Въпросчета-?????

Ууу, че много въпроси...

1. Как, кога и с кой заминах: Летях със самолет за първи път в живота си на 8 юли 1992 година от летище София. Бях почти на 14 години, незнаеща бъкел английски (да не говорим за фински) и въобще без представа на къде съм тръгнала и какво ще стане по-късно.

2. Защо заминах: Майка ми по професия е музикант и заедно с един оркестър получиха договор за едногодишна работа във Финландия (по различни хотели). Така един хубав ден тя срещна Пешо (така го кръстихме... иначе се казваше Petar) и се омъжи за него... 3 седмици преди сватбата пристигнах и аз. За съжаление (по-скоро за щастие май би трябвало да кажа...) брака им трая точно година след което си останахме да живеем тук, а майка ми започна да учи оперно пеене в консерваторията. Аз самата бях натирена в шведско училище от което се измътих 6 и половина години по-късно. Плановете ми се състояха от малко работене и след това обратно да се специализирам в нещо (все още си нямам представа какво точно искам да е това нещо), но един прекрасен ден (нощ, по-точно)... и да се прехвърлим на точка 3...

... 3. Как се запознах със съпруга си:... та един прекрасен ден бях на едно парти и по сред нощ огладнях и влязох в една кебабчийница където имаше един рус сладур на касата... и веднага му се сопнах нещо след което той ме изгледа много гадно... но 2 месеца по-късно (бях станала постоянен редовен клиент на таз кебабчийница) русия сладур предложи да ме закара в къщи след като смяната му свърши... та в къщи се прибрах в 7 часа на другата сутрин... И след това сме били неразделни... е, разделяхме се де, но не е минал и ден през който да не сме се видяли.

4. Оооо, моят Финчо веднага би си опаковал багажа и тръгнал да се мести в България. Добре, че съм аз да му надъхвам малко мозък в главата... както съм казвала много пъти преди това, в БГ за голямо съжаление не си виждам бъдещето... поне за сега. Не знам как ще е след като се пенсионирам.

5. Определено ми е добре. Отвикнала съм от Българията и българищината, все пак вече 12 години и нещо си живуркам сред различна култура и среда. Офинландчила съм се, но и нещо българско все още живее в мене. Чувствам се далеч от близките си, но болката е вече толкова притъпена, че не изпитвам кой знае каква мъка по тях... Нали съм си близо до мама...

6. Опитвам се при всяка възможност да се прибера в България. За съжаление финансите не го позволяват това в повечето случаи. Последно бяхме там цялото семейство през лятото на 2002 година и си изкарахме райски. Сега сме (по-точно аз съм) замислили да ходим лято 2005, но да видим... има доста време до тогава, може да се случи какво ли не.

7. Не знам какво мисли детето ни... все още си е мъничък той...

Prez 2001 godina na 11 septemvri(totsno na atentata v USA ) sas togava priateliat mi(sega vetse maz)po moe zelanie tragnahme s vlak za Ispania.Biah na 18 godini kato tragnahme.
Ne mislia tse niakoga ste mi e dobre dalets ot rodninite mi v BG,no edva li ste se varna da ziveia tam.Vetse malko ili mnogo sam sviknala sas tsiganiata na ispantsite i ne mi pravi vpetsalenie kolko mrasni hora sa ,naprotiv vse im namiram po dobri katsestva ot tezi na balgarite .Na praznitsite vinagi se opitvam da spazvame balgarskite obitsai i ste se postaraia i moeto dete da go pravi.
Ako mozeh stiah da si patuvam vseki mesets za BG,za da se srestam sas rodninite i priatelite mi,no uvi.....malko mi e daletsko BG.Pak i dosta skapitsko ste mi izleze.
Deteto mi e na 5 mesetsa i polovina ,no sas sigurnost mu haresva povetse Ispania ot Balgaria .

Гостът по-горе съм аз, не съм се логнала ?!?!

Заминах след като сегаШния ми сьпруг реШи да си дири Щастието по Широкия свят , след 10г. сьвместен живот като гаджета бих го последвала навсякьде. Вятьра ни отвя в Италия, мене ли4но преди 4 години. А с кои заминах ли? Един Шемет никога няма да го забравя тоз образ _ ерген на средна вьзраст с претенции като скьса с ергенлька булката да спи в отделна спалня, за да не я виждал с гуреливи о4и и несресана Преди година беШе оЩе ерген , и живееШе в Испания. Нали ми беШе дружка в пьтуването та го тьрпях, ма накрая много ми беШе смеШен с тез претенции.
За сьжаление аз рядко си ходя, но мьжьт ми не пропуска всяка година си отива да "изпусне" НАПРЕЖЕНИЕТО.
Колко сме добре тук ? Има си и плЮсове и минуси
Да, искренно се надявам един ден да сме си в родината , която ми липсва много. Малкия се надявам да се гордее, а не да се срамува от родината на мама и тати ( има таквиз примери тука) Дори трябва да се вадят дивиденти ит това
Поздрави.

Oshte ot malka me4tata za men beshe Amerika.  Zaminax ve4e daje ne si spomiam koga abe shte stanat mai deset godini po4ti posledna ot rodninite si. Dobre proy4enite vazmojnosti me orientiraxa kam Quebec Canada nai barzo i po4ti bez problemno. Kandidatstvax po standartna prosedyra sas semeistvoto si . Pri kandidatyrata az biax vodeshta zaradi dobria frenski koeto mi davashe pove4e shans pred maja makar i programist no bez  frenski       . Doidoxme vav Montreal i ako triabva da si sbera bagaja i da tragna pak sas radost bix go storila . Do dve tri godini sme sas namerenie da se prexvarlim vav USA 4e mnogo styd tyk pak i v USA ima pove4e vajmojnosti kato sialo ot tyk.

Mного интересна тема и за това и аз  ще се включа...
Със съпругата ми се запознахме още през 1998 г. и това стана благодарение на мой братовчед. Беше коледа и ние купонясвахме в една дискотека в нашия град. Както и да е потръгна като нормална връзка без дори и да сме мислили за сериозно бъдеще...
Но след 3 г дружба се оказа че нещата са сериозни...
Баща и бе тук в NY  от 10 г и тя умираше от желание да дойде тук, но уви това не бе възможно по легален начин и за това нали сме от " България" решихме да опитаме по нашенски    .   и да правим JUMP през Mexico.     . След дълги приключения и прекрасни спомени  в страната на кактусите и текилата се докопахме  до така желаната Америка     .
След дълго тичане по дела и  адвокати  накрая се добрахме до така мечтаните за всеки  GREEN CARD     .
Сега вече сме законно пребиваващи, живеем супер добър живот/ не искам да обиждам никого/ и  имаме си дъщеря и сме много щастливи...
Това е нашата объркана история, но не съжаляваме, че сме дошли тук по този начин...
Живот и здраве лято 2005 сме в България, но не мислим да останем за постоянно там, тук възможностите са повече.
А що се отнася до дъщеря ми тя е на 11 месеца и слушаме детски  песни от България и смятаме да я научим  да говори и пише български макар че сме турци  

за сега това е от нас...  

Мнооого дълга история би станала но накратко.
Дойдох в Англия в началото на 91-ва година. Уж за малко, за да гледам едни деца, но взех че се влюбих и заживях с един местен мъж. И така 4 години. После се разделихме, аз се върнах в България (пак любов, не мога да не си призная, много бях влюбчива по това време   ), но поне и започнах отново да следвам, защото си бях прекъснала образованието първия път като дойдох тук. След почти две години отсъствие от Англия, не издържах повече в България, върнах се тук, завърших окончателно и след това започнах работа. В новата работа срещнах и мъжът ми (пак местен) и от тогава сме заедно вече 6 години.
Понякога говорим за отиване в България за може би година-две-три, но не се знае. Много е несигурно и нестабилно положението там. Но пък сега, когато имаме вече едно дете и още едно на път, ми се иска да съм по-близо до родителите ми. Вечната дилема   ...но поне съм свикнала от толкова много години и не ми тежи много. Гледам поне веднъж годишно, а като може и по-често да ходим до БГ. Все пак само на някакви си 3 часа със самолет сме, а и родителите ми идват тук понякога.

Охоо, колко въпросчета, но наистина интересна тема.  Сега накратко, че нямам много време


Заминах края на 90те сама с намерението да следвам в Германия. Това винаги ми е било  цел, която съм искала да постигна, zащото смятах, че в областта на икономиката ще мога да получа по-добро обучение в Западна Европа. С немския също нямах проблем, zащото съм двуеzично въzпитана.


По време на следването. Живяхме и няколко години zаедно и накрая се оженихме.  
На мъжа ми му харесва да идваме от време на време на почивка, но мисля, че не бил искал да живее в БГ .


Да, смятам, че съм си уредила живота тук добре. Имам интересна работа, която ми доставя удоволствие, приятелски кръг, прекрасно семейство, роднини... естествено блиzките  ми липсват, но се опитваме да поддържаме често връzка по телефона , по интернет, те ни идват на гости. А иначе много от приятелите ми в Бг се раzпиляха по цял свят.


Знам ли на къде ще ни отвее вятъра. Нямам такива планове по принцип, но zнае ли човек, какво  ще се случи след години.


За съжаление рядко... но покрай работа, отпуски, които прекарваме на други места, не остава много време. Опитвам се поне веднъж в годината, но не се получава...

