Класическа хомеопатия - споделяне на опит и знания - 36-та тема

Скоро бях писала за проблем между моя син и приятеля.След разговор на учителката с детето ,незнам дали е говорила с майката,детето спира с тормоза над моя.Пак са си приятели обаче.Но наскоро пак започнал с шамарчета.
Онова дете очевидно не споделя с майка си какво прави в училище,а дали тя се интересува е друг въпрос.Скоро класната ми разказа случка ,в която майката на момчето й звъни да й се оплаче ,че сина й бил с надупчена ръка ,детето до него му я било надупчило.Госпожата разпитва двете деца,и се оказва че въпросното дете чиято ръка е надупчена е започнало първо.И казало на госпожата че другото момче не го боляло.Тя го пита дали е казал това на майка си,че е почнал пръв,отговора бил :"не,тя ще ми се кара".
Значи това дете причинява болка на децата в училище,но майката не знае това....И ако не се намеси някой тя така и няма да узнае,а децата ще страдат.
Преди 2 седмици двете деца,с които е приятел моя син(двете деца са доста добри приятели помежду си,защото живеят в един блок),започнали да го изнудват,ако не им даде дъвка,пуканки,нещо си друго ,нямало да му бъдат приятели.Той до едно време се съгласявал ,но като поискали да набере някакъв номер на телефона си,сигурно вече му е писнало,и отишъл да ги изкаже на госпожата.Съответно те казали,че няма да са му приятели завинаги.Но към края на деня пак отишли при него.Тогава бях доволна че се е справил сам в ситуацията и той самия беше доволен.
Да обаче 2 пъти купувал на едното момче по нещо ,за да му даде карти на Дисни.Казах че това не може да продължава.Спря,вчера обаче едното дете го изнудило че ако моя не му даде пари да си купил нещо,няма да са му приятели.И той дал,но казал че половината от пуканките са за него.Двете деца са много непослушни,правят простотии(снощи ми каза че пълнели тоалетната с кестени да я запушели,пикаели в кошчетата )той ги гледал,казва че не прави каквото и те ,защото знае че не е правилно.
Говорих снощи ,обяснявах,че не може да търпи такива изнудвания,че приятелите не си поставят условия за приятелство.Какво ли не казах,незнам дали и какво ще предприеме.
Незнам как е правилно да говоря ,според мен е по-добре да се откъсне от тях,но как незнам,и дали е редно да го съветвам ,или сам трябва да стигне до това желание.В къщи винаги е бил див,непослушен,непокорен,обратното на това което показва в училище,а там се е залепил за тях.
Хубавото е че ми споделя засега,но с моите реакции и приказки,мога и да го откажа  да споделя.А не искам.Когато ми споделя неща които ме ядосват,трябва да се държа напълно спокойно ли,и да се опитам да дам спокойно съвет Вие как реагирате когато децата ви споделят нещо ,което според вас не е правилно?
Питах го защо търпи шамарите,че не трябва да позволява това,че той трябва да спре това спрямо него.Той ми вика,не ми се карай.Аз не му се карам,но се ядосвам че го позволява,и продължава да е техен приятел.Обяснявам че това не е нормално положение между приятели.
Ще споделя всичко с хомеопата.4 седмици ги водя със сестра му на една групичка водена от психолог"работилничка за умения",ще споделя и на нея за това,да видим какво ще каже тя.

asyalein това за жените-наистина си права.Днес разказах всичко случило се в училище последните дни на мъжа ми,и ще говори с детето.А таткото на приятелчето му работи в Англия,и реално той живее с майка си,а тя не е много заинтересована от детето.
Сина ни от малък е притеснителен,поотпусна се последната година ,чувствителен е ,справя се много добре с ученето,добър е,държи се добре с децата,той няма да посегне или да обиди чуждо дете(иначе сестра си и братовчедка си ги поступва),няма да провокира някой.Ако сестра му го удари и той ще отвърне,но с чуждото дете незнам защо търпи.Притеснява се да не остане без приятели,но какви са тези приятели,за мен това не е приятелство.И това се опитах да му обясня.Или ще каже твърдо НЕ и повече няма да търпи шамари и ще са си приятели,или няма да са приятели.
Днес иначе са ги разбрали за кестените и класната и 3-та ги наредила,моя син се е защитил че не е участвал,а само е гледал.И на лелята обяснявал че не го направил.Значи не е чак толкова притеснителен,и се оправя.

