Шеста тема на чакащите

Мама Ру моят съпруг не може да има деца. Аз самата мога и имам едно детенце от времето преди да се запознаем. Можехме да избираме дали да забременея от донор или да осиновим. Избрахме второто. Това не ме кара да се чувствам по-благородна. Просто е въпрос на избор. Няма по-благородни и по- малко благородни мотиви при взимането на такова решение. Поне според мен. Единственото условие мисля е да обичаш децата и да не приемаш постъпката си като нещо фаталистично. Имаш любов - даряваш я. Историята ти е много въздействаща. Поздравления за силата на духа ти.

Здравейте и от мен! И ние със съпругът ми сме от чакащите за детенце. Вписаха ни в регистъра на кандидат осиновителите през февруари 2016г., но до сега нямаме никакво предложение и вече започнахме да се притесняваме. Критериите, които поставихме са детенце между 2 и 4 години, като изключихме ромския етнос, но вече клоним към вдигане на възрастта до 5 или 6 годинки. Някой правил ли е промяна в критериите, след вписване в регистъра?

 Добре дошла Iva_dr. Изключвайки ромския произход ще има да чакате доста дълго. Така, че се въоръжи с търпение. Късмет.

В петък тръгваме на курса за кандидат осиновители. Ходихме на индивидуална среща с представител на центъра, който ги организира и той ни каза, че групата ще има рекорден брой хора - 20,  което било много. Освен това разбрахме, че почти всички имат нашите предпочитания - до 2 год. без предпочитания за произход и пол. Малко ме обезсърчи това. Не че не се радвам, че има толкова много кандидати, но просто се чудя това не означава ли, че ще чакаме още повече от обичайното. Сигурно няма формула, но .... се притеснявам, че може да чакаме с години. Извинете за дългия пост. Може би не беше уместно да споделям тревожните си мисли, ала нямам познати, които да са в моето положение за да обменяме опит....

Ина, здравей. За чакане - чака се. Подгответе се. Аз чаках две години за първо предложение и само девет месеца - за второто (имах ограничения за произход). Повечето мами без претенции за произход чакат под година.
Първият път посочих 0-5 години, а при втория профил заявих, че искам бебе 0-6 месеца. Мисля, че е и до шанс - при равни условия и еднакъв профил да предпочетат един кандидат пред друг.
Пишеш, че искате детенце до 2годинки. Дано да е предвидена промяна ( не ми се отваря проектозакона), но по сега действащия при деца под две години майчинството, на което имаш право е същото като при раждане. Когато определяте възрастта, трябва да имате и предвид дали имате възможност да си останеш вкъщи 6-12 месеца неплатено майчинство за адаптация на детето. За първото дете имах право на 10м по новия член за осиновяване на дете над 2г. ( промените влязоха в сила 2м след осиновяването). Второто майчинство се застъпи и ползвах само до навършване на 1годинка на малкия. Вероятно на курса ще дискутирате и тези неща.
Бързо осиновяване и лека адаптация!

Ива, обмислете дали да не премахнете долната граница, т.е. да промените на 0-4г. Синът ми са го разглеждали на съвет дни преди да навърши 3м. Обикновено казват на кандидатите, че не може да им предложат деца под 6- месечна възраст, дори под 7-8 м., но децата с отказ ги вписват в регистъра през втория им месец и до месец ги разглеждат на съвет. Е, как да им намерят родители? Аз осинових детенце на 4м, приятелката ми - на 5м. По-скоро рядко ще остане неосиновено дете над 2-годишна възраст (ако е здравичко или с леки здравословни проблеми), тъй като все повече двойки нямат предпочитания за произход. Да гледаш бебе не е страшно, адаптацията е в пъти по-лесна и бърза, дори и да има някакво леко изоставане, то се наваксва още първите месеци у дома и без специални терапии.

Здравей Mama Ru, една от причините, за да сложиме граница 2 години е и заради нашата възраст. Аз съм на 40, съпругът ми е на 49г. Сега сме на средна възраст, макар и млади по дух, но годините минават!!!

