Ако продължавам така ще се разболея

  • 5 948
  • 25
  •   1
Отговори
  • Мнения: 9
Здравейте! Първо ще започна с това че може би това не е точната група и като цяло изобщо точния сайт, но имам нужда от съвет даден от жени с опит.. Първоначално ще се изсмеете на историята ми, но наистина не знам какво да правя и как да постъпя.
Момиче на 18 години съм и преживявам раздяла или поне се опитвам .. казвам опитвам, защото не мога да преодолея това момче, а винаги съм успявала да преглътна факта, че с даден човек сме се разделили, да поплача месец два и да продължа живота си.  Осъзнавам колко абсурдно звучи това от устата на тийнейджърка , но мисля, че наистина имам нужда от помощ. Аз съм много чувствителен човек, имала съм тежко детство и може би за това винаги имам нужда от човек до себе си. Ето я и историята ми :
Преди година се запознах с момче, но само се закачахме: излизахме от време на време, пишехме си, говорихме си, споделяхме си, но аз не проявявах голям интерес към него защото си имах и приятел. В последствие с приятеля ми се разделихме, с това момче станахме по-близки, всеки ден започнахме да се чуваме по няколко пъти, започнахме да излизаме често, когато в един момент той ми заяви че е влюбен в мен. В началото не отвърнах на чувствата му, не можех да си представя да съм с него, но той искаше да останем приятели и останахме. С течение на времето аз реших да опитам. Събрахме се и постепенно започнах да го обиквам, защото беше всичко от което имах нужда: беше ми приятел, любим, обсипваше ме с внимание, смеехме се от сърце, мислехме еднакво, отпускахме се на 100% един пред друг,  чувствах сигурност с него, бяхме всеки ден заедно, той не можеше и час без да ме чуе, семейството ми го обожаваше, неговото семейство ме гледаха като тяхно дете, преспиваше вкъщи, което много ме зарадва, защото нашите са изключително строги, всичко беше много добре, но започнахме да се караме. Започнах да виждам неща, дребни неща, които ме дразнеха много, започнах да го ревнувам, той започна да ме ревнува, карахме се почти всеки ден, но никой нямаше смелост да остави другия, когато един ден, точно ден преди рождения ми ден той ме остави със сто различни обяснения. Остави ме, но каза, че ме иска в живота си и аз естествено казах да защото не исках да го няма и се чувствах виновна, че съм развалила връзката въпреки, че не бях направила нищо фрапиращо исках втори шанс. След това мое " да "  ние бяхме " приятели " , които се държат по абсолютно същия начин като във връзката ни, но заговоря ли за " НАС " се започваше " не. не искам връзка, така ми е добре " , заговоря ли за край на отношенията ни виждах рев, молби , разкаяния, но никога не чух " искам да сме заедно" това ме измъчваше 5 месеца. Един ден той просто каза, че не иска връзка, а нашите отношения били "половин връзка" аз съм била слаба не съм можела без него, било му по-добре без мен и т.н . оставих го 10 дена не ме потърси, засякохме се и започна с търсенето всеки ден, започна да ме ревнува, но при въпроса " имаш ли чувства към мен "  не получих нищо различно от " Не " . Сега дори не си говорим. Много, много ми е трудно .. не мога да спя спокойно, не мога да уча, да се храня, да гледам филм, да излизам, не мога да правя НИЩО, пих успокоителни не ми помагат, не мога да мисля за друго освен за него и за това как " Някой ден ще съжали и ще сме заедно и аз ще го чакам " , чувствам се като откачена, по цял ден се оглеждам за него, отварям профила му постоянно, моля се да ме потърси, моля се да ме поиска, постоянно ме боли глава, гади ми се, спи ми се, откачам.. мозъка ми не побира мисълта как може някой който е бил толкова влюбен в мен сега да не ме иска, как може някой който е прекарвал всяка секунда с теб, който е плакал за теб да не те иска. Не знам какво ми става сетя ли се за него не ме свърта на едно място, гърдите ме свиват и искам да си го върна.. Той беше единствения, който ме разбираше, слушаше, успокояваше, грижеше се за мен като баща, беше ми и най-добър приятел, пазеше ме и сега го няма. Не знам как може една раздяла да не мога да преживея? Като пиша тази история ми звучи толкова лесно, но не е .. всеки ден излизам сама навън за поне час и просто стоя на някоя " наша " пейка и гледам в някоя точка. Приятелките ми вече нямат какво да ми кажат и ги разбирам от 6 месеца само им надувам главата.. майка ми се притеснява за мен....пробвах да излизам, да се разсейвам .. не става. Моля ви помогнете ми чувствам се като побъркана, имала съм връзка с момче година и плаках много след раздялата, но никога не съм се чувствала така както сега. Сега дори плача рядко, през останалото време просто гледам в някоя точка и гърдите ме свиват .. Искам да поплача, да го изплача и да ми мине .. не става. Все едно е блокирано всичко вътре в мен .. МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ МИ !

