Публикувана: 13 март 2006, 10:19 ч.
Последно мнение: 15 март 2006, 11:52 ч.

ИСКАМ ДА СПОДЕЛЯ

3 723
29
1

Гост

# 15 13 март 2006, 15:16 ч.

Здравей!

Явно си била много по-активна с разнообразни занимания преди раждането и сега не намираш пълно зареждане от ангажиментите с бебето. Но може би това е част от задачата ни да разбере, каде точно се крие красотата в тома да бъдеш майка.
И за да те разсея малко от твоите натрапчиви мисли ще се радвам да ми помогнеш с информация.

Предстои ми раждане скоро и искам да си направя списък с необходимите дрешки, аксесоари и вещи, които новороденото трябва да има.

Ако ти се пише на такава тема, ще съм благодарна да получа някаква информация. Може би и ти си си правила такъв списък?

# 16 13 март 2006, 16:48 ч.

Мнения: 209

В крайна сметка децата са най-голямото ни богатство
Знамче е мног трудно и аз полудявах - гледах дъщеря си до 1,3 години, но какво си мис;иш че на всичко други им е страшно хубаво да се блъскат цял ден с проблеми на работа - а ти имаш единствения шанс сега и само сега да си напълно отдадена на ТВОЕТО ДЕТЕ
Тези мигове са безценни и се опитай да им се насладиш
Опитай да създадеш силна връзка с детенце - занимавай се с него чети приказки пей песнички По късно всичко ше ти се върне стократно
Успех и повече усмивки

# 17 13 март 2006, 17:51 ч.

Мнения: 364

Всички сме така понякога няма ли някоя мама с която да си правите компания ние тук в нашият блок сме 4 с бебета на горе долу една възраст ако не бяха другите мами сигурно щях да съм скочила от прозореца до сега много помага да има с кой да споделяш и говориш да се разхождаш и да си ходите на гости макар че ние вече си знаем и кътните зъби защото сме по цял ден заедно но все пак не съм сама и това ми помага пък и бебетата растат заедно и почват вече да се закачат така че намери и ти компания ако трябва пусни и тема във форума от къде си и съм сигурна че много скоро ще намериш сродни души наистина това ежедневие само с бебето побърква човек особенно в това гадно време пък и пролетната умора и депресийка си казват и те думата успех

# 18 13 март 2006, 17:58 ч.

Предполагам, че всяка майка, която сама се грижи за детенцето си е изпитвала умора и изнервяне. Аз за първи път го усетих след третия месец, дотогава бях в пълна еуфория. Еднообразието, липсата на достатъчно социални контакти, както и промяната на lifestyle-а и на мен ми се отразяват на психиката, но само като погледна бебка и като ми се усмихне....се размазвам. Всички казват, че сега като се оправи времето и излизаме повече навън, нещата ще изглеждат по-весели Wink

. Аз започнах да си мисля, че ми липсва работата и стигнах дотам, че реших да започна от май, даже вече имам насрочени интервюта с потенциални гледачки. После, като се замислих на второ четене, ми се сви сърцето, как ще я оставя, как ще съм без нея по няколко часа. Осъзнавам, че това е един от най-щастливите периоди в живота ми ( както и на всяка жена предполагам) и трябва да си го изживея напълно и с удоволствие; толкова бързо растат малките съкровища.....
Радвай се на детенцето си и му показвай любовта си непрекъснато, те усещат всичко и не е хубаво да чувстват, че мама не се чувства добре.

# 19 13 март 2006, 18:29 ч.

Мнения: 3 034

кани си гости в къщи и да не ти пука колко е оправено, просто сменяй мислите и темите на разговор. и си намери някакви само твои си занимания, които да те разсейват. успех, скоро ще се затопли... Peace

# 20 13 март 2006, 19:06 ч.

Мнения: 40

Да, наистина всички са изпитали подобни моменти. Не се чувствай виновна, а мисли за бъдещето. Разведрявай се при всяка възможност. Ако мъжа ти не е много уморен като се върне и приспите бебо, си измислете някоя разсейваща и весела игра на карти, или шах или др. нещо което да промени за мал Crazy

ко мислите ти.

# 21 13 март 2006, 19:18 ч.

Мнения: 1 072

Съчувствам ти!
Аз лично се чувствам затъпяла покрай ежедневието с бебето. Не че не му се радвам, напротив, но предпочитам 16 часа работен ден от 6 часа с Марк (за нощем да не говорим) Crazy

Няма ли кой да те отмени за час-два? Ако не давай с бебето на кафе, по магазини (не хранителни) и т.н.

# 22 13 март 2006, 20:10 ч.

Мнения: 7 803

ми мен няма кой да ме потменя и въпреки това намирам време zа всичко шия си гоблена чета си книжки ровя си в нета чатя ....................... и иzобщо не мисля че zатъпявам напротив сега имам по голям стимул да се раzвивам нали един ден ще предам всичко на децата си Wink

просто си научи детето да не ти е постоянно в ръцете да има някакъв режим така и ти ще имаш време zа себе си

# 23 14 март 2006, 01:15 ч.

София
Мнения: 39 758

И аз съм минала по този път, и на мен ми е идвало да се гръмна. Но гледах да се занимавам с нещо. Накрая приватизирах служебният лаптоп на мъж ми.