Здравей Ива, моите родители са били на вашата възраст, когато съм се родила ( единствено дете съм). Не им е било лесно, но ме отгледаха. Аз също станах майка късно. Аз съм на 44, дъщеря ми е на 6г, а малкият - на 2,6г. Една-две години повече или по-малко в случая не са от голямо значение. Първият път дадох възраст 0-5г. Дъщеря ми беше на 3,4г, когато я осинових. Вторият път подадох възраст 0-6м, с нагласата, че ще чакам дълго. 8-9месеца по-късно получих заветното писмо за сина ми, който беше на 3м, когато решението влезе в сила вече беше навършил 4м. С него ми е в пъти по-лесно, отколкото с каката. Въпрос на темперамент, характер. Затова си позволих да ви посъветвам да махнете долната граница. Няма гаранция, че ще ви предложат бебе, просто разширявате границите и увеличавате шанса си. Колкото по-голямо е детето, толкова по-трудна е адаптацията, изисква повече рехабилитация (време и средства). Ще имаш право на майчинство само до момента, в който детето навърши 5 години. Не казвам, че по-големите деца не трябва да се осиновяват, но семействата трябва да са наясно какво предстои и дали ще имат силите и ресурса да се справят.

Ива, не се притеснявай за годините, аз съм на 37, ММ е на 50, от четири месеца сме щастливи родители на един 2,5 годишен бонбон, с размисли след година-две да подадем документи и за едно момиченце. При нас се получи, така, че ни е по-лесно, че сина ни е малко по-големичък, последната една година преди да го осиновим е живял в приемно семейство (преди това в институция), но за нас адаптацията мина много бързо, само седмица-две, детето по принцип е много спокойно, никакви проблеми със сън, хранене и детска градина. и ние сега на тези години сме по-спокойни, в началото на съвместния ни живот, преди около 8 години, имаше поне по един лют скандал на седмица, та тогава ако бяхме станали родители, щеше да е голяма дРама, как оцеляхме като двойка направо не знам, лИбоФ явно...

Уважавам изборът и свободната воля на всеки, но искам да знаете когато видите малкото пакетче и то ви погледне хич няма да ви пука за ромски, български или там какъвто дойде произход.Понякога се случва единия биологичен родител да е от ромски а другия от български произход и се чудя детето от какъв произход е?Казвам го с усмивка.

Джой 34 и аз го установих това когато видях преди 20 дни най хубавото бебе което бях виждала нягога /беличка с сладка муцунка /или така просто ми се е сторило .Сънувах я дълго си сменяхме мнението единия път я вземахме другия път твърдо не .Пиша това с сълзи на очите защото я харесахме но не успяхме да преудолеем страха че може да се появят някакви увреждания заради болест от майката .А и тя не се знае и от какво още може да е боледувала  почти никакви дани нямахме за нея.Макар и шанса да беше съвсем малък решихме да не рискуваме .НЕ ми пукаше че майката беше ромка защото детето не приличаше на циганка в никакъв случей.Идеално си беше надявам се отказът ни да е бил правилен и когато ни предложат следващото дете да нямаме никакви притеснения и от към мед. гледна точка.Няма да им е лесно защото аз чета интересувам се и тук не мисляда правя компромиси с нищо освен ако нищо не ме притеснява.Така че аз също искам бяло дете но когато е от смесен произход то може изобщо да не прилича на ром и да го харесате .Друг е въпроса на кого ще приличат след време неговите деца ако това ви притеснява.

Не гледай назад и не го мисли.И нашият бонбон беше с прозрачна кожичка като го видяхме, малко по-късно може би защото не беше изваждано навън когато го погали слънцето на няколко пъти сменихме няколко тона в окраската, но това нямаше никакво значение.

Някой да се похвали с хубава новина  ?

Чудя се дали и аз да не намаля долната граница на 1 г. Всеки ден влизам и се питам дали няма някой да се похвали. Много замря темата 

skwestarz, намали я. Вие почти нямате изисквания, ще се раздвижат нещата. Дано да е скоро  . Миналата година и аз бях в такова очакване и след НГ се случиха нещата.

Днес е Щъркелов ден за мен. На днешния ден преди три години щъркелът, приел образа на една съдийка, ме направи мама на едно тригодишно момиченце. Вече три години сме заедно. Често пъти ни е трудно, тъй като щерката е хиперактивна, но да е жива и здрава.
На всички чакащи - не се отказвайте и ще дочакате. Късмет и много нови пораснали семейства до Коледа!