Туба Бюйюкюстюн, Запленяваща сърцето и проектите преди и след това-219тема

Веднъж преподавател попитал студентите:

- Смятате ли, че всичко, което е около нас, е създадено от Бога?

Един от студентите отговорил:

- Да, разбира се!

- Значи, вие казвате, че Бог е Творец на всичко, което ни заобикаля? – казал учителят.

- Да, съгласен съм – казал студентът.

Тогава професорът започнал да разсъждава:

- Ако всичко, което съществува около нас, е създал Бог, това означава, че злото също е творение на Бог. И ако приемем, че по това, което правим, ние можем да съдим за себе си, това означава, че Бог е зло.

Студентът нямало какво да отговори. А професорът, доволен от създадената логическа верига накрая допълнил:

- Това доказва, че идеята, че има Бог, не е нищо повече от мит.

Тогава се чул глас:

- Мога ли да ви попитам, професоре?

- Разбира се.

Той се изправил и казал:

- Кажете ми, учителю, дали има в природата студ?

Учителят се засмял:


- Разбира се! Какъв глупав въпрос! Никога ли не ви е било студено?

Аудиторията се засмяла заедно с професора. Студентът продължил:

- Студът всъщност не съществува като такъв. Според законите на физиката, това, което е прието да се нарича студ, в действителност е просто липса на топлина. Вещ, предмет или жив организъм може да се изучи, и да се разбере те дали провеждат енергия или я съхраняват в себе си. Пълна липса на топлина – това е абсолютната нула. Както всички знаят, това е минус 460 градуса по Фаренхайт. При такива обстоятелства всяка материя губи способността си да реагира и става инертна. По този начин студът като такъв не съществува. Хората са измислили думата “студ”, за да могат удобно да опишат усещанията си при липса на достатъчно топлина.

Всички замълчали. Професорът се замислил. А студентът отново попитал:

- Кажете ми, учителю, дали има в природата тъмнина?

- Естествено, че има – отвърнал професорът.

- Тъмнина също няма. Защото тъмнината е само липсата на светлина. Науката не може да изучава тъмнината, а светлината може. Можем да вземем призмата на Нютон и да пропуснем през нея светлинен лъч, разлагайки го на множество цветове на дъгата и по този начин да изследваме дължината на вълната на всеки отделен цвят. Но не е възможно по същия начин да се проучи тъмнината. Обикновеният лъч светлина може да освети мрака, прониквайки в него. Как можем да узнаем доколко тъмно е определено пространство? Необходимо е да се измери колко светлина има в това място! Отново се оказва, че думата “тъмнина” хората са измислили, за да опишат това, което се случва, когато няма светлина.

На края студентът попитал:

- Учителю, зло съществува ли ?

- Разбира се, ние можем да го видим всеки ден, навсякъде, както казах. Престъпност, жестокост, насилие – всичко това е проява на злото, – казал професорът. Но в гласа му вече се чувствало съмнение.

На което студентът отговорил:

- Зло – това е просто отсъствие на добро, отсъствие на Бог. Тази дума е сходна с думите “тъмнина” и “студ”, тя е измислена, за да се опише отсъствието на Бога. Бог не е създал злото. Такива явления като вяра и любов съществуват подобно на светлината и топлината, и те са реални. А с думата “зло” ние определяме отсъствието на любов и доброта в сърцето на някого. Злото е като студа, който е липса на топлина, и като тъмнината, която съществува там, където няма светлина.

Учителят замълчал.

А този студент се казвал Алберт Айнщайн.

ткъде идва изразът "власите накрай Дунава се давят"? Защо да се давят именно власите там?


Въпросът е обвит с пластове история, доста от които не съвсем точни. И сега ние трябва да ги отделим. В началото да направим две уточнения. Първо, кои са власи? Влашко е историко-географска област покрай Дунава и останала извън границата на Османската империя, макар и като васално княжество. В българската история и литература Влашко присъства доста сериозно, спомнете си Вазовите хъшове.
 В стереотипите на българския народ също власите са важни, както ще видим впоследствие, но в ролята си на чергари. И не се припокриват автоматично с представата за румънци. Второто уточнение е по посока смисъла на израза "власите накрай Дунава се давят".
 Означава да се опитваш да постигнеш нещо и да се провалиш в самия му край. Но това значение е сравнително ново.


