Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Душевни терзания

  • 2 187
  • 30
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 1 104
Мислех си, 4е ще отмине лошото ми настроение, но напоследък напротив - доста се задълбо4и  Confused 4увствам се зле и затова реших 4е мога да се обърна към вас, защото както изглежда никой не ме разбира... Става въпрос за това 4е , все още не мога да приема 4е съм бременна, не искам да ми се променя живота (място , където живея;исках да си намеря хубава работа, още ми се излиза, пътува....)- предполагам знаете какво имам в предвид. Майка ми е прекалено щастлива от факта и с нея не мога да споделя тези проблеми, приятелите ми се радват, като 4е ли те ще идват в 2 посред нощите да го успокояават като пла4е, мъжа ми може би се 4увства най - близо до мен, но му е непонятно "Как така мога по цял ден да лежа и защо не искам да се разхождам нон - стоп?" .... Абе, вуобще , една драма ... Cry
Осъзнавам 4е: - никога не си готов; - детето или идва непланирано, или го 4акаш дълго; - в момента , в които го прегърна вси4ките ми страхове и глупости ще се изпарят..., НО на мен ми е гадно СЕГА и се 4удя вие как се преборихте с това си състояние? Срещахте ли се е хора или ги избягвахте ? Говорехте ли за бебето или не? (на мен не ми харесва , 4е това е тема 1).... Или просто да си 4акам да отмине Shocked
ПС - Извинявам се, 4е стана толкова дълго.

# 1
  • Мнения: 2 693
Не съм изпадала в подобно състояние. Но само искам да ти кажа, че ако от сега се подковаваш, че ще ставаш в 2 през нощта да успокояваш ревящо бебе, много вероятно е точно така и да стане. Затова по-добре си "поръчай" послушно сладко бебче, и не мисли в черно. Мисли позитивно, иначе няма скоро да излезеш от това състояние, повярвай ми. Говори с мъжа си, НЕ с мама, НЕ с приятелки, НЕ с родата! Това е от мен.

# 2
  • Мнения: 1 104
Боболента, ама твойто беб4е планирано ли беше??? И ако не е било - съвсем ли нищо такова не си преживяла???
Май аз съм егати егоиста и дзвера.  Shocked

# 3
  • София
  • Мнения: 12 803
Не си дзвер, споко!
Не съм изпадала в твоето състояние, но все си мисля, че за терзанията ти не може да няма виновен някой-друг хормон.
 Grinning Може би още не си свикнала с мисълта за бременността, за бебчето... Не си купила първите дрешки, не си започнала да правиш списъци, не си го виждала достатъчно често на екрана на ехографа....
Мисля, че с времето мисълта за бебето ще те обсебва все по-осезателно.

Апропо, на колко години се, ако не е тайна?

# 4
  • Мнения: 390
много исках моето бебе, и като се има пред вид, че имах и един спонтанен аборт, който изживях много тежко - наистина е много странно, че в 4 месец изпаднах в паника, притесняваха ме други неща (ще се справя ли, дали няма да съм най-ужасната майка, готова ли съм всъщност да бъда майка, а как ще ми се отразят тези промени, колко дебела ще стана, ще отслабна ли после, а ще ми пазят ли работното място)
обаче всичко мина, ей така от само себе си. сега съм в 9 месец и нямам търпение вече да се роди бебчето
преди си мислех, че бременните са "едни дебели дето само повръщат" - е да, повръщаш, но не си болна, качих много килограми (18 ), но не съм дебела (честно, просто преди бях кльощава) и поне за мен бих казала, че дори и дискомфрта който изпитвам от време на време ме прави щастлива, ЗАЩОТО ЗНАМ КАКВА Е ПРИЧИНАТА МУ
кураж, депресията ще мине

# 5
  • Мнения: 2 693
Не, хич не беше планирано. Имахме други планове, аз имах амбиции, но живота ми се обърна на 180 градуса. Обаче ми хареса, аз така си живея цял живот - ако нямам тръпка ме избива на депресии. Може би защото създадохме сина си с много любов, макар и случайно /въпреки че според мен няма нищо случайно на този свят/, или пък подсъзнателно и двамата сме го искали силно /което в по-късен етап се оказа, че е точно така, колкото и да не си признавах/, но не съм била тъжна или депресирана нито за миг през бременността си. Мисля, че това е една от причините да изкарам перфектна бременност и да имам най-лекото възможно първо раждане. Пожелавам същото и на теб, но си дай малко време за адаптация, недей да мислиш, че животът ти ще свърши с едно дете. И с две, и с три и с повече не свършва - точно напротив - дтава по-пълен, смислен и интересен!

