Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Лична поезия

  • 27 885
  • 108
  •   1
Отговори
# 105
  • Бургас
  • Мнения: 1 439
Очарователно! И мъдро.

# 106
  • Мнения: 51
Все още не съм му дал заглавие, но бих искал да го споделя с вас. Със сигурност не е най-доброто, но е от сърце...

Мрак настана - скри се денят,
слънце залезе - месечина изгря
и по всичките софийски поля
се разхожда една единствена скръбта,
а градът злокобно, тъй сладострастно спи - непоколебим,
несъкрушим,
ненарушим,
невъзмутим – един циник.

Душата ми гори
и не може нищо да я утеши,
а скоро всичко ще се срине,
ще се превърна в черно пепелище
и от мен не ще остане ни спомен от бащино огнище,
ни детските мечти, нито любовта дори...

Кога за мен се всичко промени,
кога се празникът във делник въплъти,
кога превърнах се в камък аз студен,
кога... Питам аз кога?
А отговор няма...
Само пустата болка остава...

Обречен е престоят ми в този свят,
обречен съм и аз,
без ни една надежда сърцето ми остана,
какъв е смисълът агонията да продължава?
Да можеше, бих върнал се назад в онези пусти дни,
кога връз майчин'та утроба едно детенце се роди.
Тогава аз бях дете невинно, неопетнено от живота,
пълно с вяра и мечти за по-светли бъднини, но уви...

Деформиран под чука на тежката съдба,
тоз дефект, наречен вяра, избледня.
И ето - днес детенцето го няма, то порасна и с живота
в едно тело се срасна.
Цитат
Тъмният поет


Тъмният поет, творбата ти много ми напомня  творбите на Христо Смирненски   и Гео Милев. Може би, маалко от трагичната меланхолия на Яворов, а "бащиното огнище" - Дебелянов. Може би от тях си се повлиял? 🙂
Добър вечер! Благодаря Ви, много за реакцията към моята творба. Вие наистина успяхте да познаете елементите, от които се състои. По времето, когато тя беше написана, бях под силното влияние от творчеството на Яворов, който ми е един от любимите поети, и творчеството на онези автори, които описахте. Може да се каже, че по това време емоциалното ми състояние беше в унисон с определени елементри от творчеството на всеки един от тези поети. Отново Ви благодаря много за отзива и Ви пожелавам спокойна и приятна вечер! Smiley

# 107
  • София, България
  • Мнения: 2 038
Виновен ли да пишем въдичаря,
че хвърля въдица, и рибата кълве,
сякаш няма другаде къде да иде,
да си хапне из безкрайното море?

Хвърля, но дали възнамерява,
точно тая риба той да улови,
обикновено друга е причината,
да излезе край водата да клечи,

да остане сам, да се размисли,
или с приятели да се повесели,
а рибата, че друга работа си няма,
той бил отговорен, видиш ли.

Нима я е заставил той насила,
да захапе кукичката лакомо?
И къде е нейната свободна воля,
другаде да се нахрани някъде?

Гладът ли? Не гладът - стръвта е,
това, което неустоимо я привлича,
и заслепена зяпва, лапва и това е,
а после собствената си вина отрича.

R&M поезия и проза

# 108
  • Мнения: 1
Обещание

Ти дойде с мен тук,
защото ме обичаш,
усмихна ми се, а аз ти отвърнах,
целуна ме и целия свят засия.
Разпознах те и си част от мен,
светлината в тунела,
Рая в Ада,
слънцето в мрака.
Копнея за мига, когато пак се слеем.
Ти живееш в мен и аз те пазя,
но себе си не мога да опазя.
 Изгубих се!
Хаоса е тук при мен,
ти се спасявай,
аз просто ще обичам.

Виктория Добрева

Последна редакция: пн, 15 ное 2021, 19:52 от Tatti

Общи условия

Активация на акаунт