Отдалечаване за сметка на детето

  • 37 353
  • 76
  •   1
Отговори
  • Мнения: 88
Здравейте Simple Smile
Искам да попитам до колко е нормално след раждането детето да стане абсолютен приоритет за майка си за сметка дори на любовта която го е създала. Питам защото все пак в основата на едно семейство са отношенията между жената и мъжа. При нас в абсолютна степен се получи детето да е такъв приоритет за МЖ, че аз станах някакъв придатък, който да обслужва нуждите с максимална агресия когато не отговарям на представите и очакванията и никаква благодарност когато дори правя повече от нужното. Не казвам, че детето не е важно моля да не спамиме за това. Не става и въпрос кой и как да се грижи за децата (по скоро конкретно дете понеже имам и друго от преден брак, за което отношението е съвсем различно - комфорта на МЖ е с приоритет). Въпроса е в едно семейство кое е корена и основата - жената и мъжа или децата. Не се и оплаквам Simple Smile все пак всеки може да направи избор с главата си. Ако има подобни теми ще се радвам на линковете към тях Simple Smile. Не съм перфектния съпруг и баща но се старая да ставам все по-добър ако това е важно за четящите и техните коментари.

Последна редакция: нд, 11 яну 2015, 14:11 от Jason Din Alt

# 1
  • Мнения: 610
В първите месеци след раждането е нормално фокуса на младата майка да е върху детето и едва ли не само върху него поне според мен. Един вид инстинкт - да го пази и запази и да се увери, че всичко с него е наред. Не знам за колко голямо дете става на въпрос. Поне при мен беше така в първите месеци можех да мисля само за бебето. Добре ли е нахранено ли е, добре ли съм го облякла и т.н. Едва после малко се успокоих и започнах да забелязвам, че и аз съм човек, че имам и съпруг, че съм и жена.... Така че за мен е нормално в първите месеци, докато се окопити жената. И е нормално отношенията ви вече да не  са точно като преди, все пак има намесен и трети човек, не чак до там, че да си пренабрегвате връзката и любовта. Но просто според мен трява да има някаква трансформация на отношенията. Най-малкото тя физически няма възможност да ти отделя толкова внимание колкото преди поне първите години.. А и от теб се очаква, че малко или много ще обръщаш внимание на това дете и ти все пак е твое. Ти правиш усилие за нея и него и искаш благодарност. А на нея благодари ли и за усилията, които прави? Много е страно да мислиш, че ще имаш дете и живота ти грам с нищо няма да се промени.... Не искам да те нападам, не го разбирай така просто е истина. Живота и на двамата родители се променя малко или много...

Последна редакция: нд, 11 яну 2015, 15:13 от iskambebche

# 2
  • Мнения: 1 067
Звучиш така все едно ревнуваш, че женати обръща повече внимание на бебето  Blush
Да нормално е бебето да бъде абсолютен приоритет за майка си, спокойно ще порасне и няма да е така зависимо от нея.
И моят мъж е обслужваш персонал през последните 7м. но му е за втори път и просто търпеливо чака по - добри времена.Да и аз съм малко по-груба с него понякога, но той е наясно, че съм преуморена и така разтоварвам излишната негативна енергия, да гадно е знам, но като най-близък той е потърпевш.
Не му благодаря за всяка сготвена вечеря и пусната прахосмукачка, но ги оценявам.И двамата сме наясно, че до към 3 година на детето животът ни ще е низ от компромиси, но пък това е период който няма да се върне....и децата ни няма да бъдат бебета пак.

# 3
  • Мнения: 88
Сладката ни принцеса е на три годинки. Не ми е първо дете така, че съм наясно с майчинския инстинкт след раждането и смятам, че е нормално. И не се оплаквам от това, което дори е хубаво. В случая отношението е толкова агресивно негативно и с прогноза, че ще е така завинаги, че наистина ми става неприятно да съм до МЖ.

Последна редакция: нд, 11 яну 2015, 15:33 от Jason Din Alt

# 4
  • Мнения: 3 031
В първите месеци е нормално, но за 3 годишно дете...
По какъв начин те пренебрегва? Разговарял ли си с нея по въпроса?

