Çalıkuşu с Бурак Йозчивит и Фахрие Евджен, и актьорите - преди и сега *Тема 17*

За мен пък тази история трябваше да бъде преди всичко за израстването на едно момиче като самостоятелно мислеща жена, която се бори до някаква степен със закостенялото мислене на хората по онова време, като едновременно се бунтува и страда. Разбира се и осъзнаването на нейната любов към Кямран. Но сценаристката реши да го представи по друг начин. А рейтингът съвсем изкриви нещата 

Няма как да се бори със закостенялото мислене на хората по онова време,
това е борба с вятърни мелници..
Тя трябваше да се отдаде на своята любов, а другото щеше
да си извоюва стъпка по стъпка..
С много любов и търпение, а не сега и веднага..

За мен пък тази история трябваше да бъде преди всичко за израстването на едно момиче като самостоятелно мислеща и сама вземаща решенията жена, която се бори до някаква степен със закостенялото мислене на хората по онова време (може би и все още неосъзнато), като едновременно се бунтува и страда. Разбира се и осъзнаването на нейната любов към Кямран.

тази история трябваше да бъде преди всичко за израстването на едно момиче като самостоятелно мислеща и сама вземаща решенията жена,

"Чучулигата" е една приказка за красивата любов,
а не наръчник, как да стане една жена самостоятелна..

"Щом научех, че някое момиче е разменило най-невинно през оградата на двора цвете за спомен с някое съседско момче, съобщавах това на всеослушание в градината. Бях фанатизирана противничка на такива неща.
Няма никога да забравя. Една зимна вечер учехме в занималнята. Една силна ученичка на име Мишел, бе взела разрешение от сестрата да седне на последния чин със своята тъпичка друугарка, за да и разкаже урока по римска история. В тихата занималня изведнъж се разнесе плач. Сестрата вдигна глава и каза:
- Какво има, Мишел, плачеш ли? Защо?
Мишел измокреното си от сълзи лице.
Вместо нея отговорих аз.
- Мишел плаче, защото е развълнувана от поражението на картагенците.
Класът се заля от смях.
С една дума, моите съученички с право ме бяха изолирали."

"Директорът се беше ентусиазирал здравата. Викаше колкото може по-силно със своя метален глас и ме сочеше:
- Ключовете на световната наука са в ръцете на ей тая мъничка девойка. Вие не я гледайте, че е такава дребна като фъстък. Душата и е богата. стиснете я за гърлото, стъпете на врата и, вземете знанията от устата и, изстискайте я като лимон..."

