Определение за трудно дете

Ами изброените неща са си характерни за децата! При нас само пищенето по един час го няма. Като му се откаже нещо мрънкането е около минута и забравя. Знае, че не е не и че няма смисъл, но отчитам, че може би и характера му не е такъв, че да е мега настоятелен. Дори навън, когато му дръпнат някоя играчка от ръцете, не настоява да си я взима! За мен трудно е прекалено ревящото дете, прекалено тичащо и неслушащо, прекалено злоядо, както и прекалено инатливо. Иначе носенето на ръце и нежеланието да ходи е по скоро носещо болки в гърба, отколкото допълнителни нерви! 

Само как те разбирам.
Моето е на 3 и е същата работа, с разликата че поне спи нощем. Иначе също хленчи за щяло и нещяло, не иска да ходи изобщо, носим се или се вози в триколката.
По-трудно е за отглеждане , да , но се надявам да отминават тези периоди.

Не ти е лесно с такова детенце! Има и доста по-спокойни деца, така че не мисля, че проблемът е в теб.

Моят малкият е истинско бедствие. До скоро с ММ се смеехме, че става само за гората, но след безуспешен опит за лек преход в приятна и безопасна горичка, вече знам, че не сме и за там - намери единственото мочурище 1х1 м и се накваси стабилно. Наложи се аз да се прибера с него и да се подсушаваме и затопляме (беше си хладно навън, а той целият подгизнал).
Големият ми син също беше с характер, но се гледаше къде-къде по-лесно.

И аз много добре те разбирам, но моето е и злоядо (вкъщи може да не хапне нищо или да кара само на бисквити и кисело мляко) и инатливо. От описанието само мога да махна това за супер подвижно - предпочита кротките занимания Започна да спи след 2-та година, та поне това е малък напредък...сега се опитвам да го отуча от носене

Ами и моята съвпада с повечето ти определения по-горе и още други неща заедно с това, а е вече на 5, т.е някои неща са доста по-зле от вашите. Така, че да, трудно е такова дете.
Най-трудното за мен е това, че не спеше спокойно, до поне 3 и половина годишна, освен ритане, въртене, тя мрънкаше насън, събуждаше се за около час, два, пак лягаше и това всяка нощ. Понякога, когато имахме късмет, спеше 4-6 часа непробудно. Това ни умори хронично.
Аз преди обичах да ставам рано, сега мога да спя до 10 дето се вика, само да ме оставят!  
На 5 е и става в 7-8 сутринта, без значение празници и делници, тя на градина ходи (но силно казано, защото е до обяд и защото отива в 9), но ранното ставане си и е от малка!
По другите точки - за тръшкането и пищенето, оставяй да го прави, не мисли за хората, нека се тръшка и да види, че не минава пред теб номера й. Някъде там си изтървала нещата и за да го прави системно, значи ходиш и я вдигаш и й говориш, но не го прави! Просто тотално я зарежи, ако трябва избери приятелка по телефона и си говорете, ако трябва скрий се и чакай. Ще ги разреди тези тръшканици по земята, докато престане, това се преодолява.
По въпроса за скачането и енергията, от това спасение няма и моята е най-енергичната на света! При нас е добре за спорт, мога да я запиша на всичко, при вас е рано, но й вземи баланс колело, скутер или каквото там обича да го бута навън, дъжд, студ, няма значение, ще се измори максимално, топка и т.н. Не я оставяй да изразходи енергията у дома. Моята до скоро не желаеше да се прибира, сега е почнала някакви обяснения, че иска да седи вкъщи, но няма кой да я остави!  
Успех!
Ние доста сме изпуснали нещата с лиготията, т.е тя моята не се лигави по детски, ами ни говори едни сериозни неща (не искам такива родители, няма да ви простя, отивайте си...и т.н) и се сърди, просто всеки ден се сърди и е ужасна, но да се надявам, ще й мине и това да е период.

Благодаря ви за отговорите !   Просто почнах да се чудя "Абе аз ли нещо не се справям както трябва?"
Доста живо и подвижно дете имам и неспящо , но засега удържам фронта и не нервнича пред него или мъжът ми. Това със злоядството не бива да ви притеснява , ако килограмите на детето са в норма. Така поне знам аз.

