Шеста тема на чакащите

Признавам си, че не ми е познато това за констелациите и днес набързо хвърлих един поглед. Има, вероятно, и полезни неща. Осиновеното дете влиза в семейството на осиновители, но си влиза със своята история и травми в семейство което също има история и травми и трябва да намери мястото си в това семейство. Каквото и да говорим, обаче, то е свързано чисто биологически, с друго семейство. Доста трудна роля за човек, да не говорим за дете. И едно е осиновено бебе, съвсем различно е осиновено дете на 4-5-8 годишна възраст. Колкото по-голямо, толкова повече история и трудно напасване. Ако по някакъв начин тези констелации или психолог могат да помогнат на осиновеното дете да се адаптира и да намери мястото си в осиновителското семейство защо не. Да отхвърляме като осиновители напълно произхода и миналото на детето си не значи ли, че в известна степен отхвърляме него или поне част от него? Нашите чувства се усещат от децата и те ги пречупват през собствената си призма - "Мама и татко говорят с недомлъвки, отрицателно за биологичните ми родители, но аз съм част от тях. Означава ли това, че и мен не ме харесват?"
Дъщеря ми е голяма, познавала е биологичната си майка, има тежка история (минало) и в момента с психотерапевт говорихме точно за това. И тя каза, че мрази биологичната си майка. Е, не го е попила от мен това, а може и да е подочула нещо от мен, знам ли? Макар, че винаги съм се старала да говоря неутрално за БМ и историята й. Или пък просто в желанието си да стане част от нашето семейство, да се привърже към мен счита за важно да отрече другата. Само, че тази друга й е дала живота и благодарение на слабостите и грешките си сега аз имам дете. Не можем да променим някои факти, така, че не ни остава нищо друго освен да ги приемем и да продължим напред.
Кризата на идентичността е част от израстването. Но докато биологичното дете няма друга алтернатива, то осиновеното има - биологичната майка биологичното семейство. Ако детето е добре в нашето семейство, ако се чувства сигурно е подкрепено, то ще премине по-леко през тази криза. Ако ние сме неудовлетворени от него, несигурни в чувствата му, страхуваме се от биологичните родители, то и детето ще се чувства несигурно в нашето семейство.
И да, аз също съм се люшкала в чувствата си и спрямо биологичната майка на дъщеря ми и вероятно аз също съм допринесла с това за по-тредната й адаптация. Защото докато ние не приемем детето такова, каквото е, в това число и биологичният му произход, то няма да се почувства сигурно в нашата любов.
Сложно е. Нищо не рекламирам, споделям мислите и чувствата си, през което съм преминала за тези 7+ години откакто осинових първото си дете.

Напълно съм съгласна с това, което написа. В семейните констелации обаче родителите са едни единствени и това са биологичните и връзката с тях е единствената и най-важната за човек, защото през тях е дошъл живота, без значение кой те е отгледал. Едно е да приемаш биологичната майка и произхода на детето, друго е да ги поставяш като най-важни. Това теб те поставя в позицията на: Гледай си работата, ти коя си че да ми кажеш на мен какво да правя. Не си ми истинската майка.

Преди време прочетох за тези констелации, за мен това е чист окултизъм и противоречи  на християнската идеология.
А за приемането на произхода е много трудно. Трябва да се приема със сърцето, а това понякога е доста трудно. С разум не може да се приеме.
Как ли не го насилвах този разум, не става и не става.

Две години, ако не и повече, слушах от дъщеря си точно това "Ти не си ми майка, искам другата си майка." А беше на 3 години и 4м като я осинових. Дори не говореше още. Започна да ме приема, чак след като ходихме до Сандански при психолог, специализирал по проблеми на осиновени деца, т.е в първи клас. Т.е повече от 4 години детето се държеше като чуждо в нашето семейство и мечтаеше да се върне назад, за да може никой нищо да не иска от нея и да види пак биологичната си майка. А после дойде страхът от една евентуална среща. За да се привърже към мен тя трябваше в съзнанието си да се отдръпна от този образ. Обаче се изумих, когато пред психотерапевтката на въпроса какво мисли/ чувства по отношение на тази жена отговори "мразя я". Не го очаквах и не съм го искала от нея, но явно тя в детското си съзнание мисли, че ако не я мрази, то ще нарани мен, а аз никога и с нищо не съм ю давала повод да мисли по този начин. Единственото, което искам от нея е да се възползва от шансовете, които има / получава, за да има по-добър живот и по-добро бъдеще.

Абсолютно съм съгласна, много зрели разсъждения.

Здравейте! В понеделник, подадохме документи, със съпруга ми. Понеже сме с различни, адресни регистрации, ги депозирахме в провинцията, а живеем в София. Трябва да минем курса, за осиновители, но не мога да намеря координати. В Агенцията където подадохме ни уведомиха, че курса е бил предишната седмица и организират нов, след три месеца, при достатъчно желаещи. Моля за информация, къде в София, се провеждат курсове - присъствени или онлайн!

Ние преминахме такъв курс във Фондация"За нашите деца".Намира се на ул."Гюешево" в София.Можете да попитате там.Успех!

