Секцио или нормално раждане?

  • 68 536
  • 668
  •   1
Отговори
# 210
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Аз съм за нормалното раждане.Раждала съм и нормално и секцио но емоцията да си видиш веднага бебето си заслужава болката.Да усетиш че си станала майка

Аз си видях бебетата и двата пъти веднага, въпреки секциото... Много исках пълна упойка заради страха от болка, но ми отказаха категорично.

Последна редакция: пн, 09 фев 2015, 01:07 от Sarania

# 211
  • Мнения: 18
До колкото разбирам има привърженички и на двата вида раждане. По моя гледна точка ако нямаш проблем и бебето е добре е желателно да родиш нормално, но не е и лиготия да родиш секцио. Това не те прави по малко жена или майка. Ето и аз исках нормално но на този етап е изключено заради таза ми. В 9 месец отново ще има разговор но най вероятно ще е секцио. Понеже прогнозата на гинеколожката беше,че съм твърде тясна отдолу и бебето няма как да излезе и понеже таза също ми е малък ако бебето случайно излезе има вероятност да ми се счупи някоя кост. Така, че майки на бъдете скептично настроени всеки си има мнение и не значи , че жена която е родила секцио е лигла и не е майка или жена

# 212
  • София
  • Мнения: 9 383
Абе гордост...гордост се изпитва като попорасне и постигне нещо.Иначе всички раждат по един или друг начин.Особено пък да съм горда от това, че ме боли...и мен ме боля и то много, щях да загубя съзнание ако не ми бяха сложили нещо в системата.Започнах и трудно да дишам, не ми стигаше въздух.
Но не се чувствам горда от това  newsm78 По-скоро изпитвам нещо като гордост за кърменето, че ми се получи сравнително лесно, защото бях изчела много и се бях интересувала как става, кога как се действа.
Сестра ми роди естествено, аз писах назад. Каза, че поне при нея не го е имало онзи миг на заливане с любов като го видиш. Каза, че са и го сложили на корема, тя го гледала като извънземно и единствено чувствала между краката си.После като са я шили въобще и не се е сещала за него.Нито е забравила раждането, каза, че ще го помни винаги...особено го помнела като мъжът и и намеква за второ  hahaha
Има си ги всички варианти, поне за раждането се въздържам от някакви генерални заключения, защото всяка си го преживява различно.Всяко може да  е кошмарно, но всяко и да  е прекрасно. А може и да е нито едното, нито другото като при мен.

# 213
  • Варна
  • Мнения: 5 926
И за мен любовта не ме блъсна като вълна, въпреки естественото раждане. Тя се появи после във времето, в дните, изпълнени с грижи.

# 214
  • Мнения: 1 817
че ще го помни винаги...особено го помнела като мъжът и и намеква за второ 

Аз преди да родя бях сигурна, че искам второ. Сега и дума не може да става!!!  Joy

# 215
  • Мнения: 576
че ще го помни винаги...особено го помнела като мъжът и и намеква за второ

Аз преди да родя бях сигурна, че искам второ. Сега и дума не може да става!!!  Joy
  При мен е обратното.Преди да забременея винаги съм искала едно дете,а сега се надявам някой ден да имаме поне още едно и се надявам също да мога и него да го родя нормално.
  Като ми показаха малкия веднага след като излезе ми се стори много по-хубав отколкото съм си го представяла.Изплака два три пъти и после ме погледна с едни огромни черни очи като на баща му.Казах на ММ "Я виж колко е хубав,направо не мога да повярвам!",а той милия така се беше гръмнал,че даже забрави да снима,доктора го подсети да направи снимки чак когато бебето вече беше премерено и повито Joy

# 216
  • София
  • Мнения: 9 383
Нас явно и двамата не ни е ударила вълната любов, защото аз го забравих след операцията и акто ми прати снимка моят мъж(нали го е видял 2 часа след операцията) и викам"Мале, много е грозно".И той си помислил същото, но не смееше да ми каже.Даже се чудел неговото ли е наистина, да не би чуждо д аму показват, за да отбият номера  hahaha 
И сега понякога си говорим, че добре, че се е разхубавил.Като му видим първите 2 снимки и бърчим вежди и двамата и казваме"Слава богу, че стана по-хубав". 
Аз винаги съм искала повече от 1, но нещо не ми се бременее пак, голямо изтезание беше.

