прибират детето. 
   

# 111
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Малко цвете,  моля да приемеш един огромен bouquet от мен.

# 112
  • Мнения: 10
   Форест Гъмп   и за теб bouquet

    Инера, знам защо не ми отговаряш. Simple Smile  Желая ти успех в борбата!

# 113
  • Мнения: 1
Здравейте, съжалявам ако моето запитване не е пряко по темата , макар и да смятам обратното.
Та...по същество. Аз съм момче на 18 години и не съм напълно наясно със процедурите , които биват извършвани за преместване на дете от приемно семейство във ново "осиновително" семейство.
Случаят е такъв. Моя приятелка бива преместена от социалните от София в Монтана, поради семейни неразбирателства и неспособност да се грижат за нея пълноценно.  Средата (Монтана) както и самото приемно семейство се оказват неблагоприятна среда за нея, прекратявайки контакти с нейните приятели и прекъсвайки образованието си ,както и неразбирателства (по-точно негативни последици в/у развитието й в следствие на взаимоотношенията й с приемното семейство).
В следствие на това тя желае да смени приемното си семейство , и то за по-дългосрочен план (да бъде осиновена) ...имайки се в предвид ,че е намерено вече семейство на нейни приятели което е заможно и готово да я осинови и отгледа пълноценно.
Идва проблемът  който се обяснява с това , че тя ги е намерила първо и е подписала и заявила , че иска да остане в новото си приемно семейство, водили са се дела и това е било заключението според което тя бива преместена в приемното семейство. Минаха 3 месеца от както тя пребивава в него и според обстоятелствата е крайно желателно тя да смени това семейство както и местообитанието. Не знаем как се процедира от тук нататък и как се определя възможността за преместването й , имайки в предвид документът , в чиято тежест не съм убеден.
Планът е до началото на лятото и на тази учебна година тя да се върне обратно в София , при сигурно семейство поне докато се изучи и навърши 18 (в момента тя е на 16).
Ще съм ви много благодарен ако бихте могли да ме посъветвате и да ми обясните положението в детайли и какво се налага да се предприеме.

# 114
  • Мнения: 436
Предполагам тук четат/пишат приемни родители. Имам 1 въпрос - Някой проверява ли работата ви?

# 115
  • София
  • Мнения: 780
Предполагам тук четат/пишат приемни родители. Имам 1 въпрос - Някой проверява ли работата ви?

Да, работата на приемните родители се проверява. От една страна от социален работник от екипа по приемна грижа към общината (в рамките на проекта, който тече в момента) и от друга от соц.работници от ОЗД, които отговарят за децата настанени в приемните семейства, следят тяхното развитие и посрещане на нуждите им, правят план за грижа, вземат решение за настаняване, извеждане, реинтеграция.... на децата. Има регламентирани регулярни срещи със социалните работници, домашни посещения...прави се преглед на семейството на годишна база (което е преоценка на семейството след първоначалната такава при кандидатстването му)... и т.н.
Или въпросът е риторичен?

# 116
  • Мнения: 436
Въпросът ми не е риторичен. Исках да знам дали социалните са проследили развитието на детето докато е бил в приемното семейство. Благодаря ти за отговора.

# 117
  • Мнения: 411
А колко могат да видят социалните при проверките? Детето няма да каже какво се случва пред тях, защото след това остава в същото семейство. Сигурна съм, че има добри приемни родители, така, както има и отдадени на професията си учители. За съжаление са малко.

# 118
  • Мнения: 118
Социалните проверяват развитието на детето в приемното семейство толкова колкото провериха мен на 6-те месеца след осиновяването с предварително написан доклад за 5 минути в къщи и директно да го разпиша Детето даже не го и видяха

# 119
  • София
  • Мнения: 780
Социалните проверяват развитието на детето в приемното семейство толкова колкото провериха мен на 6-те месеца след осиновяването с предварително написан доклад за 5 минути в къщи и директно да го разпиша Детето даже не го и видяха

Оценката на приемните семейства и проследяването им след това е в пъти по-сериозна от тази на осиновителите. За съжаление.

# 120
  • Мнения: 118
Lindt -и това  е много относително Колкото повече разговарям с родители на деца взети от приемни семейства се убеждавам че изобщо не се наблюдава развитието на децата и състоянието им в приемните семейства да не говорим че има хора избрани за  приемни родители  които не заслужават изобщо да бъдат родители под каквато и да е форма Не знам по какви критерии ги избират но лично аз бях в шок от нашето приемно семейство и от състоянието на детето ми когато го изведохме от там  #Cussing out все едно го взимахме от концлагер  Когато го споделях с други семейства осиновили деца се оказа че ние не сме единствените с неподходящо приемно семейство Неподходящо е слабо казана дума
Има много добри приемни родители но има и много лоши  това си зависи от самите хора а проследяване от към държавата то няма никакво  или ако го има то не е на всякъде


# 121
  • София
  • Мнения: 5 635
Аз всеки месец пишех подробен отчет с какви храни съм захранила, какви нови играчки има, нови умения и как се развива детето. Плюс всеки месец среща със социалната и тя пишеше доклад за развитието на детето, облечено е подходящо и т.н.

Приемните, на които сте попаднали, са явно от тези, за които е основно професия и, които всъщност са желани, харесвани и предпочитани от социалните и програмите като цяло.

