Как превъзмогнахте страха си от шофиране? Полезни съвети....

  • 83 038
  • 504
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 1 167
Имам книжка от 6 месеца. Все още откривам есенцията на това да не се притеснявам, макар и да не съм карала от деня на изпита  Laughing Днес, обаче, се качих в колата на баща ми, която не бях карала никога, и общо взето май има надежда - само веднъж успя да ми угасне колата на СТОП, но въпреки това успях да паркирам два пъти. Така че, явно,спокойствие е нужно най-вече.  Peace В следващите дни ще продължа с шофирането с човек с дългогодишен опит като шофьор (баща ми) до мен, не че ако се случи нещо, той ще е способен да помогне, имайки предвид, че няма спирачка пред себе си.  Whistling Важното е аз да понатрупам малко повече опит, така че след празниците да се чувствам по-уверена и да започна да шофирам и в София.  Crazy

# 121
  • Мнения: 75
За момент се зачудих дали аз не съм писала темата...май на много от вас (вече отлични шофъори)се случвало да преминат през този етап.
Книжката си я взех преди 5 години с най-голямото желание и нетърпение на света.Баща ми ме учеше да карам още от 12 годишна,мечтаех и броях дните да стана пълнолетна и да карам.При инструктора бяхме 5 човека,аз бях единствената жена,справях се отлично.След курсовете карах по няколко пъти в седмицата колата на баща ми и на приятеля ми.Спестявах и успях да си купя желания от мен автомобил и той стана факт,но в момента в който се качих на него и непрестанното напрежение,което започна да ми създава гаджето,забележките му и обидите ме отказаха от шофирането.
За времето,в което имам личен автомобил близо 2 години съм се качила да карам всичко на всичко 10 пъти.Изпитвам огромно напрежение,когато гаджето ми е до мен ,даже не мога да се концентрирам и всеки път треперя,потя се,всеки път карането ми завършва с рев,изпитвам ужас от нещото,което обожавах.
Предлагам ти и аз и ти да покажем,че сме силни жени и да се амбицираме (да елиминираме дразнителите мъже,основна причина за този страх у повечето от нас) и след месец два да споделим резултатите. Тази тема бе полезна много и на мен,окуражихте ме и някак си открих за себе си какъв е проблема!   Hug Hug Hug

# 122
  • Мнения: 4 711
Цвети Hug Hug Hug
Мило, точно същото направих и аз. Колата ми седеше в гаража, имах книжка от години и бях карала няколко пъти с приятели. Покарах с инструктор някакво време, почувствах се уверена, качих се на моята кола иииииии.... На няколко пъти ми угасна колата, едвам паркирах, направо се травмирах. И това беше в оживен квартал на София.
И пак я оставих няколко месеца в гаража докато един колега не ми предложи да ходим заедно на работа и да ми е навигатор. Много спокоен и уверен човек е, с него се почувствах много сигурна, покарахме така 4-5 дни и после се метнах сама. Естествено, този път ходех до по-ненатоварени места и където спокойно се паркира. Пробвай първо да ходиш до някой голям супермаркет с голям паркинг и ти ще си последната кола накрая на паркинга, както бях и аз  Mr. Green

# 123
  • София
  • Мнения: 3 455
От година имам книжка, като от ден 1 не съм слизала от колата. Буквално - отидох да си взема книжката с моята лична вече закупена кола, ММ караше, взех тапията и се дозакарах на работа. Това 7 години след като започнах шофьорски курс. Късаха ме, отказвах се, после "узрях" и стана.
Няма как човек да стане добър шофьор с каране 2 пъти годишно на прибиране от гости. Трябва си ежедневно каране, рутина и километри. Заслужава си, страхотно е да запалиш колата и да отидеш където ти трябва. Без ГТ, блъсканици, вируси и миризми.