Ако тръгнем да го тълкуваме от днешна гледна точка, възниква въпросът, защо власите ще преплуват Дунава? От бабаитлък ли или имат някаква работа от другата страна? И колко власи трябва да са се опитали да преплуват реката и да са се удавили, че да има етноним за тези ялови усилия.
 Всъщност смисълът на поговорката не е, че тръгват от точка А и преди да достигнат точка Б вече са се удавили, а е, че не могат да се оправят на плиткото, на самия край на Дунава се давят, не в дълбокото.
 Има и разновидност тази поговорка, която гласи буквално "власите на плиткото се давят".
 Мнозина, тръгнали по следата на израза, ако имат и достъп до интернет, ще побързат да дадат най-гръмкото обяснение. А именно, че изразът се ражда по време на Тутраканската битка 2-6 септември 1916 година. Тогава, под командването на генерал Киселов, ние разбиваме румънците и завладяваме крепостта.
 Битката е много интересна, Тутракан е сериозно укрепление, считано за непревземаемо, но генералът успява да го щурмува успешно и румънският гарнизон се предава. Част от този гарнизон, разбира се, тръгва да бяга, скача в Дунава, а българските части го обстрелват със собствените им оръдия. И така власите са давят накрай Дунава.

Има обаче един проблем. Може и да е употребен този израз, но в никакъв случай не се е родил тогава. Първо, защото има по-дълбоко значение от някакви си войници, които са преследвани и обстрелвани, пък тогава са удавени. Откъде-накъде именно това ще е коментарът на подобна битка за едно важно укрепление?
 Акцентът да е върху удавените власи, а не върху победените на суша. Изразът е съществувал и преди това и просто е прикачен към актуалните събития.
 Още повече, че през 1895 година, което си е почти 20 години по-рано, Алеко във фейлетона си "Мобилизацията на окупационния корпус" на тема румънската окупация в България се шегува с амбициите за велика Румъния и им напомня да не им се издавят власите. Което означава, че разновидност на израза е съществувала още в края на XІX век. Това означава, че в българската представа власите се давят на плитко, преди да имаме военен конфликт с тях. И това съвсем не е чудно.

Те са част от етническите стереотипи на народното ни мислене. Според него гърците са лукави и лъжливи.
Казваме "от гръцка лъжа и циганин се плаши". А пък тази поговорка Ботев я трансформира, като добавя, "но не и циганите наши".
Евреите са пословично стиснати - "върти се като обран евреин". Циганинът не е надежден -" циганска работа". А наред с това е лаком- "като има петмез дорде не го изяде, не заспива".

 Отново народна мъдрост. Власите, като чергари, също са доближават до тази визия.
 
В народните ни схващания те са родеят малко или много с циганите.
 Оттам на плиткото се давят, толкова са ненадеждни. Не можеш да разчиташ на тях. Ето как поговорката "власите накрай Дунава се давят" е всъщност част от устойчивите стереотипи за другия в народната ни култура, а не резултат от битка, пък било то и героична.

У вас отличная фотографическая память! Вы один из 1-2%!

Вы точно человек?

Вы обладаете редкой способностью запоминать до 80% лиц, которые вы видели хотя бы раз в жизни.

Это качество встречается настолько редко, что полиция Англии просит тех, кто им обладает, помогать в поисках разыскиваемых преступников. Вы никогда не задумывались о карьере сыщика?

Вы обладаете редкой способностью запоминать до 80% лиц, которые вы видели хотя бы раз в жизни.

Это качество встречается настолько редко, что полиция Англии просит тех, кто им обладает, помогать в поисках разыскиваемых преступников.

Awesome thank you ,,,
I feel she's painting that one also....?