С какво ви дразнят свекървите-44

  • 46 449
  • 736
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 5 173
Спомням си разказа на Бронте. С право си я игнорирала.

# 31
  • Мнения: 6 122
Ще се включа по казуса с прословутите имоти.
Да, нека е балканска черта това да се дават от родителите на детето имоти. Аз не мога да разбера какво е толкова лошото и как някои си позволиха да използват обиди по адрес на хора, живеещи в имоти, дадени им от родители.
Нали сте наясно, че повечето хора, не могат да си позволят закупуване на жилище от раз. И че заплатите им не винаги предполагат връщането на ипотечен кредит, в продължение на 20 години. Защо тези хора да са боклуци, едва ли не? newsm78
Да, проблема идва от даващите и от намеренията им.
Нали всичко го правим за децата си, в крайна сметка? Това е коментирано и преди-едни писаха, че искат децата им сами да се борят, други писаха, че ще осигурят покрив над главите на децата си.
Аз имам мой апартамент, мм има свой, а двамата имаме общ. Разбрали сме се, че един ден-другите два апартамента ще са за нашите деца. Живот и здраве, искрено се надявам и двамата да имат финансовата възможност да си закупят собствени жилища, но не знам, в тази мизерия в България, дали ще могат. За това, предпочитам да ги подсигуря. Имам възможност. Ако нямах, вероятно нямаше да мога да им дам това. Но нямам никакви изисквания към тях. Не държа да ми целуват краката до гроб, от благодарност. Няма да си нося с мен имотите в гроба. И не знам и защо са тези мрънканици, било от страна на свекъри, или тъстове. Предполагам, че това е от възпитанието. Само че, цялото следващо поколение, има различен мироглед.
Ей, хора-престанете да съдите бе. Замислете се, че Гошо, който е получил апартамента/къщата си от баба си и дядо си, му е по-важно парите, които изкарва с труда си да му стигат, да си отглежда добре децата и да не им липсва нищо, а не да ги влага всеки месец, в ипотечния си кредит, но да се блъска в гърдите, че е самостоятелен. Ако не мога да си нахраня и облека децата, ако не мога да им осигуря топлото през зимата, за чий ми е тая независимост? За да не ме разнасят кварталните клюкарки, че не живея в апартамента, даден ми от мама/тате/баба/дядо?
И не-даденото жилище от свекърите на съпруга, не предполага, че снахата е длъжна да преклонява главица пред тях и да търпи критики, обиди и вмешателство. Но, предполага, че мъжът й трябва да е зад нея. Ако с това рискуват отнемането на жилището си, то тогава нито родителите, нито младите струват нещо. Това е моето мнение, не го налагам. Но, искрено се надявам да спрете масово да гледате в чуждата паничка и да хапете всяка снаха, която се "шири като бей" в дома на свекърва си и между другото, се дразни на отношението на втората.

Точно така е.

# 32
  • Мнения: 6 122
Понякога чета и нещо не мога да разбера. Май всеки действа както му изнася.
Когато ви предлагат помощ тогава опищявате света как вие и ММ можете да се справите, а видиш ли "тя"се натрапва да гледа детето или да  домакинства. То е ясно, че никой не желае чуждите родители да му се пречкат, но точно този деликатен момент с поискана/непоискана помощ е повод за отсвиркване на свекървата./не съм и няма да бъда свекърва/.

Ами нормално. По закона на Мърфи на снаха, която иска помощ, ще й се падне свекърва, която смята "помощта" за "натрапване", а когато снахата не иска да й се помага, ще й се падне свекърва, която иска. И така се получава конфликта.

# 33
  • Мнения: 2 099
Бронте,аз те разбирам на 100%,защото аз бях в същото положение.С двойна бронхопневмония,56 кила с напикани гащи.Едното дете в първи клас,другото на 3 годинки.Ставах сутрин в 6-паля парното(беше зима) обличам малкото в космонафт,другото за ръка и го водя на училище.Малкото съответно се уморява на средата на пътя,мятам го на гръб(на конче,защото не ми държаха ръцете много) и водим голямото.След това в поликлиниката да ми бият инжекции с малкото естествено.На обяд същата работа,поне за вечерните инж. се прибираше мъжа ми,та ходех сама.
Двете с майка й си грееха задниците у тях си.Знаеха,че съм болна.Да,не са ми длъжни,но и аз не съм длъжна на никой за нищо.Да се оправят и да не ме занимават.На сем. сбирки не ходя.Изобщо не ме интересуват,нито ми трябват.Просто познати.

