В момента чета...45

  • 84 698
  • 721
  •   1
Отговори
# 450
  • Русе
  • Мнения: 2 209
Започнах "Изкупление" на Иън  Маккюън. Мудничко почва, да видим нататък.
Сподели, като я приключиш. Аз я зарязах в самото начало, твърде мудна ми се стори.
Задължително, но ако не успея да я свърша до неделя, ще е в обозримото бъдеще. От понеделник минавам на хартия и книги свързани с киното, които купих на дъщеря си наскоро. Незнам точно коя. Вероятно Анджей Вайда или Луис Бунюел

# 451
  • Мнения: 245
Прочетох Лисицата. Честно казано очаквах повече. Много хора ми я похвалиха и аз бях с големите очаквания. В началото ме грабна много, но след известно време ентусиазма ми започна да намалява. Криминалната история ми хареса, но някакси историята за лисицата не ме грабна... нз. Както и да е, сега продължавам с Изгубеният светец на Бри Диспейн

# 452
  • Мнения: 4 560
Започнах Момичето от влака. Дали съм стигнала и 20та страница.
Много тегаво върви.Скучня и монотонна ми е. Пътува си мацката, пътува си и пак си пътува. Дано нещо да се случи скоро иначе я зарязвам.

# 453
  • В един копнеж!
  • Мнения: 2 416
Започнах Момичето от влака. Дали съм стигнала и 20та страница.
Много тегаво върви.Скучня и монотонна ми е. Пътува си мацката, пътува си и пак си пътува. Дано нещо да се случи скоро иначе я зарязвам.

И до 37-ма пак нищо няма да се промени. Аз там я зарязах. Не струва, незнам какво беше това прехласване и рекламиране.

# 454
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
Започнах Момичето от влака. Дали съм стигнала и 20та страница.
Много тегаво върви.Скучня и монотонна ми е. Пътува си мацката, пътува си и пак си пътува. Дано нещо да се случи скоро иначе я зарязвам.

Зарежи я, губене на време си е  Peace

# 455
  • Мнения: 425
Аз успях да докарам "Момичето от влака" до края. Нищо особено. Предвидима книга, не особено добър стил. Нищо не изпускате, ако не я прочетете.

Лолита, няма да сбъркаш с Кох, той е великан Simple Smile Само че се подготви за изследване на низките и долни страсти на човека. Показва как нормални на вид хора са гнили отвътре. Тежка тематика.

# 456
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 9 955

Лолита, няма да сбъркаш с Кох, той е великан Simple Smile Само че се подготви за изследване на низките и долни страсти на човека. Показва как нормални на вид хора са гнили отвътре. Тежка тематика.
попрочетох тук там и след твоето мнение. мисля, че ще ми бъде интересно. пък и не е пълно с такива хора в действителност? Crazy благодаря ти  bouquet

# 457
  • Мнения: 2 491
Прочетох Куршум за двама, приятно изненадана съм, много добър криминален трилър!

Започвам:

# 458
  • Мнения: 387
Дочетох "Никога не ме оставяй" снощи и още съм в шок.

Следва спойлер!

Скрит текст:
Лъха някаква обреченост от нея. Това, което ме потресе най-много е това, че никой там не се замисля да се спаси от това място. Защо? Толкова ли няма къде да избягаш и да се скриеш? Нали децата са образовани, могат да работят, да живеят нормално, а всъщност всеки от тях е приел съдбата си и дори през ум не му минава да опита да я промени.... Ядосах се и ми стана тъжно в същото време. От друга страна се замислих за толкова много неща в живота си.... Също се питам дали това може да се случи наистина в бъдещето, някой ден ... Знам, че е само една история, художествена измислица, и все пак книгата е написана толкова реалистично, че няма как да не си зададе човек този въпрос. Е, поне аз де ...

Още веднъж - Лу, благодарности! Давам си сметка, че ако не беше ти, щях да чета докъм 60та стр. и да се откажа!