# 24 14 март 2006, 21:58 ч.

Мнения: 600

И аз имам такива моменти. Особено първия месец - след като лекарката прегледа бебето изписа лекарства за безпокойство на майка й hahaha

- казва се Седатиф ПС - хомеопатично е и ми повлия много добре. Ако искаш пробвай го. Hug

# 25 14 март 2006, 22:07 ч.

Мнения: 2 271

Опитвам се да си разнообразявам ежедневието.Ако не вали дъжд(на сняг излизаме) ,задължително сме на вън.Срещам се с други мами.Правим си дълги разходки.Ходим на гости или си каним вкъщи.Играем си и си пеем песнички.

# 26 15 март 2006, 00:07 ч.

София
Мнения: 2 027

Всички са ти дали много хубави съветил.
И аз съм имала моменти на изпушване, но като видя сладкото личиценце на бебчо, всичко бързо бързо ми минава.
Почивай си винаги когато можеш, дори за сметка на чистотата и реда у дома.
Това е най-хубавото време от живота изпълнено с толкова мили и скъпи моменти, никой няма да ни върне тези сладки години. Наслаждавай им се сега.

# 27 15 март 2006, 07:23 ч.

Мнения: 124

Наистина вземи се в ръце.И аз съм в това положение,но чакам да се стопли и да тръгнем на разходки.Тогава мисля че всичко ще се оправи smile3521

# 28 15 март 2006, 11:24 ч.

Пловдив
Мнения: 709

Бях на 22г, когато родих сина си. Дни наред бях сама с бебето - каши, памперси, сиво ежедневие. Искаше ми се много рано да започна работа, за да не съм сама по цял ден и нощ (незнайно защо бебето не се броеше и за това си мислех, че съм сама). Времето литна, малкия тръгна на ясла, аз на работа и т.н.

Когато бях на 28г родих дъщеричката ми. Нямаш си на идея колко различно майчинство беше това. Всичко беше толкова осъзнато. Радвах се на най-малките моменти с малката. Не ми омръзна да стоя в къщи. Но въпреки това се наложи и сега тя е на ясла, а аз пак на работа. Но разликата между първото и второто майчинство беше от тука до небето.

Искам само да ти кажа, че когато си гледах щерката разбрах колко много неща съм пропуснала при гледането ми на баткото. И как никога няма да мога да върна времето назад и на моменти дори се чувствах виновна към сина ми. Почти съм сигурна, че сега не ме разбираш, но един ден, когато имаш второ детенце - сигурно тогава ще мислиш по друг начин.

Всички мами са ти дали хубави съвети - възползвай се от тях. Наистина намери нещо, което на теб да ти доставя удоволствие и не превръщай гледането на детенце в задължение (така го чувствах със сина ми и мисля, че там ми е била грешката).
Бъди силна и се оправяй бързичко! Успех! bouquet

# 29 15 март 2006, 11:52 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: dory в пн, 13 мар 2006, 11:07

Отучих го от това да е постоянно в ръцете ми точно за 3 дни!Сега си знае кога играем, кога е време за папкане и кога за сън.И си заспива сам вече.

Моята съседка роди преди 2 месеца и понеже е сама вкъщи,
й се натресе свекървата, уж да помага. Ама то какво излезе,
за всяко помрънкване на малката бебка, свекито я вземаше
на ръце или казваше, че е гладна. Обаче тук до десетия ден
след раждането всеки ден идва акушерка, а после по 2-3 пъти
на седмица и дава акъл за какво ли не. Та въпросната акушерка,
като видяла как малката работи и майка си, и баба си, казала: "стоп".
Слагате я в леглото и чакате. Реве, не реве, трябва да се научи,
че е време за спане и че се заспива в леглото, а не на рамото на бабата,
дето и без друго скоро няма да е на разположение. Та така. Бебенцето
се скъсало от реване, моята съседка и свекито и те, ама на другия ден
малката си знаела кой диктува парада вкъщи и не реве вече
за рамото на баба си.
Що се отнася до повишаването на тона, тукашните акушерки съветват, че
понякога е добре да викнеш малко, та малките създания да забележат, че
не са те най-гръмогласните. Иначе от тяхна страна манипулацията започва
още във възрастта, когато не могат да говорят още. После няма спасение.

Та с тия ми писания исках да кажа, че съм разбрала какво е искал
да каже поетът за отучването в рамките на 3 дена.
Явно е възможно. Но трябва здрава ръка и постоянство.

Препоръчани теми

Бебеправене, но без много правене

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Бащата ме изостави

Защо искате деца ?

Причина:

Причина: