Случи ми се нещо странно XIII

  • 167 673
  • 725
  •   1
Отговори
# 465
  • София
  • Мнения: 7 673
За изровено злато и болести може и да има логика. Може да се образуват някакви химични реакции с времето и, когато се отвори мястото, да се получава някакво натравяне. Не съм специалист, просто предположение. Това може да обясни и катастрофа, ако въпросният човек е шофирал. Също и полудяване, и припадъци...
Виж, за треперушка - едва ли.  Wink
П.П.
Попаднах на тази тема, докато ровех - интересна ми беше.
http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=120668&s=32 … 83a522acd7b94eaf6

Последна редакция: вт, 22 мар 2016, 00:05 от *Ирина*

# 466
  • Мнения: 411
Не само, че може, те се и образуват. Разказвали са ми, че се носи оцет и още нещо, не помня какво, точно за да неутрализират съединенията. 

 А на мен странни работи са ми се случвали, но винаги търся разумно обяснение. Веднъж например като бях малка на гости на баба, си легнах вечерта в стаята и тъкмо се унасям и чувам, че някой се опитва да отвори прозореца. Той е вътрешен, в двора, а там тъмно, всички спят. Аз шаш и паника, но стоя и не мърдам. На сутринта се събуждам и усещам натиск в краката. Повдигам се и какво да видя - котаракът се свил на кълбо в белите чаршафи и спиии. Той можел моля ви се да отваря прозорци и врати. Качвал се на дръжките и воала  ooooh!

# 467
  • Тук
  • Мнения: 237
Може да съм го споменавала назад, извинете ако е така.
Една нощ не можех да спя, а в същото време мм си спеше спокойно до мен. Бях се обърнала с гръб към него. Когато реших да се обърна на другата страна (направих го с отворени очи, пак казвам не можех да заспя) видях сякаш от тъмнината как се появи бяло лице на жена и все едно извика нещо точно срещу лицето ми и изчезна. Така се уплаших, че и аз извиках и сълзите ми текнаха от ужас и уплах.

Другото - миналото лято няколко вечери подред виждах странен светещ обект в небето на едно и също място. По някое време като погледнех към него пак, се местеше много бавно нагоре. Нямам обяснение какво може да е било.

Четох по-напред и за спомените от 1-2-3 годишни. Е аз имам от преди годинката, може би на около 9-10-11 месеца- повита с пелена, майка ми ме разхождаше навън. Друг спомен- пак в пелена баба ми ме приспива, а аз гледах пердетата, докато се разхождаше покрай тях. Много добре си ги спомням и какви шарки бяха. Също и първото море си спомням- на около година и малко. Седях на пясъка и си играех, до мен беше баба ми, майка ми.Бях със една слънчева шапка, която също помня много добре. След това първо море не съм ходила от години. Чак към 5-ти клас отидох за втори път на море.

# 468
  • Мнения: 1 061
На мен много ми се иска живота да не свършва тук, и когато умре, човекът да се "пренася" някъде другаде, но съм малко скептична. Чета историите ви тук и на повечето може да се намери обяснение. Особено сънищата могат да са толкова различни и непредсказуеми, според мен не може да се търси някаква свръхестественост в тях.
Моят най-любим дядо почина внезапно преди време. Имахме много силна любов. Не се бяхме виждали много дълго, защото аз вече бях заминала за чужбина. Дори и по телефона не се сбогувахме, защото никой не очакваше той да си отиде. Последно, когато се чухме, си говорихме разни глупости от ежедневието. И до ден днешен ми е мъчно за това. Винаги съм чела как наши, наскоро починали близки, се появяват в сънища или оставят някакви знаци, един вид се сбогуват с нас. Аз се "оглеждах" за поне някакъв малък знак, но нищо не се случи.
Та мисълта ми е освен разни разкази из интернет или случки, които не са кой знае колко свръхествествени, какво ви кара да вярвате в отвъдното? Търся за нещо да се хвана, защото наистина много ми се иска да вяврвам, че не всичко свършва тук.

