Въпросчета-?????

Аз се запознах с моята италянска половинка през 1996 той беше моряк и се разхождаше из центара на Варна с още двама негови приятели а аз с две приятелки 
Една седмица го водих насам натам  Взех му ъкъла и сърцето
След една година писане и обаждания доиде да ме види преди да се качи пак на реис /кораб/
И така минаха още 2 години 
През 1998 се оженихме бяхме луди млади влюбени и щастливи 
Като се замисля сега наистина сам била луда 
Но не съжелявам 
Купихме си къща е още я плащаме и ремонтираме
Роди ни се детенце Кристиян  И скоро мислим да му правим сестричка
Един ден като излезем в пенсия може да се върнем в България
Но за сега тук сме добре 
Гледам поне веднъж в годината да си ходя а и мойте близки идват

Макар и савсем нова,както във форума,така и в страната,в която сам-САЩ,защо да не се включа и аз!
За протокола-от 1 месец съм в САЩ!!
Със съпругът ми се запознахме на 27.12.2004.Всеки беше с родителите си в един пиано бар/те т.е.ние сме саседи на морето,където имаме къщи/.Бъдещият ми мъж се беше върнал за Коледа,което не бе правилот години!
Родителите ни са купонджии и се забавляваха,а мен така ме болеше стомаха,цхе два стоях,но водих някакъв разговор с НЕГО!Накрая си разменихме тел.от любезност-аз!В колата втората жена на баща ми отбеляза колко сме били обсебени един от друг,но аз отрекох,защото не го мислих.На другия ден ми се обади да отидем на един концерт и стана тя каквато стана-обарна ми се сърцето
Бяхме две сдмици заедно и той си замина Повреме на прекарването ни говорихме са сериозна вразка и да сме заедно в бадеще-исках го с цялото си сърце,но ми бе трудно да го повярвам.Говорихме как ще му отида на гости май 2005.Започна една тел.любов!!!!!
Май отидох/дойдох -най-хубажото време в досегашния ми живот.Стоях 2 седмици и се прибрах с пръстен и предложение за брак
Края на август 2005 той се прибра за 2 седмици,за да се ожени и си тръгна,след месец дойдох за две седмици заради документи-при нас всичко вървеше на цикли от по 2 седмици и края на дек.2005 дойдох за постоянно!Събират ни се 2 месеца съвместен живот вече .
За страната е мога да кажа още,само че ми е трудно като всяко начало....живяла съм 3 год.във Виена,но Европа е друго....
Все ощте не ми е мъчно за никой,тъй като едва се отървах от всички изтормозиха мв с присъствието си.В БГ се оакзах без мъжъ си и с голямо сем./моето и неговото/,а аз не сам свикнала с много хора.

Това е от мен в общи линии

Не видях много от канадките да са писали. Еми да почн...Преди години се реши че ще се имигрира в Канада и се почна великата подготовка. Като се почне от избора на университет до месторабота след като завърших-препоръчително беше да имам стаж 2 години в училище-дълъг процес и много търпение. През това време се запознах с мъжът ми и той знаеше за моите планове и просто съвпаднаха. И така кандидатстахме по официалния път и дойдохме тук преди горе долу година и половина. Междувремено се роди и дъщеря ми. Аз се опитвам да си приравния учителската диплома и да си я гледам, а моя мъж работи. Още не сме стигнали до мечтите си, но се надявам и това да стане.

Zsravei te i ot men,parvo da se izvinia 4e pisha na latinitza ,no zam na rabota i ne mi qsno hi4 kak se raboti s tosi kredor..
nie sme tuk ot 3 godini ,doidohme s selena karta,ot na4aloto ni beshe mnogo trudno,maja mi ne govoreshe nito duma angliiski,az snaeh kolkoto da si,, izkaram boia niakade".Az sapo4nah rabota po4ti vednaga ,imah kazmet da zapo4na rabota v goliama kompania,na koiato menadjera e balgarka,i mi se dade vsmojnos da se dokaja dori 4e ne govoreh dobre angliiski.Sega vse oshte rabotia v tasi kompania,i se 4uvstvam o,k,no pri maja mi ne beshe taka ,toi dalgo vreme ne moga da si nameri rabota ,i ispadna v leka depresia ,malko po malko neshtata se opraviha .Togava dashteria mi beshe na 4 godinki ,i to4no sa 3 mesetsa progovori angliiski,no q niama svobodata da izlisa na ulitzata i da ti4a bes nadzor.
Za BG neznam dali mi e ma4no ,znam samo 4e mi lipsvat blizkite mi ,no za samata darjava ne ,mislia 4e tuk e po dobre sa detzata ni .Za parvi pat shte se priberem tova liato ,za da predstavim nai-malkia 4len na nasheto semeistvo.

Здравейте, аз живея в Гърция от 98-а. Дойдох уж да видя майка ми и да се насладя на островчето за 2 месеца, а то взех, че се забравих и останах почти 8 години. Не дойдох с мисълта да остана тук, за съжаление нямах друг избор. Сестра ми се разболя и беше наложително да сме заедно. Понеже не дойдох с нагласата да остана, и до ден днешен не успях да се приспособя. Зарязах си образованието в Бг......за това най ме е яд. От друга страна пък си казвам, че не съм жертвала кой знае какво, по-важно е, че сестра ми е добре. И освен това ако не бях дошла тук, може би нямаше да се запозная със съпруга ми, нищо, че  се запознахме в IRC....ако бях в Бг нямаше да мога да си намеря работодател, който да позволи да чатя и сърфирам през работно време.
В Бг се прибирам всяко лято, никога не ми се връща тук, там са ни приятелите, а тук такива нямаме, не искаме и да имаме. Българите от кол и въже, а гърците.....уф, това е друга тема.
Да се прибера завинаги в родината много искам ама май не ми стиска да го направя Е, рано или късно и това ще трябва да стане.