Особености на българския език

Г-н Трифонов!

Често гледам Вашите предавания, някои от които наистина заслужават внимание. Би било добре, разбира се, ако оздравите предаванията си, като ги освободите от евтиния сексхумор, който предизвиква крайно неприятния просташки смях (кикот) на публиката. В тази случаи равнището на предаването рязко спада.

С особен интерес следя Вашите политически предавания и по-специално предаванията Ви, посветени на предложения от Вас референдум. Позволете ми откровеността да кажа, че защитата на идеята за референдума е изключително слаба. Тя е поверена на хора, които нямат необходимата теоретическа подготовка. Правото е достатъчно сложна наука, за да си позволят външни за нея хора да се произнасят по кардинални за нея въпроси, извличайки доводи от собственото си невежество.

В такива случаи малко чувство за срам не би било излишно. При това те проявяват характерното за лаиците грубо неуважение към държавността. Невъзможно е да възхвалявате пряката демокрация, а да отправяте съвършено непристойни думи към представителната демокрация. Те очевидно не забелязват, че така в крайна сметка рушат необходимото за всеки гражданин градивно чувство за държавност.
Не мога най-после да отмина обстоятелството, че Вашият „синедрион” обсъжда темата "референдум" при пълното отсъствие на всякакъв опонент. Каквото каже единият от тях, същото казват и останалите. Това издава вече една значително висока степен на несериозност.

Ако преминем към проблема по същество, ще Ви кажа, че референдумът Ви е обречен на неуспех. Самият референдум е повече от излишен. Народът не иска референдуми, той иска хляб и сигурност. Положението му е толкова бедствено, че с никакъв референдум то няма да може да бъде подобрено. При това съдбата на народа ни се решава не от самия него, а от външни, чужди за него сили.
 
Пита ли някой народа ни, когато над 2 хиляди предприятия бяха продадени на мизерно ниски цени?
Пита ли някой народа ни, когато бе извършено най-тежкото икономическо престъпление в нашата история – ликвидирането (не преустройството, а ликвидирането!) на кооперативните ни стопанства?
Пита ли някой народа ни, когато го вкараха в НАТО? Вместо референдуми, ние се нуждаем от инвестиции, които, ако частният бизнес, не направи, трябва да направи държавата.

И какви въпроси Вие искате да поставите с референдума на този гладен, омършавял, обезволен народ?

Първият въпрос се отнася до избирателната система.
Каква избирателна система бил искал да има той – мажоритарна или пропорционална? Не разбирате ли, че му поставяте въпроси, на които той не може да даде еднозначен отговор. Простете, но мисля, че и Вие самият не си давате точно сметка какво всъщност представлява мажоритарната система, доколкото тя съществува в множество различни варианти. И на какво основание Вие смятате, че излъчените чрез мажоритарната избирателна система ще бъдат по-добри от излъчените чрез пропорционалната избирателна система?

И при едната, и при другата система кандидатите се определят от един същ централен партиен орган. Каквито той ще избира за пропорционалната избирателна система, такива той ще избира и за мажоритарната система. Във всички случаи те ще са по образ и подобие на хората от центъра. Ако са кандидати на ГЕРБ, всички те – и при едната, и при другата избирателна система - ще бъдат все бойкоборисовчета.

Освен това, защо забравяте, че възможността за мажоритарни избори съществува и сега. Всеки гражданин може да издигне кандидатурата си (чрез инициативен комитет) и да се противопостави на кандидатите, издигнати от партиите. Опити в това отношения са правени, но резултатът е нулев. След изборите за Седмото велико народно събрание в изборите са участвали като независими кандидати около 50 души и нито един от тях не е бил избран – просто защото зад никого от тях не е застанала една достатъчно мощна партия, на която хората да имат доверие.