# 6
  • Мнения: 1 104
сега ще стана на 25. 4удесна възраст, особено ако се мисли за две деца... Пък и родителите още имат сили да помагат - след 10 години не се знае кой кого ще гледа ве4е. Токущо се омъжих... В смисъл няма нищо фатално... , не съм на 18, ... и въпреки това се 4увствам така

# 7
  • Мнения: 2 693
Това с повръщането и надебеляването не го мисли, ама хич! Тези "екстри" не са задължителен аксесоар за бременните жени!

# 8
  • Мнения: 1 104
Поне не повръщам и засега вси4ко е ОК, само съм уморена... Но като си предствя колко ще надебелея ... Но знам 4е това са глупости ... В интерес на истината си мислех и бях 4ела 4е тези 4ерни мисли са до 3 месец ,а пък на мен сега ми се усилиха - не 4е можеш вси4ки под един знаменатвел - Май сте прави - хормоните ми нещо са се развихрили Laughing

# 9
  • Мнения: 1 104
Ох, Боболента осъзнавам ги тези неща , но  май трябва да си ги повтарям всеки ден, за да свикна с идеята Rolling Eyes

# 10
  • Мнения: 7 718
Моята първа бременност беше планирана, желана. Стана на втория месец. Обаче сега осъзнавам, че някакси не се насладих, имам усещането, че съм  я пропиляла ...И аз тогава бях обсебена от разни мисли, тревоги...Обичта дойде по-късно - с раждането...
Сега искам да забременея пак, ама не става Cry ...
И имам усещането, че не става, за да пожелая още по-силно и по-силно...
Обаче ОБЕЩАВАМ, че ако чудото стане ЩЕ СЕ НАСЛАЖДАВАМ НА ВСЯКА МИНУТКА ОТ БРЕМЕННОСТТА СИ...ще съм щастлива, най-щастливата...сигурна съм...

# 11
  • Мнения: 74
Zdravei,iskam da ti kaja ,che az se chustvam tochno kato teb,vupreki che tova mi e 3 ta bremenost,s purvite beshe super ,biah stastliva ot momenta v koito razbrah.Sega tochno kato teb se chustvam otpadnala ,umorena ,iztostena,bez jelanie za nistoo,napravo se mrazia s tezi si chustva ,chudia se kak niamamniakavo usestane za tova bebe.Ujasiava me misulta za pak vsichko otnachalo.Kakvo da vi razpraviam .....depresia i napravo ne viarva ,che ste izliaza ot tova sustoianie.....

# 12
  • Мнения: 41 204
И аз се чуствех така до момента, в който усетих ритниците му Grinning , после вече ти става весело и не ти минават подобни мисли през главата. И не се плаши, че ще ставаш нощем, при нас тове беше за много кратко 2-3 седмици Grinning  А и малко ми беше трудно да си представя точно какъв ще е живота ми с бебе, а сега имам чуството, че цял живот съм била заедно с нея.
Лека бременност!

# 13
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 600
Аз бях в голяма депресия, но мисля че не само защото бях много зле и повръщах. Бях станала толкова антисоциална. Не исках да виждам никой, да говоря с никой, дори не ставах да вдигам телефона когато бях сама - само и само да не говоря с никой. Ужасно време беше. После ми дадоха снимка на ръчичката на бебо, на мен ми отмина повръщането и станах човек. Но почти до края изпадах в депресивни състояния. Налагаше се да се боря със себе си. Сутрин ставах и си поставях различни цели, за да съм сигурна че ще изляза и ще се видя с някой - например (да видя колежките, на пазар, да платя сметки, да се видя с други бременни, училище за бременни...) Не се тревожи мила. Промените са неизбежни, но е голямо блаженство да бъдеш мама. От теб зависи до колко ще си промениш живота си. Бебето само ще те обагати откъм чувства и преживявания. Боболента правилно ти е казала да се настроиш за едно здраво и кроко бебче.Успех и горе главата!