Ехе Honda, и вие ли 2000 сте дошли! И мъж ми пристигна за първи път тогава, но септември месец. Аз си останах в БГ с малкия докато тати провери как е ситуацията на Острова и можем ли да виреем там В началото съпругът ми врънкаше много и се оплакваше каква "мизерия" било, преди това беше работил и живял в Африка и сърцето му беше останало там. Аз обаче не горях от желание да сменям България за Африка, особенно с малко детенце. Вярно че много бохемски се живее там, когато си бял, но не мисля, че е добро място за децата. Ако си човек без семейни задължения е супер, не отричам
След едногодишен престой мъжът ми каза ДА на Острова и ние се пренесохме тук. Сега, живи и здрави, чакаме 4тия член на семейството  .
Моят мъж все още тайничко си мечтае за Африка и е много щастлив когато му изпадне командировка до там, но мисля, вече и той е на мнение, че там не е най-доброто място за отглеждане на малчугани, а е и далеч от Родината ни.
Липсват ми семейството и приятелите, но се стараем поне веднъж годишно да сме си в БГ, а когато можем и повече пъти. Сега например майка ми идва на гости за месец, а моите мъже искат на ски в БГ зимата да ходят . Съпругът ми ще ходи командировка в Хърватско скоро и така е организирал пътуването си, че ще мине и през БГ за няколко дни (така му завиждам). Накратко казано Родината ни влече постоянно и живеем с мисълта, че един ден ще се върнем там.
На къщата ни тук гледаме като на едно капиталовложение (надявам се успешно), което един ден ще ни осигури по-добър стандарт на живот в Родината.
Малкият обожава ваканциите си в България и с нетърпение ги чака. Даже понякога ме е питал не може ли да остане там при баба си и да ходи на българско училище

Ето ме и мен! Боже имам 4увството 4е е минала цяла ве4ност откак съм тук.... Моята история е доста дълги4ка...
Август 1997ма. Един ден ми се обажда моят бивШ работодател италианец с когото не се бях 4увала откакто си смених работата но бяхме останали в добри отноШения. Та звъни ми той и ми вика 4е си е в Бг със зет си и един негов приятел и организира среЩа на бивШия офис. Отивам аз на купона и там се запознавам с бъдеЩия ми мъж. Отна4ало ниЩо освен лека симпатия. СледваЩата седмица излизаме всеки ден заедно и говорим ли говорим за какво ли не. След няколко дни по предварителна програма той и приятеля му тръгват за морето.
Ве4ерта преди да замине по4ва едно уговаряне да съм отидела до морето и аз. След известно колебание казвам "Добре" и се уговаряме аз да тръгна един ден след тях с моя приятелка с ве4ерния рейс и той на другата сутрин да ме 4ака на автогарата във Варна. Да ама приятелката в последния момент (3 4аса преди заминаването ) ми връзва тенекия. Аз съм толкова ШаШната 4е не тръгвам. Опитвам се да му се обадя на мобилния тел който е изклю4ен. Не мигвам цяла ноЩ. На сутринта той ми звъни притеснен. Аз ска4ам бързо да вдигна телефона но ку4ето ми което спи до леглото ми се замотава в краката , стъпвам на криво.... и си 4упя крака. Въпреки вси4ко отговарям на телефона и се разбираме да хвана следваЩия рейс. Аз разбира се и не подозирам 4е крака ми е с4упен макар 4е се подува и сменя наколко цвята. Заминавам и въпреки болките и куцукането си изкарваме много хубаво ( дори танцуваме в диското ) ВръЩаме се в София и след два дни той си заминава. Аз си казвам 4е сигурно няма да се появи пове4е и 4е вси4ко е било само за ваканцията. Да ама не. Звъни ми съЩата ве4ер за да ми каже 4е се е прибрал и му липсвам. Аз си викам "Ще му омръзне бързо". Да ама не. Продължава. Междувременно майка ми ме завли4а в болница и се оказва 4е крака е с4упен и ми го гипсират. 4овека продължава да ми звъни и аз запо4вам да усеЩам 4е има неЩо . През октомври идва за един week end и тогава ве4е става съвсем ясно 4е неЩата са сериозни. Изкарваме заедно Нова година в Бг. През март 98ма аз заминавам за 3 мес. за да видя как е тука и реШаваме 4е не можем да живеем разделени и през август 98ма идвам тук окон4ателно.
Живяхме заедно до 2002 и се оженихме. През 2003 се роди дъЩеря ни.
Не мисля 4е бих се върнала да живея в Бг ( макар 4е тук има една поговорка "Никога не казвай НИКОГА"). Работим тук и двамата, домът ни и приятелите ни съЩо са тук. Ходим си веднъж годиШно през лятото за да се видим с наШите но след това ми е приятно като се прибера в къЩи (тоест тук).
Въпреки това винаги Ще се 4уствам българка.

Поздрави

Милена

извинявайте, госта съм аз, забравих да се логна  

Това беше преди 3.5 г. и planar беше на 24, а palanarkata / тогавашната приятелката, сега вече съпруга / беше на 23.
В MEXICO бяхме 21 дена , а след това 18 дена в пандиза         в ARIZONA , защото като jumpihme се натресахме на познай кого... Border patrol
хората си пазят границите от такива като нас .
А между другото в затвора имаше и други търсачи на силно усещане  като нас от България, дори и там не бяхме сами...    