На интервюто хомеопата каза нещо за детето,че в него е страха от непознатото.А в позната среда той е себе си,т.е. в къщи,а навън не си позволява да се отпусне.Но виждам вече ,че в училище все повече се отпуска.Взима активно участие в часа,прави и бели някой път,което в неговия случай  е добро развитие.Тази година е на занималня.Доволен е.

А аз определено ще се опитам да не повишавам тона ,а да говоря спокойно.

тук в Германия много се набляга на говорене - децата трябва да вербализират какво ги притеснява или какво им харесва. тази сутрин сина ми ме попита защо Й в Дг удря децата защо още не се е научил, че така не се прави. казах му: "Й. явно не се е научил да казва какво го притеснява и не знае как да реагира и затова удря. Но това не е добро решение, по-добре е да каже какво не му харесва или какво иска." на същата позиция са и възпитателите, моето дете заобикаля това дете.

също като твоя син и моят е затворен и не сключва бързо приятелства, да не говорим, че в ДГ не разказва какво е правил през уикенда, а на нас не казва какво е правил в ДГ, било негова тайна. Т.е. разделя двете сфери. та, порастването не е лесна работа. важното е детето да усеща емоционална сигурност и да знае, че може да потърси помощ от теб (това не означава да ходиш да се разправяш  в училище, по скоро да му даваш съвети как да се справи със ситуацията или да му даваш кураж)

Говорих днес с психолога на групичката.Тя ми се обади за да даде обратна информация  след 4-те срещи с децата .Каза че не вижда проблем някъде,отпуснали са се децата,активно се включват с игрите,баткото съвсем спокойно отговарял,с тялото в игрите били отпуснати доста вече.Забелязала е ,че е старателен и съвестен е в рисунките,обяснявал всичко детайлно,че е възпитано и добро дете,изчаква реда си,спрямо децата в групата се държи много добре.

След като я изслушах ,й разказах за проблема с приятелите му.И- да трябва да се работи в посока той да отстоява себе си,да се заяви,да не позволява такова поведение спрямо себе си.Бавно стъпка по стъпка,обясни ми някой неща,ако се наложи по-нататък може да направи индивидуална среща с него.

В къщи не го е страх да отвърне на братовчедка си или сестра си,когато те го ударят,но може би е сигурен че има кой да го защити.Може би прекалената ми закрила е причина.А там е сам и незнам.

Аsyalein-психоложката ми обясни как и какви въпроси да задавам,така че сам той да стигне до изводите,а аз само мога да ги потвърдя после.Ще ми е много трудно,но ще се постарая.
Изобщо не е лесна работа ,особено когато детето трудно се социализира,и си мисли че и другите са добри като него.А не са,като гледам какви деца има,все се чудя родителите какви са.Осъзнавам че съм направила грешки при възпитанието му като по-малък ,но той си е добър по душа.А има толкова арогантни ,невъзпитани деца.
Един ден едно дете от 1-ви клас рушеше оградата ,и му казах да не прави така,а то ми каза да си гледам работата и ме нарече  шматка.Моя син цял следобед ми повтаряше колко лошо било това дете,как така ще обижда.
А когато детето очаква защита от мен,като е свикнал да я получава.Когато беше 2-ра група в ДГ,като причина да не ходи-казваше че им давали ябълката със семките.И той настояваше аз да кажа на лелята да не му я дават със семките .Тогава психоложката ,при която ходехме ми каза ,че аз не трябва да се меся.Той сам ако иска да си каже.И сега -той сам трябва да си защити личното пространство,да постави граници спрямо приятелите си.