Шеста тема на чакащите

Не ни дадоха направление, само написахме молба за курс. Не ни казаха и кога е следващата среща, предполагам че ще ни се обадят.

Betray, много се радвам, че отново пишеш и поклон 

Аз си чета редовно, но понякога просто припалвам и пиша. Избягвам да споделям много неща във форума, защото има разни хора ,които следят постовете ми. Но при подобни дискусии просто не се сдържам да не се включа с реални впечатления.

И аз така, трябва човек да филтрира информацията и контактите си, за да му е мирна главата
Тези теми съм ги изчела от-до и много от историите ги изживях лично и се радвах
и сега пожелавам късмет на новите момичета и дано скоро срещнат своето "щастие"
Преди време някой беше постнал във фейсбук нещо от сорта: " ако отдавна чакаш своето щастие, значи то е много голямо и се движи с бавни стъпки"

Понеже често става въпрос за произхода и чертите, вижте една снимка


Как определяте тези деца?

Снимката е от публично достъпен сайт.

Повечето от вас биха приели, че децата са с различен произход, а те са братя. Не искам да повдигам поредния спор. Но е добре да се замислите, че тези критерии са нещо съвсем условно и безсмислено. Каквото и да ви кажат, няма как да знаете истината. Затова моята препоръка е да гледате децата. Отивайте на срещи с нагласата, че отивате да видите децата си. Вижте ги колко адекватно се държат, как им е моториката, като очаквате изоставане с 1-3 г. в зависимост от възрастта, на която са в момента. Като ги вземете ще наваксат.

На всички чакащи пожелавам скоро да срещнат детето си. 

Vanibo, децата са прекрасни, като всички деца, само от родителите зависи как ще ги възпитат и какви хора ще порастнат. Аз се притеснявах от негативните нагласи на обществото, но до сега не сме срещнали нито едно отрицателно отношение. Е може би ще срещнем в бъдеще, някой път, но това не ни интересува, всеки има право да проявява нагласа, според своето собствено отношение и преценка и разбира се ще си носи последствията от това. Разбирам хората, които не могат да приемат "чертите" и ние минахме през такъв период, но много се радвам, че го надживяхме, отворихме сърцата си и сега сме едни изключително щастливи родители. Пожелавам на всички чакащи, да вземат правилните решения и да слушат собствените си сърца и по-малко да се притесняват от обществените нагласи.

Speed Queen, точно затова пуснах снимката. Осъзнавам, че много хора имат колебания и не са наясно, че най-малкият проблем след осиновяването са външните белези на някакъв етнос. Може би не мога да го обясня като хората, но:
1. И двете деца от снимката могат да ви ги представят като деца с български произход
2. И двете деца от снимката могат да ви ги представят като деца с ромски произход
3. Това как са регистрирани в някаква система не променя децата
4. Независимо от това как изглежда детето, то е вашето дете. Не можете да му спестите думите на околните, както нямаше да можете да ги спестите, ако беше биологично. Дали ще го наричат копеле, мангал, очилатко, зубър, дебелак, кифла или нещо друго, все ще го боли и ще трябва да го научите как да реагира, да осъзнае собствената си стойност, какво означават думички като чест и достойнство.
5. Околните не са толкова предубедени към произхода на децата, колкото не могат да проумеят изоставането, дори и най-близките и учителите не разбират. Очакват, че щом децата са гледани някъде, те са наравно с връстниците си, а това не е така и не могат да го проумеят. Това ще са най-големите проблеми и за вас.
6. Винаги ще има хора, които ще отхвърлят и вас, и детето ви. Приемете го, намерете вашето дете и бъдете щастливи напук на останалите.

P.S. Хващам се, че като видя видимо различно от родителите детенце се вторачвам в него и може би ги притеснявам, а аз се опитвам да се сетя дали познавам точно това дете и с какъв ник е майка му

vanibo всичко което си написала е много полезно. Не съм съгласна, единствено с препоръката ти да тръгнем към срещата с предложеното дете с нагласа, че това е нашето дете. От изчетеното във темите от този форум, а и не само, разбрах, че една част от предложенията се правят за да се съберат три отказа за дадено дете за да може то да бъде вписано в регистрите за международно осиновяване. За съжаление, информацията по телефона, която дават социалните, явно е доста оскъдна и съответно в много случаи заблуждаваща кандидат осиновителите. Тези предложения по никакъв начин не са съобразени с изискванията на кандидат-осиновителя и въпреки това се правят. Но ако, даденото предложение е точно такова, смятам, че разочарованието ще е много голямо след срещата, ако съм имала нагласа да срещна детето си. Мен това би ме обезкуражило много, а да не говорим, че дори би и навредило на здравето ми.
За себе си съм взела решение обадят ли ни се тръгвам на срещата, без особенни очаквания, а ако разминаването между посочените от нас критерии и предложението се разминават значително със сигурност ще си потърся правата по законоустановения ред.  Все пак, нали затова ни размотават три месеца в проучване и уточняване на изискванията ни. Щом искат да съберат тези откази за децата да си намерят друг начин. Предстоят промени да помислят и над това.

Пролетина, като са те проучвали 3 месеца какви са вашите изисквания? Ако едно предложение ще ти навреди на здравето си помисли дали не трябва да се откажеш сега, докато не е станало късно.

Кое да стане късно, че не разбрах?

Когато получихме писмото за нашето момченце, аз вътрешно усещах, че това е нашето дете. По телефона само уговорихме среща, не съм разпитвала за детето. Първо се срещнахме със социалните, които ни дадоха кратка информация. Показаха ни снимка, казаха, че ние сме второто избрано семейство-първото се било отказало. Чувството, че това е нашето дете не ме е напускало нито за миг. В момента, в който ми го дадоха, аз го гушнах и се разплаках. Не ме интересуваше нищо- произход, БМ, братя , сестри и т.н. Това беше нашият син, най-прекрасният( и сега е такъв).
Знам, че рядко се случва подобно нещо, но го пожелавам на всички чакащи. Моят съвет е- не се отказвайте от детето преди да сте го видели.

Да не си навредиш на здравето.

Аз не знам какъв дебил трябва да е някой който, примерно му предложат дете с тежко физическо или психическо увреждане, той отиде да види детето, няма възможност да му предостави необходимите условия за живот и го откаже, и да не си навреди на здравето после. Лично за мен това би било голяма емоционална травма, затова сме посочили здраво дете, надявам се да не ни поставят в такава ситуация и да спазят изискванията ни. Прекалено чувствителна съм, май.

За такива деца изобщо не се изискват мисля три отказа. Те няма на кого да бъдат предложени в България, тъй като не отговарят на ничий профил от осиновителите. Те се отглеждат от държавата, или ги включват в международните осиновявания. Не мисля, че събират откази по този начин. Няма да забравя думите на моята социална: "Дори и да ти се наложи да напишеш отказ за дете, приемаш, че това е за негово добро". Всеки си има предопределени родители, и за да стигне до тях трябва да извърви някакъв път. А дали ти ще бъдеш част от този път, никой не може да знае. За съжаление и децата с проблеми са много.