И една случка за мотивация, да не дава Господ, но на всеки може да се случи. Ден 1ви от ски ваканцията ни тази година: ММ с черепно-мозъчна травма, звънят ми от ПСС, 'Ние сме до еди-кой си хотел, елате'. Човекът кара сам, аз съм на топло. И Нелка с колата-кораб дотам, после след линейката, после обратно да освобождавам хотела, за 3 дни направих 7 дължини Пампорово- Смолян, из града постоянно, че и си прибрах мъжа до София като го изписаха. По някое време си дадох сметка, че ако беше станало миналата година примерно, нямаше да мога да мръдна от хотела, камо ли да се оправя с цялото търчане. Добре че се взех в ръце и шофирам активно.

# 124
  • Мнения: 5 435
Добро утро,

Хубаво е че споделяме!

Стаси, в друга тема май беше споменала,че ще сменяш колата?! Нали не бъркам?!
Това показва,че вече си караш добре и без страх.  Hug

Аз искам не искам ми се налага да шофирам, оххх вече сънувам как карам.  ooooh!
Другата седмица ме изпращат на три адреса по работа да направя снимки и разбира се и трите са  в различни посоки и в другият край на града.  Mr. Green Вчера вечерта разказвам на мм, той който постоянно Хайде кога ще се караш, хайде! /даже за годишнината от сватбата миналата години ми подари опреснителни курсове.  Mr. Green Аз ги отказах разбира се и оттогава все му натяквах  #Cussing out Но може би е бил прав човека./
 Та той вчера ми вика, ами с какво ще ходиш?, аз: Ами с колата, а той ми отговаря Не, не, намери някой да те закара.  Mr. Green Охх, ми мъжка му работа.

# 125
  • Мнения: 4 711
Цвети, те моите перипетии са отпреди 8 години някъде. След това смених още 2 коли  hahaha. Да, сега съм с градския транспорт, че много бързо продадох старата, а даже не се бях огледала за нова.

Опитай както ти казах. При мен беше лесно, че тогава офиса ни беше в нищото и беше лесно с паркирането.

# 126
  • Мнения: 5 435
Стаси, ще опитам, нямам избор.  Peace

# 127
  • in Wonderland
  • Мнения: 6 257
Да споделя и моя опит с шофирането.
От малка ме е страх изключително много от високи скорости, бях си втълпила, че ще умра в катастрофа (!?) и бях твърдо решена, че шофьор няма да стана никога! Живеех извън града и постоянно с таксита- няколко коли съм си "купила" по тях. На 22-3 години сестра ми ме убеди някак си, че не може в 21-ви век да не шофирам и ме записа на курс при една наша позната, жена ( изключително голяма грешка  Tired ) уж, че като е жена, че и позната, ще е по- разбрана към страховете ми. Да ама не! След всяко кормуване слизах от колата и един рев, ужас беше! Всички ме окуражаваха и казваха, че след като свикна, ще бъде по- лесно. Мина някак си курса, взех листовките и на кормуването ми се падна най- ужасния изпитващ в града ни. Карах страшно много време и накрая си се заяде и ме скъса! При което аз вече съвсем се отказах, че ще ставам шофьор, зарязах всичко и минаха няколко месеца. След това все пак си казах, че защото съм се тормозила толкова пък без резултат накрая, явих се и го взех кормуването, с късмет, че се падна готин изпитващ, защото пак нещо бях сгафила, но ме пусна. След това няколко пъти съм се качвала на сестра ми на колата, с нея и тя през цялото време, уж да ми помага, ми даваше някакви неясни наставления, аз се панирах супер много и постоянно гасях колата. Пак си казах- няма да е!
Мина една година и реших, че трябва да си купя кола. Намерих си една старичка, малка количка ( Пежо 106) и си казах- ето тази ще е- каквото и да я правя, моя си е и няма да ме е яд. Като се спазарихме с човека трябваше сама да си я закарам до вкъщи ( около 5-6 километра), малко ме беше страх, но като тръгнах, все едно съм я карала цял живот!
След това докато посвикна съм молила хора да ми я паркират, да ми я изкарат от някъде. Сериозни инциденти съм нямала ( и Слава Богу ). От тогава смених 3 коли и не съм слизала от тях. Не си представям живота без автомобил.
Та при мен психологическия момент беше да си имам собствен автомобил и да не се притеснявам, че ще му направя нещо.
Не се отказвай, бъди внимателна и концентрирана, защото все пак не си сама на пътя, но с шофиране и силна воля ще ти се получат нещата.
Желая ти успех и безаварийно шофиране  Hug

# 128
  • Ænima/Albuquerque
  • Мнения: 3 821
В София карането не е приятно, за щастие живеем в центъра и почти никога не ползваме кола, на дълги дистанции кара половинката.