# 459
  • Мнения: 10 663
Вчера сутринта пиейки си кафето попаднах в ГР на тази книга:
"Абсолютно истинският дневник на индианец на половин работен ден" от Шърман Алекси.
https://www.goodreads.com/book/show/693208.The_Absolutely_True_D … _Part_Time_Indian

Купих я и прочетох на един дъх- заливах се от смях, на места по-скоро беше за плач. Много силна книга, полу-автобиографична. Ако прочетете страницата на автора в Уикипедия преди да прочетете книгата ще се спойлирате. Разказва историята на момче от резерват което се премества в гимназия с бели деца.
Действието се развива в наши дни, но истинските събития са от 80те години. (Авторът е набор '66.)

Книгата е в категория Young Adult, но е напълно подходяща за възрастни. Най-сетне разбрах защо толкова много индианци предпочитат да си останат в резервата, въпреки че имат възможност да получат по-добро образование и имат шанс за по-добър живот.
Винаги съм се чудела защо си стоят там, след като не им трябва нито самолетен билет, нито виза, говорят езика, и дори няма нужда да плащат квартира.  Crazy Спасението е на ръка разстояние, а те не правят никакво усилие. Обричат децата си на безработица и алкохолизъм и поколенията се въртят в порочен кръг от който няма измъкване.
Отговорът е там и ме шокира, меко казано.
Книгата е страхотна, и я препоръчвам с две ръце. Смехът е гарантиран.

В края на изданието има интервюта с художничката и автора, много са интересни. Надявам се да е преведена на български език.

# 460
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
denim123,
Скрит текст:
аз лично си обясних пасивността на децата и примирението им с отредената им съдба, с факта, че те считаха едва ли не за нормално това, което ще им се случи. Порсто живеейки в общество с подобни порядки, хората привикват към едни съвсем различни измерения на нормалността. И точно това е най-плашещото.

Ако ти се гледа нещо подобно, извън филма по книгата, виж The Lobster - брутален, но брилянтен филм за мен.

Аз приключих тежкото малоумие "Паржики синдром". Хич не обичам да се разочаровам от прехвалени писатели, но случаят с Тахир Шах е точно такъв. Плоска история, написана с нарочно гротесково преувеличение на случките и двуизмерни истерични герои, люшкащи се от едно крайно състояние към друго по-бързо от метроном на стероиди.

Изобщо няма да навлизам в сюжета, не си заслужава. Но ще споделя нещо, което стопи и без това минималното ми удоволствие от прочита - абсолютно непрофесионалната работа по книгата. Освен преводът, който беше изпълнен с някои озадачаващи изрази като "поеха дъх през задните си зъби" (след четвъртия път, в който беше употребен, престанах да броя) и "затича се към социалните мрежи" (интересно дали се е гмурнал направо в лаптопа си?), коректорската работа изцяло липсваше. Нямаше две еднакви кавички, а употребата на "които" вместо "който" направо ме изправяше на нокти. Не знам защо и до ден-днешен се издават книги в този вид, но дори тъповата история като "Парижки синдром" не заслужава подобно отношение от издателите си.

# 461
  • Мнения: 29 533
Не ми харесаха "Добрите намерения" на А. Барба и сега започвам Дан Браун "Метеоритът"

# 462
  • Мнения: X
"Метеоритът" е много скучна книга, поне за мен.

Започвам "Екзекуторът" на Крис Картър.

# 463
  • Мнения: 3 521
Аз се мъча още с "Деветата порта" - Реверте. Всъщност снощи ми падна батерията на четеца, слава богу, и започнах "Картините на Лизет" - Сюзън Вриланд. Оказа се приятна книжка - непретенциозна, но идеална за разтоварване. Ще се върна после към Реверте, твърдо решена съм да я довърша, ако тя не ме довърши преди това. Simple Smile

# 464
  • Мнения: 1 794
 Hug

Радвам се,че прочетох постовете на Лу и denim123.
Не знам дали ще дочета книгата,защото точно такова поведение ме изнервя ужасно и събужда бунтаря в мен.Такива ситуации,начин на живот,примирение и какво ли още не,винаги ми вдигат адреналина и искрено недоумявам.... Както и да е,засега съм я оставила и си плакна окото с:"Богата жена" на Джорджия Рей.Книжка за един ден. Blush

Общи условия

Активация на акаунт