Великобритания - тема 55 Есенно - Коледна

Аз без да съм специалист имам същите наблюдения и размишления като Мери и Толумбата. Цял ден е бос, на вън е кучешки студ, въпреки че парното в дома работи не бих казала, че е топло. Казах му да си обуе чорапи, не му било студено, нищо че краката му са лед.   Като си облякал анцунг е пак добре, че понякога и това не прави.   Не ми пречи, хич дори. Никой не обича детето му да е болно, хрема, температура не ги приемам като болест. Давам му парацетамол, колкото да не го болят костите. Повръщане само, ако продължи повече от ден тогава се обаждам на телефонната линия и те преценяват дали да отидем на доктор.

Мери, страшна си честно, в добрия смисъл не плашещия.   Късметлии са децатата ти с теб, и друг път съм го казвала.  

Сетих се сега лятото в Италия единия ден нещо му стана и повърна. Майка ми се побърка направо. През 5 минути ме кара да сме го водили на спешна помощ. Обяснявам, че няма нужда, ще му мине до утре и ако не чак тогава. Леле казвам ви изкара ме от равновесие тогава. Как можело толкова спокойно да си седя. Как можело да не заведа детето на доктор. Как можело да не искам да му дам хапчета (какви за повърщане?) Как можело не знам си какво.  Легна детето по-рано, наспа се, на следващият ден беше като нов.

  Аз в началото по се шашках, но вече и за хреми, повръщане, разтройство, температура, кашлица и тем подобни не ходя на лекар. Давам парацетамол и то не винаги, ако е много зле само и чакам  Не че ми е приятно, но просто до сега не са ми давали нищо различно за гореспоменатите състояния, та не си правя труда да вися по кабинети. Следя детето де, ако е супер зле ще я заведа, но слава богу отдавна не се е случвало. И колкото по-малко неща и давам, толкова по-бързо и леко и минава. Вчера кашляше доста и беше доста сополива с много преграхнал глас, нищо не и дадох за да видя как ще е днес, днес и няма нищо, явно организма и свикна сам да се преборва.
 
 

Аз също преди няколко дни се прибрах в България и си разсъждавам по темата за болните деца. Прави ми впечатление, че в домовете е доста топло, децата са задължително с чорапогащник, елече и вълнени чорапи, никъде не излизат при хладно време. Ако по детските площадки има сополиво дете, то масово се избягва като прокажено, а майката шушукайки се обсъжда. Е, после какво очакват, децата са толкова изнежени, че при най-малката промяна на температурата или срещата с болест, я прихващат. Моя приятелка беше ужасена, че съм навън с бебето в леко мъгливо време и че то няма чорапогащник, нейното 4 годишно не би го била извела. То между другото отново е болно в къщи и тя се чудеше дали като ги слагали да спят в детската градина не му сваляли чорапогащника и той така да е настинал  
За МГМ ми е много тъжно, най-вече заради това, което прочетох за майка и. За съжаление в България родителите масово нямат адекватен подход, не успяват да насърчават и показват любовта си, унижават децата си и изливат неудовлетвореността от собствения си живот върху тях. А частта за разделянето на децата просто не мога да я коментирам   . Едва ли има значение, но и аз подкрепям предложението да не се прибираш. Освен. че на никого няма да си длъжна, така и майка ти може да си даде сметка за това, което ти е причинила с поведението си.

Ами аз също съм на мнение,че червено гърло , сополи или кашлица не са сериозни неща и разбира се моя син е на училище. В момента е Y5, и досега вкл. нърсерито му се събират не повече от 5 дена off .за дрехите е излишно да коментирам....вечно е гол и бос.