# 14
Здравей!Абсолютно знам как се чувстваш!И моето бебче стана случайно и непланирано.С баща му се познавахме едва от три месеца и аз взех, че забременях без да искам. Мислех за аборт.Като разбрах за бремеността изпаднах в депресия - нищо не ми се правеше.Нямах желание за нищо.Мислех първо да направя кариера.Работата беше на първо място.И едно дете направо ми се струваше като връщане назад.Но го запазих. ПЪрвите няколко месеца са ми като в сън - работа, повръщане,депресия....Не е за разправяне.Ако не беше баща му направо щях да полудея.Сега съм в седмия месец и не съжалявам.Обичам си бебето.Чувствам го вече.Купили сме му всичко необходимо и започвам да осъзнавам, че наистина ще стана мама.Трудно свиквам с положението на неработеща жена.НО знам, че ще е временно....

# 15
  • Sofia
  • Мнения: 693
Няма страшно и това може да се дължи на бушуващите в насхормони първите три - четири месеца. Аз си исках бебчето, но бях ужасно нервна. Как ме изтърпяха незнам. Но после може би с първото движение на бебчо всичко се оправя, така че спокойно. А какво ти пречи да излизаш? Аз не съм спряла да хойкам. пети ден преносвам и пак по цялден и по цяла вечер сме навън. А като родиш може би първите два-три месеца ще ти е по-трудно, но при положение, че има кой да ти помага пак ще можеш да излизаш. Ако въобще тогава ти се иска да оставиш бебчо и да излизаш, но дотогава има време и сама ще си решиш, когато дойде това време. Успех и не се тормози и за работата. Едва ли след няколко месеца ще се сещаш, че е можело да имаш еди-каква си работа.

# 16
Хормоните ти ще се вихрят още дълго.Никога не си мислех че ще съм майка на две деца - каката ми е на 8 години.Тъкмо всичко беше влязло в релсите и хоп-изненада.Но не съжалявам.Имам си още една дъщеря на 6,5м.Все едно че никога не бях бременна и не съм гледала деца.Всичко отначало-кърмене,памперси,ревове без причина, зъби, болести и т.н.Номерът е да не се предаваш - едно бебе не яде хора все пак.А и останалите планове могат да почакат.Има време за всичко,а с децата колкото по-рано ,толкова по-добре.Ако има и кой да ти помага си просто СУПЕР-всичко е въпрос на тренировка-на съзнание и на тялото.

# 17
  • Мнения: 1 104
Тренировка на съзнанието - то4но така - просто да свикнеш с новото и да не се плашиш, а да се наслаждаваш... Ох, сигурно ще ми мине. Мерси за вси4ки отговори - поне знам 4е не съм едини4ен слу4ай  Simple Smile

# 18
  • Мнения: 2 489
Аз никога през живота си не съм се чувствала по-добре, по-сигурна и самоуверена. Не мисля за това дали ще съм добра майка, не мисля дали ще ме събужда посред нощ с рев, не ме интересува и това че едва ли мога да се наспя, даже напротив - нямам търпение да преживея тези сладки моменти.
Не ме интересува  дали ще имам стрии, дали ще напълнея и на какво ще зариличам.
Не ме интересува това, че сега не работя и че няма да работя известно време, не ме интересува и това, че не ходя по никакви заведения, че не обличам красивите си дрехи и че не пийвам вечер по биричка.
Не ме интересува и това, че няма да има кой да ми помага и ще се справям сама. Не се плаша от нищо.
Защото аз се чувствам като най-щастливия човек на земята!

