Много жега какъв секс.
- Публикувана: 4 юни 2014, 18:29 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2022, 20:58 ч.
Защо жена ми не иска да правим секс?
Много жега какъв секс.
Има климатици за тая работа.
justaman2021, да си я пускал тази история (в по-обрана версия) в един предимно техничарски форум? - стилът и фатализма са ми бая познати. Отделно, ако не си ти би означавало, че втори като теб се е родил в рамките на едни и същи 100 години, wtf!
j/k, няма маловажно страдание.
Моите 2 коментара от по 1 стотинка:
Частта с рязката промяна преди и след сватбата е неарилистична до наивитет (не казвам, че не е вярна). Ми тя съпругата ти така се е променила, че само дето навръщане от ритуалната зала не ти е казала аз преди да стана Иванка бях Иван.
Колкото и да го е играла актриса преди, страстния секс идва отвътре, не става насила, тя не се е променила от лъвица в леглото до това, което е сега. Най-вероятно, ако е толкова асексуална колкото казваш и преди сватбата ѝ е личало по 56 начина, нищо, че секс все пак е правила. Но ти не си видял което не си искал, затова те подозирам в наивност.
Тоя патос, че ще падаме борейки се, няма да се предаваме... сякаш редник Райън ще спасяваме по окопите.
Само че противно на бозавите клишета от рода на никога не се предавай, никога не се отказвай, еволюцията ни е подарила страхотното качество да капитулираме, да се отказваме, да се предаваме, вместо да блъскаме залудо.
Имаш чувства, хубаво е че се бориш за своето. Само че като не става? Не е ли по-нормално да признаеш, че не става, вместо да буташ като Сизиф?
Не е (само) липсата на секс проблема, вие не се разбирате. Давиш се във вина, киселящина, нямате комуникация, нямате взаимна емпатия, не обменяте емоции. Къде ти само секса да ти бе болката.
j/k, няма маловажно страдание.
Моите 2 коментара от по 1 стотинка:
Частта с рязката промяна преди и след сватбата е неарилистична до наивитет (не казвам, че не е вярна). Ми тя съпругата ти така се е променила, че само дето навръщане от ритуалната зала не ти е казала аз преди да стана Иванка бях Иван.
Колкото и да го е играла актриса преди, страстния секс идва отвътре, не става насила, тя не се е променила от лъвица в леглото до това, което е сега. Най-вероятно, ако е толкова асексуална колкото казваш и преди сватбата ѝ е личало по 56 начина, нищо, че секс все пак е правила. Но ти не си видял което не си искал, затова те подозирам в наивност.
Тоя патос, че ще падаме борейки се, няма да се предаваме... сякаш редник Райън ще спасяваме по окопите.
Само че противно на бозавите клишета от рода на никога не се предавай, никога не се отказвай, еволюцията ни е подарила страхотното качество да капитулираме, да се отказваме, да се предаваме, вместо да блъскаме залудо.
Имаш чувства, хубаво е че се бориш за своето. Само че като не става? Не е ли по-нормално да признаеш, че не става, вместо да буташ като Сизиф?
Не е (само) липсата на секс проблема, вие не се разбирате. Давиш се във вина, киселящина, нямате комуникация, нямате взаимна емпатия, не обменяте емоции. Къде ти само секса да ти бе болката.
justaman2021, да си я пускал тази история (в по-обрана версия) в един предимно техничарски форум? - стилът и фатализма са ми бая познати. Отделно, ако не си ти би означавало, че втори като теб се е родил в рамките на едни и същи 100 години, wtf!
j/k, няма маловажно страдание.
Моите 2 коментара от по 1 стотинка:
Частта с рязката промяна преди и след сватбата е неарилистична до наивитет (не казвам, че не е вярна).
j/k, няма маловажно страдание.
Моите 2 коментара от по 1 стотинка:
Частта с рязката промяна преди и след сватбата е неарилистична до наивитет (не казвам, че не е вярна).
Или е попреписана от него...
Много не обичам когато съм права значи.
Аз такъв мъж, като тоя не познавам. Около мен мъжете да са я разкарали още преди четири години. Хайде да имахте дете, по бих разбрала. Аз не вярвам да има такива балъци. Чак е абсурдно. Една приятелка обаче живее с нещо подобно. Но аз не се меся там. Всеки си знае. Има хора, които много ги е страх от самотата. Искат да имат партньор на всяка цена.
