Случи ми се нещо странно XIII

Съгласна съм. В последните 10 мнение не става въпрос за сънища. Но преди това ) И не съм пъдар, просто си има отделна тема за това. Или поне имаше, като гледам се е преместила.

Тамън си викам, ей сега за сефте ще публикувам анонимно, ноо нищо. За мен преживяното беше голям стрес . По интересното беше, че тогава имах здравословни проблеми. Отслабнах драстично, ходех по лекари, изследвания, но нищо. Само щитовидната жлеза имаше малък проблем - леки отклонения в някакви стойности на незнам какъв хормон. Точно тогава сърцето ми правеше някакви паузи, прескачания. Лекарите казваха, че не било нищо страшно нещо като леки предсърдни как се казваха....систоли.  Мисълта ми е, че имаше нещо общо със състоянието ми. Знам ли...

Капитан Морган говори за ПБС, което всъщност обяснява разтърсващите неща, които идват до главата и карат логическия ти мозък да дерайлира.

Остава сега това да е било и преживяване близко до смъртта и съвсем ще се ошашкам.

Бяха си халюцинации и точка. Заради скапаните вещества, които лекарите ми вкараха в организма.

Magdalena1978, сама го каза с поста си: халюцинация, заради еди какво си вещество. Пак няма нищо магично! И аз съм имала сънна парализа-страшно е, много даже, но си е обяснимо! 

Капитан Морган, за мен лично все си остава загадка за логичният ми мозък как доста от детайлите реално се случиха. Имаше и още неща. Специално се рових за халюцинации по време на спинална упойка и случаите наистина бяха единични. Но така или иначе това нещо повлия директно на мозъка ми и доста ме стресира.

Много няма да са съгласни с мен, но аз все още съм скептична.
Всичко може да се обясни с моментното състояние на мозъка ни. Мозъкът е загадка. Никой не знае как функционира и на какво е способен. Да не говорим, че ние не може да го контролираме на 100%. Според мен нищо мистериозно няма в повечето описани тук истории.
Никой не може да различи халюцинациите от реалността, защото човек е в будно или полу-будно състояние. Има сериозни заболявания като шизофренията. Но много хора имат "странни" преживявания заради временни състояния на мозъка. Дали ще е прием на лекарства, липса на кислород в мозъка, висока температура дори, при всеки реакцията може да е различна. Съществуват дори слухови и вкусови халюцинации.
Ами как един здрав човек развива Алцхаймер или друго подобно заболяване? Всичко е заради нарушения в мозъка, непрофесионално казано. И медицината все още е безсилна да разгадае човешкия мозък.
Учените вече обясняват и т.нар. ПБС, преживявания близки до смъртта. Има много информация в Интернет, за който се интересува.
Иначе аз вярвам, че има неща, които са паранормални, както и хора такива, баба Ванга например.

Gabonka, веднъж имах слухова халюцинация. Търсих в гугъл значението на това, което чух. Беше на латински език и намерих неговия превод.
В крайна сметка е възможно тези отклонения при мен да са се дължали на възел в щитовидната жлеза. Хормоносекретиращ и много добре кръвоснабден възел. Възможно е да е влияел на работата на мозъка в определени моменти. След като го махнах оперативно съм нямала никакви проблеми. Слава Богу!
Ще разпитам ендокринолозите и дано да не ме гледат така     

По този повод да спомена нещо, което ми се случи преди месец и което за мен беше много странно. За първи път тази година бяхме на Рупите и отидохме да разгледаме къщата на баба Ванга. Първо разгледахме това, което е направено като музей, със снимки и изписани думи, казани от баба Ванга, след това къщата и накрая църквата. Разгледах къщата с интерес и снимах всяка стая, но странното беше, че когато излизах от къщата, нещо се случи с мен. Щом прекрачих прага и излязох навън, се разридах неудържимо, ей така от нищо и 2-3 минути не можах да спра да плача. Нямам обяснение за това. 

Влизам да пиша в темата само за да да кажа, Ън,миличка аз те чета с интерес!
 Като чета темата се сетих за нещо за което на 1000 процента знам че има обяснение но за мен беше супер странно. Имам приложение на телефона за теглене на книги и си ги чета от библиотеката.И веднъж чета "Чучулигата" и решавам за малко да спра.Затварям си библиотеката и когато пак влезам в нея вместо книгата която четях имаше някаква с подобно съдържание, но съвсем съвремена.Не съм теглила такава книга никога.За мен е много странно.

Благодаря, Мозила, за милото отношение!
На тези, които се дразнят от нещата, които пиша, защото ги намират за безинтересни и досадни, не знам какво да кажа, освен това, че не разказвам сънища. Не са сънища, нищо, че е възможно да бъдат сбъркани със сън.

