Тормоз в училищата и толеранс към него

  това предполага можещи, знаещи и желаещи да работят с децата педагози.

два примера от темата за оплакване




далеч съм от мисълта, че всички учители са такива 

Тая е наистина велика!

Моя колежка сега си мести детето, след І клас, точно поради лошия си късмет да попадне на изключително некадърна "педагожка". Цяла година първолакът й ходи в синини и рани. Някои - доста сериозни. Учителката напуска класната стая веднага след края на часа им и дори си позволявала да затвори вратата на стаята, подпирайки я с гръб  ... В междучасието! И си говори в коридора. В което няма лошо, разбира се, стига да не беше предходното. Не ща да си мисля какво става с тези, които искат да отидат до тоалетната поне тогава...
Имат и те тормозче, като във всеки клас, в който няма добър педагог, който да му сложи пранги и поне в училище да не се развява както му хрумне. За Бога, та това са първолаци! Ако на тях не може да им стъпи учителят - тоя определено не е за тази професия.
Бяха целогодишни мъки. Сега бягат с пълна пара от училището направо. Общо 5-6 души от класа. От другите няма. Може и маломерна да се получи паралелката. Е, хак им, да си държат любимото детенце да им запълва празнините и да му се радват.
Бягат хората от същото  това училище, от което пък ние с третокласникът сме доволни, т.к. за тези години едно оплакване от агресивен съученик нямаме. Понеже нашата класна си стоеше в междучасието с първолаците и освен да пее уроци и да пуска тестове, което може да свърши и охраната, че и чистачката, разговаря с тях и върши и другите си законови задължения - възпитава ги. Даже самата тя заяви, че била доволна от държанието на класа на екскурзия и през цялата учебна година. Ми доволна ще е, като самата тя работи с децата... Ама и децата са доволни.
Може тако, може и вако.

Тъй като по-назад се спомена и "лошият ген", да кажа и своите наблюдения.
Дъщеря ми беше мечта за всяка учителка - тиха, кротка и прилежна. И в момента освен да учи и да виси на компа - няма инициативност, няма идеи какво ще прави със себе си, а е почти на 23. Поне да беше суетна и някаква кифла, ами и това не е. Но аз винаги с кеф ходех по родителски срещи.
Брат й - избухлив, нервак, ако го отхвърлят - започва да се бута и да се ядосва, дори да се кара. На 2 години още не можеше да говори, но вече се беше научил да ми вика. Говоря, говоря и нищо...
Наесен е в 1 клас и отсега ме е страх. Винаги съм имала респект към учителите, плюс това не смятам, че съм родила принц, самата аз се карам с него.
Но като чета темата - наскоро имах сходни преживявания на един открит урок в ДГ - нарочно не го вдигаха, сякаш за да ми демонстрират как се афектира, все едно не знам. Но как да обясня на детето защо вдигат други, които отговарят грешно, а него - само по изключение?

Прочитът на нарочното невдигане ме озадачава. Учителките признаха ли си, че това е целта им - да демонстрират нещо? Всеки има право да отговаря, дори грешно.

Задаваш ми отговори 
Смяташ ли, че биха признали такова нещо? Което не ми пречи да подозирам, че беше по-скоро с възпитателна цел - "ти не се сдържаш, но ние ще те надвием".
Децата бяха разделени на 2 групи и тези пред нея определено бяха вдигани по-често.
Оплакаха се как след урока бил раздразнен и свадлив, на което отговорих, че донякъде имаше право.
Като се прибрах, казах на мъжа си "След 20 години тогавашните бг-мами ще пишат как мъжете са страхливи и несериозни, как ги е страх на помогнат някому на улицата или да озаптят някой бабаит. И това ще е И заради такива госпожи"

Баш   Те за сичко са виноМни 

Аз видях обратното. Явно четенето с разбиране е проблем на една от двете.

Темата се изроди още в самото начало за мен, а по средата имаше призиви нечути и неразбрани да се затвори на няколко пъти . Всеки опит да се защити различна позиция и обясни професионално нещата биваха съсичани, отричани и заклеймявани.

За мен тази тема не ми дава очаквания резултат от дискусията , който щеше да бъде полезен и интересен за доста хора.

