Адаптираните млека срещу майчината кърма

Адаптираните млека срещу майчината кърма

Aвтор: д-р Кристиан Нортръп,  "Женски тела, женска мъдрост" на издателство "Кибеа" 2002г.

Изкуственото хранене на новородените е още една област, която има нужда от преосмисляне. През 40-те години храненето на кърмачетата е станало твърде „научно". Майките започнали да стерилизират зърната си, бутилките и всичко останало и медицинската професия като цяло систематично заклеймявала кърменето като второ качество. Твърдата, неподдаваща гума е заместила топлото майчино гръдно зърно. Храненето започнало да се извършва по график. Дори ако детето покажело, че се нуждае от по-често хранене, майката била предупреждавана да не го храни, преди да са минали четирите часа. Тази информация се основава на много отдавнашно проучване върху мъртви бебета (достатъчно болни, за да умрат!) и гласи, че след един, два и три часа в стомаха все още има храна, но на четвъртия час след смъртта стомахът е празен.

Също като рутинната епизиотомия, графикът за хранене на четири часа бил приет от обществото и след известно време просто се превърнал в стандартна практика. Нуждите на конкретното дете се жертват върху олтара на ефективността и „науката" - с всичките ѝ мерки и теглилки. Можете ли да си представите болката на детето, което плаче да бъде взето на ръце или нахранено, а майката не го прави, защото „специалистите" са ѝ казали да не обръща внимание на инстинктите си, за да не „разглези" бебето! (Често телата били претегляни преди и след хранене, за да се провери дали са „получили достатъчно“ - практика, която не дава надеждна информация.) Дори в наши дни жените питат лекарите: „Как да разбера дали имам достатъчно мляко?" На тях явно не им идва на ум (а в някои случаи и на техните лекари), че ако бебето расте щастливо и здраво, значи получава достатъчно! Тъй като вярата на жените в себе си системно се подкопава във всяко отношение в продължение на векове, как може да се очаква да вярваме в способността на нашите тела да хранят бебетата ни? (Слава богу, че някои още вярват!) И за момент не съм си помисляла, че всяка жена ще иска да кърми бебето си. За някои това създава прекалено голямо напрежение, докато за други изкуственото хранене е единственият начин, по който могат да ангажират съпруга си в гледането на детето, защото той може да помага при храненето. Всички трябва да започнем от там, където сме, но трябва да изхождаме от знанията, а не от невежеството.

Покойният Джеймс Грант, бивш изпълнителен директор на УНИЦЕФ, много сбито изчерпва въпроса за кърменето с думите: „Редица проучвания доказват например, че бебетата, които не са кърмени, имат по-висока смъртност, по-висока честота на менингит, детска левкемия и други ракови заболявания, диабет, заболявания на дихателната система, бактериални и вирусни инфекции, диарийни заболявания, възпаление на средното ухо, алергии, затлъстяване и забавено развитие. Жените, които не кърмят, са изложени на по-висок риск от карциноми на гърдата и яйчниците" .

Природата е организирала нещата така, че когато бебето се сложи на гърдата веднага след раждане, актът на сучене предизвиква секрецията на хормоните окситоцин и пролактин от майчината хипофиза. Пролактинът индуцира майчинските реакции, както и производството на мляко. Тези хормони организират адекватната доставка на мляко. Също така майките, които кърмят веднага след раждане, имат по-малко проблеми. Тези хормони например карат майчината матка да се свие, което подпомага естественото отлепване на плацентата и по този начин снижават кравозагубата. Освен това, майчиното мляко се различава от кравето или от адаптираните и е уникално с факта, че съставът му се променя с течение на времето в зависимост от нуждите на бебето.

