Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какво представлява едномесечният период на взаимно опознаване при осиновяване?
Какво представлява майчинският инстинкт?
Какви са емоциите и предизвикателствата при осиновяване?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какво представлява едномесечният период на взаимно опознаване при осиновяване?
Едномесечният период на взаимно опознаване при осиновяване е време, в което кандидат-осиновителите и детето се срещат, създават връзка и решават дали да продължат с процеса на осиновяване. Този период включва подготовка на документи, насрочване на дело, посещения в дома и установяване на рутина за детето. В рамките на един месец кандидат-осиновителите могат да вземат решение за осиновяването.
-
Какво представлява майчинският инстинкт?
Майчинският инстинкт е вътрешното усещане и желание на жената да се грижи за детето си. Това включва желанието за съхранение на детето, грижа за него и усещането за връзка и отговорност към него. Този инстинкт може да се прояви различно за всяка жена и обикновено се усеща с появата на детето и в последствие се утвърждава и развива с времето.
-
Какви са емоциите и предизвикателствата при осиновяване?
Осиновяването е свързано с богатство от емоции и предизвикателства. Кандидат-осиновителите изпитват интензивни емоции, като вълнение, умълчаване, страх, радост и обич. Предизвикателствата включват адаптиране към новото малко същество, установяване на връзка с него, преодоляване на страхове и изграждане на доверие. Също така осиновителите се изправят пред предизвикателството да се адаптират към новия живот и отговорността да се грижат за детето.
-
Как се чувства Април след успешното осиновяване на сина си?
-
Какви са преживяванията на другите потребители във форума относно осиновяването?
Желанието за съхранение на детето или желанието да се грижиш за него? Аз мога да споделя какво почувствах, когато сина ми се роди. Първия път като го видях, изпитах умиление, голяма радост, не исках да го отделя от себе си, нямах търпение да ми го дадат за да си го гушна, и напълно забравих за болката. Не го изпусках от очи, но ми беше така странно и непознато. Живеех 9 м. с представата за едно дете, но като излезе, не го чувствах по същия начин както го чувствах докато беше в корема ми, не можеш да повярвам, че е същото дете. След това ни заведоха в стаята ни и повече не ми го дадоха, видях го само за миг, но тази физиономийка така ми се наби в съзнанието, че можех да го разпозная сред 100 000 други новородени. Нямах търпение да ми го дадат да си го видя, но 24ч. не ми го даваха заради проблем при раждането, както и да е. Когато ми го дадох, го гледах, гледах и пак нищо, не го чувствах както като беше в корема ми. Поисках да го вземат, понеже се чувствах зле, след раждането. (Новородените стояха в отделно помещение в болницата където бях, даваха ни ги само за да ги кърмим) Но следващият път когато ми го дадоха, всичко беше различно за един миг, го заобичах. Предполагам, че става същото и с осиновяването виждаш го, сърцето ти трепка от вълнение, пожелаваш го, и в един момент изпитваш обич към това човече. Като влюбване от пръв поглед. Не знам това каква връзка има със инстинкта, защото ние имаме този инстинкт да се грижим за някой от деца (под формата игра с кукли, на майки и деца). Сега като видя някой бебенца и сърцето ми подскача от вълнение. Мисля си, че усещането е същото както като видиш евентуалното дете което са ти предложили да осиновиш. Сърцето ти ще изхвръкне от вълнение и като го видиш ти иде да се разтопиш и искаш само да го докоснеш и да го гушнеш. 
Не съм се замисляла много за точно тези емоции..............
!Не знам,защото бях много малка ли..........не знам.Но разбрах,че това е чувство,което не се "появява"веднага с раждането,това е чувство,което се заражда и затвърждава,нещо като любовта,само че още по-силно и бузусловно! 
Сега са те заляли порой от различни чуства ,лека-полека ще се избистрят мислите в главата ти,детенцето ще посвикне с това да те вижда,много е малък и детската градина и лелките там са единствените сигурни и безапасни неща и най-близки хора!Следващият път като идеш му занеси едно от ония търкалца -кръгче на пръчка дето малките бутат и то трака-сещаш се предполагам 
Как няма да гушка такава майка като теб! Ще те усети и то. Ще видиш!
Хайде бързо да си взимате малкото човече 
