Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Душевни терзания

  • 2 187
  • 30
  •   1
Отговори
# 15
  • Sofia
  • Мнения: 688
Няма страшно и това може да се дължи на бушуващите в насхормони първите три - четири месеца. Аз си исках бебчето, но бях ужасно нервна. Как ме изтърпяха незнам. Но после може би с първото движение на бебчо всичко се оправя, така че спокойно. А какво ти пречи да излизаш? Аз не съм спряла да хойкам. пети ден преносвам и пак по цялден и по цяла вечер сме навън. А като родиш може би първите два-три месеца ще ти е по-трудно, но при положение, че има кой да ти помага пак ще можеш да излизаш. Ако въобще тогава ти се иска да оставиш бебчо и да излизаш, но дотогава има време и сама ще си решиш, когато дойде това време. Успех и не се тормози и за работата. Едва ли след няколко месеца ще се сещаш, че е можело да имаш еди-каква си работа.

# 16
Хормоните ти ще се вихрят още дълго.Никога не си мислех че ще съм майка на две деца - каката ми е на 8 години.Тъкмо всичко беше влязло в релсите и хоп-изненада.Но не съжалявам.Имам си още една дъщеря на 6,5м.Все едно че никога не бях бременна и не съм гледала деца.Всичко отначало-кърмене,памперси,ревове без причина, зъби, болести и т.н.Номерът е да не се предаваш - едно бебе не яде хора все пак.А и останалите планове могат да почакат.Има време за всичко,а с децата колкото по-рано ,толкова по-добре.Ако има и кой да ти помага си просто СУПЕР-всичко е въпрос на тренировка-на съзнание и на тялото.

# 17
  • Мнения: 1 105
Тренировка на съзнанието - то4но така - просто да свикнеш с новото и да не се плашиш, а да се наслаждаваш... Ох, сигурно ще ми мине. Мерси за вси4ки отговори - поне знам 4е не съм едини4ен слу4ай  Simple Smile

# 18
  • Мнения: 2 489
Аз никога през живота си не съм се чувствала по-добре, по-сигурна и самоуверена. Не мисля за това дали ще съм добра майка, не мисля дали ще ме събужда посред нощ с рев, не ме интересува и това че едва ли мога да се наспя, даже напротив - нямам търпение да преживея тези сладки моменти.
Не ме интересува  дали ще имам стрии, дали ще напълнея и на какво ще зариличам.
Не ме интересува това, че сега не работя и че няма да работя известно време, не ме интересува и това, че не ходя по никакви заведения, че не обличам красивите си дрехи и че не пийвам вечер по биричка.
Не ме интересува и това, че няма да има кой да ми помага и ще се справям сама. Не се плаша от нищо.
Защото аз се чувствам като най-щастливия човек на земята!

Разбираш ли ме? Важна е нагласата! Може би моето бебе да е най-ревливото от всички и пак да не се оплаквам, докато има други, за които това е непоносимо /наистина има такива/ бреме.
Опитай се да мислиш позитивно и запомни, че за твоето дете няма да има по-добра майка от теб!!!

# 19
  • Мнения: 3 663
Цитат на: sunny_zt
Аз никога през живота си не съм се чувствала по-добре, по-сигурна и самоуверена. Не мисля за това дали ще съм добра майка, не мисля дали ще ме събужда посред нощ с рев, не ме интересува и това че едва ли мога да се наспя, даже напротив - нямам търпение да преживея тези сладки моменти.
Не ме интересува  дали ще имам стрии, дали ще напълнея и на какво ще зариличам.
Не ме интересува това, че сега не работя и че няма да работя известно време, не ме интересува и това, че не ходя по никакви заведения, че не обличам красивите си дрехи и че не пийвам вечер по биричка.
Не ме интересува и това, че няма да има кой да ми помага и ще се справям сама. Не се плаша от нищо.
Защото аз се чувствам като най-щастливия човек на земята!

Разбираш ли ме? Важна е нагласата! Може би моето бебе да е най-ревливото от всички и пак да не се оплаквам, докато има други, за които това е непоносимо /наистина има такива/ бреме.
Опитай се да мислиш позитивно и запомни, че за твоето дете няма да има по-добра майка от теб!!!


