- Публикувана: 8 юни 2015, 12:54 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2016, 14:08 ч.
Православието като начин на живот 5
Не знам дали свалят гарда или вълкът е облякъл овча кожа. 
Може би има разлика в това към коя точно деноминация принадлежат. (Деноминация ли е точната дума?) А може би е въпрос на характер на самия човек. Това лято имах среща с един агресивен и спорещ. Но пък няколко седмици по-късно една съседка, протестантка, ме заговори на тема духовен живот, не за да ме обръща, а за да сродели радостта си от четене на духовна литература и колко добре се отразява това на общуването и с другите.
Може би има разлика в това към коя точно деноминация принадлежат. (Деноминация ли е точната дума?) А може би е въпрос на характер на самия човек. Това лято имах среща с един агресивен и спорещ. Но пък няколко седмици по-късно една съседка, протестантка, ме заговори на тема духовен живот, не за да ме обръща, а за да сродели радостта си от четене на духовна литература и колко добре се отразява това на общуването и с другите.
Има много свестни хора и искрено вярващи между протестантите. Имам предвид такива, които не само проповядват доктрината си, но и спазват евангелските нравствени норми. Срещала съм и такива. Предизвикват у мен уважение, въпреки заблудата, в която са изпаднали. Опитвала съм се да поговоря с тях и то най-вече за да им насоча вниманието върху историческия път на Църквата (нещо, на което при тях не се обръща голямо внимание) и запазването чистотата на учението чрез епископското приемство, но те обикновено се хващат за определени текстове от Свещ. Писание и повтарят едно и също - обикновено онова, което им внушават пасторите. Те отхвърлят Свещеното Предание на Православната църква, но иначе създават свое предание и му вярват.
А тези, които на всяка цена искат да "обръщат" другите в своята вяра - протестанти, дори и православните такива, са еднакво неприятни за общуване. Те и за обикновено човешко общуване са трудни за издържане.
А тези, които на всяка цена искат да "обръщат" другите в своята вяра - протестанти, дори и православните такива, са еднакво неприятни за общуване. Те и за обикновено човешко общуване са трудни за издържане
. 
Честит празник и от мен!
Добре е в ден като днешния да си спомним Завета на св. Иоан Рилски Чудотворец. Там той ни е завещал безценни съвети, които са валидни за всички епохи. Мисля, че днес повече от всякога трябва да бъдем единни във вярата и да не си губим времето, като се делим на модернисти и зилоти. Смятам, че когато човек искрено и от все сърце обича Бога и иска да следва Неговите заповеди, той ще намери верния път и ще бъде Христов, което всъщност е най-важното!
Добре е в ден като днешния да си спомним Завета на св. Иоан Рилски Чудотворец. Там той ни е завещал безценни съвети, които са валидни за всички епохи. Мисля, че днес повече от всякога трябва да бъдем единни във вярата и да не си губим времето, като се делим на модернисти и зилоти. Смятам, че когато човек искрено и от все сърце обича Бога и иска да следва Неговите заповеди, той ще намери верния път и ще бъде Христов, което всъщност е най-важното!
Здравейте,
Аз днес съм на работа, че съм заета с избори, но тази сутрин в много подходящ момент попаднах на тази статия..Сякаш е писана за мен...Така ми се иска да постигна това доверие и упование....
http://pravoslaven-sviat.org/2015/03/17/%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%8 … 0%B5%D1%82%D0%BE/
Аз днес съм на работа, че съм заета с избори, но тази сутрин в много подходящ момент попаднах на тази статия..Сякаш е писана за мен...Така ми се иска да постигна това доверие и упование....
http://pravoslaven-sviat.org/2015/03/17/%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%8 … 0%B5%D1%82%D0%BE/
Аз искам още веднъж да се извиня за емоционалната си реакция на предишната страница. От снощи в главата ми е само: "Добий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят." А също и: "Където е просто, ангели доста. В мъдрост голяма, ангели няма." Тц, тц!
Приветствам идеята на Жени! (Нали това си ти, само никът е друг?) Ако искате всеки да сподели какво чете, за да си стопли сърцето. Знаете как е, улисваме се в грижи, светът ни увлича и охладняваме към вярата. За мен книгите и някои места в интернет са като духовен витамин, а понякога дори антибиотик. За съжаление нямам възможност да си купувам новите книжки, които излизат, но ще ми е интересно да споделите кой какво чете и какви впечатления имате от новоиздадената православна литература. Може пък и аз да се снабдя с нещо по-новичко край коментарите ви.
milmich, това е едно от любимите ми места в мрежата.