Здравейте, преди известно време се вписах в темичката, следях ви с удоволствие, но не съм се включвала особено, тъй като нямах особени очаквания.
Идвам, за да вдъхна малко кураж на всички чакащи, че вашето детенце ви чака и няма нищо страшно. Преди по-малко от месец прибрахме своето детенце вкъщи. Процедурата при нас беше бърза. Нямахме предпочитания за пол, етнос, черти, а като възрастова граница бяхме вписали под шестгодишна възраст. Допускахме и леки или лечими заболявания. В крайна сметка ни предложиха момченце на 5г, от ромски произход, с лек проблем с очичките и съмнение за кардиологичен дефект, което обаче се оказа напразно за наше щастие. Детето е прекрасно! Изключително будно и любопитно. Миналото му е объркано и тежко. Минал е през приемни семейства, разсиновяван е на доста осъзната възраст. Все още се напасваме, но съм приятно изненадана колко бързо се адаптира. Естествено, има своите трудности и все още съпреживява някои неща, но с баща му се опитваме да му помогнем максимално бързо. Страхува се да не го оставим. Освен него имаме две по-малки биологични деца. Много бързо се приеха и сближиха, търсят се и мисля, че това също му помогна бързо да се почувства част от семейството. Наясно съм, че имаме да извървим доста дълъг път, но постепенно ще изчистим проблемите. Децата имат нужда да се почувстват сигурни и обичани, останалото са дребни нещица.
Относно произхода...наистина изненадана съм, че е вписан с ромски такъв. Детето е светло, със светли очи и коса. Няма абсолютно никакви ромски черти, но и да имаше, нямаше да повлияят на решението ни. И все пак е добре, че не са се опитали да прикрият това.
Пожелавам успех на всички чакащи!

Момичета, имаше преди линк към приказки, които подготвяха детето за информацията, че е осиновено, но не знам къде да го търся?

Не знам къде има приказки, но аз лично показвах малкото снимки, които ми бяха дали, показах и дома в който беше /само на снимка/. После продължавах със снимките, които направих, когато ходих да я виждам и обяснявах, после и тези, на които вече е у дома. Много се страхувах как ще реагира, как ще си преработи информацията, но всичко засега е добре. Беше ме страх да не й е мъчно и да не страда най-вече. Миналата седмица ходихме на екскурзия до града, от който я взех и я питах дали иска да отидем до дома, за да види откъде я взех, като преди това й показах съда, където се явих на дело. Ами никакъв интерес не прояви. Каза, че няма какво да гледа. Но още не е достигнала до дълбоки мисли за това, кой я е родил и защо е била в къща за бебета. За мен обяснението е било естествен процес и не ми беше проблем да обяснявам. Даже скоро гледахме някакъв филм с магия и детето каза, че няма магия в днешно време, но аз й отвърнах, че магия е това, че сме се открили на толкова километри една от друга, и че сме се намерили изобщо.

На колко години е, откога започнахте да говорите и да показвате снимки?

Сега ще навърши седем. Беше на година и два месеца, когато се намерихме.

Здравейте мами, най-накрая щастие и за нас. Днес ми звъняха от Рдсп за среща с тях. Много съм щастлива..... и същевременно притеснена. Не ни казаха нищо, освен че има решение от Съвета по осиновяване. Не сме получили "Писмото", нито имейл, а направо обаждане по телефона. Дайте малко инфо за подобна среща? Благодаря предварително!

Мога да разкажа за нашата среща. Отидох в РДСП, показаха ми снимка на детето, прочетоха откъслечни неща от доклада й и ме питаха искам ли да я видя. Исках естествено. Отидохме в дома, където пребиваваше детето, донесе я директорката. Изправи я  върху една малка маса и каза: Ето я ... Аз онемях от тази сцена, детето ококорило едни очи и е изпаднало в ужас от толкова непознати хора в една малка стаичка. Добре, че директорката не се задържа повече. Свали детето и го остави да се хване само за масичката. Така стоя може би 15 минути, докато попитах може ли да я доближа, да я взема и нещо да направя, за да не се мъчи в това положение. Разрешиха ми. Междувременно ми четоха от медицинския й доклад как е родена, как се развива, колко боледува /тук спестиха доста информация, защото за единия месец от срещата ни докато я взема беше два пъти на антибиотик/. Докато държах детето тя поиска да слезе на земята. Тогава ходеше като те държи за един пръст и ме поведе нанякъде. Обаче не можеше никъде да отидем извън тази стая. После се гушна в мен и едвам я взеха, за да я приберат. Носех едно жълто плюшено пате и уж казаха, че ще й го оставят в леглото, но като я взех го бяха заменили с друга подобна играчка. Детето не издаде ни звук, ни стон за този един час. После една от сестрите ми каза, че не е могла да покаже "какво може". Та това да не е циркова маймунка. Даже прекрасно се държа в непозната обстановка с толкова много непознати хора. На следващите срещи беше малко по-активна. В общи линии това беше. Веднага след срещата си подадох и документите в съда. Нямах търпение да я измъкна от там.

Galita, честито за обаждането. Дано да е вашето детенце. Ако желаеш сподели какво сте вписали като критерии и колко време чакате.

Ние също чакаме, почти 13 месеца. Нашето желание е за здраво детенце до 1.5 години, без черти на ромски етнос.