MGM, родители, прители, всички, които не си изкарват прехраната в чужбина не им обръщай внимание. и на моята майка и е лесно да нарежда, но и двамата с брат ми сме навън от години. Следващата година ще я взема при мен  с осигурена работа, да види от къде са идвали тия 300-400 паунда месечно по сметката й. А сега сериозно- ако идваш към Лондон, мога да говоря за работа при нас на рецепция в хотела  в който работя. Освен английски се изисква някакъв друг език, примерно аз съм с гръцки и руски, колежките с испански и литовски, и т.н, но даже и малко да знаеш, няма проблем. И за квартира ще помогна, само кажи. Живея в Челси, един от най-хубавите квартали и ще говоря с хазаина за нещо по-евтино, че тук наемите са ....но се намира, няма проблем

 
Доживя ми се в Челси... Ама не ми харесва футболният им отбор....

Ша тъ гръмнат ако се явиш там с червената фланелка.

Ох, ако живея в Челси много бързо съм способна да стана фен на който и да е отбор
Вчера ходихме в Тейт Модърн в Лондон. Тъкмо бях готова да отсвиря модерното изкуство при вида на огромни платна дюс в сиво/синьо, наречени не знам защо "картини" и видях няколко произведения на Пикасо и Салвадор Дали и хлъцнах.

МГМ, кураж от мен, сигурна съм, че ще изскочи нещо  .

Ave

Ljoli, виж по-горе, имаме връзки за по-ниски наеми в квартала 

МГМ, съжалявам за тоя развой. Мисля като повечето - бих останала тук да си търся работа възможно най-скоро, възползвайки се от препоръката. Добре е, че имаш препоръка от тях и че си знаеш, че нямаш вина. Другото ще се нареди.

По въпроса за болните деца да се изкажа и аз, защото като всеки истински българин, имам твърдо мнение по всички въпроси
Идвам прясна-прясна от там, не съм живяла тук с години.

Положението с боледуващите деца е зле не, защото са в България, обстановката и заболяваемостта на глава от населението е същата навсякъде горе-долу. Проблемът идва най-вече от отношението към боледуването като цяло, децата се спират от градина/училище при най-малкия сопол, пренавличат се (всеки го е виждал - октомври месец, 17 градуса, слънце, майката по къс ръкав и дънки, бебето в космонавт и количката с ветробран, защото е есенен месец и да не го духне вятър). И се прелекуват. Всичките ми познати с деца на конвенционално лечение дават антибиотици за добър ден, и те, и лекарите им го намират за най-адекватно при пръв бистър сопол да дадат АБ или друго лекарство; почти няма здравни специалисти, които да оставят няколко дена без нищо или на бабини илачи. Резултатът от липса на излагане на достатъчно вируси и бацили, които да научат организма да се бори (защото се спира у дома отрано и често), с изнежване (постоянно обличане и висока температура в жилищните помещения) и пре-лекуване отслабват имунната система като цяло и по мнението на здравните специалисти (сигурно има и изследвания, които го доказват, впрочем) правят мечешка услуга на децата.
И двете ми деца са ходили на ясла (от 2г), градина и голямото, училище в България; голямата е пила антибиотик два пъти, единият път при прибързана диагноза (не помогна), втория след операция за апандисит; малката пи антибиотик за първи път тук заради отит. Аз съм от, както ме наричаха госпожите в градината, "смелите майки" (да се чете, неотчетени луди ), които обличат децата като себе си, не бързат с лекарствата, винаги питам има ли друг метод, без никакви крайности, но се опитвам да не ги изнежвам излишно. В резултат те станаха по-устойчиви от мен; аз пък се отърсих от зиморничавостта си, благодарение на решението си да гледам така още с първото бебе.
С майка ми сме водили страхотни разговори на тая тема тя по принцип споделя мнението ми за повечето неща по-горе, но понякога се случва... "облечи му на това дете една блуза, хладно е!" - "как ще е хладно, виж, и аз съм като нея, блуза и отдолу потник!" - "не! ти имаш и сутиен!"
Не знам откъде се е появила тая склонност, но забелязвам у много от българите незатормозявано от никакви угризения самолечение, включително самоизписване на антибиотик. Понякога чета и във ФБ групата на българките в Англия, диагнози, лекарства, възмущение, че не се дава АБ... а поне за последното мисля, че много добре правят тук, че не прибързват.
От градина в България спирах, като преценях, че вече ще се чувстват некомфортно другите родители (какви погледи е имало, ако детето се изкашля по-сериозно от покашляне! и реплики "вие май сте болни, а?" с намек на "зараза! пазете се! дайте огнехвъргачките!") Сега спирам само при температура, повръщане, или както е днес с малкото, кашлица, която излиза извън контрол и пречи на детето, също и на околните.

