Бързи здравословни въпроси и отговори – 2

от много време имам проблем с ушите, но докторите ми казват, че ми няма нищо. Последно личната ми каза само че имам много ушна кал. Досега съм си мислела, че имам теч, секреция, защото понякога имам усещане на търкулваща се капка в ухото, но щом според двама лекари ми няма нищо... ок съгласих се, още повече че това нещо е жълто (чела съм за прозрачни, розови и зелени течения, които са индикация за възпаления, в моя случай явно щом е жълто, значи е ушна кал). Един УНГ ми беше казал, че ушите не трябва да се почистват всеки ден с клечка, ама като ми се образува толкова кал, значи да я оставя?

Аз пък нямам грам ушна кал и никога не съм имала, всеки ден почиствам така старателно ушите, че веднъж дори кръвна едното

  E, тя ушната кал не се образува от непочистване на ушите.  Много е индивидуално. Малкият ми син получава тапи на ушите от ушна кал, но не защото не ги чисти, просто лекарят му е казал, че някои хора са така. Затова му се налага да ходи на почистване на ушите.

Ушната кал е нужна за ухото.
Стига да не е в прекомерно количество.

Така е, много добре знам, че при някои хора се образува доста, все пак съм учила физиология на животните и човека  просто казвам, че аз и без ушна кал пак всеки ден човъркам ушите дори до кръв...
Иначе ушната кал е естествена защита на ушния канал от навлизане на бактрии и инфекции, но не бива да се оставя да се натрупва много!

Всели УНГ предупреждава, че ушите не се чистят с клечки за уши. То и на самите клечки за уши пише, че са за почистване на ушната мида, а не на канала. Ушите се мият с вода - до там до където достига собствения пръст.

Клечките за уши имат Ц-200 за завиване и оформяне на тампона. Ц-200 е водоразтворимо и при почистване се разтваря и омазва ушния канал като предизвиква сърбеш и алергии.

Ушния апарат е устроен така, че калта се избутва навънпри говор и дъвкане. Ако някой има повече ушна кал трябва да си капва по няколко капки зехтин и да дъвче дъвка.

На мен УНГ точно това ми каза, да спра да ползвам клечки за уши, освен лепилото в повечето случаи памукът е от изкуствения и също дразни нежната кожа....каза да навивам естествен памук на кибритена клечка и така да подсушавам, ама кой ти им време.....

А и механично набутваш навътре калта...

Classie, почиствай, но без да влиза клечката прекалено навътре. Образуването е защитен механизъм, не го стимулирай излишно.

Търся темата за месечния цикъл, а не я намирам. Някой може ли да помогне с линк?

Още едно питане от мен и предварително се извинявам за по-дългия пост, който ще напиша. Някои от вас, които сте ме срещали из други теми, знаете, че октомври месец, миналата година бях оперирана от много голяма киста на левия яйчник. При лапароскопията бяха премахнати целият ляв яйчник + тръбата, нямаше как иначе. Възстанових се изключително бързо от манипулацията, без никакви странични реакции, само че... Веднага след като ме изписаха от болницата, почувствах някакво странно усещане във външната част на дясното бедро: специфично изтръпване, в комбинация с локална безчувственост, каквито не бях усещала никога в живота си. Чувството ту се засилваше, ту отслабваше до пълно изчезване, и така в продължение на може би около седмица. Не обърнах особено внимание тогава и не след дълго всичко утихна. От тогава досега обаче - вече 9 месеца, периодично, без никаква логична причина, това изтръпване и безчувственост се появяват за кратък период от време, от порядъка на няколко дена, като дискомфортът не е постоянен. Болка няма никаква, но налице е едно странно усещане в цялата долна част на торса, не знам как да го определя, може би като съвсем леко разтягане / умора / пренатоварване, но наистина е изключително деликатно като чувство, едвам го регистрирам. Усещането за изтръпване и безчувственост е най-силно сутрин, веднага след събуждане, като постепенно, в рамките на няколко часа, изчезва напълно. После, ако почна да мия чинии или да върша друга дейност, която изисква да съм права, това неприятно усещане пак се появява буквално за секунди, и като спра, пак се изгубва. Зимата имах малко проблеми с болки в кръста, но съм убедена, че това се дължеше на неудобното кресло, в което седя вкъщи, защото веднага щом си купих възглавничка за под кръста, болките изчезнаха на секундата. При това положение:

• Смятате ли, че това, което описах, е възможно да се дължи на пост-оперативен синдром / период, който още не е приключил?
• Мислите ли, че може да е ранна форма на дископатия, но ако е, тогава защо всичко това започна непосредствено след лапароскопията ми? По какъв начин двете може да са свързани?
• Четох за състоянието "невропатия", което отговаря на моите симптоми, и пишеше, че то е пряко свързано с автоимунните и метаболитните заболявания, а аз съм диагностицирана с Хашимото и Инсулинова Резистентност, за които тепърва започвам да се лекувам. Дали може да е това? Но пак ми се губи връзката с лапароскопията, когато тези усещания рязко се появиха за пръв път.

Ясно ми е, че може би ще трябва да посетя читав невролог, но едва ли ще мога идните 2 месеца (поне), тъй като в скоро време ми се налага да ходя при няколко различни специалисти, във връзка с другите ми заболявания. Затова търся помощ тук, при вас. Надявам се някой да даде предположение.

 Гърне без похлупак, направо трактат си развила какво може да ти е 

Често след оперативни интервенции има тръпнене на прилежащ крайник. Необходим е доста по-голям период за цялостно възстановяване.

Виж се с невролог, но мисля, че си здрава.

Дорис, благодаря. Така е, професор станах аз по медицина с моите здравословни неволи.

А за другото, има логика в това, което казваш, само че при мен премахнаха левия яйчник, а пък имам проблем само с външната част на дясното бедро. Не знам какво да си мисля вече, амортизирах отвсякъде. По-интересното е, че мъжът ми до неотдавна имаше проблем с абсолютно същото място и абсолютно същите оплаквания! Безчувственост, изтръпване и мравучкане, но казва, че откакто е започвал да спортува, не е имал тези усещания. При мен спортът не решава нищо, но и не мисля, че причината за оплакванията ни е една и съща. Предполагам, че е просто странно съвпадение.

Ще ви държа в течение, ако успея да се добера до невролог в скоро време.

Също така добре се замисли и сама си отговори на въпроса: "Аз дали съм хипохондрик? Дали не усещам симптоми, които други са имали?". Щото аз съм точно такава 

О, не, не, аз съм много далеч от това. Даже, когато ходих по различни гинеколози, във връзка с кистата ми, се чудеха и маеха как така не съм усетила нищо, докато съм я носила в себе си. Просто не вярваха, че е възможно човек да не усети нещо подобно - това беше казано, предвид факта, че ми откриха образуванието при рутинен преглед, след като вече нещата бяха страшно ескалирали. Аз даже съм обратното на хипохондрик, ако съществува такава дума - никога не мисля за болести и неглижирам симптомите, докато не е станало крайно напечено и не ме "треснат по главата" с все сила. С Хашимотото пак същата работа - открито при рутинен преглед, без изобщо да обръщам внимание на "подсказките", които ме съпътстваха от много време, направо години. Явно стискам и търпя до последно.