Като стана въпрос за къщата на баба Ванга, ние бяхме на Рупите юни 2014г.Бяхме на дворчето близо до гроба й.С малкия ми син, тогава беше на 4г. и си говорим  и той ми казва, че иска да стане като голям космонавт.Буквално секунди по-късно аз пристъпвам към гроба на баба Ванга и точно на 50см от него в краката ми виждам много малка миниатюрна фигурка-играчка.Може би с дължина три сантиметра.Вдигам я от земята.Имаше малко засъхнала кал по нея, поизчистих я и какво да видя, фигурката беше на космонавт.  Взехме си я с нас.Може би е просто съвпадение, не знам ....но е странно...

Един ден преди 2-3 години, на връщане от разходка със сина ми, минахме по необичаен маршрут в квартала. Направи ми впечатление табелата на малък хотел. Казваше се "Диомира", прозвуча ми като славянско име заради окончанието на -мира, а тук такива са рядко срещани. Стана ми интересно и вървейки прехвърлях наум разни възможни обяснения (не съм стояла пред оградата да зяпам, нито съм оглеждала настойчиво, просто си бутах количката с детето по улицата). Когато наближих вратата, от сградата излезе възрастна монахиня. Усмихваше се и тръгна право към нас, закачи нещо детето, поздравихме се и без нищо да съм я питала почна да ми разказва как собственичката на сградата след смъртта на дъщеря си влязла в манастир, а с парите които имала построила този пансион (тук това са вид хотели, държани от монахини) и му дала името на починалото момиче. Докато всячески се стараех да не гледам опулено, бабата се обърна към сина ми и започна да му говори по име Тъкмо да я попитам откъде му знае името и малкият се измъкна от количката и хукна по улицата. Затичах се след него, хванах го, а като се обърнах жената я нямаше  

Като се прибрах вкъщи, разказах за срещата на свекърва ми и се оказа, че поне не съм видяла призрак   Тя познавала въпросната монахиня и дори предишния ден докато е разхождала малкия е минала да я пита дали могат да настанят в пансиона една нейна леля за няколко седмици. Това обясни откъде знае името на детето и защо e решила да ме заговори, но все пак защо ми разказа точно тази история (на свекърва ми никога не я е разказвала, демек - не й е дежурна история, която разказва на всички), си остана мистерия или поне странно съвпадение...

Здравейте, пиша за пръв път във форума.
Чета ви от известно време и днес реших да се регистрирам.
Моята история е от детството ми.Кръстена съм на чичо ми,починал при автомобилна катастрофа на около 20 годишна възраст.Та имам един спомен,че съм в къщата на село,в лятната кухня.Там го видях.Образа беше като на жив човек.После не зная дали съм споделила на някого,винаги когато си мисля за тази ми случка имам леко колебание,че е било сън,но едва ли бих запомнила даден сън от невръстната ми тогава възраст.Баба ми често пъти е споделяла че някой нощем ѝ чука на спрозорците, веднъж сестра ми гостувайки там е имала странна случка.Отново сякаш някой чукал и после прозореца без някой да го докосва се счупил.Лично аз една нощ я изкарах кошмарно в къщата,но може би са били внушения за това и не споделям.
Иначе благодарение на темата, снощи имах осъзнат сън.Усетих се,че сънувам когато си погледнах ръцете.Помня,че си помислих, че трябва да отида някъде и реших,че искам да видя първата си любов и какво бъдеще щяхме да имамеако бяхме заедно Бях леко разочарована,защото приличах на  селска пръчка наблъскана със силикон в джуките,голям кошмар

Като малка често бях при баба ми на село. Изпитвах неистов ужас от спалнята им. В спалнята да съм влизала 1-2 пъти. Оставяха ме да гледам "Сънчо" в хола, но после не смеех да отида до кухнята, защото трябваше да мина покрай спалнята. В повечето случаи чаках вуйчо ми да дойде да ме вземе. Ако никой не дойдеше тичах и умирах от страх ако случайно вратата на спалнята е леко отворена. Мечтаех си за лифт, който да ме откарва директно в кухнята
Сега като се замисля съм имала идеална представа за това какво е лифт. 20г по-късно завърших тази специалност 
Не помня да съм усещала присъствие. Но и спомените ми от яслата и градината са вече доста размити. 2-3 г по-късно баба ми си построиха (преустроиха) друга къща, а вуйчо ми преустрои старата от 1но етажна на 3 етажна.
Забравих всичко до смъртта на вуйчо ми. Вуйна ми се беше побъркала и постоянно казваше, че в къщата има някакво присъствие и чува звуци.
Всичко приключи няколко месеца след смъртта на вуйчо ми.