Както е казал Артър Кларк - всяка достатъчно отдадена любов е неразличима от пързалка.
Човекът просто си търси любовница. Тук, във форума.
Приказката „Ах, горкият аз, жена ми гаднярката не ми пуска, тормози ме, не ме разбира, нещастен съм, моля, съжалете ме и ме накърмете, упс, помогнете!“ сме я слушали даже на живо.
Старият, изтъркан репертоар на жалките кръшкачи.
Лошото е, че винаги се намира някоя наивница да им се върже.
Ако изобщо има жена този...
Както е казал Артър Кларк - всяка достатъчно отдадена любов е неразличима от пързалка.
Човекът просто си търси любовница. Тук, във форума.
Приказката „Ах, горкият аз, жена ми гаднярката не ми пуска, тормози ме, не ме разбира, нещастен съм, моля, съжалете ме и ме накърмете, упс, помогнете!“ сме я слушали даже на живо.
Старият, изтъркан репертоар на жалките кръшкачи.
Лошото е, че винаги се намира някоя наивница да им се върже.
Ако изобщо има жена този...
Всякакви странности има. Историята му наподобява на тази на близък познат. С тази разлика, че в картинката има намесено и дете. След появата му, става съвсем зле. Моят познат избухна изведнъж след години търпение и шашна всички.
Та затова коментирах. Хубаво е да се осъзнаеш навреме!
Та ако исторята е истинска
И аз да се включа с моята история, знаейки че няма да промени нищо, но поне да има още един случай - рядко мъжете споделят, че имат проблеми - еле пък със секса.
Аз съм на 35 и с жена ми сме женени от 5 години, а сме гаджета от 10. В началото, разбира се, секс много, разходки, ресторанти, ухажване - яката работа. В един момент преди повече от 5 години, преди да се оженим, решихме да си имаме детенце. Почнаха опити, не се получаваше от първия път, нито от втория ... жена ми доста бързо се отчая и някак си секса стана по-скоро задължение за нея. Задължение с цел създаване на поколение. В общи линии почнахме да правим секс веднъж месечно покрай овулацията и това беше. Все пак, с малко късмет, след година, година и нещо, успя да забременее по естествен път, роди здраво и красиво детенце, което много си обичаме и грижим за него.
Но, както казах, още по времето на опитите да забременее количеството и качеството на секса секна, а пък като забременя хептен спря - може би един път правихме, после като роди първата година хич не сме и последните 3-4 да кажем, че правим веднъж месечно. Само че то е един път месечно, ама винаги е с едни пъхтенета "уф, добре, айде действай, че да свършва". Един път даже почнахме и тя се разплака по средата на акта, защото не искала, ама за да ми угоди на мен ... ей, "по-голям кеф" за един мъж от партньорката му да плаче докато правят секс - ня-ма. Казвам го с ирония, да не помисли някой, че ме кефи.
Говорили сме много по темата, правили сме опити да съживим "искрата", ходено е по психолози, но без голям успех. В общи линии тя казва "Скъпи, не ми се прави секс. Не го чувствам, мога да живея без него. Не мисля за секс, нито с теб, нито с някой друг. Напъвам се заради теб.".
А пък аз така с насила и с напъване не обичам и не искам. Даже буквално не ми става. Харесвам, когато от другата страна искат да правим секс заедно. Винаги е било така - с всички партньорки преди жена ми. И не знам какво да правя. Хем ми е много терсене, защото харесвам секса, а като не го правим се чувствам все по-отблъснат и като съквартирант, а не като съпруг. Хем знам, че тя ме обича, няма друг в картинката, с детето пък в уравнението ... какво да направя? Да напусна и разруша иначе едно хубаво семейство, заради едното еба.е? Не върви. Не става. Не искам. Но и да живея така в едно постоянно депресивно състояние също не върви.
И понеже положението е, че аз на практика искам някой друг да иска да направи нещо, което не иска - нямам полезен ход. Тези неща на сила не стават.
Аз съм на 35 и с жена ми сме женени от 5 години, а сме гаджета от 10. В началото, разбира се, секс много, разходки, ресторанти, ухажване - яката работа. В един момент преди повече от 5 години, преди да се оженим, решихме да си имаме детенце. Почнаха опити, не се получаваше от първия път, нито от втория ... жена ми доста бързо се отчая и някак си секса стана по-скоро задължение за нея. Задължение с цел създаване на поколение. В общи линии почнахме да правим секс веднъж месечно покрай овулацията и това беше. Все пак, с малко късмет, след година, година и нещо, успя да забременее по естествен път, роди здраво и красиво детенце, което много си обичаме и грижим за него.