И друго - ти баща ти майка ли си? Давай го това дете на баща му за 2-3 часа, почивай си при всяка възможност, моя беше много вглъбен и се месеше във всичко, до 3-тата й година я гледаше колкото мен почти хах. Имам предвид, че наистина времето с детето и то такова може да е изморително освен приятно, както и че то има 2-ма родители, които да разпределят нещата, поне уикенда, ако не става през другото време. И баби/дядовци, лели, каквото имате.
Нашата като станеше в 5:30, 6 сутринта и я давахме на наличната прабаба, докато се наспим поне до 8! 

Коментар от преди седмица:
"Мамо, дълбоко съм засегнат и разочарован от вас! Ще си потърся други родители!"
Аз  "Защо, драконче, какво сме ти направили?"
"Всеки ден ходя на работа в детската градина, а батко го оставяте си ходи на училище и да се прибира по тъмно" - батко му свършва в 19:20 и докато се прибере обикновено става 20:30-21:00 ч.

Разговорът се води от дете на 4,5 г. От сега се плаша какво ли ще е на 15 .

Дамм, значи не съм сбъркана Ще си свиркам и ще чакам да порасне. Мъжът ми, Слава Богу, също доста ми помага. Интересното е , че при баба си е кротичка. Явно разбира , че жената няма много сили да търчи след нея (рядко я оставям при баба й, само ако се налага , не закономерно). Странни същества са децата на тази възраст (полу бебета , полу деца)

Аз да не ви плаша, ама моите кукундрели са вече на 7.....и няма изгледи за оправяне... Както преди бяхме питали един приятел, докога ще е така и той ни отговори:" Ами до 7...после свикваш". И май, май ще се окаже прав....
Всъщност има напредък...поне не ни будят докато щъкат по сред нощите....Ама събота и неделя:"Мамо, ставаййй...светло е", а то е например 6.....
Скачането, караниците, тичането.....няма сила на земята, която да ги накара да спрат...и комшията се качва да ни/им прави забележка...резултата...една вечер кротки и от другата всичко по старому. Опитвала съм как ли не....и с обяснения(пришки ми излезнаха за тия 7 години), и с наказания...и с каране, е не става.....Дребни упорити овенчета си имам  А иначе реплики от сорта на " Една майка не прави така с детето си" или "една майка трябва да прави, каквото поиска детето" ме докарват до тих ужас...

Все едно за нашето диваче пишеш,ама то нашето и злоядо .И той не ходи,а го носим и пищенето му е на ниво,добре,че сме в къща,че иначе не ми се мислеше.Грешката не е в теб,аз в повечето случаи го игнорирам и действа,оставям го сам в стаята и се кротва.

Благодаря ви за участието в темата !  Няма да го мисля повече този въпрос!
На живо обикновенно майките се хвалят с децата си и ако споделя , че имам проблем , ми дават съвети , все едно нещо грешно правя. Явно задълбават много на тема "детска психика" и търсят проблеми там , където няма и то по моя вина (щом аз възприемам нещото като проблем). Пример - "Не спи спокойно." , отговор - "Взимай я при теб в леглото и ще спи спокойно, при мене това подейства" , резултатът обаче е , че пак не спи спокойно , ами и ни наритва едно хубаво, въртейки се в леглото. Та вече примиренчески съм се отказала да търся решение на проблема.

И моето е от същия модел.
Само че спеше нощем, винаги и само в нейното легло.
Но тя не понася някой до нея.
Характер!

хаха, е, ако говорим и за добри страни - моята пък поне си яде доволно 

Иначе съвети околните винаги могат да дават, всякакви ги има, мен от две срещи една ме закова: води детето на психолог 
Щото нейното видиш ли е супер ляме и заспала гана, а моето повредено, че има енергия 
Както и да е, не се впрягам реално, но наистина оценки не може така да се дават и си има диванета. И като върне човек времето назад, децата са отражение и то в по-голяма степен на родителите си - аз и мъжът ми сме били диванета също, нашето баш диване 

Моята иска куче сега супер настойчиво, от 1 година пробва само, но от два дни реве буквално, стяга си багажа в сак и ни напуска за "по-добри родители"...не знам вече какво да правя, майка ми вика вземи едно куче, ама то така ли се прави, да не е играчка, не искам куче аз...йорки, да го водела за каишка, купили каишки и влачи на баба си котките с тях, ако ви покажа снимки ще изпопадате от смях (или ужас!!) завързани котки за кучешки каишки...