Публикувана: 19 май 2016, 23:16 ч.
Последно мнение: 24 юли 2019, 12:28 ч.

Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 6

200 757
732
1

# 570 1 авг. 2018, 19:46 ч.

в 1001-та нощ
Мнения: 16 423

Някъде там има жена, която седи сама. Наблюдава преминаващите влюбени двойки и мечтае за половинка. Сърди се на живота защо все на нея. Ругае го. Обвинява го.

Някъде там има двойка, която поредна нощ завършва вечерта в скандал. Заспиват с гръб един към друг. Всеки един мечтаещ да е независим и свободен. Да седи сам. Някъде там. Обвиняват живота.

Някъде там има семейство, което се опитва да създаде поколение. Повече от половин година неуспешно. Сриват се. Обвиняват живота.

Някъде там има жена, която разбира, че никога няма да може да създаде поколение. Репродуктивни проблеми. Обвинява живота. Защо на нея?

Някъде там има човек, който има всичко, което ти искаш. Някъде там има човек, който мечтае за всичко, което ти имаш. Хората сме настроени да обвиняваме, да съдим, да се оплакваме, да не оценяваме. Не умеем да учим уроците, които животът ни дава. Пропиляваме времето си в гледане настрани.

Винаги ще има някой по-добър от нас. И по-лош от нас. Винаги ще има ситуации и хора, които трябва да се преживеят. Да се надживеят. Да се пуснат. Да ни поучат. Да преборим.
Нищо и никой не бива и не трябва да ни кара да мислим, че животът не е прекрасен. Дори понякога това да е самия живот!

Силвия Крумова

# 571 1 авг. 2018, 19:51 ч.

Мнения: 2 405

Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и дявол! И как всичко й прилича; каже нещо - умно е, направи нещо - хубаво е! И той я виждаше тъй, както беше я видял, когато държеше иглата с конеца в устата си, гледаше го и се усмихваше. "Не игла - помисли си пак Шибил и въздъхна. - Нож може да държи тъй в устата си, и от тоя нож човек на драго сърце би умрял!"

Из "Шибил"

# 572 1 авг. 2018, 23:05 ч.

в 1001-та нощ
Мнения: 16 423

И всеки си мисли, че може да влиза с кални обувки в душата ти, след като ти си отворила вратата. Ще ти дават съвети, ще ти посочват грешките - те са доволни да ти покажат къде си сбъркала. Даже ще го смятат за помощ - а ти трябва да си им благодарна! Това са туристите, които късат цветята в планината, за да ги изхвърлят в кошчето на автобусната спирка...

Снежана Живкова

# 573 2 авг. 2018, 02:11 ч.

Бургас
Мнения: 6 468

Цитат на: a.l.e.n.a в ср, 01 авг 2018, 23:05

Toлкова много ми харесва... Благодаря ти, че го сподели bouquet

„Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”
Димитър Талев

ВЯТЪР В РЕШЕТКИТЕ

А затворът е твой. Аз съм вятърът в клетката.
Но сънят ти е мой. Има стих зад решетката.
Ти познаваш страха. По-удобен от битка е.
И не плачеш насън. През нощта страдат птиците.
А те имат криле. Просто спомен за ангели.
Като всички мъже, доживели до дяволи.
Но стихът си е мой. Ти си вятърът в римата.
А студът си е твой. Обещай ме на зимата.
Аз познавам смеха. По-голям е от раната.
Изплачи ме сега. И те чакам.
След кладата.

Мария Лалева

# 574 2 авг. 2018, 08:16 ч.

Мнения: 4 181

Всеки е гений, но ако съдиш за рибата по способността й да се катери по дърветата, цял живот ще вярва, че е глупава. Айнщайн

# 575 2 авг. 2018, 22:03 ч.

Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
Мнения: 12 670

"И заживяхме дълго и щастливо, защото навреме се разделихме."
- М. Михайлов.

# 576 2 авг. 2018, 22:39 ч.

Мнения: 2 405

"Дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна? На кого му дреме! Същественият въпрос е дали онова, което е в чашата, утолява жаждата ти. Понякога познатото позитивно отношение към живота действа, друг път се налага малко отрицание, за да промениш нещо. Използвай онова, което ти върши работа!"

От книгата "Не бъди идиот! Не се прецаквай сам!"

# 577 9 авг. 2018, 18:34 ч.

Пловдив
Мнения: 13 459

"Любовта не обръща внимание на детайлите. Да обичаш, значи да приемаш другия изцяло." - Катрин Панкол "Тук съм преди теб"

# 578 17 авг. 2018, 01:10 ч.

в 1001-та нощ
Мнения: 16 423

Ела!

Че притъмня и стана тежко.
Пътеката остана без душа.
Защото няма истина без грешки,
аз чакам. Сам. И страдам, и мълча.

Неволята от преданост настана,
от ревност - риска, от тъга - скръбта.
Изчезнаха словата - стана няма,
безкрила, охладена любовта.

Мълча в едно жестоко постоянство,
в една неразрушима тишина.
Мълча в немузикалното пространство,
в ужасно разредена тъмнина.

Защо тъй рано мръква над полето?
Къде потъват всички гласове?
Над мене непробудени дървета.
Край мене - онемели ветрове.