Аз не съм от много години в Германия, но като се замисля от друга страна-януари ще си станат цели 4 години! Колко бързо минава времето, а знам, че като се появи и бебо след месец, направо ще лети...
Дойдох с работна виза за 1 година, която в последствие беше продължена. Бъдещият ми мъж дойде месец и половина след мен и ето ни вече 4та година тук. Лиспват ми много близките и роднините, това е безспорно, но се опитваме често да се прибираме. Хубавото е, че не живеем толкова далече едни от други, в друг континент не бих могла психически да издържа.
Дали живеем добре-според мен-да. Собствена къща нямаме, но имаме хубава работа, кола, живот и здраве детенце. Можем да ходим често на екскурзии насам-натам....нормално европейско семейство, според мен.
Засега не мислим да се прибираме, но знам, че винаги можем да го направим, стига да искаме. Да сме живи и здрави!

същото важи с пълна сила и за мен. като се замисля, че в крайна сметка не сме толкова далеко от родители и роднини и ми става по-леко на душата.

Да, и когато ми се е налагало спешно да се прибера не съм имала проблеми-за 2 часа си в София.

I az da se vkliu4a …

Zna4i trugnah za Ispania na 18god. (2002 god.), suvsem sami4ka. Purvo otidoh v Bilbao, kudeto triabvashe da gledam 3 de4ica. Okazaha se 3 zver4eta, no nali biah otgledala polovinata bratov4ed4eta ot familiata + brat mi, uspiah da se spravia i s tiah. S tazi s koiato ne mojah da se razbera, beshe s maika im- goliama skripia. Kakto i da e, izdurjah 1 mesec (samo) i otlitnah kum Mallorca, kudeto me 4akaha lelia mi i bratov4edkite mi. A, da kaja, 4e mojeh direktno pri tiah da ida, bez da hodia do Bilbao, oba4e az biah tvurdo reshena, 4e sum goliama moma ve4e    i moga sama da se spraviam s vsi4ko. Ta… naloji se da si stoia 1 god. v kusti, stoto niamah dokumenti. Biah reshila da si prigotviam bagaja i da si hodia v BG, stoto dushi4kata mi se beshe stegnala- vsi4ki raboteha, samo az zatvorena sami4ka  ! Oba4e…

Edin den reshih da si po4atia s bratov4edkata mi, koiato beshe na praktika v Germania. I nai-slu4aino se zagovorih s edin simpatiaga. Na sledvastiat den pak se ugovorihme da si 4atim   , i na sledvastia den pak… i posle pak…i taka okolo 2 sedmici, dokato nakraia reshih, 4e go poznavam dostatu4no dobre, za da otida s nego na kino. Sega kato se zamislia- tolkova da sum bila naivna… s kakuv mozuk sum izliazla s edin nepoznat i to ve4erno vreme??? I estestveno s negovata kola se dvijehme   , stoto razstoianiata tuk sa golemi. Kosata mi nastruhva kato si pomislia   !!! No se okaza, 4e naivnostta mi dade otli4ni rezultati- sled 6 meseca se ojenihme (ne mojahme po-rano,stoto dokumentite mi zakusniaha   ), a mesec sled kato se ojenihme si “izfabrikuvahme” edno malko 4ove4e. Izobsto po burzata procedura stana, no sme mnogo stastlivi trimkata (ve4e s mal4o)!

Ina4e muja mi edva li ste se sulgasi da jivee v BG- hodihme tam i vidia 4e jivotut ne e nikuk lek. Haresa mu tova 4e vsi4ko e strashno evtino (za tukashniat standart). Horata susto mu dopadnaha, stoto po princip sme vesel narod (ili pone biahme de) i pred 4ujdencite umeem da se predstaviame dobre . Az oba4e sum kategori4na, 4e ne iskam da se vrustam tam za postoianno, stoto sum jiviala tamoshniat jivot, sega opitah i ot tukashniat, i vijdam, 4e tuk moga da dam po-dobro budeste na muni4eto si- bez luksove, no i bez lishenia! A tova za edna maika mislia, 4e e nai-vajnoto nesto!

Otnosno tova kak se 4uvtsvam tuk- oste ne sum 100% prisposobena kum na4ina na jivot. Imam strashno mnogo zadrujki (za da ne gi nareka kompleksi) , koito sa mi ostanali ot BG. Tuk horata sa mnogo liberalni i adski spokoini- ne se pritesniavat ili 4erviat ako s4upiat nesto v niakoi magazin, nito puk se 4udiat kude da se zavrat ako hodiat s lekiosani pantaloni- na nikoi ne mu puka kak se obli4a ili durji drugia; nikoi ne komentira; nikoi ne pliue. Tova mi e problema de, 4e ne moga da se otpusna. Ina4e ot kum priateli ne moga da se opla4a. Za razlika ot bulgarite jiveesti tuk, ispancite nikoga ne sa me diskriminirali ili gledali na krivo.

