ДЕВЕТИ клас - тема 55

Както вече споменах - това са впечатления на студенти в момента. Не са лично мои впечатления.
Моите впечатления са от преди 15 години, когато завърших Техническия Университет в Дрезден и нещата по мое време седяха по съвсем различен начин. И да имаш право да запишеш друга специалностя след като ти прекъснат студентските права по определена специалност.  Познавам доста хора, които и по мое време следваха в Дрезден и им прекъсваха студентските права, после се прехварляха в друга специалност и така беше безкрай. Останаха си и до ден днешен вечните студенти. Та така русалке - имам доста впечатления от студентския живот в Германия, а търся и различни впечатления и виждания на сега постъпили студенти.
Който има нещо за споделяне е добре дошло за мен и да се уточним нямам намерение да споря с никого. Споделям какво съм чула. Някой ако има питания за Дрезден например, бих се опитала да помогна с каквото мога.

Моят син е избрал една много рядка специалност, та да видим докъде ще я докараме. Просто за нея  нямам никаква информация .

Аз също не споря, споделям почти лични наблюдения, все пак дъщеря ми е там, както и ред нейни съученици/приятели от същия и по-горни випуски (и от ДСД паралелки, и от лайстунг, и от други гимназии). И да се казва, че само лайстунг се справят, е малко като подценяване на всички останали мотивирани деца, идващи от другаде.   А такива има много.

Както и да е, разбира се че има и други, които успяват, но тези които са завършили по немската система им е най-лесно и без затруднение и усилие продължават да учат по немските стандарти в Германия.  Другите изпитват стрес от сблъсъка с новите порядки и системата там. Това ми беше мисълта. Аз също не съм завършила немска гимназия, но успях да завърша - разбира се с много труд.
Сега мисля , че стана по-ясно какво исках да кажа.

Приемам назиданието от Русалката и почвам да се "срамувам", че  съм си позволила да напиша какво са ми казали нашите познати студенти тук в темата. Пък и аз съм била наистина студентка преди 15 г. в Дрезден  - как си позволявам да пиша тук в тази тема????.

Но както и да е пишете момичета, кой каквото чуе и разбере - пък всеки от вас носи глава на раменете си и може да преценявя сам за себе си - кое е добре за неговото дете и кое не. Темата е за това да си споделяме и да си помагаме.

Още веднъж се извинявам, ако с по-предните си постове съм обидила или засегнала някого. Това не е било мое намерение.

Какво назидание, какъв срам, какви права за писане... Най-обичам като придадат на думите ми смисъл, който не е вложен въобще. Много обиден намек.. И както ти споделяш, нима няма право и друг да каже, дори казаното да не съвпада напълно с твоето?

Гаранция Франция е кой как се справя.  Отличник от миналогодишния випуск на лайстунг в момента  е с 3 невзети от 4 изпита през първия семестър. И като следвала в Германия би трябвало да знаеш, че понятието немска система е малко подвеждащо. Една е тя в Бавария, друга в Саксония, трета в  Тюрингия..  Лайстунг завършват по конкретна, а учат из цяла Германия.  Дъщеря ми следва в Бавария и споделя, че има сред немците хора от други провинции, за които част от нещата, учени в баварските училища, са непознати. На сайта за  въвеждащия курс за първокурсници, след упоменаването на темите, които ще се преговарят и обогатяват  съответно по математика и информатика, си пишеше с удебелени букви - базата е съобразена с  изучаваното в  гимназиите в Бавария. Тоест се знае, че има разминавания.. Лайстунг например въобще не учат информатика, вероятно такава е схемата в Баден Вюртемберг, по чиято система те учеха май.  За последното може и да греша, тъй като учебникът по мат за 9 клас е  пък на  Тюрингия.
Нямам нищо против децата, били те от ДСД или лайстунг, или от  други училища, напротив - слънчеви млади хора, знаещи и можещи, имащи визия за бъдещето си. Но е  факт, че поддържа випускът  на НЕГ отношения във Фейсбук и си споделят деца от лайстунг, редом с останалите, как и на тях хич не им е толкова лесно, колкото го изкарваш. Не са взети изпити и от едните, и от другите. Децата няма да се хвалят с  подобно нещо, нали е в техен ущърб? Но го споделят с приятели, изпускат парата и насъбраното напрежние.. Това е последният ми пост на тези тема, всяко различно мнение бива посрещнато на нож, а за мен лично най-информативно е, когато  човек може да прочете различни наблюдения и опит и сам да си отсее полезното. Но щом различният поглед  е  определян като назидателен... няма смисъл.

