Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 18 юни 2014, 08:23 ч.

ДНЕС МИ Е МЪЧНО, ЗАЩОТО...17 ТЕМА

  • 83 024
  • 113
  •   1
Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 692
Благодаря ти, her_76.
Права си, за жалост. Тъгата и болката са все така непоносими. Но и само те ме свързват с детето ми - друго от него си нямам. Затова и държа на тази тъга и не искам да я пусна...

# 106
  • постоянно
  • Мнения: 7 001
Благодаря ти, her_76.
Права си, за жалост. Тъгата и болката са все така непоносими. Но и само те ме свързват с детето ми - друго от него си нямам. Затова и държа на тази тъга и не искам да я пусна...

Аз си запазих всичко свързано с този период от живота ни в една красива кутия- от първата снимка  от скана на Томи , до отпечатъците на ръчичките и крачетата , които направиха в болницата за нас. Запазих всички писма и картички от хора , които ни писаха след случилото си за да изкажат съболезнованията си. Понякога , когато имам нужда да си поплача отварям кутията и преглеждам и прочитам всичко наново. Не искам да забравя , защото както каза ти това са ни единствените спомени с децата, които сме загубили.
Прегръщам те горещо и съм винаги тук ако имаш нужда от събеседник .   Hug

# 107
  • Мнения: 2 469
Днес Мира, трябваше да празнува своя рожден ден с дъщеря си Анелия и съпруга си, племенницата си, да се радва на малкият Орлин вече на 3 години , тя е ангелче, красив ангел , тъжно ми е че Анелия която познавам от дете, няма да посрещне и тази Коледа с майка с, която си отиде завинаги. Мила Мира, почивай в мир, тихо, бди над твоето момиче, бъди винаги с нея , с любимите ти хора, почивай в мир , пази дъщеря си, и й помагай  Hug Hug Cry

# 108
  • Мнения: 455
Днес ми е мъчно, защото си взех последно сбогом с най-любимата ми баба. Седмица по-рано получи инсулт, не един, а два в рамките на 7 часа, благодарение на компетентните лекари в спешния кабинет. Ако бяха постъпили адекватно още  първия път, когато им я закарахме, то сега можеш да е жива, можеше да има увреждания, но щеше да е около мен и вярвам, че с времето аз и нужните специалисти щяха да я вдигнат на крака.Приеха я в НО едва в 19;00, когато й беше направен скенер, а инсулта го получи преди обяд в 11;30. В продължение на седмица завеждащият отделението ни гледаше най-нагло и ни казваше, че ще се оправи, че всичко е в норми и че до седмица ще ''рипка'', че си движи долните крайници и куп други такива глупост. До сряда баба ми беше в съзнание. Последно каза ''Хайде да си ходим вкъщи'' В четвъртък беше в будна кома, изписаха я в петък сутринта, а в 02;00 тя почина. Много тежка и мъчителна смърт. Тя се бореше милата да остане в този свят при нас, а онази дългокосата я дърпаше към нея. Измаучи  като котенце два пъти и изстина за части от секундата. Боли, много боли и не от това, че съм се сблъскала със смъртта лице в лице, а от това, че моята баба почина благодарение на ''медиците'', които я лекуваха и санитарките, които се отнасяха като куче с нея и са й връзвали всички крайници от вечерта до сутринта без да има причина. На въпроса ''Буйства ли?'' получавахме отговор ''Не''. Дори и със закани от страна на брат ми, не си взеха поука. Дълго вмре мислех да им потърся сметка в Темида, но знам, че баба ми като един скромен и почтен човек не би искала това, затова оставам присъдата да им я даде Господ. Боли ме и от факта, че не бях по-хладнокръвна, за да си приберем баба още в сряда, докато беше в съзнание и да разбере, че си е вкъщи. Тази болка едва ли ще мине скоро..вината, която тая също, но искрено се надявам баба да е добре там, където е, а аз ще запазя най-светлите спомени за нея

# 109
  • Мнения: 44
Мъчно ми е защото моята Вероника трябваше да е в първи клас и да се радвам на звънкия и глас и смях. Трябваше да я виждам как расте. А вместо това оставяме цветя на гроба и, палим свещи и пазим скъпите си спомени за нея. Днес стават 9 години от смъртта на дядо ми. Жесток е животът, смъртта взе най-красивото, прекрасно и умно цветенце на света за мен. Мъчно ми е, всеки ден и час, такова нещо няма преживяване.

# 110
  • Варна
  • Мнения: 2 303
Днес ми е мъчно,  защото се навършват 9 дни,  откакто се наложи да направя аборт по медицински показания в 13 г. с. +2д. Мъчно ми е,  защото юли месец няма да прегърна дъщеря си. Мъчно ми е,  защото синът ми очакваше и все още очаква "нашето бебе"  с трепет и любов,  въпреки че не му бях казала,  че съм бременна,  нещо ме спираше... Синът ми просто знаеше,  усещаше. Снощи ме попита,  " Мамо,  бебето ни кога ще дойде пак?" 
Мъчно ми е,  защото ми се струва несправедливо всичко. Защо точно моето бебе трябваше да е с тежки малформации? 
Разумът ми казва,  че е добре,  че сме разбрали рано,  че не знам Господ от какво всъщност ме е спасил,  но ми е мъчно....

# 111
  • Gotham City
  • Мнения: 6 782
Днес ми е мъчно, защото.... И не знам от къде да започна... Първа бременност ми е, а се чувствам толкова зле, едва ставам от леглото, иска ми се мама да беше жива, да помоля за съвет, но я няма... Мъчно ми, че мъжът ми работи на две места и като се прибере трябва и домакинството да подхване..... и сякаш ми се цупи за това, макар и да отрича, а мен ме боли, че не мога да помогна, но нямам сила да стана.... От близо два часа съм се затворила в спалнята и рева, не мога да спра.... Сърцето ми е свито на топченце, имам нужда от прегръдка, ей така, за няколко минутки, а няма кой да ме прегърне... Самотно ми е... много

# 112
  • Мнения: 44
Прегръщам те! Всичко ще е наред мила!

# 113
  • София
  • Мнения: 1 610
Днес ми е мъчно, защото.... И не знам от къде да започна... Първа бременност ми е, а се чувствам толкова зле, едва ставам от леглото, иска ми се мама да беше жива, да помоля за съвет, но я няма... Мъчно ми, че мъжът ми работи на две места и като се прибере трябва и домакинството да подхване..... и сякаш ми се цупи за това, макар и да отрича, а мен ме боли, че не мога да помогна, но нямам сила да стана.... От близо два часа съм се затворила в спалнята и рева, не мога да спра.... Сърцето ми е свито на топченце, имам нужда от прегръдка, ей така, за няколко минутки, а няма кой да ме прегърне... Самотно ми е... много

И аз те прегръщам ... Едно от нещата, поради което харесвам форума е, че тук винаги можеш да намериш подкрепа! Heart

А на мен днес ми стана мъчно, защото давам количката на сина си ... Давам я с радост на друго дете, защото така още някой ще се възползва от нея. Но я пазехме, защото след като го загубихме се надявахме да може друго наше дете да се вози в нея, но минаха години и това така и не стана. Нахлуха много спомени и хубави моменти и болката от липсата му отново се появи .... (болката винаги я има, но не позволявам да стои на повърхността постоянно, а някак си я пазя дълбоко в сърцето).

Общи условия

Активация на акаунт