Izobsto hubavo si jivurkam. Ne sum milionerka, no imam tolkova kolkoto mi triabva, za da vodia normalen i pulnocenen jivot.

Ami da ti kaja, ako pandizite tam sa kato pandiza tuk... az se zapisvam dobrovolka da vliaza! Tuk si imat baseini, magazini, dvd-ta i vsiakukvi glezotii. Ne znam kakva e razlikata mejdu zatvora i 5-zvezden hotel?! Moje bi samo drehite, koito te zaduljavat da nosish!

 



братовчедка ми е на същото мнение за този град. преди месец замина там да учи и казва 'леле, брат'чед, града е страхотен'. сега е залегнала здраво над учебниците, а пък и е от много скоро там и не познава кой знае колко града, но пък  от това, което е видяла е очарована. ммм, чака на мен ми се прииска да ида да видя Фрайбург.

Иди, много хубаво градче е.

interesna tema, naistina. i na men mi e bilo ponqkoga 4udno koi kak e zaminal, a oste po-interesno mi e kak si e nameril rabota i dobre li e znael ezika, no tova e druga tema.
Ta na men nikoga ne mi e bilo me4ta da giveq v 4ugbina, no vinagi sam iskala da otida i da vidq (na ekskurziq oba4e nikoga nqmashe da vidq tolkova kolkoto vidqh sega). Na maga mi, oba4e (togava oste gadgeta), vinagi mu e bilo v glavata da zaminava i to v Kanada ili Amerika. Obrazovanieto mu e kompiutarno i si misleshe 4e nqma da e mnogo trudno. trqbvashe mu samo malko opit v Bg. Ta ponege i dvamata znaem angliiski, a az i frenski, se bqhme naso4ili kam Angliq, kanada, amaerika....ama ne, vqtara ni otvq v Germaniq, kadeto i dvamata duma nemski ne znaehme.Polu4i dogovor i zelena karta  i na 1.11.2001 zaminahme zaedno. trqbvashe da se ogenim po-barzo ot predvidenoto (bqhme reshili za sledvastoto lqto) za da zaminem legalno i davmata, ponege posle procedurata e po-tromava i se 4aka pove4e.
ve4e 3 godini sme tuk, nemski ne znaem perfektno, razbira se, no dostata4no da se opravqme s vsi4ko koeto se nalogi, makar 4e nikak, ama nikak ne e lesno da ne razbirash 100%! Na men oste mi e ma4no 4esto. osobeno sega, kogato 4akam i vtoro dete i nqma koi da mi pomogne, osobeno ako nqkoi e bolen. Nedobroto razbirane na ezika 4esto me podtiska. osobeno v na4aloto i s parvata mi bremennost. ne znaeh kakvo stava s men, kakvo se o4akva ot men, kak pravqt horata tuk...nqmashe i kogo da popitam. Togava zapo4nah i da se rovq mnogo iz internet.Posle u4eh i u4eh i pak ne go nau4ih sama v kshti kakto iskah toq ezik. Trqbvashe da tarsq lekari i hora znaeshti angliiski ili frenski za da se razbera. a ne beshe mnogo lesno. Giveem v malak grad. Horata ne sa mnogo otvoreni kam 4ugdencite. 4esto sam bila gledana na krivo zaradi tova 4e ne sam mestna i ne govorq dobre, bez zna4enie kakvo e obrazovanieto mi i kakvo znam. Ponqkoga se 4uvstvam dobre i si kazvam 4e imam vsi4ko koeto iskam ot givota, no blizkite sa dale4, nqmam socialni kontakti, vsi4ko na vsi4ko imam edna priqtelka tuk (i to ne balgarka) i s tova se ograni4ava vsi4ko.
za maga mi e po-razli4no. toi ne e mnogo dovolen ot rabotata si, ponege e dosta natovarvashta, no nikoga ne e imal problemi da givee nadale4 ot blizkite si. Stiga mu tova 4e az i decata sme s nego i drugo ne mu trqbva. I Bg po-rqdko mu lipsva, makar 4e se radva da se pribere i da se otpusne. za sagalenie pove4e ot vednag na godina ne mogem da se pribirame-ne e lesno s malki deca(za sega edno de).
ta tuk opredeleno sme po-dobre ot finansova gledna to4ka, no ot emocionalna, pone za men ne bih kazala. s mnogo nesta sam sviknala, s mnogo drugi oste ne moga. imam mnogo da u4a za tazi strana, a tova nai-lesno stava ot horata-az oba4e ne kontaktuvam s germanci.ne moga da si predstavq kak ste otgledam decata si v strana, za koqto te nqma da mogat da nau4at mnogo ot men.
kakto i da e. spiram tuk, 4e 4ovek ste re4e 4e ve4e se oplakvam, no to4no dnes mi e malko kriv den i vigdam nestata to4no ot drugata strana-po-4ernata. dokato 4etqh temata malko “zavidqh” na horata koito se 4uvstvat dobre i na mqsotot si na mqsotto koeto sa izbrali za giveene (v dobriq smisal na dumata, razbira se)
e, tova e ot men. gelaq pove4e pologitelni emocii na vsi4ki, osobeno prez idvastite praznici, 4e 4ovek kato e sam ne 4uvstva mnogo istinski i praznika.
Zdrave i uspeh na vi4ki!