 Като сме подхванали темата. Моята майка пристига в събота и хич не ми се мисли колко ще ми досажда. Тя цяло лято по скайпа не престана: "Сложи му чорапи на това дете . Студено му е!"
 В събота си говорих с мъжът ми , че като види тук децата без якета и чорапи лошо ще и стане.
 Моето дете не е боледувало много , малко по -често в началото когато дойдохме тук. Установих , че колкото по-малко лекарства давам ,толкова по-бързо се възстановява. Сопполи , кашлица и Т. 38,5 не го водя за спешно. На вън сме почти всеки ден , чорапогащник  сложих в събота че излизахме с баща и да не ми мрънка и той. И много е досадно това обсъждане на болести лекарства , в една отчетна пишех от време на време ,сега не я отварям че само това се обсъжда. Двете ми познати българки с които тук се виждам от месец само за това говорят , никъде не излизат в къщите им парното до дупка ,децата навлечени . Аз като има кажа , че не духа и излизам те започват да се вайкат как пак щели да им се разболеят децата .

 Бях писала , че почвам курс за буукипър и счетоводство преди време . другата седмица ми е изпита . Кога се изтърколи това време? Доволна съм , ще записвам и втората част февруари .

 Хммм Челси , ми е много любим район . Мъжът ми работеше в Южен Кенсингтън , много обичах да ходя да се разхождам там и да се прибираме заедно вечер.
 
 Да ви питам , понеже няма фейсбук, дали се организират някъде Коледни тържества за малките ?

Благодаря на Merry, Miss Fine и останалите, които се включиха по темата с физиологичния разтвор.

Темата с боледуването ми е актуална  
Синът ми е с кашлица и на АБ. Първо 3 седмици влачи хрема, предна, задна, по едно време всякаква.
После хремата намаля, но почна да се прокашля, отначало в легнало положение и сутрин, а после и прав. Което при него значи, че е слязла надолу.
И го заведох на преглед.
Не мога да ви опиша изумлението ми от самия преглед и резултата.
Цялата чакалня е облепена с плакати как не бива да се пие АБ и т.н.
Докторът го прегледа за няма и 3 минути (не че Васко стоя мирен през това време). Без да гледа гърло, нос, уши, както сме си свикнали.
Каза: че има възпаление гърдите и трябва да пие АБ. Ей, така от раз. Направо ми увисна ченето    А и малкият не изглеждаше изобщо зле, няма температура, енергичен е както обикновено, изобщо не го очаквах (а и като знам, че тук само в краен случай изписват, не като в Бг за "добър ден"). Диагноза не каза, но и аз не се сетих да попитам, после домашните ме изядоха, как така съм пропуснала...
Питах го да правим ли инхалации, каза - правете, не пречи  
Само дето в аптеката няма физиологичен разтвор, подходящ за това.
Като го отведох 2я път (защото почна да получава спастични пристъпи), го питах как процедират тук с инхалациите и ми отговори, че тук няма такава практика   и изобщо не го считат за важно/полезно.
Още си го пие АБ-то, 7 дни. Има подобрение, определено, но той и преди не беше зле, поне на пръв поглед.

МГМ, не се хващай на това хоро. Ще отидеш сдъвкана и така ще се върнеш. И то през зимата. Ако се проявява великодушие, това не е начина и едва ли ще се почувстваш много по-добре. Гледай да си наредиш живота тук.