Приветствам идеята на Жени!
(Нали това си ти, само никът е друг?) Ако искате всеки да сподели какво чете, за да си стопли сърцето. Знаете как е, улисваме се в грижи, светът ни увлича и охладняваме към вярата. За мен книгите и някои места в интернет са като духовен витамин, а понякога дори антибиотик. За съжаление нямам възможност да си купувам новите книжки, които излизат, но ще ми е интересно да споделите кой какво чете и какви впечатления имате от новоиздадената православна литература. Може пък и аз да се снабдя с нещо по-новичко край коментарите ви.milmich, това е едно от любимите ми места в мрежата.
За мен книгите и някои места в интернет са като духовен витамин, а понякога дори антибиотик.
Това много ми хареса!И да, права си, че четивото много често е нещо от Интернет. Колкото до книгите, не е нужно да са нови. Понякога да прочетеш някоя стара книга си е изключително ново преживяване
. Лично за мен са много ценни и коментарите, които чета из фейсбук относно църковния живот и някои не дотам лицеприятни явления в него. Нямам предвид коментарите тип "жълтини", а коментарите на мислещи хора, които обичат истината. И всеки път си казвам: "Слава Богу, че има и такива!".
mama Barba, аз съм си , да.
По слънчовката (така казваме в Добруджа на слънчогледа) ще ме познаете
.
Православен свят рядко чета (май само от линкове тук). Днес с дружките ми от храма се разговорихме и ми казаха, че сайта вече не се обновява. Той е на варненски свещенник (мисля), не знам какво се е случило.
Фб ми е полезен много, чета доста и от там. Членувам и в много полезна група.
И все пак форума дава различен начин на общуване.
, да. По слънчовката (така казваме в Добруджа на слънчогледа) ще ме познаете
.Православен свят рядко чета (май само от линкове тук). Днес с дружките ми от храма се разговорихме и ми казаха, че сайта вече не се обновява. Той е на варненски свещенник (мисля), не знам какво се е случило.
Фб ми е полезен много, чета доста и от там. Членувам и в много полезна група.
И все пак форума дава различен начин на общуване.
Никак не ми е добре но последно време нищо не чета, даже и в храма рядко ходя, с новата работа уж съм по малко часове на работа , а съм толкова заета че и на семейството си почти не обръщам толкова внимание колкото ми се иска.Следя Отец Владимир Дойчев в ФБ, ако се каже че ползвам ФБ, последния месец съм вън от всякакви форуми и групи.
Обещала съм си утре да отделя преди обеда за службата, дано не изникне нещо непредвидено, че покрай децата....
J_M_M и аз като теб, чувствам колко съм се отдалечила последно време и много ми е мъчно. 
Нямам ФБ, но ако има интересни неща ще си направя за да следя и аз. Покрай грижите не остава много време, но това не е оправдание, явно периодът е труден.Темата тук обаче е светъл лъч и понякога ми стига само да ви прочета малко. 
Нямам ФБ, но ако има интересни неща ще си направя за да следя и аз. Покрай грижите не остава много време, но това не е оправдание, явно периодът е труден.Темата тук обаче е светъл лъч и понякога ми стига само да ви прочета малко.
Simpa, хареса ти, защото е в стила на стареца Паисий. Много пъти казвам нещо и съм убедена, че аз съм го измислила, но като помисля пак, се оказва, че съм "осиновила" думите на някой от благодатните старци, които чета.
Да препрочиташ стара книга може да е нови преживяване, да, но може да бъде и като завръщане в бащината къща. И в двата случая човек печели.
Жени, точно по слънчотката те познах. Може да няма много нови неща в Православен свят, но два-три пъти в годината си препрочитам съветите за изповед на възрастни и деца, сладкарницата и кратките мисли и се зареждам.
J_M_M, сигурно ти е много трудно, но да се надяваме, че е само период. И аз така с трите деца (най-голямото е на шест.) Вечно някой е болен. Ако стигнем до църквата, то е за края на службата. Какво да се прави такъв е периодът. Но Бог вижда и желанието ни. От него не се укрива и слъзна частица, както се казва в молитвата. Важното е в сърцето си да сме с Бога. Пък в храма ще ходим редовно, когато обстоятелствата позволяват.