1. Как да се подходи, когато детето ми е обект на тормоз от едно или повече деца в класа
2  Как да се постъпи и как да преодолее агресията си детето  в училище., Има ли място за притеснения от оплакванията на учители и родители , че детето ти е такова или просто е по-палаво и невъздържано? Какви може да са причините детето ми да е агресивно?
3. Какви са отговорностите и правомощията на учителите да се справят с тези проблеми.
4. Трябва ли да се говори с родителите да деца тормозещи моето , да се пише ли оплаквания някъде, да се мести ли детето ми, как да реагирам.
5. Възможно ли е детето ми да не казва истината, да използва слабостта ми като майка или да се оправдава , когато е нападател с цел размиване на вината?

Единствените 3-4 мами, които писаха тук и ви бяха опозиция бяха нападнати, че са учителки. Е не са  да знаете. Само едната е такава , но е и майка , това сигурно няма значение за вас, но често учителските деца не са в по-добра позиция от другите вярвайте ми.
Това , кой как чете и на какви изпити да бъде подлаган, да присъствате ли в часовете, като наблюдатели  по една или на групи майки е ваше право на искане.(заради "хронично натрупаните казуси")  Дайте си предложенията където ще бъдат чути. Аз лично съм имала оплаквания и съм си търсила правата, често без резултат за съжаление от хора упражняващи различни професии. За мен е ясно , че хората не са еднакво отговорни и способни , но за повечето тук май не е. Която мама е работеща го знае добре, независимо от професията си.

Прави ми впечатление , че повечето майки , които се оплакват са избрали учителя си по препоръки, по впечатление или не знам и аз по какво. Значи са наясно с работата им. Как става така , не разбрах, че точно те се оплакват предимно. Явно очакванията са били високи или се мисли , че това дава превес като отношение не разбрах. Не мисля, че трябва да избирам учител като домат на пазар, нито пък искам детето ми да е пренебрегвано , ако съм подходила с доверие към учителките поемащи класовете като професионалисти и не съм ги избирала.
 
Както и да е, за мен нещата са ясни и не ми дава нищо тази тема като информация. Лагери, битки,атаки, закани, обиди...не е това моето място.

За жалост в темата можеха да се включат не само педагозите и да бъдат полезни , но предимно психолози, хора работещи с деца със здравословни проблеми , да се сподели искрено и да се очаква мнение и съвет. Не мисля , че някой иска детето му да е бито и тормозено, нито да се оплакват от него, нито пък учителите искат да имат такива проблеми с деца и родители.
За мен си направих нужния извод (четох всичко и се мъчих , мъчих, ама много се мъчих да проявя разбиране) Това беше в темата от мен.

Честит ден на детето и бъдете здрави и щастливи!

По-назад в темата беше пусната Стратегия за справяне с училищния тормоз (или както там беше официалното наименование). Там има част от отговорите на твоите въпроси.
А всеки се справя поединично и според личните си виждания, защото институцията училище не може (или не иска) да помогне с намирането на отговорите на тези въпроси.

Резултатът при моето дете е, че вече може да преценява кой учител заслужава уважение.

http://www.138sou.com/index.php/layout/left-innerleft-center/285 … 15-09-16-19-50-24
Ето един механизъм на хартия Съдържа част от отговорите
На практика зависи от учителя, който си е професионалист или не допуска, толерира и проявява тормоз, или се справя с него достатъчно дискретно и ефективно. 

А какво да правят деца, на които учителят по физическо е метнал една топка и или е седнал да се рови в телефона си, или изцяло се омита от салона в стаичката да си лафи с други учителки? А? Това от 1ви до 4ти клас?
Слава Богу, в класа на дъщеря ми са задружни, няма агресия.

Вярно е,че невъзпитаните и агресивни родители имат същите агресивни и невъзпитани деца.
Побойникът ,когото изгониха от нашето училище беше дете на точно такива родители.
Бащата пияница,бие майката,бие и детето.Идваше в училището да прави скандали.
Заплашваше всички подред-учителки,директор,психолог,други родители...
Учителите направиха всичко възможно да го преместят в друго училище,но минаха месеци.Защото системата е такава,законите са такива.Не могат да го накажат по друг начин освен с мъмрене,забележки и накрая преместване в друго училище.Става въпрос за дете на 10 години...
И като го преместиха и какво?И в новото училище детето пак така ще се държи и баща му също.
Но вината не е на учителите.

Никак не е без значение, дали ще го преместят. Най- малкото на новото място то е пришълец. Най- вероятно няма познати и приятели, няма старите си позиции и лаври. Пък и може да попадне на свой ред на подобни нему, че и по- зле.
Не смятам, че за редовно местения това е без значение.
Работата с повредения не включва само санкциите по ЗНП, респективно по новия ЗПУО. Има си и други специализирани органи, които е редно да бъдат уведомени, за да поработят според правомощията си и те с "материала".