МГМ, трудно е с такъв родител, прекрасно те разбирам. Моят баща също твърдо вярва/ше/ в стимулиращата сила на постоянните забележки с "подходящ" тон и сравнения между децата. Опитвай спокойно без сълзи и драми да показваш на майка си колко много те травмира с думите си. Другите пътища са да търпиш само или да ограничиш до минимум контактите с нея, но не мисля, че ще направиш последното.

Като сте задъвкали болестите, има ли сред новопристигналите деца на възраст 4-6 години такива, на които  са им слагани ваксини за приравняване към УК имунизационен календар?

Гнидка, на моята дъщеря правих инхалации с чай от лайка конкретно при раздразнено гърло от стичащите се секрети. Облекчава я много добре. Но на възрастта на твоето не знам дали бих посмяла. Нашия инхалатор го забравих в Бг и тук това ми хрумна.

Понякога като ви чета тук имам чувството, че идвам от друга планета, наречена България. Моят опит и преивявания са коренно различни. Аз честно казано вярвам за навличането, защото мои познати са го споделяли, ама аз лично не съм го видяла или по-скоро не съм гледала. Но от друга страна от моите близки приятелки само една единствена има дете и то роди 1 година след мен. Тъй като тя пък живее във Франция, когато успеем да се чуем/видим едвам успяваме да си наваксаме и да си наприказваме и не си говорим с детайли как се гледа бебе или как се лекува.

Също така аз като забременях не се записах тук в отчетна тема, не се виждам с други майки и прочее. Никога не съм излизала и т.н. Следях само темата и четях, но с никого не се познавам. В следствие като родих сама излизах и обикновено на разходката си вземах книга да чета. Та нямам опит да излизаме по много и да си говорим за деца. Освен това след раждането изпитвха огромна нужда да говоря за други неща, не само за бебешки, защото имах чувството, че ще откача.

За АБ пак ми е странно, моята педиатърка е против и карахме най-много на панадол. Снаха ми е лекар, племенницата никога не е бързала да лекува с Аб, пускаше я на детска градина със сополи и т.н. В общи линии много спокойно и готино отношение има. Даже ми се беше карала преди, че много се втелясваме с мъжа ми за глупости като бебето нещо го боли и мъчи  . По-скоро на мъжа ми, че той е от семейство дето за всичко се панира, трябва детето да се навлича и не знам си какво. Но тя майка му е такава, тя си е просто такъв човек. Изпитвам тих ужас от момента, в който ще ни дойде на гости и ще има не знам си колко забележки как трябва да гледаме детето и то за всичко от хранене, обличане, та до не знам. Успява да измисли за всичко неща  . Ама нали ми е свекърва не мога да й кажа нищо  .

Майка ми например е съвсем друг тип, супер спокойно и не е от тези дето се панират и ти обясняват някакви работи.

МГМ, няма многословно да повтарям това, което вече са ти казали. Аз също съм на мнение да не се прибираш, остани тук, потърси си работа, прекарай Коледа с приятели, имаше и покана по-рано

За фризьорите, и аз не съм очарована, затова започнах сама да се подстригвам и докато искам да съм с дълга коса не мисля и да ходя на фризьор, спестявам си много време и пари. Подстригвам се по този метод:

Моето дете не е от боледуващите често и до скоро не сме ползвали антибитик, има обаче една кашлица, от която не можем да се отървем. Предписаха и антибиотик, към който тя направи реакция и го спряхме. Кашлицата си продължава и се чудя какво да я правя, сиропите не помагат. На 2.5 години не мисля, че ще се справим с инхалации. Особено е зле нощем, та се замислих да не би да е от времето и изсъхването на въздуха зимата. Зачудих се дали да купя някакъв овлажнител за въздух за нейната стая. Вие ползвате ли такива и какво бихте препоръчали? Стаята и е мъничка, стандартен box room