Кърмените деца имат с една трета по-малко хоспитализации от изкуствено хранените и развиват по-малко алергии. Кравето мляко е силно алергизиращо и може да предизвика нощно напикаване, астма, екзема, хронични инфекции, хрема, коремни болки, депресия и други симптоми при алергични деца. Франк Оски, завеждащ Педиатрична клиника в Медицинския институт „Джонс Хопкинс" съобщава, че една трета от желязонедоимъчните състояния в педиатричната практика се предизвикват вследствие на стомашно-чревни кръвоизливи, свързани с пиене на краве мляко. Кравето мляко може да подготви почвата за по-късни реакции спрямо полени, прах и други вещества. (Моят съпруг, който е хранен изкуствено и като дете е имал  астма, днес е алергичен към котки, само когато яде млечни храни. Това е факт при много хора.) Кърмените бебета имат по-нормална зъбна дъга и небце от изкуствено хранените. Едно подробно проучване дори доказа, че преждевременно родените бебета, хранени с майчино мляко, имат по-висок коефициент на интелигентност, от което следва, че в кърмата има компоненти, благоприятстващи развитието на нервната система. Това проучване е необичайно поради факта, че бебетата са хранени или с адаптирано мляко, или с кърма чрез сонда, за се уеднакви известния положителен ефект, свързан с придържането на бебето близо до майчиното тяло по време на кърмене. Добре известен факт е, че съставът на човешката кърма превъзхожда този на изкуствените храни, включително и по отношение баланса на незаменими мастни киселини, които са толкова необходими за развитието на мозъка.

Повечето жени са принудени да се върнат на работа, когато бебето им е на три месеца, а това затруднява неограниченото кърмене. Под неограничено имам предвид кърмене, което не се извършва по график, а майката просто инстинктивно отговаря на детските нужди. Жените, които кърмят инстинктивно, обикновено не помнят „Кога за последно са хранили бебето". Някои майки не кърмят, понеже знаят, че ще трябва да се върнат на работа.

Но какво от това, е моят отговор. Те могат да кърмят само през тези първи три месеца - или дори само през първите дни, за да може бебето да получи коластрата, да дадат на бебето си добър здравословен старт, какъвто никоя изкуствена храна не може да му осигури. Заблуждаваме се, като си мислим, че изкуствените бебешки храни вършат също толкова добра работа като природата. Никакъв обем научни експерименти не може да създаде храна, която е по-специфично пригодена за бебета от майчиното. мляко.
         
             Аз изцеждах кърмата си в бутилки и я замразявах, за да може, докато ме няма, някой друг да храни децата ми с моето мляко от биберон. И двете ми деца приемаха както гърдата, така и биберона, тъй че бях създала постоянно печеливша ситуация. Също така, кърменето е много по-удобно от разнасянето на куп бутилки, особено по време на пътуване. Дискретно кърмех в ресторанти, на медицински събрания, в кина и театри. Обикновено никой не забелязваше. Някои, като например доктор Бърни Сийгъл, ме поздравяваха и смятаха, че това е чудесно. (Все пак е вярно, че някои бебета се хранят шумно и мляскат като прасенца, поради което се налага да се адаптирате към държанието им и да внимавате.)

Ашли Монтагю е казал следното: „На майчината гръд се научаваме да бъдем хора." Кърменето е едно от най-естествените действия, извършвани от майката и бебето. Ние обаче живеем в култура, която допуска да ходим на плажа по монокини „прашка", но не допуска да кърмим бебе на обществено място. Това се смята за “неприлично”. Кърменето на прохождащи деца се смята някак си за „неестественото", създаващо излишна зависимост на детето, макар да е известно, че хората, които се чувстват най-сигурни в по-нататъшния си живот, са именно тези, които в детството си са имали здравословна физическа и емоционална връзка с майка си. Децата, които се чувстват най-сигурни в детството си, по-късно в живота най-често са готови да поемат много рискове. Само в патриархалното общество е разпространена идеята, че вземането на плачещо дете на ръце, за да бъде успокоено, го „разглезва”. (И един страничен въпрос: Защо възрастните могат да спят с някого, а децата трябва да спят сами?)

        Приоритетите на нашата култура са преобърнати точно наопаки, особено във време, в което е толкова трудно майките да хранят децата си адекватно и същевременно да си изкарват хляба. След нараняването и абсцеса на гърдата ми, аз промених своите приоритети. На третия ден след раждането на Кейт забелязах, че млякото сякаш не излиза както трябва от дясното ми зърно. Тогава с пълна сила усетих удара от увреждането, което си бях нанесла две години по-рано. Доплака ми се, помня как седях в леглото, гледах прекрасното си бебе и си мислех: „Ето те теб, а аз дори не мога да те нахраня, както трябва, защото преди две години, докато се правех на мъж, повредих тялото си.”

