Имаме право да знаем истината!

Аз съм от страната на майките осиновителки и честно да ти кажа ,винаги съм се чудела ,защо осиновените деца живяли в семейна,нормална среда,получили любов и образование в един момент започват да търсят биологичните си родители и се чустват нещастни и онеправдани   ЗАЩО изоставените и неосиновени деца по домовете нямали шанса да бъдат осиновени,живели в мизерия,неприласкани и нецелунати  неиздирват и непретендират,а се примиряват с положението!Мисля че точно те имат много по-голяма нужда да се подкрепят морално и обменят опит-кой как оцелява
Иначе съм за навременното казване на осиновените,против доживотното пазене на ТАЙНАТА,аз самата съм казала на дъщеря си и ...нямаме проблеми!
Родилката сама и доброволно прекъсва връзката с детето си след полагане на подписа за отказ...и затова вече е трудно да намериш произхода си.Не мисля ,че закона е против вас осиновените-ако е трябвало да знаете за биологичните си родители-не е трябвало да бъдете изоставени,има варианти само с отглеждане по домовете до навършване на пълнолетие....но когато майкта категорично заявява че се отказва от новороденото си дете...какво да направи закона и как да я задължи да си остави координатите абсурд!
zvenka,дано откриеш тази ,която те е родила ,но това е нож с две остриета, дали ТЯ иска да бъде открита и как би реагирала на някой новопоявил се искащ да разклати сегашният и живот???Дано  не останеш наранена! 

Здравей!Аз съм на същото мнение като Дидка.Тя все пак е и биологичен родител и осиновител.Още повече, че аз също имам съмнения че съм осиновена.По стар български обичай на улицата ми е казвано няколко пъти, но моите родители не са го потвърдили.Когато пораснах съм се мъчила да изнудя майка да ми каже но тя категорично отрече.В последствие аз самата неможах да родя дете.Вече си подготвям нещата за да осиновявам.Като че ли добрия дядо господ иска да ме постави на мястото на моята майка, за да разбера как се е чувствала тя.Та те с моя баща са ми дали най-хубавия живот за който едно дете може да мечтае.... и аз да искам да знам кой ме е зарязал......Май не искам.Не отричам, че това е полезно, за да се има педстава за наследствени болести и други такива неща, но само толкова.Останалото е излишно.Това е моето мнение.А за метода на търсене обърни се за помощ към baoo-bg.org/forum.Те ще ти помогнат.Човек трябва сам да решава.Успех!

Най-сетне да чуя едно осиновено дете да мисли като мен. Поздравления мила и успех- дано скоро да станеш майка!

Аз съм разказала тук своята история.Също съм осиновена, но не само че не се чувствам онеправдана, напротив-родена съм под щастлива звезда за това, че родителите ми са ме харесали и избрали, а са имали избор.Дадоха ми всичко от което едно дете може да има нужда, та и отгоре.Преди няколко месеца разбрах всичко около осиновяването ми, успях да разбера и кои и къде са биологичните ми родители.Още не съм предприела нищо и не зная струва ли си въобще да гоня дивото, както има една приказка.Съветвам те да се сопиташ до организацията, чийто адрес са ти дали по-долу *бао*.Виждам голям ентусиазъм от твоя страна да се запознаеш с биологичната си майка, но може да останеш жестоко разочарована, не зная от къде тази увереност, че и тя иска да те види.Пример:жена с нашата съдба и на нашата възраст е намерила родилата я особа и от нея е чула, че няма желание за контакт и как синът и е свестно момче и няма опасност да се засекат някога, а тя била наследила гадният ген на баща си.Още куп гадости с ледено изражение и глас.Не ти го пожелавам, но помисли струва ли си или поне не възлагай толкова надежди и топли чувства.Смятам, че с оставянето ни в домове родителките ни са направили своя избор.А сме имали добър живот благодарение на избора на осиновителите ни.Между другото и аз съм родена и взета от Пловдив.