# 1
  • Мнения: 3 371
Психолог.

# 2
  • Мнения: 8 163
Търсила ли си професионална помощ?

Кой ти предписа успокоителните?

# 3
  • Мнения: 921
Изключително съм впечатлена от начина, по който разказвате; начина на изразяване и на писане! Поздравления! От доста време не бях срещала млад човек, който не е пропуснал важните неща в живота си на тази възраст за да си губи времето със шляене и безсмислени свалки.

Що се отнася до болката Ви, за съжаление, моят опит показва, че времето е това, което лекува. И, разбира се, целенасочените "отвличания" на вниманието от темата. Когато аз съм била в такава ситуация, обаче, знам, че ако някой ми каже това - не му вярвам. За мен светът е свършил, сринал се е и край - няма повече бъдеще. Естествено, не е така. Всичко отминава и идва ново.

Всъщност хората се срещат и после се разделят и това е нормално и така трябва да бъде. Защото смисълът на срещите е да се огледаш в други очи. Да изживееш себе си по някакъв начин докато общуваш с друг. Колкото и безчувствено да звучи, когато няма повече за изживяване, връзките и отношенията се разпадат за да дойдат нови на тяхно място. Защото душите ни вече имат нужда от следващото изживяване, което са избрали да изживеят на Земята. Затова нито приятелите са вечни, нито любимите. Историята с клетвите за вечна любов, вечно приятелство и т.н., а най-вече - как ще сме заедно "докато смъртта ни раздели" са наложени от обществото за да осигурят стабилността му. Но не са истината за човешката душа. Или поне вече не. Човечеството се е развило отвъд това.

Затова, когато срещнем някого, който е важен за нас, това което можем да направим е да изживеем пълноценно всеки миг; да бъдем щастливи и цялостни; да развием в себе си това, което смятаме за ценно в този човек /защото да не забравяме - той е наше огледало; т.е. това, което смятаме за ценно в него, всъщност носим в себе си и затова и го виждаме/ и когато смисълът и съдържанието се изчерпят да имаме смелостта и мъдростта да "пуснем" човека да си отиде. И знам, че звучи клиширано и проповеднически, но да го направим с благодарност и любов към ролята, която е изиграл в живота ни, а и ние в неговия и да продължим нататък.

Знам, че звучи коравосърдечно за човек, който страда от любовна мъка, но това е до което аз стигнах след моите любовни мъки Simple Smile

Успех, смелост и бъдете щастлива, защото това е, заради което сте родена!   bouquet

# 4
  • Мнения: 775
И аз като тийнейджърка бях толкова чувствителна.
Имах приятел, с когото нещата не вървяха, карахме се, събирахме се и се разделяхме и накрая се разделихме, когато вече бях на 21.
Много лесно понесох раздялата, въпреки че го познавах от години.
Сега за мен това е един непознат.

Не си пропилявай най-хубавите години и не страдай без смисъл... От това, което прочетох, даже не видях сериозни причини за вашите скандали и разделяния. Може би не си пасвате като характери, може би имате нужда от свобода и ново начало, за всеки случай не се вкопчвай в него като удавник за сламка! 1 ден много ще съжаляваш за това, помни ми думата. Има и други хубави неща в живота освен любовта. Явно не знае какво иска човекът, остави го да се глези. Не излизай с него, а обърни внимание на семейството си, приятелите, хобитата...
Любовта трябва да ти дава опора и вдъхновение, а не да те кара да минаваш на успокоителни! Това ти го казва човек, който е бил в същото положение, плакала съм и съм отслабвала от болка преди, а сега така ме е яд, че съм си пропиляла времето, страдайки, вместо да се наслаждавам на живота.

Момиче, на 18 си, мисли за бъдещето, кариерата, приятелите, развитието си!
Любовта няма да избяга, дали ще е в лицето на този индивид или пък ще откриеш твоя човек с голямо Ч, това тепърва ще се изясни, но не влагай всичко от себе си във връзката с този човек, който без друго не се знае дали си струва.

