Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 16 март 2016, 21:27 ч.

Холандска тема - 42

  • 59 815
  • 323
  •   1
Отговори
# 315
  • Мнения: 690
hedon, благодаря! Пожелавам ви да намерите своето място и лесна адаптация!

Всичко много зависи от детето. От неговия характер и желание да общува. Нормално е първите няколко месеци да му е най-трудно, но до 6 месеца се предполага че ще започне да говори с прости изречения (особено поставено в местна среда пр. холандско училище).

Аз наблюдавам как малките деца се приобщават по-лесно. Малката ми дъщеря - сега на 5г. (беше 3,5г когато пристигнахме в Холандия) сега има приятелки и се справя много по-добре от сестра си дори и да не говори така добре езика като нея Wink

В по-големите населени места има езикови класове, да. И тук имаше, но за по-големи деца. Колкото повече си мисля, толкова повече се убеждавам че за начало по-големия град е предимство и дава повече възможности.

# 316
  • Варна,морето,сините вълни...
  • Мнения: 68
hedon, пиши и в групата на Бг мами в Холандия за препоръки. Включват се доста мами...Аз и там питам,да не досаждам само тук Wink
Биб, мерси и аз за информацията, сви ми се сърцето за детенцето ти. Какво им причиняваме, "уж за тяхно добро". Стискам палци всичко да се нареди и успокои Heartpulse Като си помисля и аз за моето 8 годишно кво го чака на есен Sob

Да попитам, децата как ходят на училище с униформи или свободен стил?

 Аз си мисля и гледам квартирите в някое малко населено място, уж да избегнем големия стрес...но пък ето Биб казва, че големия град дава повече възможности Rolling Eyes

# 317
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 6 039
Здравей Биб,

Много съжалявам, че минавате през това. Мисля си, че с правилната помощ и съдействие ще е само период, а не нещо постоянно. За поставяне на някаква диагноза се изискват доста изследвания. Не знам този психолог дали ги е провел или е само въз основа на наблюдения в училище. За повечето такива неща в  Холандия има много терапии и обучения. Те не предложиха ли нещо?

Ако се абстрахирам, че може да има селективен мутизъм, това което ми прави впечатление е, че се страхува да прави грешки, което може да е признак на перфекционизъм и свръх чувствителност. Достатъчно е някой нещо да е казал с подигравателен тон и за нея е защитна реакция да не каже нищо. Тази учебна година имах няколко случая, когато мнооооого избухнах в часовете, защото имитираха как някой произнася нещо. Познай дали сега им идва на акъла да направят подобно нещо. Важното за мен е да покажа позицията си, че не допускам подобно нещо. Дали колегите са направили нещо по този въпрос?

 При перфекционизъм ние учим децата, че не е нужно да са винаги изискващи от себе си максималното. При неуспехи (в техните очи) говорим за това какво чувстват и защо това ги прави тъжни. За чувствителността е по-сложно, защото това е характер. Знам, че доста деца ги записват на карате, джудо. Да затвърдят характера.

НО вашите два основни проблема са подигравките от съученичката и пасивност от страна на учителката. Някой занимава ли се с подигравките в училище  или се правят, че не виждат и чуват, защото е по-лесно? В това отношение тук много залагат на разговори с подиграващите се, въпреки че аз съм за по-строги мерки. Не мисля, че винаги може да се получи нещо с разговори. Училището трябва да има pestprotocol за това какво се прави в този случай. Прочети дали изпълняват написаното в него и изисквай разговор за акция.
Пасивността на учителката не ви помага в никакъв случай. За да има успех детето е нужно колегата да я привлича и помага. Имам в класа едно момче, което до днес не смееше много да каже. Хич не му се отдава английския и направо беше паника да даде отговор, когато го питах нещо. Тогава спрях да го питам и само му показвах с примери, че всеки греши (дори и аз), учим се и имам уважение, както към правилните, така и към грешните отговори (Любимо ми е да кажа, че много се радвам за грешката на някого, защото може да я дискутираме)! Днес три пъти си вдигна ръката, за да ми даде отговор. Комплиментите ми бяха ДП небето.  Wink Но си ги заслужаваше.
Не съм перфектна, в никакъв случай, но на вас ви трябва колега, който прави подобни неща.