Аз не съм осиновена, но съм мислила много по този въпрос от всички страни. Първо аз самата съм майка на осиновено дете и второ родната ми майка е дала дете за осиновяване в първата си младост. Както вече съм споделяла тук, брат ми ни намери и сега се виждаме често. Очевидно е, колко много се успокои майка ми и колко е доволен той. Виждаме се често.  Сигурна съм, че ако аз бях осиновена щях да искам да видя биологичната си майка, да знам корена си, гена си. Пиша всичко това с голяма болка, защото очаквам всеки момент въпроса от малката си дъщеричка: "Кой точно е този човек, какъв е?" Разкриването на истината пред ная, не й ли предрича пътя на търсенето, намирането и контакта с биологичните родители, преди самата тя да си даде сметка има ли нужда от това? Не знам точно как ще й представя нещата, но мисля, че всички трябва да се обичаме. Страшно уважавам жената, решила се тази, най страшната стъпка - да оставиш детето си, в името на неговото добро. Сега, когато пиша ми течат едни такива големи сълзи. Обичам всички, не искам да нараня никой от тях, обаче ...

Аз пък не считам за нужно да се зане...
Гена си го носиш + имаш ген и от бащата а да намериш и двамата родители е толкова трудно - така, че това с гена за мен са извинения.
Защо да се знае? Питам - не ви ли стига майчината обич? Исакате друга обич? Още една майка /не е ли малко алчно  - аз като нямам щастието да съм осиновена ТРЯБВА да живея с моите родители да се задоволявам с тях/.
Ами ако не си осиновена? Кого ще дириш? Ще си доволна от тези си родители и няма да имаш избор!
Не разбирам вас осиновените - какво търсите? Нещо по-добро? Ние като не сме осиновени си седим на д.тата и се задоволяваме с това което ни е дала съдбата като родители - добри или лоши. На вас тя май е дала повече - едни родители посветили живота си на вас, а като нещо сте недоволни - имате право да ги оплюете и да хукнете да дирите други родители, под претекст че са ви родили. Защо? Просто си помисли, че това са ти родните родители. Доволна или не - това са. Нямаш други щото другите само са те изхвърлили на този свят и са те зарязали като непотребна вещ! Да има мноого редки случаи когато майкат е била принудена - но вярвам, че ако е така, тя ще дири детето си. А при положение, че толкова години никой не те е потърсил - за какво ти  етакъв човек? Ти си имаш майка!
аз като бях ядосана на нашите като малка все си мечтаех да съм осиновена - да мога да диря "по-добри" родители. ЗАтова съм твръдо убедена, че търсенето е израз на вътрешно неудовлетворение на детето - но то е безпочвено.

Добре е че са те осиновили - моя позната е от тия деца - захвърлени без право за осиновяване - ела да видиш жестоките изгаряния от цигари по ръцете й. Защо не видиш нейните припадъци и разклатеното й здраве, от добрите грижи по домовете. Мислиш ли, че тя иска да види родната си майка?! Питай дете от дом - колко от тях искат. Но осивонените  имате щаслив живот и свободно време, в което да се занимавате с търсене и съжаление, че сте осиновени. Ако се бъхтехте като роби от 9-10 клес, ако не си дояждахте и недоспивахте, ако ви тормозеха както това става в домовете - надали щяхте толкова да искате да видите оная дето ви е обрекла на това!

За да е скрито осиновяването по ЦЯЛ свят - има причина! И тя е морална и не е ОСТАРЯЛА!
Щото това, че след 10г някой дето е захвърлила детето си - реши, че видиш ли много го обича /как става това не знам - аз като майка или си обичам детето или не се сещам след 10-15г/ - не й дава право да се появи някъде и да претендира за каквото и да е!
както и на осиновенот дете не му е дадено право щом някой се е отрекъл от него и НЕ ГО ЖЕЛАЕ - да настоява за срещи и да измъчва дадения човек.
Често такива срещи могът да съсипят нечий живот, а понякога и цели семейства.
Затова аз не признавам това, че някой нещо иска - за основателна причина. Има закони и разпоредби и те трябва да се спазват от всички граждани в дадена държава.
И аз искам много неща за себе си и детето си, но трябва да се съобразя како може и какво не.
Съжалявам, че мнението ми е различно и може би разко, но в това вярвам.

А законите ак оне ги спазваме - какво ще настане - хаос. По-добре осиновените да се замислят ЗАЩО са приети тези ЗАКОНИ и то по света, а не само някъде си! Тогава може да открият много важни неща, преда да са скочили с главата надолу в търсене на неизвествното.

Все пак желая успех на пишещата и се надявам истината да не  ясъсипе, а да й донесе радост.

  Някаква агресия ли усещам,или така ми се струва?!
Не мога да разбера защо така се нахвърляте върху всеки,който реши да потърси биологичните си родители?!
  Повечето твърдения на catnadeen са просто смешни.Някой казал ли е,че не му стига майчината обич,аз не видях?!Всеки има право да знае,не говорим за обич,а за истина!!!
  Има една приказка-ако не можеш да помогнеш на някого,поне не му пречи!

