, но това с безконечния разговор и жестокото изтощение накрая го позволих само веднъж. В следващите случаи директно отказвах да говорим от момента, в който се опитваше да ми приложи натиск. Само казвах, че ако разговорът ще се води така, отказвам да хабя усилия, време и думи - и трите са ми твърде ценни. Наскоро го пипнах по определена зона и сега пак се е запънал. Тръгна да ми се хлъзга по тъч-линията, накрая реши да приложи и коронния номер на мъжкото племе - "Може би ти трябва почивка. Ти избери дата, от която да започне."Чудесно! Избрах си и дата и продължителност, от която той
. Не мога да се сетя как, освен "Няма човек, няма проблем.", така че сега чакам теорията да ми се докаже на практика
. Щом го каня да се срещнем по средата, вече съм си там, но няма да съм там вовеки, защото не съм безсмъртна просто. Времето тече, не се купува, не се заема, не се краде, не се подарява, не се връща назад...

особено когато я е зарязал и ми се оплакваше постоянно от нея след като се срещнахме...
? Знам рационалните съображения в посока минус, но знам и какво съм видяла под черупката, а то е като мека и сияйна перла в грапава мида
. Знам и че ако и двете страни се оставят на страховете си, се получава като между едноименните полюси на магнитите - отблъскване. Та, хайде старичко, прашасало поздравче за всички
:
Един ден си горе,един ден долу...Освен за положителните страни да сме подготвени и за отрицателните.
- имаме си оправдание
,писна ми от едрия рогат добитък с всичките му капризи и драми.
Но при мъжете Риби е страшна работа. Наумят ли си, че има някакъв проблем...започват да се самозаблуждават, оплитат се в нереални мисли и нищо не може да ги убеди, че не е така и че си въобразяват. Дори доказателства черно на бяло не вършат работа и се извъртат така, че да са в услуга на съчинената драма