# 122
  • Мнения: 118
Ние на приемни родители не попаднахме но явно и при проверките след осиновяването навсякъде е различно Ние когато взехме детето никой не дойде в къщи За 1 година вярно идваха два пъти единия от които детето го нямаше защото беше на разходка с баща си но и двата пъти за по 10 -15 минути да разпиша доклада Не са ми задавали кой знае какви въпроси само колко е висок колко кг е и дали посещава нещо като градина или някакво занимание Но никой не е искал всеки месец да давам информация за детето Но пък го отдавам и на това че ние сме много близо до тях като местоживеене и буквално ни срещат по улиците често  newsm78

# 123
  • Мнения: 102
Моето дете,наричам го моето,защото утре е делото,е отгледано от приемно семейство 20 дни след раждането до сега.Семейството,което го гледа е перфектно,виждам последиците от труда на тази майка,детето е по-напред в развитието си дори от родени и гледани в нормално семейство деца.Всичко,което трябва да се направи е направено.Майката има и 2 нейни,също осиновени дечица.Прави ми впечатление колко слънчеви и усмихнати са и трите деца, и го отдавам на това,че майката и бащата са много усмихнати и спокойни хора.
Тези дни бях много заета служебно,ами организираха се и ми я доведоха в моя град,само и само да мога да я видя и да й се порадвам и да не си губя времето в път.Малко хора биха направили това.Когато казах,че ще сменя името,ПМ сама предложи да започнат да я наричат с новото име,и като дойдоха забелязах,че нейните деца с лекота я наричат с новото ,което значи че и те вече са свикнали,а това означава,че хората са отговорни.Детето много добре познава някои песнички,защото показва с ръчички всичк на- хей ръчички,хей ги две и други такива.С една дума- добре гледано дете от добри хора,нищо,ама нищо лошо не мога да кажа или нещо да ме е подразнило,виждам колко много обичат детето и колко трудна ще е раздялата за тях.Преди да ги срещна имах по-друго мнение за приемните родители,покрай друга позната.Хора всякакви,както при приемните родители,така и във всички други области.

# 124
  • Мнения: 118
Това е просто прекрасно  Поклон пред такива хора Надявам се с течение на времето всички социални да си вършат работата както трябва и  да се затегнат малко нещата и всички приемни родители да са на нивото на тези който са отглеждали вашето дете  Heart Eyes
Пожелавам ви от тук нататък още по големи и положителни емоции с вашето слънчице и много много любов

# 125
  • Мнения: 411
Аз пък предлагам социалните да правят анкета на осиновителите за приемните да кажем 1, 3, 6 и 12 месец след осиновяването на детето. Така за няколко години ще имат доста добра база за приемните. Винаги може някой умишлено да иска да злепостави, но в този случай останалите отзиви ще са добри. За приемните, които са си вършили добре работата - бонус в размер на годишната им заплата. За тези, които не са - изключване от системата.

# 126
  • Мнения: 436
DPP, похвално е, че си попаднала на добри приемни родители.

vanibo, идеята ти за анкета е страхотна. Аз бих казала, че и нашите приемни са страхотни, но има някои неща, от които не съм доволна. И освен това трябва да има някакъв срок, да не се оставят децата прекалено дълго в ПС, защото и двете страни са страшно привързани. Сега след раздялата с тях е трудно.

# 127
  • Мнения: 118
vanibo  идеята е страхотна и мисля че ако това се прави нещата ще се наредят както трябва

# 128
  • Мнения: 4 643
До IvanovaP777,
Аз осинових две деца - едното от институция, другото от приемно семейство. В моя случай разликата е ОГРОМНА. В полза на приемните родители. Много зависи от приемното семейство все пак. И познавах дете с увреждания, което  бе дадено на осиновители с осиновени над 10 деца с увреждания. Дали това осиновяване е в интерес на детето и как се прави подбора на осиновителите при международните осиновявания? Не ме напуска мисълта, че за детето щеше да е по-добре да си остане при приемната майка.

Последна редакция: ср, 13 юли 2016, 05:22 от Mama Ru

# 129
  • Мнения: 411
Mama Ru , в друга тема беше писала, че второто детенце е било бебе към момента на осиновяване. Така че разликата не се дължи само на отглеждането в приемна среда.

# 130
  • Мнения: 4 643
Така е vanibo, това, че взех малккя на четири месеца е от значение, но съм виждала как прохождат две деца под грижите на приемни семейства и осигурена рехабилитация, и двете в тежко състояние, и двете проходиха след втората си година. Познавам и осиновени деца на по-голяма възраст от приемно семейство,  без да имат дефицитите на дъщеря ми, която взех от ЦНСТ, където беше прекъсната нужната й терапия, а за другото просто не ми се говори. Съгласна съм обаче, че не всички приемни семейства са добри. Може би трябва да се намери начин да се запазят добрите и да се търси отговорност на другите - как са си гледали работата.

# 131
  • Мнения: 1 449
Здравейте, възможно ли е от приемен родител да стане осиновител или процедурата е прекалено тежка и дълга? Благодаря, предварително на отзовалите се.

# 132
  • Мнения: 4 643
Да, но при известни условия - детето да е живяло поне една година у приемното семейство, приемното семейство да мине процедура по одобрение и вписване в регистрите на кандидат-осиновителите, докато трае процедурата да не бъде предложено на други. Вероятността не е голяма.

# 133
  • Мнения: 194
Здравейте и от мен реших да се включа в темата ние сме горди родители на дъщеря която я осиновихме на 12.12.2018 която е гледана в приемно семейство била е на 7 дни когато са я взели за гледане в приемното семейство и беше вече на 9 месеца когато я осиновихме но грижите в приемно семейство са съвсем други от тези в домовете нищо против домовете но друго е да обърнел внимание на едно дете в къщи друго е да се занимавал с много деца в домовете

Общи условия

Активация на акаунт