Разбираш ли ме? Важна е нагласата! Може би моето бебе да е най-ревливото от всички и пак да не се оплаквам, докато има други, за които това е непоносимо /наистина има такива/ бреме.
Опитай се да мислиш позитивно и запомни, че за твоето дете няма да има по-добра майка от теб!!!

# 19
  • Мнения: 3 663
Цитат на: sunny_zt
Аз никога през живота си не съм се чувствала по-добре, по-сигурна и самоуверена. Не мисля за това дали ще съм добра майка, не мисля дали ще ме събужда посред нощ с рев, не ме интересува и това че едва ли мога да се наспя, даже напротив - нямам търпение да преживея тези сладки моменти.
Не ме интересува  дали ще имам стрии, дали ще напълнея и на какво ще зариличам.
Не ме интересува това, че сега не работя и че няма да работя известно време, не ме интересува и това, че не ходя по никакви заведения, че не обличам красивите си дрехи и че не пийвам вечер по биричка.
Не ме интересува и това, че няма да има кой да ми помага и ще се справям сама. Не се плаша от нищо.
Защото аз се чувствам като най-щастливия човек на земята!

Разбираш ли ме? Важна е нагласата! Може би моето бебе да е най-ревливото от всички и пак да не се оплаквам, докато има други, за които това е непоносимо /наистина има такива/ бреме.
Опитай се да мислиш позитивно и запомни, че за твоето дете няма да има по-добра майка от теб!!!


Просълзих се, честна дума! И аз се чувствам точно така, но едва ли щях да го опиша толкова въздействащо...
Naneto - ще ти мине, ще видиш! Другите са прави - като започнеш да го виждаш на ехографа как расте и ритка, като започнеш да го усещаш, като се поуспокои хормоналната стихия ще започнеш да се наслаждаваш истински! Когато с моята половинка се чудехме дали да е време да си имаме бебе, попитах мама какво мисли по въпроса и тогава тя ми каза, че ако вечно чакам най-подходящия момент за бебе - той никога няма да дойде! Все ще изскача нещо - я работа, я липса на пари, я нещо друго... И мисля, че е напълно права. Така, че се опитай да се настроиш положително и да гледаш напред с усмивка Simple Smile Аз съм сигурна, че малкото същество у теб ще ти помогне да го постигнеш без дори да усетиш Simple Smile Вие вече сте едно цяло Simple Smile И според мен е за добро Simple Smile

# 20
  • Мнения: 712
Цитат на: T o n i
Цитат на: sunny_zt
Аз никога през живота си не съм се чувствала по-добре, по-сигурна и самоуверена. Не мисля за това дали ще съм добра майка, не мисля дали ще ме събужда посред нощ с рев, не ме интересува и това че едва ли мога да се наспя, даже напротив - нямам търпение да преживея тези сладки моменти.
Не ме интересува  дали ще имам стрии, дали ще напълнея и на какво ще зариличам.
Не ме интересува това, че сега не работя и че няма да работя известно време, не ме интересува и това, че не ходя по никакви заведения, че не обличам красивите си дрехи и че не пийвам вечер по биричка.
Не ме интересува и това, че няма да има кой да ми помага и ще се справям сама. Не се плаша от нищо.
Защото аз се чувствам като най-щастливия човек на земята!

Разбираш ли ме? Важна е нагласата! Може би моето бебе да е най-ревливото от всички и пак да не се оплаквам, докато има други, за които това е непоносимо /наистина има такива/ бреме.
Опитай се да мислиш позитивно и запомни, че за твоето дете няма да има по-добра майка от теб!!!


