....Още топло е, още е лято, но от час там над нас се върти, без да спре, вече първото щърково ято...
Сбогом, мое море!....
Сбогом, Приятелю!
Сбогом, мое море!....
Сбогом, Приятелю!
- Публикувана: 27 авг. 2014, 11:33 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2014, 11:12 ч.
Валери Петров ни напусна
В МЕКАТА ЕСЕН (1960)
(част)
Целувка първа, помня те до днес
и няма да те смеся със онез,
които после пръснах във безреда.
Към твоя ъгъл споменът ми гледа,
когато стане дума за любов.
Сега на него има надпис нов,
с големи букви: "Надка Памукчийска".
Да, ти да остарееш не поиска.
Остана си до края млада ти
край ъгъла на нашите мечти,
преди снегът да падне по косите.
Жандармерийски шмайзер покоси те
и те превърна в уличка добра
с най-много десетина номера
като живота твой тъй също кратка.
Децата я наричат просто "Надка".
И щом по нея ми се случи път,
аз чувам ги как весело крещят
"На "Надка" да отидем да играем!",
"На "Надка" дават колела под наем!"
И пак на "Надка" гледам младостта
повтаря всеизвестните неща:
той пак да си върви решава,
но все остава и размишлява,
че след като я още няма там,
то значи шансът става по-голям,
и ето, иде тя по тротоара,
той цял сияещ дълго и се кара,
тя дава обяснения безброй
и ето го, катапултира той
и тръгват си...
О, влюбени, вървете
по уличката с цъфнали дървета,
наречена на името на таз,
която даде своето на вас!
Остава празен ъгълът. Едничък
аз чакам под табелката самичък,
дошъл из тез отдавнашни места
на среща безнадеждна с младостта.
(част)
Целувка първа, помня те до днес
и няма да те смеся със онез,
които после пръснах във безреда.
Към твоя ъгъл споменът ми гледа,
когато стане дума за любов.
Сега на него има надпис нов,
с големи букви: "Надка Памукчийска".
Да, ти да остарееш не поиска.
Остана си до края млада ти
край ъгъла на нашите мечти,
преди снегът да падне по косите.
Жандармерийски шмайзер покоси те
и те превърна в уличка добра
с най-много десетина номера
като живота твой тъй също кратка.
Децата я наричат просто "Надка".
И щом по нея ми се случи път,
аз чувам ги как весело крещят
"На "Надка" да отидем да играем!",
"На "Надка" дават колела под наем!"
И пак на "Надка" гледам младостта
повтаря всеизвестните неща:
той пак да си върви решава,
но все остава и размишлява,
че след като я още няма там,
то значи шансът става по-голям,
и ето, иде тя по тротоара,
той цял сияещ дълго и се кара,
тя дава обяснения безброй
и ето го, катапултира той
и тръгват си...
О, влюбени, вървете
по уличката с цъфнали дървета,
наречена на името на таз,
която даде своето на вас!
Остава празен ъгълът. Едничък
аз чакам под табелката самичък,
дошъл из тез отдавнашни места
на среща безнадеждна с младостта.
Пред парадния вход
Неполучил за някакъв празник покана,
осени ме в момента идея
пред парадния вход този ден да застана,
за да видя какво е без нея.
И преминаха доста познати край мене,
устремени с коли към банкета,
а повдигнал яката под тихо ръмене,
аз подложих се сам на анкета:
Че без приеми можех, това беше ясно,
но дали бих могъл без колата?
Да, могъл бих. И също могъл бих прекрасно
и без толкоз висока заплата.
Без транзистора? Можех. Без вилата? Можех.
Можех също без третата стая.
Как могъл бих без слава, се малко тревожех,
но реших, че и туй ще изтрая.
И така под дъжда аз си тръгнах обратно
край вратарската фигура строга
и вървях, и ми беше ужасно приятно,
че без толкова работи мога.
Неполучил за някакъв празник покана,
осени ме в момента идея
пред парадния вход този ден да застана,
за да видя какво е без нея.
И преминаха доста познати край мене,
устремени с коли към банкета,
а повдигнал яката под тихо ръмене,
аз подложих се сам на анкета:
Че без приеми можех, това беше ясно,
но дали бих могъл без колата?
Да, могъл бих. И също могъл бих прекрасно
и без толкоз висока заплата.
Без транзистора? Можех. Без вилата? Можех.
Можех също без третата стая.
Как могъл бих без слава, се малко тревожех,
но реших, че и туй ще изтрая.
И така под дъжда аз си тръгнах обратно
край вратарската фигура строга
и вървях, и ми беше ужасно приятно,
че без толкова работи мога.
Графит на блок в Сухата река със стихотворението "Хвърчащите хора": http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014/09/02/2373070_fotogaleri … _v/?pic=5#picture
http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014/09/02/2373070_fotogaleri … _v/?pic=1#picture
http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2014/09/02/2373070_fotogaleri … _v/?pic=1#picture
Ах, колко е хубаво! Листата са всички
сякаш от блокче за водни боички:
виж, ясенът, който цял в пламък червен е,
се моли на бука: — Дай жълто на мене!
А жълтия бук му отвръща: — Съгласен,
но дай ми ти първо червено от ясен!
И толкоз са пъстри и шарени всички,
че няма в боичките толкоз панички,
какви ти панички! — езикът ни даже
не може със думи докрай да изкаже
колко е хубаво!…
сякаш от блокче за водни боички:
виж, ясенът, който цял в пламък червен е,
се моли на бука: — Дай жълто на мене!
А жълтия бук му отвръща: — Съгласен,
но дай ми ти първо червено от ясен!
И толкоз са пъстри и шарени всички,
че няма в боичките толкоз панички,
какви ти панички! — езикът ни даже
не може със думи докрай да изкаже
колко е хубаво!…