# 217
  • Мнения: 1 817
Аз го видях за първи път в реанимацията, някъде 8 часа след операцията. Беше едно подпухнало, мръсно и грозно, но изпитах някакво чувство на умиление, страх, напрежение дали вс му е наред, нямах търпение да присъствам на първата баня, да го разгледам голо/все едно е извънземно/. Е, на първата баня пък си помислих, мале какво е странно  Sick Едно пискливо, въртеше си езика като лудо да търси ядене, абе беше ми един сладък такъв, но истинското майчино чувство изпитах в къщи!

# 218
  • Мнения: 1 067
И двете ми деца ми се видях грозни, веднага след раждането още повече, че и двамата бяха с ужасно криви глави  Laughing
В първите ми спомени и двамата бяха сини,смачкани и омазани.От дъщеря ми помня и бонус едни прекрасни сини очи, та си рекох, че и тя ще се очовечи с времето  Joy
Най стараното е , че мъжът ми и двата пъти се прехласна по хлапетата и за него те бяха най хубавите и сладки бебета  Crazy

# 219
  • София
  • Мнения: 6 746
Аз преди да родя бях сигурна, че искам второ. Сега и дума не може да става!!!  Joy
Не знам колко време е минало, откакто си родила, но се забравя и ще поискаш пак. Wink

На въпроса на авторката - аз съм "за" нормалното раждане, определено! Но не и на всяка цена, ако има наистина мед. причини, по-добре секцио. Едно тежко нормално раждане може да боли повече от секцио. Друг е въпросът, че в БГ веднъж като родиш секцио, после пак така.

# 220
  • София
  • Мнения: 47 098
Някои забравят, други цял живот си остават с нежеланието Simple Smile

# 221
  • София
  • Мнения: 6 746
Някои забравят, други цял живот си остават с нежеланието Simple Smile
Само това ли е причината за нежеланието?
Не е нуждо да отговаряш, ако е твърде лично, полюбопитствах. Моето първо раждане беше много тежко, мъжа ми още го помни (по-скоро как изглеждах и се чувствах веднага след това), но аз много скоро след това си исках още бебета. Simple Smile

# 222
  • София
  • Мнения: 47 098
При мен ли точно... не, аз отдавна съм го забравила, имам си други причини. Моето раждане все пак беше леко.
Но имам 1-2 такива примера, на хора останали си с 1 заради ужаса от раждането.
Както пък тук, из форума пишат няколко  дами, които  по техни думи, не желаят  второ, защото не искат наново да минават през бременността(не раждането).

# 223
  • Мнения: 47 352
Аз преди да родя бях сигурна, че искам второ. Сега и дума не може да става!!!  Joy
Не знам колко време е минало, откакто си родила, но се забравя и ще поискаш пак. Wink

При мен мината повече от 10 г. и още изпитвам ужас от мисълта. Въпреки че имах лека бременост и раждане, което въпреки че мина в секцио определям като лесно и без болка. Но психически бях смазана, не мога да го обясня с думи.
И нищо не съм забравила, като си затворя очите излиза всяка подробност до най-малката. Не знам как другите забравят, направо завиждам...

# 224
  • Мнения: 1 817
Всеки човек има различна психична устойчивост, моята явно се изчерпа само до едно раждане. По принцип си мислех, че нося на болка до този момент, но се изненадах, че не е така.  Laughing Аз по-скоро съм учудена на момичетата, които казват, че са ги обезболили и не е боляло.  Confused Не вярвам на това. Мен ми слагаха почти през 30 мин. по нещо за болката, а едва можех да шавна, така ме болеше.  ooooh!

Общи условия

Активация на акаунт