# 469
  • Бургас
  • Мнения: 1 076
Gabonka здравей,

ще ти кажа аз в какво вярвам:

др.Майкъл Нютон - Пътят на душите

Библиотека с палмови листа - http://www.ndt1.com/article.php/20140205195801701

# 470
  • до най-прекрасния мъж
  • Мнения: 12 568
Оставят следи и дават знаци, но когато и както те си решат.
Баща ми почина от тежка болест преди повече от 5 години. Сутринта, преди да почине, го закараха в болницата - беше много зле. Аз останах вкъщи, ако нещо дотрябва, да приготвя и занеса впоследствие. Майка отиде с него, с линейката в болницата. Следобед, докато чакам вести от майка ми, съм задремала съвсем за кратко на дивана в хола. Помня само едно от този сън - казвах на някого: Той не е тук, а ме вика. Пробудих се от звън на телефона - съобщиха ми, че си е отишъл.

Около 40-те дни или малко след това /вече не помня/, го сънувах на терасата на някаква вила в планината. Беше райски красиво и зелено, чуваше се музика, имаше страшно много хора около него, които се веселяха. Той седеше на едно столче в дрехите, с които го погребахме, и плачеше. Но като че плачеше от радост, а не от тъга. След този сън усетих някаква лекота и спокойствие.

# 471
  • Мнения: 64
Моя близка си отиде внезапно преди няколко години. А беше млада на 22. Няколко дена след като почина я сънувах. Аз плачех и й говорех как не съм успяла да й кажа "Чао". В съня ми тя беше усмихната, весела и излъчваше спокойствие. Носеше светла ефирна рокля. Каза ми "Не се притеснявай за мен. Тук ми е добре." Събудих се и ми беше студено. Почувствах се облекчена, че по някакъв начин успяхме да се сбогуваме.
Друг случай, когато сякаш усещах Смъртта. Преди няколко години внезапно ме обзе чувство, че трябва да посетим роднини в друг град, които не съм виждала от години. Жената беше много болна, лежеше на легло и всички я чакахме да умре. В момента, в който влязох в къщата започнах да плача. Не можех да спра. Бършех си сълзите, а те не спираха. На излизане казах на мъжа, че ще се видим догодина, когато се прибера, а вътрешно усещах, че няма. Спряха да плача, когато бях извън къщата.  Три-четири седмици по-късно той почина. Жената се оправи и е все още жива.
Подобно се получи и с бабата на ММ. Не исках да си ходим, но изведнъж аз самата започнах да настоявам да си отидем, за да я видим. Добре, че го направихме. Жената си отиде внезапно 3 седмици след нашата визита. Винаги ще си я спомням като усмихната и излъчваща спокойствие. Дори сега, когато гледам възглавниците, които направи за нас и ни ги подари за сватбата ми иде да кажа "Да е жива и здрава още дълго" и се сещам, че вече не е сред нас. Cry

# 472
  • Мнения: 7 005
 Когато почина майка ми бе студено и я погребахме с тъмен пуловер, зимна пола и любимото и палто. Но понеже тя беше стилна дама и обичаше модата, в краката и сложих едно лятно костюмче..нещо като сако с къс ръкав и с потник отдолу..много нежно и ефирно в светъл прасковен нюанс и с едни едри цветя в долния край на десена..
Седмица след смъртта и помолих една приятелка която може да говори с мъртвите, да направим сеанс
Докато установяваше контакта(накаря ме да нося снимка)и ме пита с какво е облечена.Описвам палтото, полата и пуловера
Приятелката ми обаче каза не и описа точно лятната дреха..Щях да падна..Аз дори бях забравила,че го сложихме и него..
После говорих с мама..Опита се да ме предупреди за бъдни събития свързани с баща ми..Те се случиха де, а факта че бях оредупредена не ми помогна особено

# 473
  • Мнения: 1 184
Имах една странна случка от времето когато бях подготве във Френската.
Действието се развива преди 86-та година, по времето когато нямаше интернет, книги, телевизия на чужд език. А изучаването на чужд език беше един малък кошмар - преподават ти урока и ти не отбираш и дума, дори не можеш да разчетеш текста, който трябва да разбереш.
Случката е от началото на изучаване на езика, бяхме взели само сегашно време и то не на всички глаголи.
По време на час чувам моето име и трябва да изляза на дъската, тогава, от изненада и страх, изпаднах в нещо като лек транс .
Пиша изреченията, дават ми думите в инфинитив и аз трябва да ги сложа в правилната форма.
Попълвам думите, обръщам се към учителката и класа и виждам само недоумение в очите им. Учителката ме кара да прочета изреченията - чета ги. Следва въпрос - сигурна ли си, казвам - да. Гледа ме особено и пак ме пита - ти учила ли си преди това френски, казвам чистосърдечно - не. Пита ме с огромна изненада - а откъде знаеш тези неща? Гледам изреченията, гледам учителката и в един момент излязох от транса, почвам да трия написаното и казвам, че съжалявам, объркала съм се.
Странното е, че бях съгласувала глаголите в правилната форма и време. Тези изречения, с тези предлози, се съгласуват по-много странни правила, които учихме в към края на годината и които много ни затрудняваха. Още по-странното е, че глаголите бяха от трета група, а някои от тях в тази форма нямат дори и една буква от основната форма на глагола.

