Еми, блазе ти, да грабиш до насита от любимия Истанбул!
Момичета, верно ли 'Козият' рог (
) вече имал нов мост? Лелеее, толкова отдавна не съм ходила, че няма да го позная 
Много се радвам, че ми харесвате снимките!
Направо трудно се адаптирам към българската реалност. Докато бях в Япония не съм усетила, точно какво е там. Сега от тук взех да го оценявам много повече. За два часа разходка толкова безмислици видях... Япония е наистина уникална страна. Уникална е с реда, чистотата, дисциплината, удобствата, естетиката. Обаче споменах ли, че Китай са ги надминали в градската инфраструктура и архитектура? Ако не си виждал Китай (може би и Дубай, не мога да преценя) - добре. Но... Япония изглежда в застой. Тя може би наистина е, не се интересувам от политикономия. Струва ми се, че преди 30 години, дори преди 20, е била чудото на чудесата, но сега скоростния им шинкансен ми се видя, че пъпли, в сравнение с Маглев. Е, те също строят линия за Маглев, но западната им съседка отдавна ги изпревари. Изобщо малко винтидж полъх се усеща. Докато Китай се вижда как избухва, даже набира скорост. Носи се във въздуха, особено в Шанхай.
Аз преди си представях Китай като Банкок, с няколко небостъргача повече, а то се оказа, че няма нищо общо. После си представях Япония като Китай и мислех, че пак се лъжа, но се оказа, че не съм далеч от истината. Чак в Киото усетих, че съм в Япония, до тогава все едно бях в Китай. Уж шинтоистки храмове гледах, пък те баш като будистки и то със съвсем същите елементи. Канджите китайски. Голяма част от японската култура е всъщност китайска, бях чувала за това, но не предполагах колко много. И е видимо.
Ходих само в един музей за модерно изкуство. Радвам се, но и ме е яд, че не можах повече. Много ми хареса! Яко е. В България не би могло да съществува. Става дума за много модерно изкуство, толкова модерно, че ми напомни серията от Сексът и градът с анализма Сещате ли се или да разкажа? 
Имаше и експозиция на кукли. Безброй кукли, всякакви, включително Барби. Вижте и кои бяха там, под формата на кукли
Много интересно, че можеше да вземеш гола кукла и да я облечеш както искаш, имаше купища с дрехи на разположение. И сумати момичета, големи момичета, поне на 25, обличаха кукли. В този дух се предлагало и за забавление кафенета с котки, където пиеш кафе и галиш котки. Не го видях със собствените си очи. Обаче странни удовослтвия си имат. А в музея си отварях подарък, имаше подиум с подаръци и пишеше - моля отворете си един. Падна ми се синя детска рокля. Но не я дават да си я вземеш
Имаше и гербери, да си вземем, ама късно разбрах. То било за починалата баба на автора на инсталацията. И едно огромно табло 100 дни (май толкова бяха или повече 
забравих ) как скърбял за нея. Обаче ние нещо не схванахме там съвсем. Щото единия ден мастурбирал с мисълта за нея, пък някак да мастурбира с мисълта за баба си... Знаеш ли ги, японска му работа. Имаше интерактивни инсталации - в една огромна тъмна стая, само няколко кресла подобни на дюшеци на пода и лягаш там. Насреща гигантско платно прожектира природа, заедно с шума. Имаше бамбукова гора, също и зима сварихме. За съжаление трябваше да бързаме.
Обаче като видях, че има живот и извън памперсите, млечната кухня и детските площадки, и сега ми е малко трудно.
Момичета, верно ли 'Козият' рог (
) вече имал нов мост? Лелеее, толкова отдавна не съм ходила, че няма да го позная Много се радвам, че ми харесвате снимките!
Направо трудно се адаптирам към българската реалност. Докато бях в Япония не съм усетила, точно какво е там. Сега от тук взех да го оценявам много повече. За два часа разходка толкова безмислици видях... Япония е наистина уникална страна. Уникална е с реда, чистотата, дисциплината, удобствата, естетиката. Обаче споменах ли, че Китай са ги надминали в градската инфраструктура и архитектура? Ако не си виждал Китай (може би и Дубай, не мога да преценя) - добре. Но... Япония изглежда в застой. Тя може би наистина е, не се интересувам от политикономия. Струва ми се, че преди 30 години, дори преди 20, е била чудото на чудесата, но сега скоростния им шинкансен ми се видя, че пъпли, в сравнение с Маглев. Е, те също строят линия за Маглев, но западната им съседка отдавна ги изпревари. Изобщо малко винтидж полъх се усеща. Докато Китай се вижда как избухва, даже набира скорост. Носи се във въздуха, особено в Шанхай.
Аз преди си представях Китай като Банкок, с няколко небостъргача повече, а то се оказа, че няма нищо общо. После си представях Япония като Китай и мислех, че пак се лъжа, но се оказа, че не съм далеч от истината. Чак в Киото усетих, че съм в Япония, до тогава все едно бях в Китай. Уж шинтоистки храмове гледах, пък те баш като будистки и то със съвсем същите елементи. Канджите китайски. Голяма част от японската култура е всъщност китайска, бях чувала за това, но не предполагах колко много. И е видимо.
Ходих само в един музей за модерно изкуство. Радвам се, но и ме е яд, че не можах повече. Много ми хареса! Яко е. В България не би могло да съществува. Става дума за много модерно изкуство, толкова модерно, че ми напомни серията от Сексът и градът с анализма
Сещате ли се или да разкажа? Имаше и експозиция на кукли. Безброй кукли, всякакви, включително Барби. Вижте и кои бяха там, под формата на кукли Много интересно, че можеше да вземеш гола кукла и да я облечеш както искаш, имаше купища с дрехи на разположение. И сумати момичета, големи момичета, поне на 25, обличаха кукли. В този дух се предлагало и за забавление кафенета с котки, където пиеш кафе и галиш котки. Не го видях със собствените си очи. Обаче странни удовослтвия си имат. А в музея си отварях подарък, имаше подиум с подаръци и пишеше - моля отворете си един. Падна ми се синя детска рокля. Но не я дават да си я вземеш
Имаше и гербери, да си вземем, ама късно разбрах. То било за починалата баба на автора на инсталацията. И едно огромно табло 100 дни (май толкова бяха или повече забравих ) как скърбял за нея. Обаче ние нещо не схванахме там съвсем. Щото единия ден мастурбирал с мисълта за нея, пък някак да мастурбира с мисълта за баба си... Знаеш ли ги, японска му работа. Имаше интерактивни инсталации - в една огромна тъмна стая, само няколко кресла подобни на дюшеци на пода и лягаш там. Насреща гигантско платно прожектира природа, заедно с шума. Имаше бамбукова гора, също и зима сварихме. За съжаление трябваше да бързаме. Обаче като видях, че има живот и извън памперсите, млечната кухня и детските площадки, и сега ми е малко трудно.
ВИнага да си каже. 
