Кое нещо ви е стряскало толкова, че да си загубите ума за момент?
- Публикувана: 11 авг. 2015, 16:28 ч.
- Последно мнение: 20 авг. 2015, 09:10 ч.
Какво ви "изкара акъла"?
Вчера минавах на 20 см от кола, която тъкмо палеше. Отдолу изскочи едно коте, станало рошаво като четка за тоалетна от страх, пльосна се право върху краката ми, изподра ме и изчезна. Толкова беше неочаквано, че трябваше да се подпра на оградата, за да поема въздух.
Затова ми стана интересно от какво са се стряскали другите хора.
Затова ми стана интересно от какво са се стряскали другите хора.
Който е без акъл може пък да си вкарва в такива моменти.Несправедливост,обида,крещяща глупост,отнесени към мен ме оставят за малко препарирана...с две думи,което идва от човека.Природните страхове не са ме доближавали все още,да чукна на дърво.не мога да публикувам от вас ,бързи сте
ами в момента се сещав само за един случай дето наистина щях да си остана не само без акъл ами и без глава 
.... пресичам на пешеходна пътека автобуса ми спира минавам покрай него спирам да погледна дали до него идва още някой и в момента който се обръщам минава една маршрутка 
направо щеше да ме отнесе от тогава треперя като трябва да пресичам на пешеходна ...
.... пресичам на пешеходна пътека автобуса ми спира минавам покрай него спирам да погледна дали до него идва още някой и в момента който се обръщам минава една маршрутка направо щеше да ме отнесе от тогава треперя като трябва да пресичам на пешеходна ... 
Децата!
Преди няколко години малката беше на 1 и половина, а голямата на 9. Седнах с една приятелка на кафе в близост до детска площадка. По едно време се оглеждам и гледам - децата ги няма. Надниквам по съседната улица - няма ги. После по другата съседна - не. В тоалетната - не. Изобщо прегледах един доста огромен периметър и не ги виждам тия деца. Вече си представям как се обаждам на мъжа ми и му казвам, че са изчезнали. И в този момент нашТе излизат от едно магазинче за детски играчки, в което между другото, също надникнах и не ги видях. А те се били набутали най-най- в дъното.
Слава Богу!
Преди няколко години малката беше на 1 и половина, а голямата на 9. Седнах с една приятелка на кафе в близост до детска площадка. По едно време се оглеждам и гледам - децата ги няма. Надниквам по съседната улица - няма ги. После по другата съседна - не. В тоалетната - не. Изобщо прегледах един доста огромен периметър и не ги виждам тия деца. Вече си представям как се обаждам на мъжа ми и му казвам, че са изчезнали. И в този момент нашТе излизат от едно магазинче за детски играчки, в което между другото, също надникнах и не ги видях. А те се били набутали най-най- в дъното.
Слава Богу!
Вчера минавах на 20 см от кола, която тъкмо палеше. Отдолу изскочи едно коте, станало рошаво като четка за тоалетна от страх, пльосна се право върху краката ми, изподра ме и изчезна. Толкова беше неочаквано, че трябваше да се подпра на оградата, за да поема въздух.
Затова ми стана интересно от какво са се стряскали другите хора.
Затова ми стана интересно от какво са се стряскали другите хора.
Извинявай, сигурно е не ти е било смешно, но аз ще умра от смях. При това адски забавно си го разказала
Аз съм имала много случаи, веднъж, подобно на теб с кола. Обаче бях около 12-годишна и реших да си полегна (бях с едно приятелче, което тогава много ме разсмя и аз кикотейки се полягвам на капака на колата. За беля, обаче в нея имало мъж, който тъкмо запалва. Е, няма да ви казвам как подскочих.
Най-голямата истерия в живота ми е с една хлебарка (изпитвам ужас от тях). В Индонезия съм. Един ден всички отидоха на плаж, а аз реших да остана да си почивам. В един момент влизам в банята и виждам как една най-безцеремонно си пълзи из банята. В ужаса си грабвам чехъла на ММ (забележете, неговия, не моя), цапардосвам биологичния индивид от около метър разстояние и стоя без да мръдна (вероятно отстрани съм изглеждала като препариран обект на Природонаучния музей). След около минута неподвижност решавам да направя крачка назад и да дезертитам от бойното поле, пък като си дойде мъжът да са оправя. И докато левият ми крак отстъпва съзирам две пипалца и тоя дзвер изпълзява изпод чехъла. Излетях навън както бях по бели гащи и потник (там е бая жега), горкият хазяин изпадна в потрес.