Но, както казах, още по времето на опитите да забременее количеството и качеството на секса секна, а пък като забременя хептен спря - може би един път правихме, после като роди първата година хич не сме и последните 3-4 да кажем, че правим веднъж месечно. Само че то е един път месечно, ама винаги е с едни пъхтенета "уф, добре, айде действай, че да свършва". Един път даже почнахме и тя се разплака по средата на акта, защото не искала, ама за да ми угоди на мен ... ей, "по-голям кеф" за един мъж от партньорката му да плаче докато правят секс - ня-ма. Казвам го с ирония, да не помисли някой, че ме кефи.
Говорили сме много по темата, правили сме опити да съживим "искрата", ходено е по психолози, но без голям успех. В общи линии тя казва "Скъпи, не ми се прави секс. Не го чувствам, мога да живея без него. Не мисля за секс, нито с теб, нито с някой друг. Напъвам се заради теб.".
А пък аз така с насила и с напъване не обичам и не искам. Даже буквално не ми става. Харесвам, когато от другата страна искат да правим секс заедно. Винаги е било така - с всички партньорки преди жена ми. И не знам какво да правя. Хем ми е много терсене, защото харесвам секса, а като не го правим се чувствам все по-отблъснат и като съквартирант, а не като съпруг. Хем знам, че тя ме обича, няма друг в картинката, с детето пък в уравнението ... какво да направя? Да напусна и разруша иначе едно хубаво семейство, заради едното еба.е? Не върви. Не става. Не искам. Но и да живея така в едно постоянно депресивно състояние също не върви.
И понеже положението е, че аз на практика искам някой друг да иска да направи нещо, което не иска - нямам полезен ход. Тези неща на сила не стават.
А жената правила ли е изследвания на хормони? Може нещо да не е наред там, за да няма съвсем пък желание. Да не е напълняла след раждането и да има комплекси и да се притеснява от това? Тя изобщо казва ли защо не й се прави? Някакво обяснение трябва да има. Ти ли не я кефиш вече, тя ли си има някакви вътрешни причини, но би трябвало да сподели честно.
Не да да съм пророк, но липсата на интимност в едно семейство отчуждава хората и рано или късно води до раздяла. Защо половинките, отказващи секс, не проумяват тази истина?
На какво се надяват, на безусловната любов и вярност на партньора ли ?
Ми то, човек който не е желан и търсен дълго време вкъщи, намира утеха на вън.
Това е истината, рано или късно.
На какво се надяват, на безусловната любов и вярност на партньора ли ?
Ми то, човек който не е желан и търсен дълго време вкъщи, намира утеха на вън.
Това е истината, рано или късно.
И аз да се включа с моята история, знаейки че няма да промени нищо, но поне да има още един случай - рядко мъжете споделят, че имат проблеми - еле пък със секса.
Аз съм на 35 и с жена ми сме женени от 5 години, а сме гаджета от 10. В началото, разбира се, секс много, разходки, ресторанти, ухажване - яката работа. В един момент преди повече от 5 години, преди да се оженим, решихме да си имаме детенце. Почнаха опити, не се получаваше от първия път, нито от втория ... жена ми доста бързо се отчая и някак си секса стана по-скоро задължение за нея. Задължение с цел създаване на поколение. В общи линии почнахме да правим секс веднъж месечно покрай овулацията и това беше. Все пак, с малко късмет, след година, година и нещо, успя да забременее по естествен път, роди здраво и красиво детенце, което много си обичаме и грижим за него.
Но, както казах, още по времето на опитите да забременее количеството и качеството на секса секна, а пък като забременя хептен спря - може би един път правихме, после като роди първата година хич не сме и последните 3-4 да кажем, че правим веднъж месечно. Само че то е един път месечно, ама винаги е с едни пъхтенета "уф, добре, айде действай, че да свършва". Един път даже почнахме и тя се разплака по средата на акта, защото не искала, ама за да ми угоди на мен ... ей, "по-голям кеф" за един мъж от партньорката му да плаче докато правят секс - ня-ма. Казвам го с ирония, да не помисли някой, че ме кефи.