Просълзих се, честна дума! И аз се чувствам точно така, но едва ли щях да го опиша толкова въздействащо...
.... тогава тя ми каза, че ако вечно чакам най-подходящия момент за бебе - той никога няма да дойде! Все ще изскача нещо - я работа, я липса на пари, я нещо друго... И мисля, че е напълно права. Така, че се опитай да се настроиш положително и да гледаш напред с усмивка Simple Smile Аз съм сигурна, че малкото същество у теб ще ти помогне да го постигнеш без дори да усетиш Simple Smile Вие вече сте едно цяло Simple Smile И според мен е за добро Simple Smile




Няма как да не се съглася. Аз съм на 30 години и винаги съм си правила точни планове кога какво искам да ми се случи. Понеже следвах Биология, още повече съм наясно какви промени настъпват в организма на жената и кога е най-подходящото време за първо раждане. Според плановете ми, на 24 години трябваше да имам дете, после на 27-28 и после - според финасовите възможности - още веднъж, около 30-31.
Може и да е смешно, но майка ми роди на 31 години третото си дете и затова така съм си изградила представата.
Въпреки това плановете се правят, за да бъдат проваляни, както всички знаем!!!
Поради различни причини (липса на пари, добра работа, подходящи домашни условия, смъртта на брата на Александър, неговата собствена неподготвеност и т.н.) мрънкането ми за дете остана като глас в пустиня   Cry  до миналата година.
Бебо беше планиран и желан. Работихме от пролетта до август, когато най-после се е получило.  Grinning
Когато разбрах, вече имах нова работа от няколко месеца, добра заплата, и беше най-неподходящия момент!!!???!!!
Не мога да ти опиша депресията, в която изпаднах.....   Thinking  Дилемата дали или не стоеше дълго време. Да не говорим за чувството на вина спрямо работодателя ми!!!  Embarassed
Накрая реших, че на 30 години не мога да чувствам вина и е крайно време да помисля и за личния си живот. Теглих им една майна на всички, прекръстих се и скочих в дълбокото. Сега съжалявам, че не го направих по-рано!!!!!

На всичкото отгоре нямахме и къде да живеем. У нас сега сме 7 души - 4 поколения!!!!!!
За да е пълна картинката, хормоните ми така вилнееха, че се изпокарах с част от чуждото родителско тяло и това едва не доведе до аборт. Бях и на системи 2 дни поради обезводняване. До последния момент ходих по банките да търся кредит за купуване на жилище. Как не родих там - не знам. Когато намерих парите - платих апартамента и на другия ден отидох и родих.
Терзанията ми продължиха и през първите 2 месеца след това, но сега съм много щастлива и не съжалявам за нищо. Бобо е спокоен и почти не плаче, спи по цяла нощ, а за коликите само съм чела...  Laughing

Е, малко дълго стана, но дано съм ти била полезна с нещо!!!
Успех! И няма страшно! [/u][/b]

# 21
  • Мнения: 768
Знаеш ли много е вероятно мрачното натроение да се дьлжи на хормоналните изменения. Някои са в еуфория(като мен при пьрвата бременност), други в депресия.
Аз не знаех пьрвия пьт че сьм бременна чак до третия месец ама явно заради хормоните бях толкова активна, че направо ми се струваше сврьх. После разбрах какво било.

Мисля че 25 години е хубава вьзраст да забременееш и имаш дете.
А и по-безопасно от 30 и нататьк.

 Grinning

# 22
  • Мнения: X
Да ти кажа и аз бях така: Много исках бебе, много се зарадвах, когато научих че съм бременна, но в 4-ия месец бях вече в болнични, седях по цял ден сама вкъщи и гледах как всеки си има работа и т.н само аз не. Така ми беше трудно, но сега след раждането на бебка съм мнооооого щастлива, макар че е трудно бебе Embarassed . Споко ще мине, не си мисли лоши работи Grinning

# 23
  • Мнения: 3 146
Споко бе нане - животът не свършва, а напротив.пак ще можеш и да пътуваш, да излизаш, да се виждаш с приятели.Нужна е само добра организация и дисциплина - бебето не е оправдание да се забиваш по-цял ден в къщи и да се депресираш - винаги и за всичко има начин.Аз сега направо се чудя какво сме правили по цял ден преди Теодора да се появи.първите 3- 4 месеца след раждането са по-критични - тогава се изгражда стереотипът, тогава осъзнаваш, че вече си майка идр. такива.но след това.............не бива да се чувстваш като жертва - тогава наистина  може да изпаднеш в депресия.