Иначе  децата ви как карат ваканцията? При нас е голям мързел - спане, гледане на филми, мотаене навън.. И охкане (но само дотам, няма предприети действия) колко много тестове и изпитвания имало след ваканцията, как имали да пишат разни  проекти по немски и история. Подозирам, че ще се размърдат чак събота и неделя.

Хайде малко да ви откъсна от темата "следване в Германия", даже изобщо от "следване", абе хора, чакайте малко, понамалете темпото, нашите деца са едва ДЕВЕТИ клас, т.е. след като завършат имат още цели ТРИ години...

Та за ваканцията - понеже имаме вила близо до София и синът ми си има готина компания там с романтични вечери (нощи) и китари, та затова ме натовариха да караме по-голяма част от времето на ваканцията там. Никой не го интересува, че трябва да ставам един час по-рано, за да пътувам за работа, ама...

Но аз съм доволна, че човекът като е там се събира с живи хора и забравя за компютър въобще. Пък и, честно казано, малко му завиждам за компанията с китарите - затова се премъчих.

А днес са на Железница с друга компания сами, без родител ей така на разходка нагоре по поляните. И ми казва - сега като отивам на планина сам без възрастни, ще ме пуснете ли вече и на море сам 

Наглец ама е длъжен да се пробва, пък ако мине

Е, няма скоро да мине, мисля 

Саш,  . Моите още не проявяват подобни мераци. Но се сетих за един скорошен майтап на приятелка. Синът й наскоро стана на 18 и отпразнува рождения си ден на  екскурзия с приятели. Майка му и баща му решили да  мръднат и те нанякъде за тези два дни с нощувка.Та когато младежът  им се обадил, че са се настанили, тя двусмилено му заявила - и ние с баща ти, и ние... Казва как за миг усетила тихия му ужас, че те са на същото място с цел контрол.

  А представяш ли си да бяха улучили случайно същото място 

Sash, у вас голяма демокрация (дано моята не чете темата ни).
За да не си губим времето до 18 години имаме 3 аксиоми (неща, които са задължителни и не подлежат на обсъждане или доказване) и някои възможности за заобикалянето им. Така де, трябва да се стимулира и контролирана креативност.
1. курсове по английски език (може да се отърве само, ако изкара С2 преди това  )
2. Алкохол в наше присъствие;
3. Сама на море, планина и т.н (ако иска да се отърве от нас, може екскурзии, младежки обмени и други мероприятия, където все пак има някакъв надзор. Да знаете колко активно си търси проекти  ).

biborana, като гледам твоите правила само първото съм "опущила"

Но за това си има обяснение и сега след толкова години не го считам за кой знае какъв проблем. Още в първи клас спряхме извънкласното обучение по английски за да не пострада задължителната програма, пък и извънкласната не беше много ефективна при него. Дислексия е обяснението.
Сега след толкова години, няма да ми повярвате, но откривам, че човекът знае английски на едно задоволително ниво гледа непреведени филми и разбира повече от мен, която имам диплома за upper intermediate...

Втората и третата точка от твоите се спазват и при нас - тази т.нар. "планина" беше разходка по поляните и пикник с приятели за няколко часа. За пренощуване не говорим въобще.

Романтичните вечери, за които споменах са само на кока кола и най-много някоя нискоалкохолна плодова бира, толкоз.

Sash, чудесно разбрах за планината и романтичните песни с китари (толкова ясно е написано).
Споделянето е в твоя подкрепа.
Сега, за английския ние с ММ се презастраховаме. Май избиваме свои комплекси, че не сме го учили АЕ като деца. И никога не сме имали добро произношение.
Но не сме чак толкова лоши - в 7 клас нямаше курсове по АЕ. А в 8 (подгответо) също можеше да пропусне. На нея й се ходеше, но я записахме на ниско ниво, за да не пречи на новия език.