# 5
  • Мнения: 1 067
Можеш ли да дадеш малко по конкретен пример и ситуация?
От първоначално описаното от теб останах с впечатление, че става дума за бебе, но ако детето е 3-и годишно би трябвало да има някакъв баланс, а не да е залепена за момиченцето.  Thinking

# 6
  • Мнения: 610
Наистина без конкретен пример, няма как да стане мн ясно... И аз мисля, че за 3 години тя трябва да забелязва, че има и съпруг, но това не означава, че ще забрави за детето и ще го остави само да се оправя, защото вече е голямо.. Както казаха трябва да има баланс... Защо не поговориш с нея и да и кажеш, че и за теб детето в важно, но искаш да прекараш и малко време и с нея, като влюбени..

# 7
  • Мнения: 285
Заглавието не трябва ли да е:Отдалечаване за сметка на
бащата? Rolling Eyes

Иначе, да, така става. След появата на децата, фокуса на
жената се променя. Съпругът остава на втори план. Което
е ужасно за вас, мъжете.

Трудно е на жената да огрява по всички фронтове, но трябва
да го прави, ако не иска да изгуби мъжа си. Peace

# 8
  • Мнения: 88
Не искам да задължавам, който и било да ме възприема като "фронт" номер еди кой си който трябва по задължение да бъде "огрят". Ако почуствам такова нещо с деца или без ще приключа такова семейство.

Последна редакция: нд, 11 яну 2015, 16:18 от Jason Din Alt

# 9
  • Мнения: 285
Егоистично ми звучиш, честно. Peace

Не е лесно на една жена да се справя с
многото си задачи - майка, домакиня, съпруга,
ходеща на работа...Това са много фронтове,
не се хващай просто за думата, излишно е.

Говори с нея как се чувстваш, обясни й простичко
какво искаш от нея и от какво не си удовлетворен.
Иначе разбирам, че ви е трудно на вас, мъжете.
Но и на нас не ни е лесно. Peace

# 10
  • Мнения: 88
Става въпрос за отношение не за задължения. Нямам нужда от нищо специално - една мила дума за цялия ден, добър вечер на прибиране от работа и по-малко лоши думи, това явно е твърде много Simple Smile
МЖ е работила няколко месеца преди още да се запознаем. Тези дни започна работа. Като изключа декември досега винаги сме имали чистачка да помага. Виж за детето специално досега никой не и е помагал, аз също сравнено с другите татковци понеже имам ужасно работно време и натоварване вкл. в събота.

Егоистично дали е незнам но за мен семейство има тогава когато жена и мъж се обичат и са в основата на всичко. И се грижат за децата и за другия взаимно не защото огряват фронтове а защото се обичат.

Последна редакция: нд, 11 яну 2015, 16:35 от Jason Din Alt

# 11
  • Мнения: 3 031
Може детето да няма нищо общо с отношението й.

# 12
  • Мнения: 1 067
Може детето да няма нищо общо с отношението й.
И аз това си помислих  Rolling Eyes

# 13
  • Мнения: X
.

Последна редакция: пн, 12 яну 2015, 00:03 от Анонимен

# 14
  • Мнения: 88
Опитвали сме се да говорим. Но винаги стигаме до заливане от нейна страна с хиперболизирани в множествено число на всички неща, които според нея са я наранили от деня в който се познаваме (за едни е права ако изключим множественото число за други не е; аз също съм бил нараняван но си мълча за това докато разговора не стигне до там да отговоря на обвиненията с примери). И разговора стига до там. В момента не може да ме гледа буквално аз се старая с всичко (никога не съм я обиждал с думи и преди и сега) и пак ме залива с омразни обидни думи и изблици. Даже най-обикновен любезен въпрос за детето от моя страна предизвиква гневен отговор пълен с нещата по-горе накуп. Да си призная не вярвам, че ме обича вече като чета тези редове и премислям.

Общи условия

Активация на акаунт