Говорили сме много по темата, правили сме опити да съживим "искрата", ходено е по психолози, но без голям успех. В общи линии тя казва "Скъпи, не ми се прави секс. Не го чувствам, мога да живея без него. Не мисля за секс, нито с теб, нито с някой друг. Напъвам се заради теб.".
А пък аз така с насила и с напъване не обичам и не искам. Даже буквално не ми става. Харесвам, когато от другата страна искат да правим секс заедно. Винаги е било така - с всички партньорки преди жена ми. И не знам какво да правя. Хем ми е много терсене, защото харесвам секса, а като не го правим се чувствам все по-отблъснат и като съквартирант, а не като съпруг. Хем знам, че тя ме обича, няма друг в картинката, с детето пък в уравнението ... какво да направя? Да напусна и разруша иначе едно хубаво семейство, заради едното еба.е? Не върви. Не става. Не искам. Но и да живея така в едно постоянно депресивно състояние също не върви.
И понеже положението е, че аз на практика искам някой друг да иска да направи нещо, което не иска - нямам полезен ход. Тези неща на сила не стават.
Аз съм на 35 и с жена ми сме женени от 5 години, а сме гаджета от 10. В началото, разбира се, секс много, разходки, ресторанти, ухажване - яката работа. В един момент преди повече от 5 години, преди да се оженим, решихме да си имаме детенце. Почнаха опити, не се получаваше от първия път, нито от втория ... жена ми доста бързо се отчая и някак си секса стана по-скоро задължение за нея. Задължение с цел създаване на поколение. В общи линии почнахме да правим секс веднъж месечно покрай овулацията и това беше. Все пак, с малко късмет, след година, година и нещо, успя да забременее по естествен път, роди здраво и красиво детенце, което много си обичаме и грижим за него.
Но, както казах, още по времето на опитите да забременее количеството и качеството на секса секна, а пък като забременя хептен спря - може би един път правихме, после като роди първата година хич не сме и последните 3-4 да кажем, че правим веднъж месечно. Само че то е един път месечно, ама винаги е с едни пъхтенета "уф, добре, айде действай, че да свършва". Един път даже почнахме и тя се разплака по средата на акта, защото не искала, ама за да ми угоди на мен ... ей, "по-голям кеф" за един мъж от партньорката му да плаче докато правят секс - ня-ма. Казвам го с ирония, да не помисли някой, че ме кефи.
Говорили сме много по темата, правили сме опити да съживим "искрата", ходено е по психолози, но без голям успех. В общи линии тя казва "Скъпи, не ми се прави секс. Не го чувствам, мога да живея без него. Не мисля за секс, нито с теб, нито с някой друг. Напъвам се заради теб.".
А пък аз така с насила и с напъване не обичам и не искам. Даже буквално не ми става. Харесвам, когато от другата страна искат да правим секс заедно. Винаги е било така - с всички партньорки преди жена ми. И не знам какво да правя. Хем ми е много терсене, защото харесвам секса, а като не го правим се чувствам все по-отблъснат и като съквартирант, а не като съпруг. Хем знам, че тя ме обича, няма друг в картинката, с детето пък в уравнението ... какво да направя? Да напусна и разруша иначе едно хубаво семейство, заради едното еба.е? Не върви. Не става. Не искам. Но и да живея така в едно постоянно депресивно състояние също не върви.
И понеже положението е, че аз на практика искам някой друг да иска да направи нещо, което не иска - нямам полезен ход. Тези неща на сила не стават.
Опитай отново.
За такива случаи трябва да приготвим един детайлен въпросник.
Кой гледа детето?
Кой готви?
Кой мие чинии?
Кой чисти?
Кой пере?
Кой простира?
Кой глади?
Кой пазарува?
Жената ходи ли на работа на заплата?
...?
Не че не е известно какви ще са отговорите - нещо в духа на я аз много помагам, я делим си, я ами тя се прибира по-рано, я ами то имаме тука уреди, общо-взето 50:50 и взаимност на квадратчета са нещата от личната гледна точка, за реалността не се знае.
Кой гледа детето?
Кой готви?
Кой мие чинии?
Кой чисти?
Кой пере?
Кой простира?
Кой глади?
Кой пазарува?
Жената ходи ли на работа на заплата?
...?
Не че не е известно какви ще са отговорите - нещо в духа на я аз много помагам, я делим си, я ами тя се прибира по-рано, я ами то имаме тука уреди, общо-взето 50:50 и взаимност на квадратчета са нещата от личната гледна точка, за реалността не се знае.