Аз от малка уча немски. Започнах да уча Английски още в БГ съботно-неделни курсове, защото през седмицата бях натоварена в работата и с детето. Минах там някак си две нива и се успокоявах че знам все пак нещо. Като дойдох тук   ...нищо не разбирам. Бърборя нещо, ама мен не ме разбират и така....Малкия започна училище и аз покрай него книжките му четях, практикувахме спелинга. Сега той е на много по-добро ниво от мен. Коригира ме, превежда ми и ме учи на произношение

     Става въпрос за ФЕДЕРАЛЕН ЗАТВОР. Изглежда понятието "пандиз" в SPAIN означава санаториум или дори курортен комплекс  ...    

planar, разгледах ти снимките, много ви е сладка дъщеричката, да ви е жива и здрава и много да ви радва! обаче не се ли притесняваш като и публикуваш снимки голичка в нета? много е миличка, мен би ме е било много яд някой изрод да маструбира докато я гледа... нищо лично, просто преди няколко дена четох поредния случай на арестуван гад с купища изтеглени от нета материали на бебчета и малки дечица. от вчера си мисля дали няма да те обидя ако ти обърна внимание, но много ти е сладка, не можах да понеса мисълта някой мръсник да се гаври с нея... извинявай ако съм те засегнала  

Нашата история е малко дълга и широка
През 1997 в деня, в който скъсах с гаджето си се запознах с мъжа ми. Страшно случайно! Живеели сме на 200 метра един от друг 11 години без да се познаваме, а наш приятел( сега наш кръстник), който живее на другия край на града ни запозна. И така от сладки приказки и всекидневно виждане изведнъж се оказа, че е ТОЙ.  Та той тъкмо беше кандидатствал в университети в Щатите и чакаше резултат. И докато  се молех да се изпълни мечтата му, плачех защото предполагах, че след като замине това ще бъде края. Обаче се оказа,че и двамата сме много дебелоглави и издържливи и не изпускаме току-така хората, които обичаме  На следващата година той се прибра( след безкрайни чатове, мейли и какви ли не други откачалщини, които правехме за да се свързваме, тогава в БГ не беше лесно да имаш Интернет в къщи) и се оженихме.
След това аз кандидатствах за виза и ...отказа.
Много бях съкрушена( аз бях студентка тогава), но го преживях. Бях отслабнала с 10 кг за една седмица, страхотна депресия..Той се прибираше всяка година за по 1-2 месеца..които бяха крайно недостатъчни обаче. Последваха още два опита за виза и двата неуспешни. И така 4 години. Послев годината на завършването ми фирмата му организираше проект в Индия за който кандидатствахме и двамата и ни приеха. Заминахме и бяхме 6 месеца там. Междувременно ме бяха приели в БГ за второ висше, на което отложих първия семестър за да мога като се прибера да продължа.ПОсле се прибрах в БГ( той в Щатите) и докато ми се спираше тока с 12-те изпита от 2-та семестъра на куп кандидатствах в универсиетети в Австралия. Приеха ме навсякъде, имах и стипендия...но нали пусто имах 3 отказа за американска виза- не ми дадоха за Австралия. Бяхме решили ако не замина да си правим бебе. И така през ваканцията се хванах и нааправих най-чудовищния основен ремонт който можете да си представите..сама + работниците. Беше АД.
Тати след моите милион изчисления на овулации и прочие се върна в БГ и направихме бебо , после той пак замина ( заради магистратурата си) и се върна за раждането на малкия. Беше с нас 1 месец и после пак замина. Междувременно аз се дипломирах от 2-рото висше, тати най-после взе работна виза и въпреки моето нежелание отидох още веднъж да пробвам дали ще ми дадат виза. Е..за мой късмет..дадоха ми вече когато не исках:-) Така грабнах бебо и със самолетчетата дойдохме в Щатите. Пътуването беше ужасничко, защото имах 64 кг куфари, 3 ръчни чанти, лаптоп и бебе, което шава където можете да си представите
Липсва ми БГ. Липсват ми приятелите, но пък и аз отскоро съм тук. Това, което най-много ме тормози е факта, че в БГ тъкмо бях подготвила нещата си за собствен бизнес и т.н. и трябваше всичко да оставя, но пък съм оптимист. По принцип бързо се адаптирам.
Сега тук живеем добре, къща, кола, града е хубав, чист, спокоен. Е ...в БГ стандарта ни беше малко по-висок, тъй като бяхме с американска заплата но когато и аз тръгна на работа тук ще се регулират нещата.
В БГ мисля да се върна с малкия догодина да го заведа на море..не знам само как ще понеса пак това пътуване А за връщането в БГ- да, определено мислим за връщане, но не в близките 2-3 години.
леле колко дълго стана..дано не съм ви отегчила

