За или против следването в чужбина веднага след 12 клас?

Аз нямах очаквания, когато отидох в наш университет, точно защото знаех какво е положението там.
Имах достатъчно представа от чужбинските университети и не съм очаквала нашенските да приличат дори и малко на тях.
Не съм си и мислила, че някой ще ме моли да присъствам на упражнения, лекции или пък да чета за изпити.
Но не помня преподавател да ми е отказал помощ, когато съм имала нужда.
Личи си отдалече защо някой е отишъл в университета.
Защото пък имах и позната, която беше записала инженерна специалност, но мечтата й беше "да е секретарка, да си знае работното време от 9 до 5 и да има изряден маникюр". Но се мъчеше да учи, защото "била единствената в рода й с висше образование". Познай дали после се реализира по специалността си.
Имах колеги, които се спукваха от купони, не идваха нито на лекции, нито на упражнения, но пък после се цупеха, че нищо не им било ясно.
Също толкова "неясно" им остана и след като се прибраха от чужбина. Да не говорим, че 50% от потока си заминаха след първата и още малко след втората година.
Студентството не е за всеки.
А който иска да учи, няма да чака някой да му го направи интересно и забавно. Това не е началното училище, където ти показват Зайо Байо, за да ти обяснят за буквичката З. А ако очакванията на някого свършват до там, че в чужбина ще го молят да чете и ще му играят театър на всяка лекция, то по-добре да си похарчи парите за нещо по-смислено. Пък после ще се жалва колко гадно и скучно било в чужбина. И там няма да те търпят дълго, ако имаш ежедневието на класическия бг-студент.
И докато има такива, които си плащат за дипломите, ще има и такива преподаватели, които ще чакат да им се плати. Защото и това, да не знаеш името на предмета, не е само виц, реални ситуации са.

Да. Ще се обоснова .
Аз заминах в чужбина слез завършен първи курс в университета , т.е. на 19 години. Завърших доста години след това в Англия, работя по специалността си и съм на прага на започване и на магистратура в Канада за надграждане и още по добри финансови възможности .
Детето ни държа да има избор .В момента живее в Канада и учи във френско у-ще като разговаря на три езика .Има афинитет към езиците и изкуството засега. Това би й дало възможност за евентуален избор ако реши да учи ;Америка  или Европа .
С моето английско гражданство може ако желае да учи безплатно в Шотландия след време, или в Англия/Ирландия на цените на местните , с тукашното гражданство ще може ,ако избере, да продължи в Америка или Канада ,а с българското гражданство и ЕС членство и френският ще може да учи и във Франция на символични такси в сравнение с Америка . Руският като близък език до майчиния би отворил други врати и т.н.
Изборът е неин .Ние само полагаме основите .

Ако беше 1995, бих посъветвала всеки да ходи на запад, особено в САЩ. Обаче е 2014 и международното образование не е това, което беше. За съжаление днес може да се окаже, че с едно такова образование детето е изсипало много пари и нерви, само и само да стане корпоративен наемник. Дори в най-креативните среди нещата вече са повече креденциализъм, да не говорим за ученето на политкоректност и други глупости.

Ако образованието навън би струвало много, за детето може да е по-добре да запише български ВУЗ, да стане половин автодидакт, защото ще има повече време да чете независимо, отколкото ако си хаби силите да се адаптира в Германия и да бачка едновременно със следването.

Така че в момента може да е по-гот да си налягаш парцалите, да изкараш диплома и междувременно да се научиш как да впечатлиш post-graduate комисиите, та да ти дадат стипендия. Няма смисъл да си мислиш, че щом образованието е "практично", то е добро. Напротив, може да се окаже, че са те форматирали точно за един вид климат и мислене и всъщност си доста по-неадаптивен.

Дори от BG ВУЗ може да излезеш доста печен, но то зависи от човека, ако иска да овладее немски, има интернет, има безкрайни ресурси- няма да разчита само на професора и старите му бележки...

Аз също съм студентка в Германия и заминах веднага след завършване на 12 клас. За мен лично това е най-доброто решение, което съм вземала досега, и за миг не съм съжалила. 
Обаче от опита ми тук и от запознанствата ми с други българи, дошли да следват, смея да твърдя, че си е строго индивидуално, дали има ли смисъл или не. Всичко си зависи от самия човек - познавам хора, които са страшно амбицирани и университетът е приоритет,  и други, които са тук просто на почивка, далеч от мама и тати и свободни да се напушват/напиват ежедневно.
Затова, скъпи родители, които си познавате децата и знаете, че ученето обикновено става насила, няма смисъл да си харчите парите, като ги изпращате в чужбина, само защото е "модерно". На 18-19г. повечето са още деца и не осъзнават защо са попаднали тук. Университетът не "дундурка" студентите както училището, изисква се много самодисциплина и упоритост.
Също така не виждам нищо фатално, ако човек изчака една-две години, в които да се ориентира какво наистина иска да учи. В моята специалност аз бях единствената, която беше записала веднага след училище. Повечето ми колеги след училище са се занимавали със социални дейности и през това време са решили в каква насока искат да се развиват. Затова студентите са мотивирани и знаят ясно защо учат точно тази специалност.

Може би чужбина ще бъде много по добре за живеене реализация социализиране и т.н .

Гаранция франция.

айде стига с тия университети, където и да било, от много учене файда няма, най-много да те заболи главата и да развиеш стрес Кажете как сте се уредили в живота, програмист може да си без висше, както и да развиеш собствен бизнес.

В тази тема е така, дай - пусни друга как си успял/а без висше.

И за чии ти е висше за да развиеш собствен бизнес ?
Ако имаш качества и си упорит и постоянен в това което умеш и правиш , не виждам защо трябва да имаш висше образование.
Обикновено в такива страни като Бг робуват на дипломи , хартийки и прочие.
Тези които живеят извън бг нека споделят при тях как е .
За колко и какви професии някой го интерисува колко хартии имаш ..

Както Лиляна писа по-горе, темата е за виШУто. Направете си тема за успелите среднисти и там си обсъждайте колко са ненужни дипломите, хартийките и прочее.

Бряххх с какъв тон на комсомолска секратарка пращаш среднистите на майната сии .
Айде прибери перките малко .

Ти нещо много лично го приемаш. Не ги пращам на майната си, а в друга тема, където ще си коментират на спокойствие, интересни за тях неща. Тук идеята е друга.

Що така се засягаш, нямаш виШУ ли?

В чужбина са важни и двете неща.Най-хубаво е докато учиш,да трупаш и опит по специалността.
Тук не е толкова вааажно да имаш вишу,обаче се приготви че ще печелиш около минималната заплата.За повече - трябва все пак някакво образование,дори и да не е Вишу.

По важното е кой къде се е реализирал , независимо със или без диплома за виШу /както му викаш/.Щото продавачки и много безработни или трайно неареализирали  с няколко дипломи бол .
А е пълно и с такива с купени дипломи.

В Англия за почти всичко ти трябва хартийка. Не задължително висше, но изкаран курс, който не е включен в учебната програма. За висшето - тези, които следват магистратура, примерно, гонят позиции на управленско ниво.