# 474
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 4 238
Имах една странна случка от времето когато бях подготве във Френската.
Действието се развива преди 86-та година, по времето когато нямаше интернет, книги, телевизия на чужд език. А изучаването на чужд език беше един малък кошмар - преподават ти урока и ти не отбираш и дума, дори не можеш да разчетеш текста, който трябва да разбереш.
Случката е от началото на изучаване на езика, бяхме взели само сегашно време и то не на всички глаголи.
По време на час чувам моето име и трябва да изляза на дъската, тогава, от изненада и страх, изпаднах в нещо като лек транс .
Пиша изреченията, дават ми думите в инфинитив и аз трябва да ги сложа в правилната форма.
Попълвам думите, обръщам се към учителката и класа и виждам само недоумение в очите им. Учителката ме кара да прочета изреченията - чета ги. Следва въпрос - сигурна ли си, казвам - да. Гледа ме особено и пак ме пита - ти учила ли си преди това френски, казвам чистосърдечно - не. Пита ме с огромна изненада - а откъде знаеш тези неща? Гледам изреченията, гледам учителката и в един момент излязох от транса, почвам да трия написаното и казвам, че съжалявам, объркала съм се.
Странното е, че бях съгласувала глаголите в правилната форма и време. Тези изречения, с тези предлози, се съгласуват по-много странни правила, които учихме в към края на годината и които много ни затрудняваха. Още по-странното е, че глаголите бяха от трета група, а някои от тях в тази форма нямат дори и една буква от основната форма на глагола.


Леле,супер интересно и наистина много странно  Shocked
Следя с интерес по-компетентните да се изкажат дали има някакво логично или неестествено обяснение  за такова състояние на мозъка Peace

# 475
  • Sofia
  • Мнения: 6 685
После говорих с мама.

Как се е осъществил този разговор?
Моля да споделиш повече подробности,ако не е тайна Praynig
 И аз да помоля за информация за осъществяване на "разговор" с починал ..., но може и на лични, за да не разводняваме темата и благодаря bouquet

# 476
  • Мнения: 766
После говорих с мама.

Как се е осъществил този разговор?
Моля да споделиш повече подробности,ако не е тайна Praynig
 И аз да помоля за информация за осъществяване на "разговор" с починал ..., но може и на лични, за да не разводняваме темата и благодаря bouquet
Аз също се интересувам от осъществяване на такъв "разговор "

# 477
  • ГО
  • Мнения: 3 955
Аз също!
Макар, че подобен разговор ще ми се отрази на емоционалното състояние, но много искам да говоря с мама и брат ми  Cry

# 478
  • Мнения: 10 042
После говорих с мама.

Как се е осъществил този разговор?
Моля да споделиш повече подробности,ако не е тайна Praynig
 И аз да помоля за информация за осъществяване на "разговор" с починал ..., но може и на лични, за да не разводняваме темата и благодаря bouquet
Аз също се интересувам от осъществяване на такъв "разговор "

СЕ, как ще обясняваш сега? Laughing
Трябваше да внимаваш.

# 479
  • Мнения: 2 029
ее123456, не съм специалист по тази тематика. Като лаик обяснението ми е, че по някакъв начин си успяла да изтеглиш информация от общата база данни. Някои я наричат акаша/акашови записи.
Понякога под стрес, при определени хора се забързват жлезите с вътрешна секреция, някои ги наричат чакри. Мозъкът влиза в по-различно състояние, нещо свързано с различните видове мозъчни вълни, както ти си го описала като транс и си изтеглила от там необходимата информация. Получило се е на границата на съзнато/несъзнато ниво.
Нещо такова ми се върти в главата като логично обяснение, но не зная до колко е вярно изобщо.

Аз така съм решавала сложни задачи от висшата математика относно матрици, само с 1-2 преобразувания, а толкова много ми се спеше и не исках да ме занимават с тези задачи толкова рано сутринта. Но твоето е друго. Моето все пак може да се обясни, че на ум съм направила сложните преобразувания.

Общи условия

Активация на акаунт