Просълзих се, честна дума! И аз се чувствам точно така, но едва ли щях да го опиша толкова въздействащо...
Naneto - ще ти мине, ще видиш! Другите са прави - като започнеш да го виждаш на ехографа как расте и ритка, като започнеш да го усещаш, като се поуспокои хормоналната стихия ще започнеш да се наслаждаваш истински! Когато с моята половинка се чудехме дали да е време да си имаме бебе, попитах мама какво мисли по въпроса и тогава тя ми каза, че ако вечно чакам най-подходящия момент за бебе - той никога няма да дойде! Все ще изскача нещо - я работа, я липса на пари, я нещо друго... И мисля, че е напълно права. Така, че се опитай да се настроиш положително и да гледаш напред с усмивка Simple Smile Аз съм сигурна, че малкото същество у теб ще ти помогне да го постигнеш без дори да усетиш Simple Smile Вие вече сте едно цяло Simple Smile И според мен е за добро Simple Smile

# 20
  • Мнения: 712
Цитат на: T o n i
Цитат на: sunny_zt
Аз никога през живота си не съм се чувствала по-добре, по-сигурна и самоуверена. Не мисля за това дали ще съм добра майка, не мисля дали ще ме събужда посред нощ с рев, не ме интересува и това че едва ли мога да се наспя, даже напротив - нямам търпение да преживея тези сладки моменти.
Не ме интересува  дали ще имам стрии, дали ще напълнея и на какво ще зариличам.
Не ме интересува това, че сега не работя и че няма да работя известно време, не ме интересува и това, че не ходя по никакви заведения, че не обличам красивите си дрехи и че не пийвам вечер по биричка.
Не ме интересува и това, че няма да има кой да ми помага и ще се справям сама. Не се плаша от нищо.
Защото аз се чувствам като най-щастливия човек на земята!

Разбираш ли ме? Важна е нагласата! Може би моето бебе да е най-ревливото от всички и пак да не се оплаквам, докато има други, за които това е непоносимо /наистина има такива/ бреме.
Опитай се да мислиш позитивно и запомни, че за твоето дете няма да има по-добра майка от теб!!!


Просълзих се, честна дума! И аз се чувствам точно така, но едва ли щях да го опиша толкова въздействащо...
.... тогава тя ми каза, че ако вечно чакам най-подходящия момент за бебе - той никога няма да дойде! Все ще изскача нещо - я работа, я липса на пари, я нещо друго... И мисля, че е напълно права. Така, че се опитай да се настроиш положително и да гледаш напред с усмивка Simple Smile Аз съм сигурна, че малкото същество у теб ще ти помогне да го постигнеш без дори да усетиш Simple Smile Вие вече сте едно цяло Simple Smile И според мен е за добро Simple Smile




Няма как да не се съглася. Аз съм на 30 години и винаги съм си правила точни планове кога какво искам да ми се случи. Понеже следвах Биология, още повече съм наясно какви промени настъпват в организма на жената и кога е най-подходящото време за първо раждане. Според плановете ми, на 24 години трябваше да имам дете, после на 27-28 и после - според финасовите възможности - още веднъж, около 30-31.
Може и да е смешно, но майка ми роди на 31 години третото си дете и затова така съм си изградила представата.
Въпреки това плановете се правят, за да бъдат проваляни, както всички знаем!!!
Поради различни причини (липса на пари, добра работа, подходящи домашни условия, смъртта на брата на Александър, неговата собствена неподготвеност и т.н.) мрънкането ми за дете остана като глас в пустиня   Cry  до миналата година.
Бебо беше планиран и желан. Работихме от пролетта до август, когато най-после се е получило.  Grinning
Когато разбрах, вече имах нова работа от няколко месеца, добра заплата, и беше най-неподходящия момент!!!???!!!
Не мога да ти опиша депресията, в която изпаднах.....   Thinking  Дилемата дали или не стоеше дълго време. Да не говорим за чувството на вина спрямо работодателя ми!!!  Embarassed
Накрая реших, че на 30 години не мога да чувствам вина и е крайно време да помисля и за личния си живот. Теглих им една майна на всички, прекръстих се и скочих в дълбокото. Сега съжалявам, че не го направих по-рано!!!!!

На всичкото отгоре нямахме и къде да живеем. У нас сега сме 7 души - 4 поколения!!!!!!
За да е пълна картинката, хормоните ми така вилнееха, че се изпокарах с част от чуждото родителско тяло и това едва не доведе до аборт. Бях и на системи 2 дни поради обезводняване. До последния момент ходих по банките да търся кредит за купуване на жилище. Как не родих там - не знам. Когато намерих парите - платих апартамента и на другия ден отидох и родих.
Терзанията ми продължиха и през първите 2 месеца след това, но сега съм много щастлива и не съжалявам за нищо. Бобо е спокоен и почти не плаче, спи по цяла нощ, а за коликите само съм чела...  Laughing

Е, малко дълго стана, но дано съм ти била полезна с нещо!!!
Успех! И няма страшно! [/u][/b]

# 21
  • Мнения: 768
Знаеш ли много е вероятно мрачното натроение да се дьлжи на хормоналните изменения. Някои са в еуфория(като мен при пьрвата бременност), други в депресия.
Аз не знаех пьрвия пьт че сьм бременна чак до третия месец ама явно заради хормоните бях толкова активна, че направо ми се струваше сврьх. После разбрах какво било.

Мисля че 25 години е хубава вьзраст да забременееш и имаш дете.
А и по-безопасно от 30 и нататьк.