Павел Матев

# 579 17 авг. 2018, 11:33 ч.

Мнения: 2 405

Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим. Прости!
Дори не те и забелязвах,
че съще ствуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя,
и да се влюбя... тъкмо в теб.
До днес. Но днес, незнайно как тъй,
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори,
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзрях аз...
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те изгубя? -
си викнах сам във адски страх.
Нима?!... Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг!

Ревност/Д. Дамянов/

# 580 18 авг. 2018, 22:38 ч.

Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
Мнения: 12 670

# 581 20 авг. 2018, 15:37 ч.

на брега
Мнения: 1 089

"Не бягай от болката! Няма удобна тъмница за нея. И през комин не излиза с дима. На сухо цвете и на смърт дъхти тя. Тишината ще те превземе и като караконджул ще ти плаши.. И юлар ще се опита а ти сложи. Но ти не свиквай с болката, надживей я! Тогаз, когато ти е най тежко, забий нокти в земята! Вкопчи се в нея! Стисни зъби, прегърни дърво и се смали до корените му! Оттук нито крачка назад. Повдигни се на пръсти ...високо, високо над болката! Накрай ще найдеш млечното зъбче на надеждата."
"Алтъна" - Ивелина Никова

# 582 21 авг. 2018, 19:10 ч.

Мнения: 22 867

Мисълта, невъплатена в действие, не струва много, но действие, непроизтичащо от мисъл, въобще не струва нищо.

Надеждата е най-великата и трудна от всички победи, които човек е способен да удържи над своята душа.

Моли Господа да благослови твоя труд, но не и да го свърши вместо тебе.

Способността да намериш радост в чуждата радост е именно тайната на щастието.

Жорж Бернанос

# 583 23 авг. 2018, 08:25 ч.

Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
Мнения: 12 670

ПИСМОТО, КОЕТО НЯМА НИКОГА ДА ТИ ИЗПРАТЯ.

Но ти трябва да прочетеш.
Ако ще обичам цял живот и друг мъж, освен сина и съпруга си, това ще бъдеш ти. Винаги ти.
Защото има толкова много " теб ", вплетено в мен, че понякога все още обърквам себе си със спомена. Докато дишаме на тази земя, ще бъдем свързани. Въпреки разлома помежду ни. Защото съм ти дала толкова " мен ", че дори и никога да не усетиш, че го носиш в себе си, то няма да изчезне.
Аз няма да прескоча своето " сега ". Нито ти. Няма какво да търсим в пропадналото време. Само ще си спомняме " преди " от другата страна. И, може би, ще се усмихваме.
Годините отмиват болката. По теб. По мен. По всичко онова, което бяхме и по всичко онова, което никога не станахме. Обичта вече не е любов, а е просто себе си - една дълбока привързаност, която понякога ме отнася в мислите ми, един първичен повик, срещу който никога няма да мога да се науча да вървя.
Има неща, които не знаеш. И дълбочини в душата ми, до които не позволих да пропаднеш. Знаех, че твоите са ти достатъчни.
Всъщност, сама умея да оцелявам доста добре. Дори и с всички премълчани думи, които нося в себе си. А също така, научих уроците ти. Като за отличен. И открих покоя, който търсех и от който се нуждаех.
Кой знае колко голяма е Голямата любов?
Кой казва, че Голямата любов е само веднъж? Който и да е, за себе си, с чиста съвест го считам за лъжец.
Когато любовта се превърне в обич, няма сила, която да може да я изтръгне и заличи от сърцето. Обичта не прави старата любов по-малко любов. Доказателство е, че е била именно любов.
Може да ти отнемам главната буква в хронологията на живота ми, за да я дам на друг, но това е просто нов етап. За онова мое време ти си единствената ми главна гара по пътя. И на нея, срещайки теб, за пръв път се срещнах със себе си. Обичайки теб, надскочих себе си, надхвърлих всичко, което очаквах от мен самата. Обичайки теб, за пръв път видях каква мога да съм. Ако съм безразсъдно смела и нулево горда.
Щастлива съм всичко при теб да е наред. Не съм вярваща, нито религиозна, но ... Господи, колко съм спокойна, че се грижиш за себе си, вместо мен. След мен. И го правиш добре. И дори се гордея... Че си оцелял. Че съм оцеляла.
И знам. Ако има друг в мислите и молитвите ми, винаги ще си ти. Защото някога бях аз. Някога беше ти.
А някои " някога " си остават винаги.

# 584 23 авг. 2018, 16:19 ч.

Мнения: 2 198

"Но не можеш насила да накараш хората да те слушат. Те трябва да стигнат до тази мисъл сами, сами да се запитат какво се е случило и защо светът е избухнал под краката им."

"Вие сте един безнадежден романтик. Това би звучало смешно, ако не беше толкова сериозно. Вие всъщност нямате нужда от книги, а от някои от нещата, които едно време се казваха в книгите."

451 градуса по Фаренхайт

Препоръчани теми

Парфюмни размисли и страсти - 220

Парфюмни размисли и страсти (март 2021 г.) - 258

1 914
Козметика и мода

Гастроентеролог - Пловдив

Шампоан за мазна коса

Причина:

Причина: