Благодаря ви искрено! Малко се успокоих, но сега още след първото хапче ми започна кръвотечение, и имам болки като при менструация. Има ли нужда да се притеснявам? Чела съм, че и от първото има кървене и даже някои изхвърлят сакчето, но без болки, а мен си ме боли като при цикъл
- Публикувана: 19 окт. 2015, 11:05 ч.
- Последно мнение: 14 апр. 2024, 06:16 ч.
Медикаментозен аборт - моят личен опит и преживяване
Здравейте! Някой има ли опит с аборт с 1 таблетка Мифегин и 4 таблетки Цитотек? Страхувам се, че е много болезнено, но за съжаление съм в чужбина и тук само така го правят 
Аз също съм в чужбина (Нидерландия) днес направих мед.аборт заради кухо яйце 7г.с. Процедурата е почти същата 1 хапче мифегин от което след около 4 часа започнаха болки, кървене и изхвърляне на доста съсиреци (мисля че и сака падна) с една разлика обаче цитотека е вагинално 2×4 таб. през 24 часа.
Аз съм в САЩ, на мен ми изписаха само цититек 4 таблетки....повръщах....виеше ми се свят но само толкоз...обилно кървене за 2 дена, след това нормално по-малко за около 10 дена. На контролния преглед бях "изчистена" .Късмет следвашия път.Бях 8-9 г.с......мислед аборт всичко ОК, нисък прогесетрон, тук не изписват прогестерн....стойността на прогестерона ми беше 6 при ниво на хормон над 7000...за следвашия път си знам дуфастон и утрогестан....ако нямаеря някой д амис е върже да ми го изпише, или сама да вземам мерки!
Вчера (8г.с) се установи, че бременността ми е куха (няма дори жълтъчно мехурче) . Матката е свита от едната страна и лекарят изрази съмнение, че в тази т. нар гънка може да е скрит ембриона и ми изписа утрогестан и преглед отново след 3 дни. Поставих утрогестана само веднъж, защото за мен беше повече от очевидно, че няма нормално развиваща се бременност. От няколко дни имах епизодични пробождания и стягания в стомаха и яйчниците, които отдавах на бременността, но след прегледа ми стана ясно, че съм се заблуждавала, особено след като започна да ме боли и кръста и от време на време днес имам болки ниско долу. Гърдите вече не ме болят и последните 3-4 дни поомекнаха.
Имам един мисед миналата година и кюретаж в 11 г. с., от който физически се възстанових много бързо, но психически ме травмира много. Затова този път се насочих към МА. Цял ден чета темата и вече не съм сигурна, обаче.
Днес посетих лекаря отново и му казах, че утрогестан няма да слагам, че имам болки и се надявам да започна да се изчиства сама. Имам час за петък с договорката да ме прегледа на ехограф да видим дали сака се е отлепил и дали е тръгнало естествено. Интересното е, че сакът е малко по-голям- отговаря на 8г.с. и 6. Винаги съм била с обилен и болезнен цикъл, но историите тук ме уплашиха.
Мислите ли, че омекването на гърдите и предменструалните болки означават, че процесът е тръгнал естествено и че МА ще премине по-леко?! Май никой не може да каже 🙈 Реших утре да отида на преглед в съседния град и да се надяваме, че тяхната болница предлага МА, защото в нашата няма такова нещо.
Имам един мисед миналата година и кюретаж в 11 г. с., от който физически се възстанових много бързо, но психически ме травмира много. Затова този път се насочих към МА. Цял ден чета темата и вече не съм сигурна, обаче.
Днес посетих лекаря отново и му казах, че утрогестан няма да слагам, че имам болки и се надявам да започна да се изчиства сама. Имам час за петък с договорката да ме прегледа на ехограф да видим дали сака се е отлепил и дали е тръгнало естествено. Интересното е, че сакът е малко по-голям- отговаря на 8г.с. и 6. Винаги съм била с обилен и болезнен цикъл, но историите тук ме уплашиха.
Мислите ли, че омекването на гърдите и предменструалните болки означават, че процесът е тръгнал естествено и че МА ще премине по-леко?! Май никой не може да каже 🙈 Реших утре да отида на преглед в съседния град и да се надяваме, че тяхната болница предлага МА, защото в нашата няма такова нещо.
Вчера (8г.с) се установи, че бременността ми е куха (няма дори жълтъчно мехурче) . Матката е свита от едната страна и лекарят изрази съмнение, че в тази т. нар гънка може да е скрит ембриона и ми изписа утрогестан и преглед отново след 3 дни. Поставих утрогестана само веднъж, защото за мен беше повече от очевидно, че няма нормално развиваща се бременност. От няколко дни имах епизодични пробождания и стягания в стомаха и яйчниците, които отдавах на бременността, но след прегледа ми стана ясно, че съм се заблуждавала, особено след като започна да ме боли и кръста и от време на време днес имам болки ниско долу. Гърдите вече не ме болят и последните 3-4 дни поомекнаха.
Имам един мисед миналата година и кюретаж в 11 г. с., от който физически се възстанових много бързо, но психически ме травмира много. Затова този път се насочих към МА. Цял ден чета темата и вече не съм сигурна, обаче.
Днес посетих лекаря отново и му казах, че утрогестан няма да слагам, че имам болки и се надявам да започна да се изчиства сама. Имам час за петък с договорката да ме прегледа на ехограф да видим дали сака се е отлепил и дали е тръгнало естествено. Интересното е, че сакът е малко по-голям- отговаря на 8г.с. и 6. Винаги съм била с обилен и болезнен цикъл, но историите тук ме уплашиха.
Мислите ли, че омекването на гърдите и предменструалните болки означават, че процесът е тръгнал естествено и че МА ще премине по-леко?! Май никой не може да каже 🙈 Реших утре да отида на преглед в съседния град и да се надяваме, че тяхната болница предлага МА, защото в нашата няма такова нещо.
Имам един мисед миналата година и кюретаж в 11 г. с., от който физически се възстанових много бързо, но психически ме травмира много. Затова този път се насочих към МА. Цял ден чета темата и вече не съм сигурна, обаче.
Днес посетих лекаря отново и му казах, че утрогестан няма да слагам, че имам болки и се надявам да започна да се изчиства сама. Имам час за петък с договорката да ме прегледа на ехограф да видим дали сака се е отлепил и дали е тръгнало естествено. Интересното е, че сакът е малко по-голям- отговаря на 8г.с. и 6. Винаги съм била с обилен и болезнен цикъл, но историите тук ме уплашиха.
Мислите ли, че омекването на гърдите и предменструалните болки означават, че процесът е тръгнал естествено и че МА ще премине по-леко?! Май никой не може да каже 🙈 Реших утре да отида на преглед в съседния град и да се надяваме, че тяхната болница предлага МА, защото в нашата няма такова нещо.
Съжалявам да прочета всичко това и ти желая сили, кураж и надежда!
Моят миссед тая година се случи докато всички симптоми на бременност вървяха с пълна сила. Нищо не подсказваше, че нещо става, освен преглед при АГ. Хубаво е, че ще идеш и при друг лекар и аз бих направила същото. Понякога е по-добре малко да се изчака и да разгледа ситуацията. Болките не значат, че нещата са тръгнали естествено, в смисъл, много жени имат менструални болки по време на бременност, защото матката се разширява 😕
МА е по-добре от кюретаж, по-безопасно е. Разбира се, винаги има шанс да остане нещо за доизчистване, което няма как да се случи, освен с кюретаж. Но като първа стъпка е по-добре не да се тича към ножа, ами към хапчетата. Много съм щастлива, че избрах именно това. Честно казано, много се бях на плашила от абразиото. Аз всъщност като отидох в Шейново (София) за аборт, отидох именно с идеята, че ще ме чегъртат, но докторът каза, че може и с хапчета. И малко си отдъхнах.
Иначе за самия процес при МА, ами, да, боли, яко кървиш, но не е нещо твърде плашещо. Не се наплашвай, знаеш, че праговете на болка са различни и за всяка жена това в уникален процес. Някои ги боли много, друго по-малко. И моят месечен цикъл си е доста болезнен, само аулин ми помагаше и мислех, че болката ще е същата. Ами, да, почти същата като сила, една идея по-силна, може би. Но като пийнеш болкоуспокояващо няма проблем, минава. Имах обилно кръвотечение, тичах на 20-30 Мин до тоалетната, но това са само първите 2-3 дни. После е просто нормален цикъл. Поне при мен беше така.
Не се плаши, не го мисли толкова, ще мине и ще замине. Ако се нагала изобщо при теб, де. Ужасно боли психически, НО мисля, че ние жените сме по-силни, отколкото си мислим. Времето лекува и един ден няма да помниш всичко това.
Ще чакам да кажеш какво става идните дни.
Прегръдка 🤗
Мислите ли, че омекването на гърдите и предменструалните болки означават, че процесът е тръгнал естествено и че МА ще премине по-леко?!
Включвам се отново с въпрос към вас. 25-ти ден ми е от приема на Топогин и 16ти ден от Цитотек (за да се доизчистя). Около 4 дни започнаха да ме болят гърдите, станаха отново напрегнати, а преди това бяха се поотпуснали малко и дори не ме боляха. По календар в дните, които ме заболяха е трябвало да ми дойде. Някой попадал ли е вт такава ситуация. Възможно ли е да са ПМС? Или е просто от хормоните? Ще се радвам да чуя вашият опит за симптомите след МА☺
Моля, насочете ме към добър лекар или клиника за МА в София и ако може мнения? Много благодаря
Моля, насочете ме към добър лекар или клиника за МА в София и ако може мнения? Много благодаря
Здравейте, влизам да споделя какво се случи с мен, понеже от това, което прочетох от последните страници, моят случай беше малко по-различен, и случката ми може да помогне на някой. Малко е дълго, но ще се опитам да дам възможно най-много детайли.
На 9ти декември вечерта получих зацапване от тъмно червено-кафяв секрет и после болки в стомаха. По него време си мислех, че е защото съм се стресирала, но все пак приятелят ми ме закара в спешното на АГ във Варна. Там ми направиха преглед, водиха ме и на горните етажи да ме видят на по-хубав видеозон, но не отговарях на правилната седмица спрямо последния ми цикъл. Още тогава ми казаха, че ако няма сърдечен ритъм в понеделник като отида на контролен при гинеколожката ми ще се наложи аборт. Честно казано, бях уплашена, стресирана и това допълнително ме стресира и уплаши. Цяла вечер плаках, а до понеделник лежах в леглото.
В понеделник, вече при моята гинеколожка, която ме наблюдава от първото ходене и установяване на бременността (разбрах в доста ранен момент) тя ми каза, че не е сигурно и ще изчакаме още една седмица, защото редовният ми цикъл по принцип е 31 дена, и ако овулацията ми е настъпила по-късно, това може да е причината за разминаването.
Уви, на 22ри декември при следващият преглед остановиха мъртъв плод спрял развитие в 6та седмица. Избрах медикаментозен аборт, въпреки че гинеколожката ми се опита да ме разубеди, не заради религиозни разбирания или нещо, но последните два такива преди мен са имали усложненя, като на едното момиче последвалия ѝ цикъл продължава 10ти ден.
Въпреки всичко предпочетох МА. Хапчета ми ги даде гинеколожката, 3 хапчета mifegyne и едно хапче topogyne. Обясни ми как да ги вземам, посъветва ме да си преценя часовете така, че всичко да се случва през дена. Каза ми, че може да имам болки, но ако не е много силно да изтърпя, понеже болкоуспокояващите може да забавят процеса поради успокояване на мускулите. Ако е много нетърпимо да пия спазмалгон.
Бях си преценила че ще започна mifegyne хапчета сутринта на 23ти, за да може да приема topogyne на 24ти по обяд.
Да, но вечерта на 22ри започнах да имам много силни болки в кръста, и в долната част на стомаха. Не обърнах внимание, защото бях започнала да кървя малко по-силно, а по време на цикъл съм имала такива болки и мислех че е свързано. Вечерта си сложих една нощна превръзка и си легнах. Преди да заспя обаче, около 20-30минути след като си сложих нова превръзка и легнах, усетих че съм много мокра. Отидох до тоалетната да видя какво става, и за около 2 минути след сядане на чинията, мозъка ми не можа да асимилира случващото се. Превръзката бе толкова подгизнала, че нямаше бяло петънце по нея, а в следващия момент нещо изпадна от мен и цопна. Постоях малко така, защото да си призная ме беше страх да погледна. Въпреки всичко се престраших, мислейки си как трябва да обясня все пак сутринта на гинеколожката ми какво съм изхвърлила. Беше голямо червено-черно топче, а 20минути по-късно изхвърлих и още едно. Стоях в тоалетната около час и половина не знаейки колко време ще продължи, но накрая кръвотечението ми отлабна и си легнах.
Сутринта преди да пия каквото и да е първо звъннах на гинеколожката. Тя ми каза да отида за преглед, където видяхме че плода е все още вътре. От тук приема на хапчета ми беше променен, понеже вече ситуацията ми "не е по учебник". Трябваше да приема едно хапче mifegyne и надвечер да приема topogyne. Беше ми обяснено, че приема само на 1 mifegyne, е защото 1 от хапчетата е за умъртвяване, другите са за отлепяне, но при мен едното бе на лице, а другият процес си бе започнал сам и това 1 хапче е само да ми помогне. Бях инструктирана и да се обадя ако повърна.
Докато се прибирах усетих как по пътя започва да се отделя нещо и при прибирането ми се отлепи пореден съсирек. Пих хапчето mifegyne, и до час започнаха болките и изхвърляне на съсиреци, като един от които бе като заседнал поне около 20-30мин и успях да го изхвърля чак след една много силна контракция (предполагам бе това), с която и едновременно повърнах. Няма да ви лъжа... мен лично много ме боля.
Успях да стана, да звънна на генеколожката ми, както ми бе казала (все пак бях повърнала). Жената ме успокои, че повръщането е станало много след прием на хапчето, което не е неутрализирало ефекта му, и ми каза, че мога да пия спазмалгон и вечерта към 6 да изпия topogyne-а. Е, да ама от спазмалгона пак повърнах и реших, че съм приключила с хапчета и просто легнах по корем и зачаках да отминат болките.
Идваха на определени интервали, но след онази силната (заради, която бях повърнала), бяха започнали да стават по-леки. Към 16:30 вече ме успокои, бях успяла да дремна два пъти по 20тина минути и даже станах. Мислех и малко по-адекватно вече. Не съм сигурна дали успях да изхвърля зародиша, каквото изхвърлях падаше в тоалетната, а и ме болеше и ми бе много прималяло да оглеждам. Все пак мисля, че успях.
Към 18:30 изпих и topogyne-a, и час след изпиването му започнах пак да имам болки, но вече много по-леко от тогава до сега (10:20 сутринта на 24ти декември) имам леки прокървявания, изхърляне на 1 много малък съсирек днес сутринта и тук-там малки спазми. Старая се да пия възможно най-много вода. Веднага след празниците съм на преглед, да потвърдим дали съм изхвърлила зародиша или не... Надявам се, че съм и това празно усещане долу да не е на празно.
Също се надявам и да не съм стресирала никой, на който му предстои. Както се вижда в темата и от другите коментари, всеки го преживява различно. Моето преживяване беше това.
Психически не мога да кажа дали съм добре или не, но имам силна подкрепа и упора от хората около мен, и мисля, че това ми помага.
На 9ти декември вечерта получих зацапване от тъмно червено-кафяв секрет и после болки в стомаха. По него време си мислех, че е защото съм се стресирала, но все пак приятелят ми ме закара в спешното на АГ във Варна. Там ми направиха преглед, водиха ме и на горните етажи да ме видят на по-хубав видеозон, но не отговарях на правилната седмица спрямо последния ми цикъл. Още тогава ми казаха, че ако няма сърдечен ритъм в понеделник като отида на контролен при гинеколожката ми ще се наложи аборт. Честно казано, бях уплашена, стресирана и това допълнително ме стресира и уплаши. Цяла вечер плаках, а до понеделник лежах в леглото.
В понеделник, вече при моята гинеколожка, която ме наблюдава от първото ходене и установяване на бременността (разбрах в доста ранен момент) тя ми каза, че не е сигурно и ще изчакаме още една седмица, защото редовният ми цикъл по принцип е 31 дена, и ако овулацията ми е настъпила по-късно, това може да е причината за разминаването.
Уви, на 22ри декември при следващият преглед остановиха мъртъв плод спрял развитие в 6та седмица. Избрах медикаментозен аборт, въпреки че гинеколожката ми се опита да ме разубеди, не заради религиозни разбирания или нещо, но последните два такива преди мен са имали усложненя, като на едното момиче последвалия ѝ цикъл продължава 10ти ден.
Въпреки всичко предпочетох МА. Хапчета ми ги даде гинеколожката, 3 хапчета mifegyne и едно хапче topogyne. Обясни ми как да ги вземам, посъветва ме да си преценя часовете така, че всичко да се случва през дена. Каза ми, че може да имам болки, но ако не е много силно да изтърпя, понеже болкоуспокояващите може да забавят процеса поради успокояване на мускулите. Ако е много нетърпимо да пия спазмалгон.
Бях си преценила че ще започна mifegyne хапчета сутринта на 23ти, за да може да приема topogyne на 24ти по обяд.
Да, но вечерта на 22ри започнах да имам много силни болки в кръста, и в долната част на стомаха. Не обърнах внимание, защото бях започнала да кървя малко по-силно, а по време на цикъл съм имала такива болки и мислех че е свързано. Вечерта си сложих една нощна превръзка и си легнах. Преди да заспя обаче, около 20-30минути след като си сложих нова превръзка и легнах, усетих че съм много мокра. Отидох до тоалетната да видя какво става, и за около 2 минути след сядане на чинията, мозъка ми не можа да асимилира случващото се. Превръзката бе толкова подгизнала, че нямаше бяло петънце по нея, а в следващия момент нещо изпадна от мен и цопна. Постоях малко така, защото да си призная ме беше страх да погледна. Въпреки всичко се престраших, мислейки си как трябва да обясня все пак сутринта на гинеколожката ми какво съм изхвърлила. Беше голямо червено-черно топче, а 20минути по-късно изхвърлих и още едно. Стоях в тоалетната около час и половина не знаейки колко време ще продължи, но накрая кръвотечението ми отлабна и си легнах.
Сутринта преди да пия каквото и да е първо звъннах на гинеколожката. Тя ми каза да отида за преглед, където видяхме че плода е все още вътре. От тук приема на хапчета ми беше променен, понеже вече ситуацията ми "не е по учебник". Трябваше да приема едно хапче mifegyne и надвечер да приема topogyne. Беше ми обяснено, че приема само на 1 mifegyne, е защото 1 от хапчетата е за умъртвяване, другите са за отлепяне, но при мен едното бе на лице, а другият процес си бе започнал сам и това 1 хапче е само да ми помогне. Бях инструктирана и да се обадя ако повърна.
Докато се прибирах усетих как по пътя започва да се отделя нещо и при прибирането ми се отлепи пореден съсирек. Пих хапчето mifegyne, и до час започнаха болките и изхвърляне на съсиреци, като един от които бе като заседнал поне около 20-30мин и успях да го изхвърля чак след една много силна контракция (предполагам бе това), с която и едновременно повърнах. Няма да ви лъжа... мен лично много ме боля.
Успях да стана, да звънна на генеколожката ми, както ми бе казала (все пак бях повърнала). Жената ме успокои, че повръщането е станало много след прием на хапчето, което не е неутрализирало ефекта му, и ми каза, че мога да пия спазмалгон и вечерта към 6 да изпия topogyne-а. Е, да ама от спазмалгона пак повърнах и реших, че съм приключила с хапчета и просто легнах по корем и зачаках да отминат болките.
Идваха на определени интервали, но след онази силната (заради, която бях повърнала), бяха започнали да стават по-леки. Към 16:30 вече ме успокои, бях успяла да дремна два пъти по 20тина минути и даже станах. Мислех и малко по-адекватно вече. Не съм сигурна дали успях да изхвърля зародиша, каквото изхвърлях падаше в тоалетната, а и ме болеше и ми бе много прималяло да оглеждам. Все пак мисля, че успях.
Към 18:30 изпих и topogyne-a, и час след изпиването му започнах пак да имам болки, но вече много по-леко от тогава до сега (10:20 сутринта на 24ти декември) имам леки прокървявания, изхърляне на 1 много малък съсирек днес сутринта и тук-там малки спазми. Старая се да пия възможно най-много вода. Веднага след празниците съм на преглед, да потвърдим дали съм изхвърлила зародиша или не... Надявам се, че съм и това празно усещане долу да не е на празно.
Също се надявам и да не съм стресирала никой, на който му предстои. Както се вижда в темата и от другите коментари, всеки го преживява различно. Моето преживяване беше това.
Психически не мога да кажа дали съм добре или не, но имам силна подкрепа и упора от хората около мен, и мисля, че това ми помага.
Съжалявам за загубата Ви. Бъдете силна и вярвайте, че скоро ще забременеете и всичко ще бъде наред. Поздравления за смелостта да опишете всички детайли, със сигурност ще сте полезна на много дами.
Стискам палци всичко да е минало успешно с МА, по разказа Ви звучи така.
По стечение на абстоятелствата аз преминах и през МА (беше неуспешен) и последва кюретаж. В моя случай кюретажът мина много по-леко и като преживяване, и като възстановяване, писала съм назад в темата.
Пожелавам Ви успех и съм сигурна, че всичко с Вас ще бъде наред.
Жените сме много силни по природа, това може да се разбере и усети само в такива ситуации. Умеем да се събираме и да продължаваме напред, въпреки болките и трудностите.
Стискам палци всичко да е минало успешно с МА, по разказа Ви звучи така.
По стечение на абстоятелствата аз преминах и през МА (беше неуспешен) и последва кюретаж. В моя случай кюретажът мина много по-леко и като преживяване, и като възстановяване, писала съм назад в темата.
Пожелавам Ви успех и съм сигурна, че всичко с Вас ще бъде наред.
Жените сме много силни по природа, това може да се разбере и усети само в такива ситуации. Умеем да се събираме и да продължаваме напред, въпреки болките и трудностите.