Зависи. На мен ми е много приятно. Започни да караш ти - напълно възможно е да не ти е приятно да се возиш.   Mr. Green

# 129
  • Мнения: 13 490
Сарказъм,
аз имам пет години ежедневен шофьорски стаж -по-горе описах подробно в темата - и градско, и извънградско, десетки хиляди километри, доста развити умения.
Но го прекратих преди години и като цяло съм доволна, много по-спокойно ми е. Надявам се така да си остане.
Не се и возя в коли - ходя пеша, понякога трамвай или метро, още по-рядко такси. Ползваме кола само за дълъг път, където пътуваме често и дълго.

# 130
  • Мнения: 765
Ох,как ви се радвам..  Heart Eyes

Дали наистина би помогнало,ако си имах собствен автомобил..До сега не съм се замисляла,че това може да ме мобилизира.Е,и така да е,скоро няма да си купя,така че ще трябва да свиквам на чужд. Laughing

Да знаете,че много добре ми действат разказите ви.Вече вярвам,че страха е преодолим.И този път ще да дам повече от себе си и няма  да се отказвам след първата грешка. Hug

# 131
  • Мнения: 2 433
Според мен когато имаш собствен автомобил, знаеш че само ти го ползваш нещата стават по друг начин.
Относно шофирането - свикваш си с колата и се чувстваш много по-добре, много по-спокойна, аз с много години стаж още не мога да свикна да карам чужди коли, притеснено ми е по закона на Мърфи тогава да не стане "нещо".
Откакто сам съм си "шеф" на колата - Научих се да си следя всички лампички по таблото, да си познавам шума на колата и като чуя нещо което не съм чувала до момента надавам вой към ММ/баща ми да проверят от къде е шума, да следя имам ли масло или не, антифризи .... течности всякакви  Joy Joy

# 132
  • София
  • Мнения: 1 535
Дали наистина би помогнало,ако си имах собствен автомобил..

Да знаете,че много добре ми действат разказите ви.Вече вярвам,че страха е преодолим.И този път ще да дам повече от себе си и няма  да се отказвам след първата грешка. Hug

При мен помогна, при положение че имах книжка и не бях карала близо 15 години  Rolling Eyes
Та с купуването на малка, старичка, евтина кола, малко помощ и напътствия в началото от ММ и може би малко повечко инат и увереност от моя страна, че ще се справя нещата си дойдоха на мястото. Така че никакво отказване след първа, втора и т.н. грешки - никой не се е родил научен. В последствие установих, че когато съм сама (без да има кой да ми мрънка) се шофира с много по-голямо удоволствие. Вече имам навъртяни доста километри, вкл. и в чужбина, но напоследък след като останахме сами с децата се е завърнал някакъв страх и не смея да тръгна на дълъг път, т.е. извън града. Не че и в града не може да стане беля...

# 133
  • Мнения: 7 692

След това докато посвикна съм молила хора да ми я паркират, да ми я изкарат от някъде.

Този номер го правя и аз до ден днешен  Laughing Забелязала съм, че на мъжете им е голям кеф да ти направят такъв тип услуга. После даже питат дали нямам нужда да ми обяснят и нещо друго.  Laughing

# 134
  • Ænima/Albuquerque
  • Мнения: 3 821
За паркирането - така е. Аз не мога да паркирам успоредно и това си е! Виж, напред или назад, влизам на най-фантастични места, от най-разнообразни ъгли.  Crossing Arms

Общи условия

Активация на акаунт