Секцио или нормално раждане?

  • 68 533
  • 668
  •   1
Отговори
# 195
  • София
  • Мнения: 9 383
За някои лиготия е едно, за други друго.И за мен някои неща са лиготия, но хората си дават уж доста разумни доводи защо са постъпили така или им се е случило.
Има хора, които доста тежко си преживяват лиготията и реално за тях си е наистина драма, ужасяващо.
Братовчедка ми е раждала 2 дни, в момента има 15 годишен син и не иска и да чуе за второ.Не е имала някакви медицински показания за секцио, съвсем нормално си е било всичко около бременността и.Самата тя ми е споделяла, че не го е понасяла първите месеци, започнала е да чувства обич към годинката му.Вършела е всичко машинално, защото така е трябвало. Та тя може и да се е лигавила, че я боли много и едва е преживяла нормалното раждане... , но си е нейното лигавене, нейната болка и драма. А раждането реално не е имало екстремни ситуации, просто е било болезнено и дълго, с разкъсвания и шевове.
Сестра ми роди нормално тежащо бебе, нея също си я чакаха до последно.Но е дребна, явно 3.300 кг са и дошли много. Еми има голямо двуцифрено число шевове, направени и без упойка. Не го е забравила, каза, че и 5-знаци да са били, нямало да забрави като погледне всяко едно от тях. И не иска второ.
Не казвам, че е трябвало да са секцио, говоря за лиготията и драмата.
 
Иначе, поне в моя случай, наистина имаше странно усещане за бебето, приключилата бременност след направеното секцио. Гледах го и се чудех това ли е бебето от корема ми, усещах болезнена липса, че са ми взели моето.Че не съм го родила, а че са го взели и сякаш това в ръцете ми не е то. Бях само със спинална упойка, сложиха ми го до рамото като се роди и го видях, казаха ми да го целуна(пък на мен въобще не ми хрумваше такова нещо  Laughing),но го бях забравила как изглежда.Мъжът ми го беше снимал като му го показали и ми прати снимката, та го гледах цял ден в реанимация, за да го запомня. Първите 3 дни ми се струваше много грозен, на другите 2 момичета сякаш бяха по-хубави и чак си страдах, че моето е като къртица във физиономията, приличаше ми и на свекървата.Вече към 5-ия ден се бях окопитила и ми изглеждаше най-хубавото  hahaha

# 196
  • Мнения: 6 365
"Гледах го и се чудех това ли е бебето от корема ми, усещах болезнена липса, че са ми взели моето."

То и при нормално раждане има такова усещане. Щото бебето в корема е имагинерно и някак се разминава с реалното. А и пак го отнасят за къпане и след 5 мин. ти носят нещо още по-различно на вид:)

Единственото нещо, което масово ме дразни в многото раждания секцио е, че придърпват малко прекалено вниманието на персонала. На мен първия път като нормално родила никой не ми взимаше насериозно оплакванията, а не е като да бях в топ форма.

А, между другото заобиколих отдалеч болницата, в която рутинно приспиват след раждане. Вижте темата за кетаминовите халюцинации. Не че имам против, ама си има моменти за потребяване на такива вещества:) та точно упойките ми бяха едното основно притеснение, за да не избера секцио.

Не плачът и не физическият контакт е лепилото, което ме свързва с децата ми. И за три дни да ги бяха взели, щеше да я има връзката. Аз не съм животно, а човек. Няма нужда да си облизвам рожбата след раждане, радвам се, когато ми ги подадат изкъпани и повити, за мен в този момент ставам майка- когато вече сме се освежили и си казваме хайде, вече започваме. Другото го броя за животинско-техническа част, която първия път ми се виждаше специална и дори малко велика, втория вече...абе няма с какво да се хваля толкоз. Виж гледането след това...

Последна редакция: пт, 06 фев 2015, 13:55 от Mamacita Bandida

# 197
  • Телиш/Плевен
  • Мнения: 14 324
Лале в дъжда, може ли да пратиш линк към твоята тема по повода?
Нещо не разбирам... newsm78 Не съм правила тема по повода. Писала съм в такива на няколко пъти, но нито една не съм създала аз. Peace

# 198
  • Мнения: 6 833
...и чак си страдах, че моето е като къртица във физиономията, приличаше ми и на свекървата.Вече към 5-ия ден се бях окопитила и ми изглеждаше най-хубавото  hahaha

