Публикувана: 27 авг. 2014, 11:33 ч.
Последно мнение: 3 септ. 2014, 11:12 ч.

Валери Петров ни напусна

5 062
39
1

# 15 27 авг. 2014, 13:57 ч.

София
Мнения: 5 465

Светла му памет!

ЗАБРАВЕНОТО

Валери Петров

Пристигнал във Варна със някаква своя
строителна цел
деня бях използвал да гоня - във зноя -
отдел след отдел

и чак във купето към София, ето,
прониза ме цял,
ужасно горчива, таз мисъл: - Морето!
Не бях го видял!

И в миг си представих как то е блестяло
със гланца си син,
трептяло зад някакъв, пламнал във бяло,
варосан комин,

как то ме е викало с мириси гъсти
и бели крила
и как се вдигало сигур на пръсти,
блестяло в стъкла,

и казало после: - Тогава върви си!
Аз пак ще съм тук
с вълни, водорасли, скали, кипариси,
но вече за друг,

за друг, който, зърнал просторите сини,
към мен ще лети,
тъй както в онези далечни години,
ах, литваше ти!

А ти строй си вили, щом туй ти е драго,
обливай се в пот,
живей си по твоему...ако това го
наричаш живот!

# 16 27 авг. 2014, 14:06 ч.

Мнения: 10 716

Сбогом, поете...
Щастлива съм, че те познавах и че ми даде един нов и по-добър поглед към Човека

# 17 27 авг. 2014, 14:09 ч.

Кърджали
Мнения: 11 262

Принципно, избягвам да пиша в такива теми. Не знам защо. Но нещо ме жегна.
Светла му памет....
И аз ще сложа онова негово стихотворение, което незнайно защо, все ми бърка в душата...

НЕ, ТОЙ НЕ РЕВНУВА

Днеска съм с музика много зает,
дано никой другар не ме дири.
Все тъй весела двайсет пъти подред
единствената ми плоча свири.

А ти сигур трепериш, че аз със бръснача
ще те издебна в гъстия мрак
и насечена, в куфар, с дни ще те влача
от хотел на хотел и от влак на влак.

Но аз съм зает с грамофонни игли.
Аз ги сменям редовно и вещо.
Както виждаш, нищо не ме боли…
Или, съвсем мъничко нещо…

Долу продават, уви, лимонади,
а нямам вече конячен запас.
Но ти не ми каза откъде го извади
този пътуващ контрабас.

Със свойте мустачки и своя поклон
той е неотразим, трябва да признаем.
А плата на този зелен панталон
от кой билярд го е взел назаем?

А какви нови триетажни подметки!
Моите почитания. Те струват пари.
И, знаеш ли, въпреки тези качества редки,
аз не го презирам дори.

Но ти се излагаш, мой ангел красив,
само за твоя вкус ми е жалко.
Иначе, не бих имал нищо против…
Или може би съвсем малко…

Кажи ми шест думи- Това бе техника
за нашия водопровод. -
Аз не ще се усъмня в тех никак
чак до края на своя живот.

Но ти не казваш тези думи, нали?
Аз слушам на старото си место
и мисля, че тез грамофонни игли
няма нужда да се сменят тъй често.

Фабрикантите лъжат. Няма никаква нужда.
Няма нужда и жени да сечем.
И въобще ревността ми е съвсем чужда…
Или почти съвсем.

# 18 27 авг. 2014, 14:22 ч.

Мнения: 583

Цитат на: мама Меца в ср, 27 авг 2014, 12:48

Какво му трябва на човека?
Едно приятелство добро,
една шишарка сред пътека,
един бял лист,едно перо,

една случайна песен птича
един нелош човешки път...

# 19 27 авг. 2014, 14:40 ч.

Мнения: 632

http://www.vbox7.com/play:f2df2b0f

Пак "Тинтявата"
Почивай в мир!

# 20 27 авг. 2014, 14:41 ч.

UK
Мнения: 2 260

Благодаря за думите, за тихия глас, за добрите очи. Лек да е пътят му.

https://www.youtube.com/watch?v=D2FXfvpDoYc

# 21 27 авг. 2014, 15:29 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Дълбок поклон! Да почива в мир!

# 22 27 авг. 2014, 21:20 ч.

Мнения: 3 637

ПОКЛОН

Благодарности за всичко,което ни остави!

# 23 27 авг. 2014, 21:44 ч.

Мнения: 4 353

Преди малко казах на сина ми, който цял ден ме ядосва, че Валери Петров ни напусна.
И той направи нещо, което ме разплака - погледна ме, стана, отиде в стаята си и се върна с томчето "Пет приказки". В момента чете на сестра си.

# 24 27 авг. 2014, 21:53 ч.

Пазете Гор
Мнения: 5 181

Не помня кой казваше, че преводите на трагедиите Шекспир на български били толкова хубави, защото... са написани наново. Малцина са се осмелявали да пренаписват Шекспир.

Валери Нисим Меворах (Петров) е един от само четиримата български писатели, дръзнали да не подпишат гнусното писмо на Съюза им, осъждащо антисъветската дейност на Солженицин. Само това да беше направил - заслужава уважение.

# 25 28 авг. 2014, 02:12 ч.

Мнения: 578

Живя достойно и ненатрапващо се, дари ни с безценни преводи и прекрасни стихове.
И най-важното, беше добър човек...

# 26 28 авг. 2014, 03:51 ч.

Мнения: 130

СОНЕТ 8

Ти, който сам си музика, защо си

от музиката често нажален?

Би трябвало тя радост да ти носи,

а не да те държи в печален плен.

Но тъй е: в таз хармония щастлива

към теб отправен чуваш укор ти

за туй, че на душата си мотива

оставил си самотно да звънти.

И ето звук от звука отзвук взима,

три гласа във съзвучие звучат,

като че ли семейно пеят трима —

стопанинът, жена му и синът.

И чуваш ти във всяка тяхна нота:

„Самотният е никой във живота!“

Шекспир, в превод на Валери Петров

# 27 28 авг. 2014, 04:21 ч.

Мнения: 130

Цитат на: Куркума в ср, 27 авг 2014, 21:53

Не помня кой казваше, че преводите на трагедиите Шекспир на български били толкова хубави, защото... са написани наново. Малцина са се осмелявали да пренаписват Шекспир.

Ето оригиналът на горния сонет. Вижда се, че преводачът се е придържал максимално плътно до смисъла и до формата на произведението, доколкото му е позволявал езикът. Това е, което прави един превод добър.

SONNET VIII
by W. Shakespeare

Music to hear, why hear'st thou music sadly?
Sweets with sweets war not, joy delights in joy:
Why lov'st thou that which thou receiv'st not gladly,
Or else receiv'st with pleasure thine annoy?
If the true concord of well-tuned sounds,
By unions married, do offend thine ear,
They do but sweetly chide thee, who confounds
In singleness the parts that thou shouldst bear.
Mark how one string, sweet husband to another,
Strikes each in each by mutual ordering;
Resembling sire and child and happy mother,
Who, all in one, one pleasing note do sing:
Whose speechless song being many, seeming one,
Sings this to thee: 'Thou single wilt prove none.'