Случи ми се нещо странно XIII

А знае ли се, защо тези същности нападат хората?
Или са някакъв вид халюцинации?

Не знам, предполагам, че ги привличаме, особено ако нашите чувства резонират в момента с тези, които те олицетворяват. Подобно привлича подобно.
Всичко там е на основата на чувства, емоции, физическото е изключено, господстват чувствата.

Аз също "виждам" неща, които  нямат форма или поне не я засичам, защото много бързо изчезва.  Обикновено се появяват ,когато правя  някакви  рутинни неща - чистене, готвене дори като рисувам се е случвало, предполагам тогава  съм в състояние  на "без мисъл" и затова ги улавям. Обаче тогава се стряскам и се обръщам инстинктивно ... странно, че винаги  на ляво. Казвам посоката, защото от Дон Хуан в ученичеството ми бях  се впечатлила, че там стояла смъртта, е явно не е точно тя, щом съм си жива още...предполагам , но е нещо все пак, усещам го и  успявам да го видя  за секунди... и  това нещо не ме плаши, просто не го разбирам.

 Най-вероятно не е смъртта. За нея научих нещо, докато бях много болна, но не мога да твърдя със сигурност, че е вярно.

Ън, разкажи, моля те какво си научила.Знам, че е трудно да се споделят такива неща във форум, аз също   трудно споделям, но пък нали  това  е смисъла на темата

Ами няма нищо повече от това, което написах.
Не си спомнях да съм сънувала някого или нещо. Просто станах и не знам откъде знаех разни неща за смъртта. Не съм искала да знам нещо специално по този въпрос. Тогава бях тежко болна, имаше реална опасност за живота ми и не ми се мислеха отгоре на това подобни неща. Понякога го казвам пред други хора, да видя дали някой няма да се обади, ако знае нещо. До сега никой не е реагирал. Стои ми в главата като някаква възможност, която няма с кого да обсъдя.

Понеже това с аромата ме подсети... Два месеца преди баща ми да почине беше паднал по стълбите на блока, в който живее. Като  незрящ и друг път му се е случвало да пада някъде. Тогава обаче  беше в кома  два дена. / да не навлизам в подробности, че всъщност не е било просто падане, а първи инсулт...както и да е лекарите казаха, че е от падането/  Като се видяхме каза нещо такова - "Смъртта мирише на лавандула,  знаеш, че мразя миризмата на лавандулата, но сега взе че ми хареса "  Тогава не обърнах толкова внимание, той си имаше такъв изказ и  чувството му за хумор,  все  ми пречеше да вждам сериозностите. Та.. това се сетих.

Сънища за тези, които ги възприемат като такива...

По темата - майка ми разказа нещо, което се случило на баба преди няколко месеца. В последната година тя получи множество микро инсулти и животът й на няколко пъти беше на косъм. Предполагам, че това може да има общо и да е разковничето за някакво нормално обяснение. Та преди няколко месеца чули баба да пищи с пълен глас. Слезли долу (на първия етаж на къщата) и тя обяснила, че се е събудила, защото някакъв мъж я е душил. Проверили всичко, оказало се, че няма как някой да е влязъл. А баба била съвсем сигурна в думите си. Никога преди това или след това не си е измисляла подобни неща, за да се усъмним, че е вярно. Аз предполагам, че е сънна парализа, но не искам още да говоря с нея пряко и да я разпитвам.

Не става въпрос за сънища, особено в последните мнения. Това са състояния на духа и тялото в момент на пълно отпускане. В един такъв момент и аз усетих смъртта. Знаех, че е тя, но не усещах, че си отивам, а по-скоро, че се завръщам. Усетих спокойствие и пълнота, нямах страх, нямаше притеснения за близки. Знаех, че това се е случвало и преди, бях спокойна и се почувствах цяла. Тогава се издигнах, не бях сама, усещах присъствие. Преодолях пространства и време и стигнах до място, което ще помня винаги. Не може да се опише с думи такава красота, но по-скоро не може да се опише усещането за съвършенство и невероятно спокойствие. Това усещане не мога да изтрия от съзнанието си, не мога да забравя и бялата фигура, която ме заведе до моя Рай - безплътна, излъчваща светлина, с която  се разбирахме без думи.
Този образ е в ума ми от години, зная, че отново ще бъда там...
Ън, моля те да пишеш, както и всички, които има какво да споделят по темата. Смятам,че аудиторията е достатъчно интелигентна, за да отсее сламата от житото.

Просто ПБС, което научно е обяснено. Няма нищо свръхестествено. Вярвам, че всичко може да се обясни чрез науката. Нищо лично към никой! 

Пожарна безопасност и спасяване? Шегувам се, това беше първото, което ми излезе в Гугъл. Видях какво имаш предвид, сега ще почета малко за това.

              И на мен ми се случи подобно нещо, само че не съм стигала до някакво място, а още докато ,,пътувах,,  чух много познат женски глас - Не е за тук, не е за тук. Гласът беше приближаващ и колкото и да е странно все едно познавам този глас, но всъщност за първи път го чувах. След това се стреснах и едвам си поемах въздух, сърцето ми биеше лудо. Много страшно беше. Не съм разказвала на никой.

 Ей, не мога да разбера как да публикувам анонимно. 

Да, всъщност усещането за смъртта е обратно на очакванията. Екстаз, радост и чувство на свобода, а не страх и ужас.
Предполагам, че си била в Рая, каквото и да се разбира под това. За мен поне-състояние, а не място. Чувството на неземно спокойствие явно е общовалидно.

Махнаха опцията за анонимна публикация.

Капитан Морган и аз бях така - привърженик на логичното обяснение и с топ не можеха да ми променят мнението нито за преражданията (подигравала съм се на тези схващания), нито за карма и т.н.

Но ако ти дойде до главата нещо разтърсващо, което кара логическият ти мозък буквално да дерайлира, тогава вече човек става по-смирен.

Аз получих халюцинации по време на спинална упойка. Първо мислех, че просто съм прихванала информация от миналото. Огромен обем информация с много детайли се зареди в мозъкът ми за кратко време и не можех да спра това нещо. Много тежко беше. Изживях чужда смърт, а съзнанието ми не можеше да се откопчи. За съжаление по-късно в болницата почина една жена. Сходен случай на моите халюцинации.
Не беше сън, защото аз мога да си контролирам сънищата без никакъв проблем. Но онова нещо не можех да контролирам, не можех да се откопча от него. Едва когато се появи един син триъгълник, едва от там успях да избягам - буквално да се откопча.

От тогава изпитвам истински страх от болници, упойки и всякакви вещества, които могат да повлияят на мозъка ми. Уж спиналната упойка не влияела на мозъка - пълни глупости! Слава Богу, че лекарите си спазваха строго медицинските процедури и имаше вещество, което контролираше моето кръвно налягане. Иначе можех и удар да получа, въпреки че сърцето ми е супер здраво.

Дори ходих са се консултирам с една гледачка и да я питам, ако тръгне поток от информация, който не мога да спра, какво да правя. Такъв поток се спира с т.нар. "калъч", кръстосваш си пръстите. Поне ако пак ми се случи да съм подготвена.

Мен лично такива неща ме плашат и не искам да имам досег до тях.