" Струва ми се, че тази малка госпожица идва на училище не толкова за да научи нещо, колкото да се перчи пред бедните си съученички и даже пред учителките. Отнася се към своите другарки катокъм робини. Учителките смятат за свое задължение да понасят нейните всевъзможни прищевки и капризи. Майка и канела от време на време учителките на дъщеря си на гости в конака. Бедните ми колежки не могат да нахвалят разкоша и блясъка на този дом, яденетата, които им поднасяли, тоалетите на майката. Това положение, в колежки, от една страна ме разсмива, а от друга ме отвращава. Разбрах душите на тези хора от семейството на Абдюррахим паша. Това са парвенюта от рода на тези, за които казват: "Пази, боже, сляпо да прогледа", които изпитват удоволствие, че смайват с разкоша и блясъка си ограничените, незначителни хорица.
...
Когато видях, че при моето влизане дамите в салона заеха изкуствени пози като някои неопитни артистки, аз се усмихнах и си казах: "Ще видите, потърпете малко". Те останаха учудени, че не целунах полите на госпожата и на госпожиците, а се задоволих само със съвсем обикновен непринуден реверанс. Гледаха въпросително. Една обикновена кокона от Бейоглу, която по всяка вероятност бе гувернантка, сложи златните си очила и ме изгледа от главата до петите.
Държанието и маниерите ми бяха толкова естествени, думите ми толкова непринудени, че салонът се обърка като кораб, настигнат от буря.
Този салон, в който имаше хиляди скъпи предмети, купени с много пари, не беше пример за изящност и добър вкус, а по-скоро приличаше на манифактурна витрина. Дамите тук стоят вече години наред като бездушни манекени и изпитват удоволствие от това, че предизвикват изумление в бедните и неопитни жени на Ч...
Със своето свободно и дръзко държание завладях салона постепенно и поставих домакините в положение на неопитни и несръчни гости. Като разигравах тази груба и смешна комедия, аз се стараех да бъда естествена, да не издам играта. Дадох им дахаресала нищо от онова, което са ми показали, което са говорили и правили пред мен. И го вършех така, че да почувстват дълбоко и горчиво своето нищожество и невежество. Така например, когато голямата дъщеря на пашата ми показваше картините, забелязах с вежливи и прикрити думи, че това са посредствени произведения, а след това намерих някаква миниятюра, потулена в един ъгъл и попитах защо е захвърлено тук това единствено ценно произведение на изкуството. Накратко, не се учудих на нищо сред този разкош. Критикувах всичко. Особено през време на яденето аз просто ги измъчих мълчаливо. Кой знае колко гости са се изпотили затова, че не умеят да си служат с вилица и нож, колко бедни хорица са отказали да ядат само защото не знаят как се взема и как се яде някой специалитет? Днес отмъстих на всички. Движенията ми бяха толкова сръчни и хармонични, че дамите не можаха да скрият удивлението си и през цялото време ме наблюдаваха с крайчеца на очите си. Аз също ги поглеждах от време на време. Но моите погледи ставаха причина вилиците в ръцете им да треперят, залъците да засядат на гърлото им, да се смущават, когато пият вода. Особено коконата от Бейоглу, която подчертава своето превъзходство над неопитните и невежи жени, която се хвали, че знае френски, просто съжаляваше, че се е родила. Тъй като е гувернантка, а аз учителка, тя се държеше като моя колежка и смяташе за свое професионално задължение да премери сили с мен. Но тази негодница остана така сконфузена, че има да ме помни… Тя не беше в състояние да изкаже мисълта си на турски и за да се измъкне, заяви:

— Не мога да говоря добре турски.

Тогава казах на френски:

— Няма значение, мадмоазел, да говорим на френски.

Но сега започнах да се подигравам с нейния френски.

Накратко, дребната незначителна основна учителка изчезна в този салон. Възкръсна безжалостната Чучулига с цялото си лекомислие и язвителност, която е разплаквала и най-красноречивите учителки в „Дам дьо Сион“.
Когато започнахме да спорим върху етикета, който трябва да се спазва на приемите във висшето общество, не й достигнаха думи да изкаже мисълта си и тя реши да ме унищожи:

— Впрочем случвало ми се е да бъда много пъти сред хората от висшето общество и да видя всичко с очите си.

Погледнах я гордо и насмешливо в лицето и рекох с усмивка:

— Е да, но това не е достатъчно. В това общество човек  трябва да е живял своя естествен живат.
В резултат на моето настъпление, което, признавам, не беше толкова деликатно, бедната жена промени цвета на лицето си и побърза да си излезе без време под предлог, че е дошъл часът за урока на един от малките синове на пашата.
Дамите бяха станали кротки като агънца. След като хвърлиха грозните маски на фалшивостта и високомерието, те показаха истинския облик на душите си. В действителност не бяха лоши хора. Тогава и аз постепенно слязох до положението си на смирена и тиха основна учителка, която разбира и съзнава своята незначителност. "

А Мурат, видяхте ли му насълзените му очи, когато намериха Гюлче. Струва ми се, че не е лош човек, но много наранен от измяната на жена си. Поведението му е нормална реакция, нещо като автоагресия, наказва себе си и нея също, чрез безразборните връзки. Може би наистина дръпнатата и независима Фериде, ще го постави на мястото му и ще му помогне да се съвземе от травмата, да прости на жена си или поне да се опита да я разбере, да се справи с гнева си, да не издига стена между себе си и околните.

Снежи, този рейтинг какъв е?




Тук намерих и друг рейтинг
(Това от коментарите под рейтинга - Тотал 14, АВ 9)

Извинявам се дългия пост и цитати, но това, с което измениха на оригинала, е точно опитът на сценаристката да превърне историята в една обикновена романтична история. Обезличиха образа на Фериде, превръщайки го в съвременно момиченце, борещо се на терена на семейните перипетии. Тцъ. Е затова стана блудкаво и зрителите реагираха.

Бих искала Кямран да тропне по масата и да намести керемидите.