Бихте ли се върнали в България?

Не, не бих се върнала за момента. Нищо в България не ми липсва или поне нищо, което не мога да намеря тук. От година и половина не съм се прибирала и се чувствам много добре (живея в Италия). Единствено ми липсва семейството ми. Всъщност аз не исках да заминавам, чувствах се добре в София, работех, плащах си квартира и родителите ми бяха достатъчно близо, за да се виждаме всеки ден. Заминах заради любов. Всъщност тук се чувствам много по-добре, не съм имала период на интеграция, не се чувствам чужденка, намерих си приятели, не са много, но и в София не са били кой знае колко. Нещата, които ме карат да се чувствам по-спокойна тук са следните:

- имам куче. Да, естествено, не е причина човек да напусне една държава, но не можете да си представите какво облекчение е да имаш определено място за разходки, да не се караш всеки ден с някакви хора, на които кучето им пречи само защото съществува. Да не се притесняваш от нападения на бездомни кучета от една страна, а от друга да гледаш зимата измръзнали и гладни кучета да се влачат на глутници по улиците, или просто някое да те следва защото има нужда от човешка близост. Може да не ви се струва много, но на мен тези сцени ми късат сърцето и не искам да живея на място където са ежедневие, не искам и детето ми да живее така.

- отиване на работа сутрин. Возиш се в препълнен с изнервени хора автобус и ако не си достатъчно напред, за да слушаш радио Веселина, то някой друг пътник ще се погрижи да не оставаш без музикален съпровод надувайки на макс музиката на телефона, която гърми през слушалките.
Отделно - винаги съм била редовен пътник, но и винаги съм изпитвала страх от контрольори, защото понякога се заяждат с теб защото не си си чекнал картата, която е с абонамент за един месец. Пътуването в градския транспорт е един огромен стрес, или поне за мен беше такъв, винаги ще се намери някой да каже: Ама моля ви госпожо, влезте по навътре. Или: Вие пенсионерите къде сте тръгнали в 8 сутринта? И така нататък..

- редене на опашки. Това е една вечна борба независимо дали си при личния лекар или на опашката в супера, постоянно някой те дебне да не го предредиш случайно или нарочно, всичко придружено с голямо сумтене и пуфтене.

И още много такива дребни неща, с които човек се сблъсква в ежедневието си и с които, да, може да се живее, но когато в един момент изчезнат, осъзнаваш какво бреме са били за теб.
Приятно ми е на Коледа да имаме елха във входа, майка ми в София също се опита да сложи, откраднаха я след няколко часа. И много, много други подобни "дреболии", на които все още се учудвам тук, а Италия дори не е кой знае какъв пример за уредена държава.

За българските манджи и българската телевизия не мога да кажа, че нещо ми липсва. Приготвям си каквото ми се яде, тук нищо не липсва, напротив, мисля, че има много по-голямо разнообразие от плодове и зеленчуци, отколкото в българия. Телевизия гледам понякога, приятно ми е да слушам българска реч, много рядко пускам новини, а филмите в повечето случаи са с такъв ужасен дублаж, че се чудя нещо ново ли е, или преди не ми е правило впечатление.

Всичко останало за мен е горе долу еднакво, не се чувствам чужденка тук, нито се чувствам местна, но тук никой не ме е третирал по различен начин, защото идвам от друга държава. Разпитвали са ме понякога за нашите обичаи, интересуват се хората как живеят хората в България, питат ме за стандарта, за традиции. Аз лично никога не съм изпитвала необходимост да разказвам нашата история и никога не съм се чувствала засегната ако се окаже, че не знаят, че руски и български са различни езици или кога е създадена българската държава.

Има държави, в които човек някак се чувства "по-малко" чужденец. Италия е една от тях. Не знам как и дали би било същото, ако си в Дания или Ирландия например. Или която и да е северна държава. Много хубаво си (ни) описала. Малко ти завидях.

Искането а връщане не е до това дали се чувстваш или не чужденец. Определено тук, където живея не се чувствам чужденец, чувствам се една от общността тук. Но това не ми пречи да подготвям връщане.

Yakamoz, това, че не си си чекнал картата, те прави нередовен пътник...не само в България.

Така е, не всички държави са еднакви, както и не всички хора, затова човек трябва да търси своето си място, където да се чувства добре и спокоен. Ако това е България няма нищо лошо, има много положителни неща, аз казвам защо за момента се чувствам добре където съм.

За чекирането на картата. Ако половината автомати за чекиране на карта не работят и ако в половината градски транспорт има автомати, а в другата не, какъв е смисълът на това чекиране ако имаш абонамент за цял месец? Да не говорим колко пъти е трябвало да си показвам касова бележка, че картата ми наистина е валидна, защото устроиствата на контрольорите не могат да отчетат. За сравнение тук не съм длъжна да се чекирам при наземния транспорт и мога да си зареждам картата онлайн. Да не говорим, че транспорта е по-евтин. Онзи ден ме провериха едни усмихнати и любезни контрольори, които не ме накараха да се чувствам като престъпник докато си търся картата в джоба.

Нека отговоря по следния начин. Едно е да ти се усмихват срещу 5 лв., пак същия би се усмихнал срещу 50 лв по др начин.
И аз съм имала проблем за нечекиран билет в метро, при условие, че техен служител чекира на влизане. Не можаха да ми обяснят как съм и влязла....за Будапеща става въпрос, но явно такива са хората.