Охх разби ме с това  Laughing hahaha

# 199
  • Пловдив
  • Мнения: 2 137
Цитат
..и чак си страдах, че моето е като къртица във физиономията, приличаше ми и на свекървата.Вече към 5-ия ден се бях окопитила и ми изглеждаше най-хубавото  hahaha
Да това е много забавно написано, остава да се допълни на кой ден свекървата, започна да ти изглежда хубава  Laughing Laughing Laughing или просто бебето се разхубави, а свекървата не успя да се промени  Laughing

# 200
  • София
  • Мнения: 9 383
Не, имаше същите дръпнати очи, черни ...носът му беше такъв по-вирнат като нейния. Но детето се разхубави, сега прилича на мен  Joy .И на баща си отчасти  hahaha
Не съм страдала , че ми е заприличало на свекървата, по-скоро затова, че прилича на животинче.  Но все пак току що "родил" мозък, какво може да измисли  Laughing Ние всички бяхме като гърмяни зайци, ревяхме непрекъснато. Хем ни избиваше на смях и ни боляха операциите или други уж неоперирани части, ту ревяхме като се питахме"Свободна ли е вече банята"  hahaha

# 201
  • Мнения: 2 431
Лале в дъжда, може ли да пратиш линк към твоята тема по повода?
Нещо не разбирам... newsm78 Не съм правила тема по повода. Писала съм в такива на няколко пъти, но нито една не съм създала аз. Peace
Беше писала за нещо като "отчетност в твоята тема" и затова ми стана интересно, явно съм се объркала.

# 202
  • Пловдив
  • Мнения: 2 137
"моята отчетна тема"= на отчетната тема, в която аз пишех, докато бях бременна, отчетна тема според термина на раждане навярно.

# 203
  • Телиш/Плевен
  • Мнения: 14 324
"моята отчетна тема"= на отчетната тема, в която аз пишех, докато бях бременна, отчетна тема според термина на раждане навярно.
Да, това имах предвид, Sahasrara. Става дума за темите на юлските майки 2014 г. Peace

# 204
  • Мнения: 2 431
A, OK, благодаря Simple Smile

# 205
  • Мнения: 1 067
Усещанията след нормално и след секцио поне при мен бяха различни.Когато започнах да раждам баткото тръгнах с усмивка и макар, че нещата се проточиха, когато го чух да изплаква ме заля вълна от радост и щастие,а щом ми го подадох сърцето ми се изпълни,направо летях, хормони какво да се прави. Laughing
Еми като тръгнах за секциото се бях сдухала много, сякаш отивам да свърша някаква много неприятна работа.Чух я да изплаква, дадоха ми я, разгледах я....ама изпитах само облекчение, без опияняваща радост.В следващите дни бях объркана, нещо липсвше,постепенно нещата се оправиха.

# 206
  • Мнения: 1
Аз съм за нормалното раждане.Раждала съм и нормално и секцио но емоцията да си видиш веднага бебето си заслужава болката.Да усетиш че си станала майка

# 207
  • Щастлива мама на 3 слънца
  • Мнения: 2 179
Само да вметна. Мноог е важен избора на акушерка и екип. Аз с моята се разбрах да няма разкъсване, шевове и т. Н. Тя каза, че всичко зависи от опорната акушерка. Е потвърди го. Обеща ми 2.3 мин за 1. Около 1.30.2 за 2 ро... За 3 то не я питах. Спази си думата.
Въпреки болката която изпитах, за мен си беше гордост да раждам нормално. След 1 час каката и мм бяха при мен и бях забравила, че съм раждала. Леко натъртена бях. Но щастието да изживееш тази болка... Няма такава тръпка. Боли, боли,  колко да боли.не се умира от тази болка.

# 208
  • Мнения: 2 431
Тръпка от болка Simple Smile ВиЙ пък сте били много ретро  Crazy Друго си е да изживееш тръпката от лежането на операционната маса, дет' се вика - т'ва херния, т'ва киста, т'ва раждане... все рутинни неща в днешно време Simple Smile

# 209
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 167
Аз родих със секцио и изобщо не съжалявам за това.Не съм спорила с доктора.За мен беше важно бебето да е живо и здраво..
След като се събудих след операцията не усетих болка /бях на обезболяващи/Донесоха ми бебето веднага.На следващия ден станах да се раздвижа,усетих болка,но не беше силна.На третия ден вече нищо не ме болеше.На 5 ден ме изписаха.Вървях съвсем нормално.
Вкъщи си гледах бебето без проблем,съпруга ми помагаше.
На 10 ден ми махнаха конците.
Година по-късно белегът ми беше почти незабележим
Но мисля,че е много важно да избереш добър екип.

Общи условия

Активация на акаунт