Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 19 май 2016, 23:16 ч.

Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 6

  • 150 794
  • 660
  •   2
Отговори
# 645
  • Мнения: 9 865
"Опитът да примириш идеала с реалността винаги е обречен на неуспех."

С. Спарако "Никой не знае за нас"

# 646
  • Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
  • Мнения: 8 850
Накрая се обади... Чак сега!
Почти забравих - много време мина!
Да пита как съм... Ами, все така...
(така я карам вече от година)
Той честичко присещал се за мен -
намерил време днес да се обади...
Звучеше ми объркан и смутен -
надявал се и искал да не страдам...
Но нещо ме стъписа във гласа -
почувствах го - болезнено и ясно!
Усетих го - и то не бе вина! -
Бе сто пъти, не - двеста, по-ужасно!
Във вените кръвта ми закипя!
Обадил се! Какво благоволение!
Аз хиляди неща ще понеса,
но само през трупа ми - съжаление!!!

Мариела Челебиева

# 647
  • Sofia
  • Мнения: 65
Обожавам го! Със затаен дъх и доза любопитство го прочетох до края. Толкова много ми хареса, че като свърши ми се прииска още. Потърсих в Гугъл, но намерих няколко стихове от различни източници, които също ми допаднаха. Дали знаете мога ли да намеря повече от този автор?
Накрая се обади... Чак сега!
Почти забравих - много време мина!
Да пита как съм... Ами, все така...
(така я карам вече от година)
Той честичко присещал се за мен -
намерил време днес да се обади...
Звучеше ми объркан и смутен -
надявал се и искал да не страдам...
Но нещо ме стъписа във гласа -
почувствах го - болезнено и ясно!
Усетих го - и то не бе вина! -
Бе сто пъти, не - двеста, по-ужасно!
Във вените кръвта ми закипя!
Обадил се! Какво благоволение!
Аз хиляди неща ще понеса,
но само през трупа ми - съжаление!!!

Мариела Челебиева

# 648
  • На изток от Рая
  • Мнения: 815
''Имаме 40 милиона причини за неуспех, но нито едно извинение."

''Смелостта не е нещо, което чувстваме. Тя е нещо, което показваме."

''Най-големият подарък, който може да си направим, е да се посветим на целта да живеем автентично. Да бъдем верни на себе си обаче не е лека задача. Трябва да се освободим от съблазните на обществото и да живеем по собствени правила, следвайки собствените си ценности и първоначалните си мечти. Трябва да се вслушаме във вътрешното си аз; да изследваме дълбоките си, невидими надежди, желания, качества и слабости, които ни правят това, което сме. Трябва да разберем къде сме били и къде отиваме. Всяко решение, което вземем, и всяка стъпка, която предприемем, трябва да са съобразени с целта да живеем живот, който е истински, честен и автентичен за нашето аз и само за нашето аз. Когато действаме по този начин, със сигурност ще постигнем щастие, надхвърлящо и най-смелите ни очаквания. "

Из ,,Тайните писма на Монаха, който продаде своето ферари"
                                                                                   Р. Шарма