Последна редакция: пн, 04 май 2015, 21:18 от Рибозом

# 34
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 011
Бронте,аз те разбирам на 100%,защото аз бях в същото положение.С двойна бронхопневмония,56 кила с напикани гащи.Едното дете в първи клас,другото на 3 годинки.Ставах сутрин в 6-паля парното(беше зима) обличам малкото в космонафт,другото за ръка и го водя на училище.Малкото съответно се уморява на средата на пътя,мятам го на гръб(на конче,защото не ми държаха ръцете много) и водим голямото.След това в поликлиниката да ми бият инджекции с малкото естествено.На обяд същата работа,поне за вечерните индж. се прибираше мъжа ми,та ходех сама.
Двете с майка й си грееха задниците у тях си.Знаеха,че съм болна.Да,не са ми длъжни,но и аз не съм длъжна на никой за нищо.Да се оправят и да не ме занимават.На сем. сбирки не ходя.Изобщо не ме интересуват,нито ми трябват.Просто познати.

 Peace
Ще дойде  време  да  те  потърсят,  когато  са  на  зор.
Мен   ме  потърсиха  чрез  ММ. Казали  му да  ми предаде  да отида  да ги  видя.
Изсмях  се. Грозно,  но  факт.

# 35
  • Мнения: 2 099
Сега са планували наскоро семейно иху-аху.Няма да ида.Голям гаф с моите инДжекции.Сега ги поправих Mr. Green днес превеждах нещо от немски и не знам от къде пак съм забила,сигур съм включила инДжекциона Twisted Evil

# 36
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 011
Сега са планували наскоро семейно иху-аху.Няма да ида.Голям гаф с моите инДжекции.Сега ги поправих Mr. Green днес превеждах нещо от немски и не знам от къде пак съм забила,сигур съм включила инДжекциона Twisted Evil

 Simple Smile

# 37
# 38
  • Мнения: 5 593
Бронте и Рибозом, разбирам огорчението ви. Имам приятелка с малко дете. Тя няма баба наблизо- и двете живеят на село, а баба свеки дори и по телефона не пита за внучето.  Много й е трудно и си мечтае за добра, загрижена и отзивчива свекърва. Та някои  дами тук в темата да се замислят, когато недоволстват от това, че свекитата им се "натрисат" като се роди бебето или искат да погледат внучетата.

# 39
  • Мнения: X
Помощта обикновено се търси. Когато се предлага, не е точно помощ.

# 40
  • Мнения: 1 817
Adellle, по-хубав пост до сега за прословутите имоти, аз не съм чела! Достойно е за уважение това, което си написала и припокрива и моето мнение по въпроса. Най-малкото и аз бях съдена, заради намеренията ми да дам имот един ден на детето си. Не зная кой си позволява да съди така, но е факт, че за мен ще е гордост и чест да го направя!!!

Последна редакция: пн, 04 май 2015, 23:03 от Прекрасната

# 41
  • Мнения: 1 572
Ако може размахването на пръст да го запазиш за темата със снахите. Иначе знаем, че  ти си от съобразителните и не се натрисаш.
Нежеланата помощ е просто нежелана, не знам колко пъти трябва да се преповтаря! Това, че стрина Гина не може да си гледа сама детето не означава, че другите трябва да размитат за свекървина помощ. "Снаха" не е обобщаващ образ. Всеки определя сам потребностите и радостите си.

# 42
  • Мнения: 5 593
Помощта обикновено се търси. Когато се предлага, не е точно помощ.

Да , ама ако някоя свеки не я предложи, снахата веднага я обвинява, че не е загрижена.
Добра, не обичам заяждането и ти отвръщам с

# 43
  • Мнения: 712
Редно е бабите и дядовците да кажат на младите, че ако имат нужда от помощ могат да се обадят. А дали ще се обадят младите е друг въпрос - те ще си преценят дали имат нужда от помощ. Така вероятността да има обидени е много по-малка, отколкото ако се изтърсват непоканени, да помагат без да има нужда от това. Факт е, че има вечно недоволни снахи и свекърви, без значение какво и как се случва, но много от дразгите могат да се избегнат с едно елементарно съобразяване с личното пространство и реалните нужди на другарчето

# 44
  • Мнения: 2 538
Чета историите на Бронте и Рибозом и се връщам едни горе-долу 15 годинки назад. Мъжът ми с тежка операция, децата на градина и ясла. Да вметна, че мъжът ми беше много зле, имам спомен за неколкоседмичен болничен. Свекървата дойде да го види на третия ден от изписването му и първият й въпрос беше дали съм поканила на обяд другият й син, който не беше дошъл да види брат си все още. Впоследствие помощ от нея никаква, тя беше безработна по това време. Мъжът ми се измъчваше, че стои в къщи и не може да ми помогне, но не трябваше да се движи, преди операцията беше имал частична парализа.

Общи условия

Активация на акаунт