Много хубава тема Дойдох на 09.09.2000год. с работна ви3а от бюрото по труда като сервитьорка в 4астен хотел,ресторант.Там живеех и работих по 10 4аса на ден,но не ми липсваше нищо и полу4авах 1400DM,което 3а БГ си беше супер.Спестявах 1000,и ги и3пращах в БГ на мьжа си с когото имахме 15 год. брак и моми4енце в осми клас в математ.гимна3ия.Два пьти си бях в отпуск в БГ и двата пьти беше 4удесно,ноооо нещо парите все не достигаха...Последно трябваше да се вьрна и да остана да работя на 4ерно бе3 ви3а,и полу4авам новини по SMS,4е мьжьт ми е и3играл вси4ките пари на ха3арт   И така си останах тук...3апо3нах се сьс сегашният ми сьпруг.Трябваше да склю4а брак,3а да пребивавам легално.Сега сьм щастлива и много доволна от живота,но мноооого ми липсва дьщеря ми която пожела да остане в БГ.Сега е студентка 1 год. вьв Варна

mnogo si prava, Honda, i az mai kolkoto pove4e nau4avam, tolkova po-nesigurna stavam v znaniqta si. Moge bi maga ti e prav 4e tova sa beli kahari, no vse pak tova namalqva shansovete mi da si namerq rabota edin den. osobeno tuk, za 4ugdenci ne lesno, ne znam kak mislqt drugite maiki v Germaniq, no...az taka vigdam nestata. Vse pak me uspokoi donqkade. prosto 4ovek ne biva da iska prekaleno ot sebe si i da se spravq idealno

Ние дойдохме 2001г. с моя приятел(настоящ съпруг).Уж ни беше извикал един наш приятел.Каза,4е ни бил намерил работа,квартира,от нас се искало само да дойдем и да ба4каме.И ние се дигнахме,4е и образованието си зарязахме(нали в Бг все се говори какви големи пари се взимат на запад ).В крайна сметка като дойдохме нямаше нито квартира,нито работа Голяма одисея беше.Добре,4е знаехме английски,та се наложи сами да се оправим.А тоя направо ни свърши ме4ешка услуга
  Сега сме добре,не мога да се опла4а,само дето още не можем да вземем право на пребиваване Само май пари даваме по адвокати Ама се надяваме още

Аха, сега ми става ясно, zащо никът ти е Tandoori  

Ами той целия е tandoori_chick   , ама не го ползвам често така

   
Аz ям с удоволствие ястия от индийската кухня. Мъжът ми дори яде нещата мнооого люти... но той си пада особено много по лютото. Е, аz не оставам наzад, но не чак толкова много.

Направо не ми говори за люто...щях да лежа в болница там. Индийската кухня извън Индия няма нищо общо с местната. Местната направо не става за ядене. Изтръпва ти езика от люто. Преди да отида там аз си мислех, че ям много люто. Да, ама не..всичко и дъвки, сокове, хляб, сладки всичко е люто. Дори и на малките деца дават люто. С такова нещо не се свиква що разправии имахме в хотелите с готвачите имало е случаи съм слизала сама да си готвя в кухнята на хотела

и аз имах приятелка,която имаше проблеми с намирането на половинка в бг.тя беше малко пълничка и нямаше много ухажори, но иначе е готина .наш'те мъже дори и по - пълните си търсят  слаби жени пак.
взех си я при мен и още щом почна работа си намери гадже и сега живее с него   ,междувременно и отслабна

Аууу... вярно ли е това, че БГ мъжете искат аноректични клечки за зъби до себе си в кревата??? За това ли повечето жени в България напрво се топят пред очите ми? Леле... ама то жената форми трябва да има бе, не да е като сламка и да няма за какво да я хванеш...

По принцип често противоположностите се привличат.    Но не само в България.

Аз се запознах с моята италянска половинка през 1996 той беше моряк и се разхождаше из центара на Варна с още двама негови приятели а аз с две приятелки 
Една седмица го водих насам натам  Взех му ъкъла и сърцето
След една година писане и обаждания доиде да ме види преди да се качи пак на реис /кораб/
И така минаха още 2 години 
През 1998 се оженихме бяхме луди млади влюбени и щастливи 
Като се замисля сега наистина сам била луда 
Но не съжелявам 
Купихме си къща е още я плащаме и ремонтираме
Роди ни се детенце Кристиян  И скоро мислим да му правим сестричка
Един ден като излезем в пенсия може да се върнем в България
Но за сега тук сме добре 
Гледам поне веднъж в годината да си ходя а и мойте близки идват