 Grinning

# 22
  • Мнения: X
Да ти кажа и аз бях така: Много исках бебе, много се зарадвах, когато научих че съм бременна, но в 4-ия месец бях вече в болнични, седях по цял ден сама вкъщи и гледах как всеки си има работа и т.н само аз не. Така ми беше трудно, но сега след раждането на бебка съм мнооооого щастлива, макар че е трудно бебе Embarassed . Споко ще мине, не си мисли лоши работи Grinning

# 23
  • Мнения: 3 146
Споко бе нане - животът не свършва, а напротив.пак ще можеш и да пътуваш, да излизаш, да се виждаш с приятели.Нужна е само добра организация и дисциплина - бебето не е оправдание да се забиваш по-цял ден в къщи и да се депресираш - винаги и за всичко има начин.Аз сега направо се чудя какво сме правили по цял ден преди Теодора да се появи.първите 3- 4 месеца след раждането са по-критични - тогава се изгражда стереотипът, тогава осъзнаваш, че вече си майка идр. такива.но след това.............не бива да се чувстваш като жертва - тогава наистина  може да изпаднеш в депресия.

# 24
  • Варна
  • Мнения: 1 120
защо не пробваш да се срещнеш с някоя майка с малко бебче, да го гушнеш, да му поприказваш, просто да го усетиш...

# 25
  • Мнения: 613
Явно наистина е въпрос на хормони. И на мен след раждането на моменти такива нерви ме хващат./Ици е на 4 чесеца/. Целия свят ми е крив. Мисля си само как трябва да се ограничавам за много неща, че идва зима и ще луднем в къщи и т.н. Баткото има много за учене, Ици мрънка .... пълна идилия.......Но като си помисля колко е сладък като се усмихне....колко е пухкавичък.... как ни е радвал  и радва баткото/нищо друго на света не може да се сравни с това да гушнеш и да почувстваш до себе си твоето си дете/ .....и все пак и добре да живее една жена, трябва да роди!!!.....малко са ми объркани и моите мисли....

# 26
  • Мнения: 3 394
Цитат на: bobolenta
Това с повръщането и надебеляването не го мисли, ама хич! Тези "екстри" не са задължителен аксесоар за бременните жени!


Абсолютно правилно-аз не повърнах нито веднъж и качих само на корем Stuck Out Tongue Ако сваля още 3 кг ще съм си в предишните 49 кг. Нашето бебе беше майтапчийско-чудехме се една нощ какво ново да ни се случи /беше след новогодишните празници/ и айде да правим бебе ,пък ако стане Laughing Е и ние си имаме амбиции, но какъв по-амбициозен проект от едно дете

# 27
  • Мнения: 1 105
Haha, Адриана ти ме развесели - ами то в общи линии и при нас така - Я, дай да опитаме да видиме какво ще стане???  Embarassed  Laughing  Аз живеех с илюзията, 4е става много трудно - и то зависи - ако питам някой с проблемно забременяване - ще ми каже 4е е трудно, ако питам някоя на 15 години, дето е бременна ще ми каже 4е е лесно  Laughing
Сега ми дойде музта и може да изляза по магазините да купя нещо за бееб4о - просто ей така , като ги знам колко са сладки бебешките дрешки   Embarassed

# 28
  • Мнения: 4 358
Цитат на: Naneto
Поне не повръщам и засега вси4ко е ОК, само съм уморена... Но като си предствя колко ще надебелея ... Но знам 4е това са глупости

С мъжа ми планирахме бебе. Той искаше, а аз се дърпах. Представях си колко дебела и грозна ще стана, как ще ми се появят стрии, ще ми се обезформят гърдите... истината е, че сега изглеждам по-стегната и съм по-слаба от преди да забременея.
Природата ти е приготвила цели 9 месеца, за да свикнеш с мисълта, че ще станеш мама!
Аз осъзнах колко много обичам Оги чак като се прибрахме от родилното Wink
Лека бременност и не се тормози с черни мисли Grinning

# 29
  • Мнения: 238
Споко, и аз четвъртия месец бях в някаква огромна гадна черна дупка - откъм настроение, физическа отпадналост, гадене и т.н. Доколкото съм разговаряла с други жени, това си е почти задължителен "съпътстващ елемент" на брменността. При мен мина като че ли с магическа пръчка в края на четвъртия месец. Сега вече само се радвам на подритванията на бебчо, почнахме с мъжа ми да му четем и приказки, за да се развива като добро човече, разглеждам все по-често по магазините какви сладурски неща има...
А напоследък открих, че с нетърпение очаквам да изляза вече в отпуск за раждане. Макар и да имам много добра работа, като че ли човек има нужда временно да се откъсне от ежедневието си и да се зареди. А какво по-зареждащо от едно ново приятелче - собственото ти детенце!

Късмет на всички и щастливи мигове през цялата бременност и след нея!  :B-fly:

Общи условия

Активация на акаунт