А веднъж детето както си играе на площадката от единия край за миг се отзовава в другия. Сърцето ми слезе в петите, побърках се около 10 секунди, докато видях малката.
Заради детето.На площадка смев друг квартал.Изведнъж изчезва с група приятелски деца.Майка им:
-Спокойно де,сега ще се върнат.Деца са играе им се.
Но аз хуквам да я търся межжду блоковете.Няма и няма.След 20 минути цъфват-на експедиция били.Няколко минути по-късно ми изчезна гласа за два дена.Без да съм викала.
-Спокойно де,сега ще се върнат.Деца са играе им се.
Но аз хуквам да я търся межжду блоковете.Няма и няма.След 20 минути цъфват-на експедиция били.Няколко минути по-късно ми изчезна гласа за два дена.Без да съм викала.
Една нощ бях приспала детето, мъжът ми също спеше, а аз се ровех във форума. Тъкмо ми се доспа и тръгнах да гася лаптопа, когато чух страшен шум отвън. Веднага станах и тръгнах да отварям прозореца, мислейки си, че нещо става долу на улицата. При което виждам, на около метър от мен, някакво циганче, което се е покатерило на липата (огромно дърво, в непосредствена близост до терасата и спалнята ни). Наистина изгубих ума и дума. Мъжът ми се събуди от шума, но аз само го гледах и не знаех как да реагирам. Обзе ме страх за детето. Добре, че мъжът ми реагира по-адекватно и се обади в полицията. Дойдоха много бързо, а циганчетата (бяха две, на около 15-16 г.) обясниха, че просто си берат липа. 
Минаха няколко месеца вече, а аз още се ослушвам като се мръкне. Особено като замине мъжът в командировка и аз остана сама с детето, тогава по-рано от 4 просто няма начин да заспя. 
Минаха няколко месеца вече, а аз още се ослушвам като се мръкне. Особено като замине мъжът в командировка и аз остана сама с детето, тогава по-рано от 4 просто няма начин да заспя.
Нещо с децата ако се случи. Няма да забравя никога какво изпитах когато ми се обади една от учителките на голямата дъщеря ми и ми каза, че е в безсъзнание и я карат с линейка в болницата. Усещането беше все едно някой ме е ударил в стомаха, кръвта ми се смрази, краката ми се подкосиха ...страх и ужас-това изпитах. Не мислех, не реагирах, не бях адекватна. В този момент си дадох сметка, че ако нещо се случи с нея, аз просто няма да го преживея. Наистина.
На първо място ако някой е болен и чакаме диагноза.
А иначе помня ясно колко много се уплаших два пъти.
А иначе помня ясно колко много се уплаших два пъти.
Скрит текст:
Единият път се връщахме от детска градина с детето. Тя е на око 3 години. Бяга напред, залива се от смях, аз подтичвам след нея. Наближаваме оживена улица, а тя не спира да бяга. Късно се усетих, вече имаше сериозна преднина и нямаше как да я стигна. Тогава ми омекнаха коленете и спрях. А тя спря да ме изчака точно до улицата.
Другият път-мъжът ми тръгва да изпреварва рисково, двулентов, натоварен път. Не успява, няма къде да се шмугне, а насреща идва автомобил. Изведнъж заковахме на отбивка вляво-насрещния профуча. Ако не беше отбивката, засилени, трябваше да отбием в крайпътните дървета. Детето спеше. Та постояхме в тази късметлийска отбивка в насрещното. Щом стигнахме след това до града(Стара Загора), влязохме в тоалетна и моят мъж се скъса да повръща-явно от притеснение какво можеше да стане.
Другият път-мъжът ми тръгва да изпреварва рисково, двулентов, натоварен път. Не успява, няма къде да се шмугне, а насреща идва автомобил. Изведнъж заковахме на отбивка вляво-насрещния профуча. Ако не беше отбивката, засилени, трябваше да отбием в крайпътните дървета. Детето спеше. Та постояхме в тази късметлийска отбивка в насрещното. Щом стигнахме след това до града(Стара Загора), влязохме в тоалетна и моят мъж се скъса да повръща-явно от притеснение какво можеше да стане.