Вени, жал ми стана за проблемното дете, което описваш. не съм запозната в детайли, но в такава ситуация училището няма ли задължение да подаде сигнал за дете в риск до отдела за закрила на детето?

неспособността за четене с разбиране и липсата на самокритичност в поведението са всеобщ дефект в наши дни. вашият постинг е доказателство за това. темата е изключително голяма и се съмнявам да сте прочела цялата подробно. защото, ако я бяхте прочела, щяхте да намерите в постинги от тази тема да се отговаря почти на всички въпроси, които така добре формулирате тук. аз лично съм давала отговори по въпрос №3 с цитат от съответната нормативна уредба.

а към вашите въпроси бих прибавила задължително и въпрос №6:

"Възможно ли е учителят да неглижира или изопачава истината, да използва субординираното ми положение като родител или да се оправдава, когато е неглижирал свидетел на агресия, с цел размиване на вината?"

Права сте напълно, особено , ако няма главни букви и препинателни знаци е трудно разчитането и четенето с разбиране((. Не се съмнявайте обаче , че много прецизно съм следила темата от първия пост.Видяла съм и вашите съобщения и знам мнението ви. Да...цитирали сте нормативни уредби, прочетох. Само да попитам вие обърнахте ли внимание на датата кога са влезнали в сила и публикувани?  Освен по т.3 дали имаше нещо тук да се сподели и разисква?
Правилно е да се включи и т.6, която предлагате. Винаги има и изключения и никой не е застрахован да попадне и на такъв случай.
Дано винаги си търсите така правата настоятелно и настървено , но никъде не прочетох примерно " детето ми е агресивно и се оплакват, как да постъпя и какво да направя" Би било по-простичко, по-разбираемо и много повече полезни съвети и решения на проблема щяха да се предложат.

Бях решила да не пиша тук повече, но да отговаря на Cuckoo
Не твърдя , че съм права , но имаше едно изследване и психолози (поне част от тях )твърдят следното
Децата взимат гените, външен вид,способности, характер, темперамент преобладаващо от единия родител според поредната бременност на майката, включително и тези незавършили с раждане . Простичко обяснено това означава следното
1 бременност (не се износва , но се отчита като такава) би трябвало да е на бащата
2 бременност с родено бебе -то взима на майката гените предимно . наклонности, външен вид, характер, темперамент, интереси , способности дори (художник, музикант...)
3 бременност с родено бебе -то пак е на бащата с преобладаващи гени и т.н.
Понякога две деца в семейство от едни и същи родители са толкова различни, че сякаш не ги свързва нищо и по визия, и по характер, и по темперамент, затова и изследването и било върху този фактор или както щете го наречете.


Колкото до вашето момче, не се притеснявайте предварително. Често пъти децата се държат по различен начин в семейството си и сред свои връстници. Понякога послушни уж  вкъщи деца са по-палави и проблемни (или не се признава от родителите , че е така и при тях) , деца буйни и палави вкъщи не са такива в детската градина и особено в училище (тук пак има разминаване и мнение, че се прикриват нещата). Когато има желание и разбиране, има и резултат. Въпросът е да се признават проблемите и да се търси решение, а когато трябва и до специалист да се прибегне без притеснение. Все пак сме съвременно общество . Понякога съвсем малко трябва да се настъпи и действа категорично и от двете страни , за да има резултат. Липсва ли интерес и съдействие дори от едната , няма какво да се очаква. Поне моето виждане и разбиране е такова.
И бих предложила да не се повтаряте с едно и също. Разбрахме какво се очаква от едната страна, но какво се очаква от другата не разбрах. Все пак да повторя, че училището е предимно да учат децата и се възпитават чрез предметите и взетия материал. Никой не може да замести семейството колкото и  да се иска на някой. Като толкова нормативни актове знаете, дали няма да погледнете и в чужбина как е решен въпросът? Дали бихте си позволили такова поведение, държание, искания и агресия? Има такава тема , погледнете как се работи там и какво се очаква от едната и другата страна.  Лично аз се надявам да се въведе дистанционното обучение у нас и да се явяват децата на изпити за покриване на необходим минимум за годината. Би трябвало да се разреши да има и такъв вариант наистина. .