Моя подрастващ син изкара сравнително интересна ваканция. Пуснах ги на граждански договор с брат му да разнасят листовки и част от времето им беше заето с това. Посетиха доброволческа сбирка, записаха се за интересна инициатива на 24-ти. Играха много футбол, а благодарение на упоритостта ми и шанса да си взема отпуск правихме дъъъъълги и изтощителни разходки в градски условия. Вярвайте ми, почти не се отделих от тях. Беше много хубаво. За пореден път съжалих, че не съм учителка което би ми дало шанс да прекарвам повече време с тях. Ама от друга страна... то пък - за кога...пораснаха и вече сами си решават къде, какво и с кого. Деветокласника изкара бурен рожден ден на съученик с преспиване, а няколко дни след това - събиране на класа в неформални условия ( за да се видим като хората мамо, че в училище няма как). Осигуриха си терен, предполагам с много алкохол и цигари. Накрая синът ми се прибра посреднощ пеша, защото трябвало да държи пияната глава на свой съученик пред блока му, а таксито отказало да го чака.... и така, като поитрезняло и се свестило хлапето, моя хубавец се прибра .   За пореден път разочарован от ефекта на алкохола . А аз - ужасена от факта, че се е движил сам посред нощ в съвсем небезопасния ни квартал. Рискове на възрастта....Снощи празнувахме 17-ти рожден ден на големия ми син. Не знам вече да се радвам ли.... то бива времето да препуска, ама чак пък толкова...то и детето не смее да се зарадва - учуден колко бързо изхвръкна от детството, и леко поуплашен от отговорностите на юношеството.
Чета - обсъждате темата за учене в Германия. Има едно списание - Обучение и специализация в чужбина. В Добипрес абонамента за година е 35 лв.  Има интересни неща там. И да ви кажа - в обюежитието в което бяха моите хлапета на летния курс в Германия  имаше български студенти от цяла България. Ако си мислите, че добричките деца се даваха на софийските, или варненските на пловдивските - всички са добре подготвени, мотивирани, нахъсени. Аз лично останах с впечатление, че чисто емоционалната подготовка е решаваща. Иначе добре подготвени по езика, но емоционално нестабилни деца събират багажа рано-рано. Така че ,ако можем с нещо да сме им от полза сега - то е да работим с тях  върху правилното им емоционално израстване.

  G..D.., аз съм пропуснала, че живееш в Добрич и няколко пъти прочетох изречението ти как твоите деца са добрИчки и не се дават на софийските, варненските..., докато разбера, че са дОбрички  

То това не им пречи да са добри, де

Не е в Добрич G.D, Sash . В Пловдив е. А иначе явно наистина децата й са добрички, без да са от Добрич , защото аз моите трудно мога да ги накарам да излизат с мен.
Иначе мнението ми съвпада с нейното що се отнася до основната причина за връщане на студенти от Германия насам. Съвсем прясно съученичка на моята девойка, отличничка в училище и справила се повече от  успешно на всичките изпити през първия семестър в тежка специалност като медицината, се връща окончателно в БГ. Емоционалният фактор явно е много по-силен от сблъсъка с  трудности около ученето, последните се преодоляват при полагане на необходимите усилия. Но не се ли чувства човек на мястото си, не се ли получават нещата с адаптацията му, нещата наистина стават трудни.

Аз имах предвид децата от Добрич наистина - исках да кажа, че навсякъде в България има добре  подготвени деца. Всъщност моите деца не са ниво да се конкурират с тях. Те все още учат езика. Аз имах предвид български студенти от всички краища на страната. И да, както е дала пример и Русалката - емоциите са това което убива българинът в странство. Това наше пусто родово общество...тези роднини и приятели навсякъде - това ни тегли като дебело въже насам.

  Грешката е вярна, значи 

А иначе и мен най ме впечатли дългото прекарване с децата. Трудна работа в тази възраст. Мойто обича да е с мен само когато трябва нещо да му се купува. Но се надявам това да е период...