         Можех да кърмя, но всеки път, когато отсъствах от къщи достатъчно дълго, за да пропусна хранене на детето, се налагаше дохранване. През повечето време не можех да поддържам достатъчно количество кърма и се налагаше да добавям изкуствена храна.

           Сблъсках се лице в лице с факта, че съм си причинила безвъзвратно увреждане.Учили са ме, че е „нормално” да съм меланхолична около третия ден след раждането, но депресията ми се утежни от знанието, че няма да мога да кърмя нормално Кейт. Всъщност на втория ден от живота ѝ трябваше да започна дохранвам изкуствено. Знаех, че изпражненията ѝ незабавно ще започнат да миришат лошо. Изпражненията на кърменото дете миришат на сметана поради бактериалния баланс. Смяната на пелените е съвсем различно преживяване при кърмените бебета. В момента обаче, когато се добавят други хранителни източници, бактериите се променят и започва да мирише на загнило!

           Въпреки че медицинската общност отново започна да агитира в полза на кърменето, често културата възпира жените да кърмят с твърдението, че кърменето ще „съсипе” гърдите им. Жени, кърмили две-три деца, наистина забелязват, че гърдите им изглеждат различно. За известно време е възможно да стоят доста отпуснати и да се наложи да минат няколко години от бременността и кърменето, за да възстановят формата си. Нещата обикновено са обратими с времето, но този сплескан вид, макар и само временен, не е това, което културата ни приема за привлекателно. Илюстрация за това получих от една моя приятелка, кърмила няколко деца, която ми разказа следната история: една вечер, докато се събличала, влязъл четиригодишният ѝ син. Той погледнал гърдите ѝ, вдигнал поглед към нея и казал: „Мамо, какво ти е на гърдите, че са като умрели!”

             Бързото сваляне на тегло, предизвикано от недостатъчен прием на храна по  време на кърменето, както и продължителното кърмене с неадекватен прием на храна, могат да изчерпят мастните депа в гърдите и да влошат този ефект. Бързата загуба на тегло понижава и образуването на мляко.

   Преживяваното от образуването на мляко, кърменето на бебе и чувството как „млякото тръгва" в отговор на бебешкия плач или просто в отговор на мисълта за бебето, е обединяващо за всички жени. Дори години по-късно, все още понякога усещам в гърдите си това гъделичкащо чувство. Акушерката, която ми помагаше при раждането на Кейт, ми разказа, че самата тя много пъти чувствала своя рефлекс на „тръгване на млякото", когато чуе бебешки плач или усети нуждаещо се дете - дори след като децата ѝ тръгнали в колеж. Аз все още понякога усещам в гърдите си това гъделичкащо чувство, особено когато изпитам силно съчувствие или харесам нещо или някого. Това е начинът, по който моето тяло ми съобщава, че имам любов за раздаване на човек или ситуация. Много жени имат същото усещане. Чрез това чувство гърдите ни отразяват истината за концепцията за „млякото на човешката доброта". (Доказано е също, че нивата на хормона пролактин, необходим за образуването на мляко,  се повишават, когато човек изпитва състрадание, любов или привързаност.)

   Като се доверяваме на производителите на изкуствени детски храни, отколкото на собствените си способности да храним децата си, ние губим възможността да овладеем една от страните на своята женска мощ. Мисълта, че изкуствените храни са също толкова добри, колкото кърмата, отразява убеждението, че 30 години техническо развитие означават повече от милионите години еволюция в природата.

Безброй жени са възвърнали вярата в телата си чрез кърменето, дори ако отначало не са очаквали, че могат да го направят. Това е акт на женска сила и за мен това е феминизъм в най-чист вид.

Гледаните с нежност новородени са много красиви. Виждала съм в очите им отразена мъдра стара душа, макар и в това току-що създадено от Бога мъничко телце.

В операционната чух следната истинска история: след раждането на втория син на една двойка, техният четиригодишен син поискал да остане насаме с бебето. Те не били много съгласни, защото мислели, че причината е братска ревност. Но детето продължавало да настоява.

    Най-сетне го оставили за малко насаме с бебето,  подслушвайки тихо зад вратата, те чули четиригодишния си син да пита бебето следното:  “Моля те, кажи ми как изглежда Бог? Започвам да забравям”.

Преписа: ЦеНи