Момиче на 18 години съм и преживявам раздяла или поне се опитвам .. казвам опитвам, защото не мога да преодолея това момче, а винаги съм успявала да преглътна факта, че с даден човек сме се разделили, да поплача месец два и да продължа живота си. Осъзнавам колко абсурдно звучи това от устата на тийнейджърка , но мисля, че наистина имам нужда от помощ. Аз съм много чувствителен човек, имала съм тежко детство и може би за това винаги имам нужда от човек до себе си. Ето я и историята ми :
Преди година се запознах с момче, но само се закачахме: излизахме от време на време, пишехме си, говорихме си, споделяхме си, но аз не проявявах голям интерес към него защото си имах и приятел. В последствие с приятеля ми се разделихме, с това момче станахме по-близки, всеки ден започнахме да се чуваме по няколко пъти, започнахме да излизаме често, когато в един момент той ми заяви че е влюбен в мен. В началото не отвърнах на чувствата му, не можех да си представя да съм с него, но той искаше да останем приятели и останахме. С течение на времето аз реших да опитам. Събрахме се и постепенно започнах да го обиквам, защото беше всичко от което имах нужда: беше ми приятел, любим, обсипваше ме с внимание, смеехме се от сърце, мислехме еднакво, отпускахме се на 100% един пред друг, чувствах сигурност с него, бяхме всеки ден заедно, той не можеше и час без да ме чуе, семейството ми го обожаваше, неговото семейство ме гледаха като тяхно дете, преспиваше вкъщи, което много ме зарадва, защото нашите са изключително строги, всичко беше много добре, но започнахме да се караме. Започнах да виждам неща, дребни неща, които ме дразнеха много, започнах да го ревнувам, той започна да ме ревнува, карахме се почти всеки ден, но никой нямаше смелост да остави другия, когато един ден, точно ден преди рождения ми ден той ме остави със сто различни обяснения. Остави ме, но каза, че ме иска в живота си и аз естествено казах да защото не исках да го няма и се чувствах виновна, че съм развалила връзката въпреки, че не бях направила нищо фрапиращо исках втори шанс. След това мое " да " ние бяхме " приятели " , които се държат по абсолютно същия начин като във връзката ни, но заговоря ли за " НАС " се започваше " не. не искам връзка, така ми е добре " , заговоря ли за край на отношенията ни виждах рев, молби , разкаяния, но никога не чух " искам да сме заедно" това ме измъчваше 5 месеца. Един ден той просто каза, че не иска връзка, а нашите отношения били "половин връзка" аз съм била слаба не съм можела без него, било му по-добре без мен и т.н . оставих го 10 дена не ме потърси, засякохме се и започна с търсенето всеки ден, започна да ме ревнува, но при въпроса " имаш ли чувства към мен " не получих нищо различно от " Не " . Сега дори не си говорим. Много, много ми е трудно .. не мога да спя спокойно, не мога да уча, да се храня, да гледам филм, да излизам, не мога да правя НИЩО, пих успокоителни не ми помагат, не мога да мисля за друго освен за него и за това как " Някой ден ще съжали и ще сме заедно и аз ще го чакам " , чувствам се като откачена, по цял ден се оглеждам за него, отварям профила му постоянно, моля се да ме потърси, моля се да ме поиска, постоянно ме боли глава, гади ми се, спи ми се, откачам.. мозъка ми не побира мисълта как може някой който е бил толкова влюбен в мен сега да не ме иска, как може някой който е прекарвал всяка секунда с теб, който е плакал за теб да не те иска. Не знам какво ми става сетя ли се за него не ме свърта на едно място, гърдите ме свиват и искам да си го върна.. Той беше единствения, който ме разбираше, слушаше, успокояваше, грижеше се за мен като баща, беше ми и най-добър приятел, пазеше ме и сега го няма. Не знам как може една раздяла да не мога да преживея? Като пиша тази история ми звучи толкова лесно, но не е .. всеки ден излизам сама навън за поне час и просто стоя на някоя " наша " пейка и гледам в някоя точка. Приятелките ми вече нямат какво да ми кажат и ги разбирам от 6 месеца само им надувам главата.. майка ми се притеснява за мен....пробвах да излизам, да се разсейвам .. не става. Моля ви помогнете ми чувствам се като побъркана, имала съм връзка с момче година и плаках много след раздялата, но никога не съм се чувствала така както сега. Сега дори плача рядко, през останалото време просто гледам в някоя точка и гърдите ме свиват .. Искам да поплача, да го изплача и да ми мине .. не става. Все едно е блокирано всичко вътре в мен .. МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ МИ !