Виждам, че сте в малко населено място, но има ли други училища? Дори в друго населено място? Аз бих пуснала детето за една седмица да отиде с друга група, другаде, за да се види как ще реагира и чувства детето. Сега е напреднала с езика и общуването може да е друго. Дори и само за опит.

Има ли приятелка (и)? Понякога помага, ако родителите организират нещо и поканят две деца да се включат. Това няколко пъти. Наблюдаваш как протича общуването. Помагаш с това да вземат по равно участие и детето да няма чувство, че е изолирано, но в същото време им даваш и свобода да се опознаят. Ако на площадката има деца, които са в досег с подиграващото се дете от училище се включва защитната й реакция и се чувства несигурна. Ако е на нейна територия и с минимум хора, има възможност за изграждане на контакт без да се чувства застрашена.

Какво мислиш за написаното? Разпознаваш ли нещо?

# 318
  • Мнения: 690
titka, може вашето детенце да се приобщи по-лесно и да му хареса тук. В училище им предоставят толкова много неща. Имат чудесен инвентар, пособия и др. Децата (повечето) са мили и възпитани. Не се тревожи излишно Hug Стрес винаги има да, особено в началото. Униформи не се изискват в началното училище (говоря за нормално холандско училище).
Както казах всичко е много индивидуално и зависи много от характера на детето!
Това къде ще се позиционирате е и голяма доза късмет, защото тук намирането на квартира е ужасно трудно. Освен това наемите са много високи. За нас това беше единствената алтернатива, но отчитам факта (сега), че напр. в Амстелвеен бих имала повече възможности и то близо до мен като езикови курсове и др.
Иначе малките населени места са по-спокойни и чудесни за отглеждане на деца. Имат инфраструктура и удобен транспорт, което е много важно.

Kalinka, много съм благодарна че отдели от времето си, за да ми пишеш и сподели опит Hug
Ние сме в Аалсмиир.

Диагнозата беше поставена от психолога на училището след наблюдения. Притесних се и изгледах видео материали, четох информация по темата и мисля че не съм съгласна с това.
Такива деца НЕ говорят. Те мълчат (особено в училище и непозната среда). Дъщеря ни говори, но много малко. Когато я попитат отговаря. Когато учител я помоли да чете текст пред целия клас е ставала и е чела (при това чудесно).
Напоследък ми споделя, че вдига ръка за участие тъй като знае отговора, но нито един път не е била избрана от учителката си. Това само по себе си говори, че това не е дете със селективен мутизъм според мен! Но говори, че е дете което се нуждае от помощ и много подкрепа в училище. Бих искала да чуя и мнение от психолог, разбира се.

След срещата в училището, когато и лепнаха тази диагноза (в края на ноември) се очакваше да задвижат процеса за връзка с този център - www.debascule.com
Едва скоро ни изпратиха да попълним и подпишем документите. Значи досега не бяха задвижили процедурата.

- "Ако се абстрахирам, че може да има селективен мутизъм, това което ми прави впечатление е, че се страхува да прави грешки, което може да е признак на перфекционизъм и свръх чувствителност."

Да, точно попадение. Тя се вбесява когато допусне грешка. След това се обижда сама колко била глупава. Никога не съм изисквала и я форсирала в нещо, но уви. Сигурна съм, че говори само тогава когато е сигурна в успеха си.
И е чувствителна като майка си, но докато аз съм открита и говоря то тя не го показва. Задържа всичко в себе си и джудо или карате са едно чудесно решение. Благодаря!

Съветите ти ни бяха наистина от голяма полза. Скоро ще имаме разговор с учителя и ще опитам културно, но настоятелно да помоля за съдействие. Изчаквам междувременно да се свържат и от предложения от училището център за подкрепа. Ако скоро не видя никаква промяна съм склонна да я преместим на друго място.
Благодаря ти още веднъж! Simple Smile






# 319
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 6 039
Биб,

Даже ще ти предложа да забравиш за диагнозата от училище. Ти сигурна ли си, че е бил психолог? Повечето училища нямат пари за подобно нещо. Има т.нар. Ib-er, които са преминали разни курсове за различни неща, като ADHD, аутизъм и се занимават с някои специфични неща, но по принцип НЯМАТ медицинско образование.
На твое място бих отишла при личния лекар и поискала да те изпрати някъде за второ мнение. Обясни и за перфекционизма. Според мен трябва да се работи основно върху това.