И аз смятам, че подобни нападения не са уместни.Аз, като жена, която е щастлива от факта, че е осиновена и благодарна за това смятам още, че catnadeen не е разбрала точно споделеното до тук.Освен това не би могла да разбере психиката и чувствата на осиновения.Въпреки, че нямам желание да се срещам с биологичната ми родителка *дори ми е гадно да я наричан така* то гена винаги ме е вълнувал, това е нещо, което всеки носи в себе си и определя до голяма степен същността му, не може да бъде без значение.Всеки също така би искал да е наясно с произхода си.Не виждам какво лошо има в това, а относно написаното за желание за по-добри родители и тем подобни, е това няма нищо общо с истината, поне при повечето осиновени.Ще дам пример: голямата ми дъщеря е изключително инертна и мързелива, просто до болка и самата тя си го признава.Единственото, което от малка я влече и полага къртовски труд е да работи в кафене като сервира или на бара.Прави го от три години през ваканциите а сега и през съботите и не мога да я спра.Енергията, която влага на работа просто е очеизваждаща на фона на нечовешката и ленивост и мудност във всяко друго отношение.Винаги сме се чудили с баща и на кого прилича, просто не познавам човек от роднините и родителите ни толкова муден, мързелив и ленив, но с такава любов към сервитьорството.Преди 4 месеца разбрах, че тази която ме е родила е била цял живот сервитьорка, ето ви тема на размисъл.Кажете ми сега, че гена не е от значение или че нямам основание да се интересувам що за хора са тези, чиято кръв тече във вените ми и чиито нрави съм наследила, съответно предала на децата си.
Да не говориме на тема наследствени заболявания, нещо което го е имало, има и ще има.Глезотия, ревливост и неблагодарност ли ще наречете желанието да разбера какви болести могат да дремят някъде в мен или в децата ми?Не мисля!! За това става въпрос и смятам, че всеки има право да знае или просто да направи избора си.Моят лично е да разбера колкото може повече, като за целта да не стигам до никакъв близък контакт.Единственото, което ме човърка е мечтата цял живот да имам брат или сестра, изведнъж научавам, че имам 4 такива.Е, не е като да си израстнал с тях, но това предизвиква страхотен интерес в мен, иначе Петрана не ми е интересна, нито имам желание да я виждам, нито ми дреме тя пък какво иска.

Каде твърдя че НЯКОИ майки нямат ОСНОВАТЕЛНИ причини???? Май го споменавам поне 2-3 пъти!
аз не виждам къде нападам? просто са ми по-дирекнти думите, но не съм нападнала никого.
няма лошо да се знае за генетичните заболявания - но мисля, че това се дава като инфо на осиновителите - или просто соц.служби осигуряващи детето не са си свършили добре работат и след толкова години е малко вероятно да си я свършат по-добре

а който иска - да търси. Да не разбирам - наистина е така и казах защо - по определени лични мотиви считам, че всяко търсене е свързано с известно неудоблетворение. но пък и никой не може да спре някого.
аз само призовав да се погледне и от другата страна - ккаво може да стане. И най-вече според мен е много важно търсещия да е наясно с мотивите си да издирва!
Щото хубавите неща са по филмите - живота е далече от лачена обвивка.
И често разочарованието от фактите, е като стреса да научиш че си осиновен.

Успех на всеки реешил да дири наякого, но дано е готов за истината!

Zvennka, сред като знаеш ,че анемията на дъшеря ти е наследствена, какво ще ти помогне да разбереш, че например и майка ти е имала същата анемия?
catnadeen не ти говори със злост, а с опита на едно дете, което не е живяло добре при рожденните си родители и което животът го е принудил да си задава въпроси, които ти не си. Просто всеки човек осиновен или не, си има своята болка....
 
Също толкова трудно е и на детето да открие майка си, но вие ги търсите, нали?По същият начин и те могат да търсят вас. Има и такива жени , които обстоятелствата са принудили да оставят децата си, както и такива жени, които  обстоятелствата са принудили да осиновят. Но докато за първите се говори със разбиране и съчувствие, то  вторите-едва ли не са виновни, че не са могли да имат деца и са осиновили, защото са искали да бъдат майки.

Аз мисля, че е съвсем нормално да искаш да знаеш коя е жената, която те е родила и няма нищо лошо да я търсиш.Човешко е,  но трябва да си готова да посрещнеш истината такава, каквато е.