# 649
  • Там, където мечтuте нuкога не свършват ❤
  • Мнения: 3 091
...
- Хайде Сам, само ти остана. Направи предизвикателството...забавно е!
- Предизвикателство ли? За какво говориш, Макс?
- Не ми казвай, че наистина не си чул? Онова, в което качваш своя снимка сега и преди десет години. Хайде...направи го!
- Своя снимка сега и преди десет години? И какъв е смисълът на всичко това?
- Е как? Така всички в мрежата стават свидетели на твоята промяна. Забавно е. Със сигурност преди десет години не си изглеждал така, както сега.
- Моята промяна...? Мислиш, че промяната, която човек претърпява за десет години може да се изрази в снимка тип „открийте десетте разлики“? Не я разбирам тази мания със снимките...какво показват те? Един бял косъм в повече? Една бръчка бонус? Е да...може и да успееш да доловиш мъката, умората или натрупания гняв у някого, гледайки очите му, но никога не ще разбереш какво му се е случило. Едва ли някой би качил снимка с реалното си душевно състояние. Защото...какво правят всички...показват две еднакво усмихнати снимки, за да разбере аудиторията, че колкото са били щастливи преди-толкова и сега...Или използват стара снимка, в която са били по-едри, по-грозновати, по-невзрачни, с повече комплекси...а настоящата е коренно различна...изваяни тела, поправен нос, белнати зъби и тунинг по устата и гърдите...какво е това...защо? Искаш да чуеш как „нямаш нищо общо със себе си, тогава и сега“, или как „не си мръднал“...Моля те...кой има нужда от това помпене на его? Нима някой ще погледне през теб? Нима някой ще иска да чуе историята ти? Не е ли по-важно какво си преживял за тези десет години...белезите, които си получил...сърцата, които си разбил и пътите, в които са те наранявали? Сега сме на 29 години...тогава сме били на прага на двадесетте...Не е ли по-важно какви са били мечтите ни тогава и какви са днес? Дали изобщо мечтаем днес? Ами приятелите? Помниш ли тогава колко приятели си имал? Колко от тях останаха до теб и до днес? А ти до тях? Колко минаха през Живота ти, поспряха се, ползваха от теб и ти от тях и до там...? Колко от тях не са сред живите вече? Колко пъти плака за тези 120 месеца? Кога беше най-щастлив? Къде бе твоят дом през това време? А къде е сега? Макс, това е процес...това е Живот и Той не може да бъде описан в две снимки...или какво...тогава на снимката си бил по скъсани джинси, а в настоящата си с костюм и следователно днес си много по щастлив...Глупости...Фалш, показност и его! А помниш ли пред блока беседката, на която седяхме до късни часове през лятото? Къде е сега? Къде е паркът, където целуна Мария за първи път? Къде са игрищата, на които играехме футбол? Къде е природата? Знам какво ще кажеш...“това са просто две снимки, на които да се позабавляваме, сравнявайки смотаните си прически тогава и оплешивелите си глави сега“...Може и да си прав...може би аз приемам нещата прекалено сериозно...но Макс...тогава ти искаше да станеш рали състезател, а сега си преподавател по философия...не е ли по-важно какво се е случило за да претърпиш тази промяна...как загуби жена си в автомобилна катастрофа и как от абсолютен келеш се превърна в баща, отглеждащ сам сина си...това е Макс...твоите десет години са много повече от това...и ти трябва да уважаваш тази твоя история...твоят Път...твоята истина...защото твоите десет години...това си ТИ!

Илиян Великов - #ТрилогияНаЖивота #moody2016

# 650
  • Пловдив
  • Мнения: 6 907
"Парите трябва да се движат, за да останат живи и да даряват удоволствие." - Катрин Панкол "Тук съм преди теб"

# 651
# 652
  • Мнения: 1 494
Тази вечер ще си легнеш рано,
но до късно няма да заспиш.
Дълго ще разчиташ по тавана
туй, което трябва да решиш.
Ще се ровиш в спомени и дати,
ще възкръсваш трепети и дни
и ще трупаш мълком във блюдата
на сърдечните везни:
радостта - и първото страдание,
верността - и нейните въжа,
ласките - и първата досада,
клетвите - и първата лъжа.
Ще претегляш, ще сравняваш скритом
устните ми с нечия уста,
нечии очи - с очите ми,
силата - със нежността...
После ще объркаш всичко и наслуки
ще запълваш слепите блюда:
ще поставиш любовта при скуката,
навика - при любовта...
Страшно ще ти е да се събудиш -
по-добре е да не спиш:
да си идеш - ще ти бъде трудно,
да се върнеш - ще се унижиш.

