Филм на 2015-та- гласуване

От мен глас за Междузвездни войни, въпреки че очаквах повече от този филм. 5 филма от номинираните не съм ги гледала, което ми даде идея как ще си прекарам времето,когато малчо ще е на бабин дом за ваканциата(само Лудия макс няма да гледам, защото мъжът ми каза, че със сигурност няма да ми хареса)...

Ей, изглежда аз ще си остана един от малкото хора на света, които действително харесаха Love на Гаспар Ное. Досега не ми се беше случвало филм толкова да ми допадане и толкова да бъде оплют от всички около мен.

Гласувах за The Lobster. Още не съм гледала Тарантино и Датското момиче/момче.

Скарамуш, аз още те чакам да кажеш какво ти е харесало във филма на Ное, да видим ние какво сме пропуснали . Гледай и "9 песни", може и той да ти хареса.

Гласувам за Датското момиче предвид останалите изброени. Иначе за мен най-смисленият, задълбочен и майсторски филм беше "45 Years".

Ох, Джо!

Филмът на Ное буквано ме стисна за гърлото от втората сцена (първата намирам за ненужно дълга и като цяло причиняваща по-скоро неприятен дискомфорт, странно решение), а след последната (съвършена!) ми идваше да се разкрещия или да се разплача или може би и двете.

Изобщо не мисля, че това е филм за "суровата реалност на секса", нито пък че е някакъв отговор на популярния и безспорно вълнуващ въпрос "възможно ли е порно със сюжет". Не бих казала дори, че филмът е провокативен, по-скоро бих казала - смел, защото има емоция и има и рефлексия, каквито са съставките именно на смелостта.

Моето усещане е за много убедителна интерпретация по темата колко разрушителна е любовта понякога, как копнежът, нежността, удоволствието от споделеността  могат да бъдат водовъртеж, който оставя без дъх, в който почти еуфорично изпускаме нишката, която следваме за себе си, и вместо това съзнателно и нелогично полагаме истински усилия да се загубим в другия човек, във връзката с него. И сексът във филма, разбира се, изобщо не е самоцелен в този смисъл, той е самата тази неистовост в интимността. Както когато се случва да си толкова невероятно влюбен, че да искаш всичко, всичко да направиш с другия човек -  да чуеш всичките му думи, да му разкажеш книгите, които четеш, да се целувате, да слушате музика, да пътувате надалече, да му родиш три деца, да се преместите във Финландия и да си прекарвате времето в червена дървена къща на брега на ледено езеро и всичко останало, което е сексът и животът.

Това от една страна, а после - и страхът, който носи такава любов, грешиките спрямо нея, които допускаме и през които прозират чисто инстинктивни опити да съхраним себе си каквито сме били преди нея, но и за после, след нея, а пък и за другия човек. Такива са парадосктие на изневерите на Мърфи, артистичността на наркотиците на Електра.

И най-изумителното е как цялата тази интензивност на емоциите се оказва съвсем крехка. Как едновременно не можем да живеем със "завинаги" и болката от липсата му минава през цялото ни ежедневие, как насладата, която си причиняваме, понякога е повече отколкото можем да понесем. Всичко това за мен го има във филма на Ное.

Не знам, мога да кажа хиляди думи още. Хареса ми повече от Irreversible и Enter the Void. Макар че похватите, които ползава Ное са все същите, Love е по-въздействащ, защото е по-личен и, разбира се, се преживява по-пълнокръвно. Цялостното присъствие на Ное във филма ми допадна (не само конкрената му поява, а и това, че Мърфи е режисьор напр.), егоцентрично, но секси. За актьорското присъствие не мога да кажа кой знае колко добри неща, но филмът така или иначе стои малко алтернативен, малко "самоправски" и набързо, така че това не е особен дефицит.

Аз пък цъкнах на анимацията.

The Hunger Games: Mockingjay - Part 2 

Благодаря, че сподели  . Винаги ми е интересно да видя друга гледна точка към недопаднал ми филм.
Определено с този отзив щеше да ми го "продадеш", само да не го бях гледала . На мен ми беше самоцелен не със секса толкова, колкото с едрите планове на еякулации, червени квадрати, мръсни подлези и т.н. Гледано, отметнато вече в предишните филми на Ное. Не се потопих в стихийната любов, която си видяла ти (иначе имам идентично усещане, но за "9 песни", там наистина усетих любов-опиянение), може би точно заради досадата от твърде еднообразния стил на режисьора.

Но ако не друго, то вътрешно-анатомичната вметка ми визуализира любима песен (Pink tractor beam into your incision...)

2 от фаворитите ми са в класацията
гласувам за Бруклин, че ми е по-пресен

The Lobster има глас от мен.

Аз пък съм за Еверест. Сънувах кошмари след него. На кино беше страхотен!
Войните са ми на второ място.
Марсианецът на трето.
После Игрите...
Няма да продължавам, че са много

Дайте и за Ex Machina някой и друг глас, де.

Аз моя глас бих си го променила, ако Датското момиче го закъса...
Но, има време

Не ми хареса на мен и това е 

Опаа - и Междузвездни войни повежда на Датчанинът.
Каква драма!  
Започва да става интересно.
При това положение:
 1.няма да си променям вота в полза на Мад Макс
 2.ще замоля пропусналите го да гледат Danish Girl /може би популярността на етикета Star Wars изиграва в случая лоша шега на Датчанката/
Топли кебапчетаааа!