Със сигурност след време нещата ще се променят и няма дори да познаеш детето какво холандче ще стане. (Да взима само от положителните неща й пожелавам)!

# 320
  • La casa de Mickey Mouse
  • Мнения: 1 073
Биб, наистина поискат второ мнение, от специалист. Когато пристигнахме тук синът ми беше на 5г (двуезично дете), след около няколко месеца въпреки, че се справяше много добре в училище и с езика, ме извика директорката и ми каза, че иска да ни изпрати в един център, където ще помогнат на детето с езика и адаптацията, аз се съгласих. Когато отидохме в центъра се оказа, че е център за деца аутисти и че детето ми е изпратено там с 'диагноза' аутист, поставена му от наблюденията на учителката и 'училищния адвайзер'. Казаха, ми че трябва да минем през тестове, за да се потвърди диагнозата и ще го преместят в специално училище. Откачих, знаех че на детето му трябва време да се адаптира нищо повече. Не се съгласих на тестовете при тях. Отидох при личния лекар и го помолих да ме изпрати някъде да му направят тестове, детето не покри маркерите. Върнах се в училище със заключение, че детето не е аутист, има изключително висок коефициент на интелигентност и за това му трябва специална подкрепа. Върнах се в същия център с резултатите и ги помолих да се включат и да окажат помощ. Те приготвиха специална програма и задължиха училището да я следва. В четвърта група, детето мина през февруари в пета група. Училището е малко, директорката не можа да приеме факта, че не съм се съгласила с нейната професионална преценка. Миналата година, ми предложиха да подадем документи за специализирано средно училище, за деца аутисти (където няма да го приемат защото няма документ с поставена диагноза). Аз отново отказах, тя извика социалните, психолог, логопед, училищния адвайзер и класния и ме извикаха и мен, да вземат решение за бъдещето на сина ми. Имах всички изследвания и тестове на детето, имах рапорти от логопеда при който ходихме две години (помагаше му с езика и словореда, както и да разказва правилно), както и от физиотерапевта (има проблем с единия крак по рождение), разговарях със социалните и психоложката на дълго и широко (срещата продължи повече от 3ч). На училището беше отказано да преместят детето в специално училище, както и директорката получи указания в рапорта на детето да бъде описан супорта, който трябва да получава (според програмата, която следваха няколко години), както и има изрична забрана, детето да продължава да бъде определяно като аутист.
Моя съвет е - поискайте среща със специалисти, нека да ви кажат какво може да се направи, поискайте от училището да изпълнят указанията на специалистите, ако не го направят, сменете училището

# 321
  • Мнения: 22
Евала на борбени майки като Вас!!! Бъдете живи и здрави

# 322
  • Мнения: 690
mom22, Hug

Mini Mouse,  стана ми много тъжно през какво сте преминали и се възхитих от това, което си направила за детето си! Поздравявам те!
Сигурна съм, че той ще намери своето призвание и е много талантлив! Hug
Явно, когато не могат да се справят със по-различно дете (чуждоезично, срамежливо, затворено и др.) е по-лесно да се постави диагноза аутист, селективен мутизъм и т.н.

И ние сме в малко училище, католическо. Малка и затворена общност и определено чувствам, че не ни е тук мястото... но това е друг въпрос. Децата обаче според мен усещат много добре и интуитивно в много случаи са по-наясно от нас, големите.
Ще направя най-доброто, което мога. Възхитена съм обаче от дъщеря си (8г.), защото за 1,5г. тя вече е сред най-добрите в класа и по математика, език, креативни занимания е уникална (по-добра е от мен), а аз съм художник и дизайнер. Само да са ни живи и здрави!

Калинка, да. Представи се за психолог, който работи към няколко училища. Вдъхна ми повече доверие от останалите дами от страна на училището. Според мен нямат сериозно наблюдение над детето...
Дъщеря ми говори и споделя всичко с мен, което е много добре. Още по-добре е, че тя е много честна т.е. знам точно какво я тревожи.


Благодаря на всички, които се включиха и ако имате път към Аалсмиир обадете се! Имаме езеро като атракция, а пък аз обичам да кулинарствам и няма да ви оставя гладни Wink






# 323
  • Мнения: 15
Здравейте,
отскоро сме в Холандия(3 седмици) и живеем във Veghel, с моят син на 8г, има ли някой около нас?Simple Smile

Поздрави

Общи условия

Активация на акаунт