Макар и савсем нова,както във форума,така и в страната,в която сам-САЩ,защо да не се включа и аз!
За протокола-от 1 месец съм в САЩ!!
Със съпругът ми се запознахме на 27.12.2004.Всеки беше с родителите си в един пиано бар/те т.е.ние сме саседи на морето,където имаме къщи/.Бъдещият ми мъж се беше върнал за Коледа,което не бе правилот години!
Родителите ни са купонджии и се забавляваха,а мен така ме болеше стомаха,цхе два стоях,но водих някакъв разговор с НЕГО!Накрая си разменихме тел.от любезност-аз!В колата втората жена на баща ми отбеляза колко сме били обсебени един от друг,но аз отрекох,защото не го мислих.На другия ден ми се обади да отидем на един концерт и стана тя каквато стана-обарна ми се сърцето
Бяхме две сдмици заедно и той си замина Повреме на прекарването ни говорихме са сериозна вразка и да сме заедно в бадеще-исках го с цялото си сърце,но ми бе трудно да го повярвам.Говорихме как ще му отида на гости май 2005.Започна една тел.любов!!!!!
Май отидох/дойдох -най-хубажото време в досегашния ми живот.Стоях 2 седмици и се прибрах с пръстен и предложение за брак
Края на август 2005 той се прибра за 2 седмици,за да се ожени и си тръгна,след месец дойдох за две седмици заради документи-при нас всичко вървеше на цикли от по 2 седмици и края на дек.2005 дойдох за постоянно!Събират ни се 2 месеца съвместен живот вече .
За страната е мога да кажа още,само че ми е трудно като всяко начало....живяла съм 3 год.във Виена,но Европа е друго....
Все ощте не ми е мъчно за никой,тъй като едва се отървах от всички изтормозиха мв с присъствието си.В БГ се оакзах без мъжъ си и с голямо сем./моето и неговото/,а аз не сам свикнала с много хора.

Това е от мен в общи линии

Не видях много от канадките да са писали. Еми да почн...Преди години се реши че ще се имигрира в Канада и се почна великата подготовка. Като се почне от избора на университет до месторабота след като завърших-препоръчително беше да имам стаж 2 години в училище-дълъг процес и много търпение. През това време се запознах с мъжът ми и той знаеше за моите планове и просто съвпаднаха. И така кандидатстахме по официалния път и дойдохме тук преди горе долу година и половина. Междувремено се роди и дъщеря ми. Аз се опитвам да си приравния учителската диплома и да си я гледам, а моя мъж работи. Още не сме стигнали до мечтите си, но се надявам и това да стане.

Zsravei te i ot men,parvo da se izvinia 4e pisha na latinitza ,no zam na rabota i ne mi qsno hi4 kak se raboti s tosi kredor..
nie sme tuk ot 3 godini ,doidohme s selena karta,ot na4aloto ni beshe mnogo trudno,maja mi ne govoreshe nito duma angliiski,az snaeh kolkoto da si,, izkaram boia niakade".Az sapo4nah rabota po4ti vednaga ,imah kazmet da zapo4na rabota v goliama kompania,na koiato menadjera e balgarka,i mi se dade vsmojnos da se dokaja dori 4e ne govoreh dobre angliiski.Sega vse oshte rabotia v tasi kompania,i se 4uvstvam o,k,no pri maja mi ne beshe taka ,toi dalgo vreme ne moga da si nameri rabota ,i ispadna v leka depresia ,malko po malko neshtata se opraviha .Togava dashteria mi beshe na 4 godinki ,i to4no sa 3 mesetsa progovori angliiski,no q niama svobodata da izlisa na ulitzata i da ti4a bes nadzor.
Za BG neznam dali mi e ma4no ,znam samo 4e mi lipsvat blizkite mi ,no za samata darjava ne ,mislia 4e tuk e po dobre sa detzata ni .Za parvi pat shte se priberem tova liato ,za da predstavim nai-malkia 4len na nasheto semeistvo.

Здравейте, аз живея в Гърция от 98-а. Дойдох уж да видя майка ми и да се насладя на островчето за 2 месеца, а то взех, че се забравих и останах почти 8 години. Не дойдох с мисълта да остана тук, за съжаление нямах друг избор. Сестра ми се разболя и беше наложително да сме заедно. Понеже не дойдох с нагласата да остана, и до ден днешен не успях да се приспособя. Зарязах си образованието в Бг......за това най ме е яд. От друга страна пък си казвам, че не съм жертвала кой знае какво, по-важно е, че сестра ми е добре. И освен това ако не бях дошла тук, може би нямаше да се запозная със съпруга ми, нищо, че  се запознахме в IRC....ако бях в Бг нямаше да мога да си намеря работодател, който да позволи да чатя и сърфирам през работно време.
В Бг се прибирам всяко лято, никога не ми се връща тук, там са ни приятелите, а тук такива нямаме, не искаме и да имаме. Българите от кол и въже, а гърците.....уф, това е друга тема.
Да се прибера завинаги в родината много искам ама май не ми стиска да го направя Е, рано или късно и това ще трябва да стане.