Групите работят по съвсем прост начин и са с некомерисална цел, поддържани от потребители и доброволци – те позволяват на кърмещи майки да публикуват детайли за това колко мляко могат да предложат на други, както и да отправят “запитване” за кърма в определен район.
Джесика Херик от Манчестър стартира тази инициатива, защото новороденият ѝ син, не успява да консумира цялото количество майчино мляко. “Вместо да изхвърлям толкова ценната кърма, реших да я споделя, за да могат и други бебета да направят първи стъпки в живота по възможно най-добрия начин – с ценните вещества, които съдържа кърмата.”
Кимбърли от Оксфорд пък решава да дари кърмата си, когато нейното бебе се ражда 4 седмици преди термина – в болницата тя получава съвет да замрази кърмата си и след това започва да дарява излишното мляко.
Кимбърли добавя, че с готовност споделя кръвните си тестове с майки, които искат да изплозват кърмата ѝ за своите бебета. “Това е много лично решение”, добавя тя, “ако знаеш малко повече за човека и по-лесно да му се довериш”. Цялата статия на английски мжете да намерите тук.
Попаднахме и на разказа за Кърменето и Огняна:
"Здравейтe,
Това е един разказ за моите премеждия с Kърменето и Огняна, моята малка дъщеря.
21.09.2014 - появи се Огняна!
Наложи се да бъде извадена със секцио поради седалищно предлежание. Следваща стъпка – кърмене - най-естественото нещо, което може да последва появата на едно бебе. Бях чела, че само 5% от всички некърмещи майки по света имат реална здравословнa причина, поради която не могат да кърмят детето си. И запретнах ръкави… Винаги съм си мислила, че кърменето (с кодово наименование цоки-цоки) е най-естественото нещо на света. Като да си миеш зъбите преди лягане.
Е, почти…
Сложих Огняна на гърда веднага след като излязох от операционната. Правех същото - на всеки половин/един час. Веднага се появиха безценните капки клоастра. Докато бяхме в болницата - през деня бебето хапва каквото имам аз, а нощем мляко и вода. Каквото лелките в родилното му дадат. Не съм забранявала да го хранят допълнително.
10.10 - първата консултация при педиатъра.
Огняна е наддала за 20 дни няма и 100 грама. Лошо. Бях убедена, че расте – кърмех на поискване и ѝ предлагах да цока при всяко проявено недоволство. Лекарката каза: „Явно имаш недостиг на кърма. Започвай с адаптираното мляко!“
Следващите дни бяха доста интересни. Описвам:
- Набавяне на помпа, за да видя колко кърма произвеждам. При нужни 80-100гр. На всеки 3ч. аз произвеждах 30. Сутрин и през нощта - около 60гр.;
- Започнах дохранване с адаптирано мляко;
- Разговори с Ла Лече Лига;
- ..и с Елена Кръстева от Сдружение „Естествено“;
- Помощ от Христина Янева – Хедра (гуру в консултациите по кърмене), която дойде на крака у дома;
- Четене на всевъзможните блогове и статии по темата - Хедра, Царството на Бу, babysling и куп други;
- Преслушах и банката за кърмене Отговориха ми, че приоритет са децата със здравословни проблеми. Могат да ми дават веднъж седмично и то минимално количество. Хареса ми много дамата, с която разговарях и съм ѝ благодарна. Беше изключително мила, изслуша ме и много ме окуражи: “Не се предавай момиче. Пий течности и давай на бебето да яде често. Ще тръгне кърмата”;
- Станах член на различни групи във Фейсбук с цел да пиша, че търся кърма;
- Пак Мимето ми помогна да се сдобия с тинктура за кърма от „Сътворено с любов“;
- Пих сминдух, чай за кърмачки, чай от анасон, копър, резене… и се стараех да съм спокойна;)
- Информация за дохранване с козе мляко. Да, вариант е след 3м. и от проверена коза.
Мислех да питам лекарката дали няма наоколо родилка, която се оплаква от повече кърма и да вземам мляко от нея. Просто исках кърма!!!!
Ясно, че детето няма да остане гладно, ама все ми се искаше да е на кърма, а не на адаптирано мляко. Вселената си знае работата и помага много…Мимето звъни един ден, нейна приятелка с име на буря..или ураган, е родила второто си момиче. Има повече кърма и може да ми дава. Каква радост настана!!!!!
Всеки ден в продължение на две седмици моят любим ходеше да взима бурканчето с вълшебната течност. Така дохранвах с моя и чужда кърма + адаптирано мляко. И много беше смислено да има чужда кърма наблизо, докато ми мине първоначалния стрес, докато започна да слушам (и разбирам) ритъма на бебето и неговите нужди.
В момента Огняна е на 3 месеца и 20 дни.
От средата на втория месец давам много малко АМ, а от началото на третия почти не дохранвам. Наддава нормално и е само на кърма. Кърмя Огняна често – понякога на всеки час – да се нахрани, да утоли жажда, за успокоение или просто, за да се приспи. Нощем се буди на около четири часа. Тогава произвеждам най-много кърма и хапва всичко. Мисля, че вече си намерихме всяка своя ритъм ☺
Малка борба, ама моята голяма борба и … много търпение!"
Какво е вашето мнение? Бихте ли споделили или приели кърма?