Да, в будапеща чекирането в метрото е доста абсурдно също, защото на повечето спирки има контроли, а не машини. Честно казано доста се шокирах от тази система. Това че някой получава ниска заплата не е причина да се държи зле, аз също съм работила за малко пари, но съм се държала винаги възпитано с хората, които съм обслужвала. Тук например чистачката също се усмихва и поздравява и не всички хора имат добро заплащане. Безработицата е доста голяма и хората приемат все по-ниско заплащане, но много рядко съм попадала на кофти отношение.

Аз искам да кажа 
Съседите ми са мили, топли и сърдечни хора, но и ние се държим мило, топло и сърдечно. Помагаме си много. Cдържано, без показност. Не се черпиме с бонбони всеки път като се посещаваме. Уговаряме се, като ще си гостуваме. Децата ни обаче претичват непрекъснато от нас до тях, и обратно, без уговорки
Това за една малка уличка, в едно малко градче в северна Дания.
Читави хора, сигурно аз съм късметлия. И в България оставих добри приятели, съседи, колеги.
Не е от климата, убедена съм.

От климата е,от климата   
Докато има хора които вярват на "една приятелка ми каза",
до тогава ще има и разочаровани.
Наивно е да се вярва,че всички  хора в определена страна са добри/лоши ,
студени/топли  само заради климатът или каквото и друго да е.

Нали си даваш сметка, че никъде в моето изказване не пише, че хората са или добри, или лоши.
И никъде не съм заклеймявала датчаните или ирландците като кофти хора.
Докато има хора, които не разбират това, което четат, ще бъдат разочаровани. А и опитът ми от чужбина е личен, не е на приятелките ми.
Не знам къде живееш, дали на север или на юг, но там така ли не се разбирате и се критикувате? Не ти ли е трудно така? Не се ли чувстваш тъпо?

Предполагам въпросите ти са към мен 


Разбирам се чудесно с хората около мен,без значение от националността им.
Живея на юг.
Тъпо или трудно не се чувствам,защото нямам очаквания към никого без значение
от къде е. Приятелите си не ги избирам по цвят на кожата,религия,местоположение на
живеене или марка кола  Други са критериите .

Ти що "подскочи" така?
Самата ти определи Италия като страна в която се чувстваш "по малко чужденец".
Според мен ,няма страна в която се чувстваш повече или по малко чужденец.
Това е лично усещане.
Аз се чувствам навсякъде добре.
Нямам нужда се обграждам с определени неща за да съм ок.
Това може да  не е така за някой друг.

Моят личен избор се води единствено и само от това къде работим.
Търсим най-доброто което се предлага за нас в моментът ,на пазарът на трудът.
Не сме мобилни за съжаление,не чак толкова колкото ми се иска.
Но ще живеем до пенсия там където работим.
Послееееее ,уха искам на остров с постоянна темперетура   
И най-затворените ми обувки да са джапанки 




Кои са тези хора?
Защо реши,че не разбират и са разочаровани?
Всеки отстоява мнението си,не е задължително да са каквито и да е.

Това беше казано с ирония по повод твое заключение. Наистина не разбираш това, което четеш и не улавяш "тона на писането". Ти написа едно глупаво изречение и аз се подиграх с него. Отдавна вече (минаха 3 дни примерно) писах отговор на друг човек в темата, ти се намеси с констатации и ето ти сега каша. Модератор спокойно може да изтрие цялата ни размяна на обяснения и пояснения. Няма смисъл от него. За мене е важно да не четеш сред моите редове,  че една приятелка ми била казала, че хората са само лоши или само добри. Такова изказване може да направи само дете в ранна училищна възраст, на което му липсва опит от срещи и общуване с различни хора.
Ако ти е интересно, пиши по темата, но аз съм сигурна, че нищо не разбираш.

Първо девойко,смекчи тонът , грозно  е да класифицираш хората какви са изобщо.
Нещо което ти каза,че не правиш а го направи пак.
Не ме познаваш така,че няма как да знаеш каква съм.

Грозно изказване .
Няма да коментирам възпитанието и културата ти.

В предният си пост ти отговорих без да те обиждам или класифицирам.
Ясно е кой не разбира ,и понеже не може да се аргументира започва да обижда.
Остани си със здраве и прочети някоя книжка в повечко 
Това е приятелски съвет,не си поискала така че може да го подминеш.

Не ми отговаряй,няма да го прочета.

В общи линии си преписала и попреправила това, което аз пиша за теб. С много мек тон ти казвам, че нищо не разбираш.
Вярно е, не те познавам и не се и натискам. Не те познавам и няма да приемам сериозно съветите ти. Не ми трябват.  Ще се огранича само в тези изречения, за да няма какво да преписваш. Нищо не разбираш!!

neraiida и Esmee много добре онагледяват някои от причините да се напусне България 

Ще се върна, още малко ми остава, свързано е с придобиване на определена квалификация и набирането на стаж, вече сме решили. Плюсовете са повече от минусите. Докато е по-млад човек, му се пътува, не му се седи на едно място, но идва време, когато си казваш, че си видял достатъчно и намираш смисъл в други неща. Пък и държавата, в която дойдох, вече не е същата, а тенденциите са да се върви към влошаване.