Бъди силна! Успех!

# 5
  • Мнения: 8 163
На 18 ли си или на 16?

# 6
  • Мнения: 11 017
не четох всичко - но мога да ти дам само следния съвет: мъже много, най-важното е да имаш добра работа която ти носи пари, за да си независима цял живот.

# 7
  • Варна
  • Мнения: 249
Не прочетох докрай целия роман, но си личи, че е измислена история.

# 8
  • Мнения: 3 228
не четох всичко - но мога да ти дам само следния съвет: мъже много, най-важното е да имаш добра работа която ти носи пари, за да си независима цял живот.

Това е и моят съвет. Наблегни на ученето и на безгрижния студентски живот. Това ще ти се отплати във времето

# 9
  • Мнения: 4 500
Плачеш по месец-два за момчета?
Чувстваш си виновна, че той те е оставил без да си виновна?
На 16 /или 18  newsm78/ стоиш у вас и чакаш така просто време да минава?
Пиеш успокоителни?
Сама си отговори на тези въпроси. Горе главата  Simple Smile

# 10
  • Мнения: 2 328
Ревеш,пиеш успокоителни,не се храниш,не можеш да си отвличаш вниманието заради този младеж.... това тоя същия,дето те е зарязал и после си те е държал в удобна позиция,но без да се ангажира с теб???Верно  ли искаш да е с теб от съжаление,а не защото те обича?Единствения бил,който те разбира  Mr. Green Чакай,ти си на 16,след време ще си прочетеш темата и ще се смееш с глас колко си била наивна.
Сериозно,стегни се.Учиш,излизаш,занимаваш се със себе си и го забравяш тоя човек.Момчетата няма да свършат,не бой се.Този не е нито първия, нито последния.
На 16 тръгнала да реве за момчета и да пие хапчета,боже  ooooh!

# 11
  • Мнения: 47 231
Ще ти мине, но трябва да прекъснеш контактите с него.
Не разбирам подобен мазохизъм. Приятелство може да има единствено в случаите, в които вече няма чувства и от двете страни.
Затова не си могла да го преодолееш за толкова време. Ако се беше откъснала от него за толкова време щеше да имаш напредък.

# 12
  • Мнения: 9
Ами на 18 съм в предния пост съм объркала годините , тогава бях на 17, но не знам как се поправя  Grinning иначе ми се иска историята да е измислена и да, започнах с това че ще ми се изсмеете, но щом пиша тук значи наистина мисля , че имаю проблем.. Благодаря все пак на всички, които ме постветваха Simple Smile

# 13
  • Мнения: 1 167
Авторке,напълно те разбирам.

Незнам защо някои от Вас си мислят,че е толкова лесно да се преодолее такава раздяла и то в тази възраст,в която всички сме били влюбени,разлюбвани.Коментирате от опита на годините , на които сте сега,но едва ли на 16 бихте мислили по същия начин.
Към авторката,преживяла съм всичко,което описваш,бях на 17 и обичах много,страдах много и да на тази възраст само той бе в главата ми.Няколко години си играхме на " с теб съм,не съм".Няколко пъти се събирахме и разделяхме,при нас обаче имаше намесени и други хора.
Гадно ми е било,страдала съм,плакала съм и други глупости съм правила.Но един ден си казах просто стига-реших да бъда егоист да мисля за себе си.Излизах с приятели,тръъгнах с друго гадже,нови преживявания,емоции,приеха ме студентка и живота ме завартя.

Да,той ме търсеше,искаше да е с мен отново и честно казано излизах няколко пъти с него,но никога не беше същото,нещо отдавна си бе отишло.

Сега от 30 -те ми години,гледайки назад се чудя на акъла си.Но това е живота,трябва да минеш през всички етапи: и на любов,разочарование,кариера-всичко.
Ще отмине,нали знаеш 20-те години са ,за да правим грешки Wink

Излизай с приятели,забавлявай се,не губи дори минута време,защото докато се огледаш и половината ти живот ще е отишъл.Пожелавам ти успех
не четох всичко - но мога да ти дам само следния съвет: мъже много, най-важното е да имаш добра работа която ти носи пари, за да си независима цял живот.

Това е най-добрия съвет. Peace

# 14
  • Мнения: 9
Много благодаря на всички!

Общи условия

Активация на акаунт