Стефан Цанев

# 653
  • Мнения: 2
"Човек не винаги трябва да чуе трясъка, за да разбере, че вратата е затръшната." — "Особени сезони" /Стивън Кинг/

"С цялата си несигурност, в едно съм прекрасно : под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт – смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.
Една единствена приказка. Всички романи и стихове са изградени на неспирния конфликт между доброто и злото у нас. И ми хрумва, че докато злото трябва постоянно да се оплодява, доброто, добродетелите са безсмъртни. Порокът вечно се прикрива с нов, привлекателен и жизнен лик, докато добродетелите, за разлика от всичко друго на света, са вековни."

" Много е лесно от леност и слабост да се хвърлиш в скута на божеството и да кажеш: "Нищо не можах да сторя, така било писано." Помислете обаче за величието на избора! Тъкмо той прави човека човек."
"На изток от Рая" / Джон Стайнбек/

сигурен





 

# 654
# 655
  • Мнения: 147
"Когато вече не сме способни да променим една ситуация , се изправяме пред предизвикателството да променим себе си "

Виктор Франкъл

# 656
# 657
  • в 1001-та нощ
  • Мнения: 11 688
Бавно научавам, че не трябва да реагирам на всичко, което ме дразни.

Бавно научавам, че не трябва да наранявам тези, които са ме наранили. Бавно научавам, че може би върховният знак за зрялост е напускането, вместо разчистването на сметки.

Бавно научавам, че енергията, която е нужна, за да реагираш на всичко лошо, което ти се случва, те изцежда и ти пречи да виждаш хубавите неща в живота.

Бавно научавам, че няма да се харесам на всички и че няма да накарам всички да ме третират по начина, по който аз искам и в това няма проблем.

Бавно научавам, че упоритите опити да "спечеля", когото и да било, са загуба на време и енергия и те оставят само празнота.

Бавно научавам, че липсата на реакция не означава, че за мен нещата са наред, просто означава, че избирам да се издигна над това. Избирам да взема урока, който ми е предоставен и да го науча.

Избирам да бъда по-големият човек. Избирам душевното спокойствие, защото имам истински нужда от това. Не ми трябва повече драма. Нямам нужда от хора, които ме карат да се чувствам сякаш съм недостатъчно добър. Не ми трябват спречквания, спорове и фалшиви връзки. Бавно научавам, че понякога мълчанието казва всичко.

Бавно научавам, че реагирането на неща, които те възмущават, дават някому власт над твоите емоции. Не можеш да контролираш действията на другите, но можеш да владееш своите реакции и това, как да се справиш с предизвикателствата и как и доколко искаш да ги приемеш лично.Бавно научавам, че през повечето време, тези ситуации не казват нищо за теб, но много за отсрещния човек.

Бавно научавам, че може би всичките тези разочарования са просто там, за да ни научат как да обичаме самите себе си, защото това ще бъде бронята и щита, от които се нуждаем, срещу хората, които се опитват да ни принизят. Те ще ни спасят, когато хората се опитат да разклатят увереността ни, или когато се опитат да ни накарат да се чувстваме нищожни.

Бавно научавам, че дори и да реагирам, нищо няма да се промени, няма внезапно да накара хората да ме обичат и уважават, няма магически да промени мнението им.

Понякога е по-добре нещата да се оставят на произвола на съдбата, да пуснеш хората, да не се бориш в спор, да не искаш обяснения, да не преследваш отговори и да не очакваш хората да разберат защо мислиш по своя начин.

Бавно научавам, че животът е по-добре изживян, когато не го съсредоточаваш в това, което се случва около теб, а когато го съсредоточиш в това, което се случва в самия теб. Работи върху себе си и вътрешния си мир и ще осъзнаеш, че нереагирането на всяко малко нещо, което те възмущава, е първата съставка на щастливия, здравословен и пълноценен живот.

Автор: Рания Наим

# 658
  • I want it all and I want it now.
  • Мнения: 3 525
"Никой не може да каже какво точно те превръща в друг човек. Никой не може с думи да опише онзи тъжен и самотен период от живота ти, прекаран в ада.Няма рецепта как да се промениш. Просто оцеляваш или умираш." С. Кинг.

# 659
  • Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
  • Мнения: 8 850

Общи условия

Активация на акаунт