Лъжа е, че при мажоритарните избори се избират не партии, а личности.
Ще предложа на вниманието Ви имената на кандидатите на ГЕРБ, които бяха мажоритарно избрани в изборите през 2009 г. Ето ги тези светли имена:
Любен Татарски, Красимир Петров, Любомира Станиславова, Николай Коцев, Галина Банковска, Румен Иванов, Валентин Микев, Анатолий Йорданов, Пламен Цеков, Иван Иванов, Ирина Соколова, Димитър Лазаров, Пламен Нунев, Десислава Танева, Даниела Дариткова, Борис Грозданов, Моника Панайотова, Иван Колев, Анастас Анастасов.
Да виждате между тези имена името поне на един, с когото парламентът би могъл да се гордее?

Те бяха световно неизвестни и останаха световно неизвестни, но въпреки това бяха избрани - не естествено заради своите лични качества, а заради качествата на партията, която застана зад тях. И защо най-после така глупаво се смята, че ако изборите са мажоритарни, политическите партии ще издигнат възможно най-добрите кандидати (личности!), а ако изборите са по пропорционалната система, ще издигнат някакви второкачествени безличия.

Не е вярно по-нататък, че при едни мажоритарни избори кандидат като Пеевски нямало да бъде избран. Ще бъде избран и още как, ако зад него застане една силна партия като ГЕРБ или ДПС. Нима мажоритарно избираният президент Плевнелиев щеше да бъде избран, ако не бе получил цялата възможна подкрепа на Бойко Борисов, а чрез него и подкрепата на партията ГЕРБ?

А давате ли си сметка какви тежки деформации могат да се получат при действието на една мажоритарна система? Напълно възможно е една партия, получила мнозинство само от един глас, да получи всички мандати в страната. В мажоритарните избори във Франция през 1958 г. Френската комунистическа партия получи 3 882 200 гласа, но срещу тях получи само десет депутатски места, а Националният републикански съюз за своите 3 604 000 гласа получи 189 места.

Но няма защо да ходим във Франция, за да видим как мажоритарните избори деформират парламентарната картина. От мажоритарно избраните през 2009 г. 31 депутати 26 бяха от ГЕРБ и пет от ДПС. Останалите партии не получиха нито едно място в парламента. Ако мажоритарно бяха избирани всичките 240 народни представители, в НС щяха да бъдат представени само две партии. Къде остава в този случай представителният характер на „представителния орган”?При използване на така наречената избирателна география и на някои други избирателни трикове, картината би могла да бъде значително по-деформирана.

Второ, с референдума Вие предлагате състава на Народното събрание да се намали от 240 на 120.
Така щели сме да спестим не знам колко милиона. Хубава загриженост! Но давате ли си сметка какъв ще бъде не финансовият, а политическият резултат, ако това предложение се приеме? При 120 народни представители кворумът ще бъде 61 депутати, а законите ще бъдат приемани с мнозинство от 32 гласа.

Че кой, пита се, по-едър бизнесмен няма да може да си купи необходимото му мнозинство, за да прокара в парламента приемането на удобен за него закон?
Евтиното, г-н Трифонов, понякога излиза много по-скъпо. Икономии трябва да се правят, но не за сметка на качеството на държавната работа, която върши парламентът. Освен това всички наши съседни държави имат парламенти, чийто състав количествено не се различава съществено от нашето Народно събрание. Идете в интернет и направете необходимата в случая справка.

Трето, Вие предлагате да се намалят държавните субсидии за парламентарно представените партии. Неразумно предложение.
Партиите вършат най-отговорна държавна работа, която във всички случаи трябва да бъде и финансова обезпечена. Ако партиите не получат от държавата необходимите средства, тогава те ще трябва да ги потърсят от частни лица – милионери. Така се поставят основите за корупцията.

Хората - особено в левите партии - съзнават за това, поради което не желаят милионери в собствената си партия. Като гласоподавател на БСП ще призная, че стоя твърде близко до това разбиране. Аз няма да кажа „Вън милионерите от БСП!”, но ще кажа „Вън милионерите от ръководството на БСП!”. Не бих искал милионери да определят насоките на следваната от БСП политика, доколкото манталитетът на милионера, колкото и да е добър като човек, се различава в някаква степен от манталитета на членуващия в БСП трудов гражданин.

Четвърто, Вашият референдум иска да вкара задължителното гласуване.
Искате насила да накарате хората да упражняват едно свое право?
Това няма как да стане!  Може насила да накарате избирателя да отиде до избирателното бюро, но няма как да го заставите да пусне действителна бюлетина. Пък и как всъщност ще го накарате да отиде до избирателното бюро? Като глобите неизпълнила гражданския си дълъг циганка, която няма хляб за децата си? Очертава се ситуация, силно напомняща за идиотското с предложения да се глобяват клошарите с хиляда лева.

Пето, лишено от всякакъв разум е и искането за пряк избор от народа на съдии, прокурори и началници на полицейски управления.
Съдиите, прокурорите и полицейските началници са професии, които изискват висока квалификация. Как ще се доверя на избора на хора, които нямат и представа от необходимите в случая професионални качества? Ние зле избираме народните представители, а още по-зле ще избираме съдиите и полицейските началници, които трябва да са възможно най-квалифицирани в своята област.

Шесто, противоречи на здравия разум и Вашето искане да се въведе мандатност за народните представители – никой не бива да се избира за народен представител повече от два пъти.
Политиката, г-н Трифонов, е професия от най-висок ранг. Тя иска освен всичко друго и мъдростта на годините. В нашето недалечно минало народните представители са били избирани до … 15 пъти. Така Михаил Маджаров е бил избиран за народен представител 15 пъти, Теодор Теодоров - 13 пъти, Александър Малинов - 12 пъти, Петко Стайнов – 12 пъти, Никола Мушанов - 11 пъти, Атанас Буров - 10 пъти, Кимон Георгиев - 8 пъти. Но този въпрос има своето много лесно решение: просто не гласувайте за човек, който се кандидатира за народен представител повече от два пъти. За това решение не Ви трябва референдум.

Но нека си представим, че Вашият референдум има пълен успех. Всички Ваши отговори са получили желания от Вас отговор и Вие ликувате И какво? Бъдете уверен, че нищо в същността на системата, която искате да промените, няма да се промени. Икономическата власт ще остане в същите ръце, което означава, че в същите ръце ще остане и политическата власт. Следователно и решенията, които ще бъдат приемани след референдума, няма да се отличават съществено от решенията, приемани преди референдума. Ще се промени само онова, което висшата власт, която стои над всякакви референдуми, реши да го промени.

Ще приключа с настоятелната молба да ме извините, ако по някакъв начин съм засегнал честолюбието – Вашето и на Вашите колеги. Но смятах, че не бива да отмина една заблуда, която, ангажирайки значително количество обществена енергия, я насочва в една неправилна посока.

Аз съм на 89 години, с дългогодишна практика на юрист, бил съм адвокат, съдия, десетилетия съм бил преподавател в два университета по конституционно право, 11 години бях и народен представител. Позволявам си да мисля, че познавам достатъчно добре проблемите на конституционното право.

На това основание си и позволих да предложа на вниманието Ви тези мои разсъждения. В тях има острота, но няма зла воля. Отминете остротата и вижте кое от онова, което Ви пиша, би могло да Ви бъде полезно. Във всички случаи е наложително да подложите на преоценка предложения от Вас референдум. Бихте могли да подложите на преоценка и формата на своето предаване. Защо то да не стане една силно политическо кабаре, което да подлага на безпощадна критика правителствените решения?

Бъдете трибуна на недоволния български глас, без да се опитвате да давате решения, за които нямате необходимата квалификация.

15 януари 2016 г.
С уважение, проф.д-р Велко Вълканов