# 24
  • Варна
  • Мнения: 1 120
защо не пробваш да се срещнеш с някоя майка с малко бебче, да го гушнеш, да му поприказваш, просто да го усетиш...

# 25
  • Мнения: 613
Явно наистина е въпрос на хормони. И на мен след раждането на моменти такива нерви ме хващат./Ици е на 4 чесеца/. Целия свят ми е крив. Мисля си само как трябва да се ограничавам за много неща, че идва зима и ще луднем в къщи и т.н. Баткото има много за учене, Ици мрънка .... пълна идилия.......Но като си помисля колко е сладък като се усмихне....колко е пухкавичък.... как ни е радвал  и радва баткото/нищо друго на света не може да се сравни с това да гушнеш и да почувстваш до себе си твоето си дете/ .....и все пак и добре да живее една жена, трябва да роди!!!.....малко са ми объркани и моите мисли....

# 26
  • Мнения: 3 394
Цитат на: bobolenta
Това с повръщането и надебеляването не го мисли, ама хич! Тези "екстри" не са задължителен аксесоар за бременните жени!


Абсолютно правилно-аз не повърнах нито веднъж и качих само на корем Stuck Out Tongue Ако сваля още 3 кг ще съм си в предишните 49 кг. Нашето бебе беше майтапчийско-чудехме се една нощ какво ново да ни се случи /беше след новогодишните празници/ и айде да правим бебе ,пък ако стане Laughing Е и ние си имаме амбиции, но какъв по-амбициозен проект от едно дете

# 27
  • Мнения: 1 104
Haha, Адриана ти ме развесели - ами то в общи линии и при нас така - Я, дай да опитаме да видиме какво ще стане???  Embarassed  Laughing  Аз живеех с илюзията, 4е става много трудно - и то зависи - ако питам някой с проблемно забременяване - ще ми каже 4е е трудно, ако питам някоя на 15 години, дето е бременна ще ми каже 4е е лесно  Laughing
Сега ми дойде музта и може да изляза по магазините да купя нещо за бееб4о - просто ей така , като ги знам колко са сладки бебешките дрешки   Embarassed

# 28
  • Мнения: 4 358
Цитат на: Naneto
Поне не повръщам и засега вси4ко е ОК, само съм уморена... Но като си предствя колко ще надебелея ... Но знам 4е това са глупости

С мъжа ми планирахме бебе. Той искаше, а аз се дърпах. Представях си колко дебела и грозна ще стана, как ще ми се появят стрии, ще ми се обезформят гърдите... истината е, че сега изглеждам по-стегната и съм по-слаба от преди да забременея.
Природата ти е приготвила цели 9 месеца, за да свикнеш с мисълта, че ще станеш мама!
Аз осъзнах колко много обичам Оги чак като се прибрахме от родилното Wink
Лека бременност и не се тормози с черни мисли Grinning

# 29
  • Мнения: 238
Споко, и аз четвъртия месец бях в някаква огромна гадна черна дупка - откъм настроение, физическа отпадналост, гадене и т.н. Доколкото съм разговаряла с други жени, това си е почти задължителен "съпътстващ елемент" на брменността. При мен мина като че ли с магическа пръчка в края на четвъртия месец. Сега вече само се радвам на подритванията на бебчо, почнахме с мъжа ми да му четем и приказки, за да се развива като добро човече, разглеждам все по-често по магазините какви сладурски неща има...
А напоследък открих, че с нетърпение очаквам да изляза вече в отпуск за раждане. Макар и да имам много добра работа, като че ли човек има нужда временно да се откъсне от ежедневието си и да се зареди. А какво по-зареждащо от едно ново приятелче - собственото ти детенце!

Късмет на всички и щастливи мигове през цялата бременност и след нея!  :B-fly:

# 30
  • Мнения: 182
При мен може да се каже, че от както съм бременна все нещо не ми пе наред. За 15 мин. мога да си променя настроението 100 пъти. Не знам околните как ме издържат, особено горкия тати

Общи условия

Активация на акаунт