И аз следя отец Владимир. Така се радвам на акатистите, които качва. По едно време нямах време и сили да чета друго, даже календарчето да отворя, да видя кой светец честваме. От отец Вадимир научавах всичко.
Лунно момиче, Бог да помага!
Обсъждали ли сте аудио книгите на Петко Хинов? Аз много обичам да си ги слушам, докато домакинствам из къщи. Стават и за слушане по път в голям град като София или междуградско.
Много пъти казвам нещо и съм убедена, че аз съм го измислила, но като помисля пак, се оказва, че съм "осиновила" думите на някой от благодатните старци, които чета.Да препрочиташ стара книга може да е нови преживяване, да, но може да бъде и като завръщане в бащината къща. И в двата случая човек печели.
Жени, точно по слънчотката те познах.
Може да няма много нови неща в Православен свят, но два-три пъти в годината си препрочитам съветите за изповед на възрастни и деца, сладкарницата и кратките мисли и се зареждам. J_M_M, сигурно ти е много трудно, но да се надяваме, че е само период. И аз така с трите деца (най-голямото е на шест.) Вечно някой е болен. Ако стигнем до църквата, то е за края на службата. Какво да се прави такъв е периодът. Но Бог вижда и желанието ни. От него не се укрива и слъзна частица, както се казва в молитвата. Важното е в сърцето си да сме с Бога. Пък в храма ще ходим редовно, когато обстоятелствата позволяват.
И аз следя отец Владимир. Така се радвам на акатистите, които качва. По едно време нямах време и сили да чета друго, даже календарчето да отворя, да видя кой светец честваме. От отец Вадимир научавах всичко.
Лунно момиче,
Бог да помага!Обсъждали ли сте аудио книгите на Петко Хинов? Аз много обичам да си ги слушам, докато домакинствам из къщи. Стават и за слушане по път в голям град като София или междуградско.
Аз в началото купувах мнооого книги, ама много. Е, сега просто няма къде да ги държа. 
Като се огледах- книги много, икони много-- а прасето си е прасе. 
Та спрях да купувам. Всичко го има в интернет. Сега чета- статийки от двери, от православието, от православен свят. Да оставим това, че имаше период в живота ми, в който само такава литература четях. Изглежда съм прекалила- сега съм на някоя и друга статия и даже в момента на Хорхе Букай /"Да се обичаме с отворени очи"/ 
Като се огледах- книги много, икони много-- а прасето си е прасе. Та спрях да купувам. Всичко го има в интернет. Сега чета- статийки от двери, от православието, от православен свят. Да оставим това, че имаше период в живота ми, в който само такава литература четях. Изглежда съм прекалила- сега съм на някоя и друга статия и даже в момента на Хорхе Букай /"Да се обичаме с отворени очи"/
Честит празник !
Днес само за 10 минути минах от една реалност в друга , още се опитвам да проумея всичко което видях...
Сутринта успях както си бях обещала да отида на службата, всичко наред, хората през последните няколко месеца в които съм по редовна са едни и същи, даже вече се поздравяваме с няколко девойки.
След службата на път за в къщи решавам да мина да напазарувам , по път ми е Лидл и там пред стилажите виждам едни групи от родители и деца, решавам че има детски неща ( уж ги следя ама последно време нали съм се пуснала по течението ..) и да не изтърва нещо се набутвам
Цялата лудница се оказа че е за костюми за Хелоуин .Поех дълбоко въздух и реших така и така съм там да разгледам домакинските неща (ами още по- голяма грешка) Пред погледа ми все още са формички за кекс - ковчег и череп.И сега настръхвам.
Не ми се мисли какво още ще видя през следващите дни.
Днес само за 10 минути минах от една реалност в друга , още се опитвам да проумея всичко което видях...
Сутринта успях както си бях обещала да отида на службата, всичко наред, хората през последните няколко месеца в които съм по редовна са едни и същи, даже вече се поздравяваме с няколко девойки.
След службата на път за в къщи решавам да мина да напазарувам , по път ми е Лидл и там пред стилажите виждам едни групи от родители и деца, решавам че има детски неща ( уж ги следя ама последно време нали съм се пуснала по течението ..) и да не изтърва нещо се набутвам
Цялата лудница се оказа че е за костюми за Хелоуин .Поех дълбоко въздух и реших така и така съм там да разгледам домакинските неща (ами още по- голяма грешка) Пред погледа ми все още са формички за кекс - ковчег и череп.И сега настръхвам.
Не ми се мисли какво още ще видя през следващите дни.