Моята тъжна история!

  • 42 846
  • 40
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 77
Здравейте на Всички! Искам да ви споделя моята болка и тъга.Прочетох всички истории в групата и видях,че има много майки,които са изгубили дечицата си.Ще ви разкажа моята история на кратко.До скоро бях най-щастливата бременна жена,очакваща първата си рожба.Бременноста ми вървеше нормално без никакви проблеми,термина ми беше за 29 този месец,но моята принцеса избърза и на 7-ми се роди,но за съжаление живя само няколко часа.Всичко стана толкова бързо,както й нямаше нищо,така изведнъж ми съобщиха че бебето е много зле и няма да живее.Светът ми се срина,от този момент не знам дали е нощ или ден.Нямам сили да живея.Сега чакаме резултата от аутопсията,казаха само че се съмняват за вроден дефект на сърцето.Не мога да си простя,че детето ми го няма вече.Крепи ме мисълта само за друго детенце,само това ми дава сила да живея.Извиняваите ако съм ви отегчила с моята история,знам че има много други за съжаление,като мен,просто исках да споделя за да ми олекне.

# 1
  • благоевград
  • Мнения: 34
Савина0303 Много съжалявам за загубата ти. До болка ми е познато какво е да загубиш първата си рожба. Няма какво друго да ти кажа освен да бъдете много силни.Подкрепяйте се, и така по-бързо ще мине времето за изчакване и в един момент ще бъдеш бременна отново и дори ще се питаш кога мина това време. Живи и здрави само. Но надеждата да гушкаме живо и здраво бебче е по-силна от всичко. Прегръдки.

# 2
  • Мнения: 77
Много Благодаря за подкрепата,наистина в този труден момент е хубаво даа я имаш

# 3
  • Мнения: 2 472
Подкрепа от още една майка, родила мъртвото си дете.
Савина, миличка, напълно те разбирам, прегръщам те и страдам с теб...
Но, помни! Ще дойде ден, в който ще плачеш от радост като гушнеш живото си и здраво дете и ще искаш още и още деца, за да запълниш поне малко загубата, която имаш! Желая ти го от сърце! Hug

# 4
  • Мнения: 77
a_tita думите ти наистина са прекрасни.Дай Боже всички,които сме загубили дечицата си да изпитаме това неописуемо чувство да станем отново майки на едни неверотни дечица

# 5
  • Мнения: 3 166
Савина, съжалявам за преживяната загуба! От опит знам, че каквото и да кажа, няма да олекне! Нужно е време. Не че то ще те накара да забравиш. Ще те научи как да приемеш загубата.  Ще дойде ден, в който неусетно ще започне нов етап от живота ти - свързан с мечтата за нова бременност и така желаното бебче. Когато гушнеш това бебче, а то със сигурност ще стане един ден, животът ти ще придобие смисъла, който сега изглежда изгубен. Говоря от опита на жена изгубила две бебета заради скрита инфекция - момиченце, което почина след раждането и момченце, което почина в мен. Днес се радвам на две прекрасни деца и благодаря на Бога за тях. Вярвам, че и при теб този ден ще дойде. Не губи вяра и ти! Hug Насреща сме, когато имаш нужда да говориш!

кога излизат резултатите от аутопсията?

# 6
  • Мнения: 77
Благодаря за подкрепата и много съжалявам за твоята загуба.Мъката наистина е много голяма,човек много трудно се възстановява след такава загуба.И аз точно не знам кога излизат резултатите защото когато попитам те казват другата седмица,само отлагат.Но така е в нашата държава.

# 7
  • Мнения: 3 166
Попитах, защото от опит знам, че е добре да имаш тези резултати, колкото и тежки да са. Първо, защото отговарят на  въпроса защо се е случило. Второ, защото може да те насочат към необходими изследвания и така да се работи за безпроблемна следваща бременност.
А за емоционалното възстановяване - наистина е нужно много време. Но, вярвай ми, със сигурност ще дойде ден, в който животът отново ще има смисъл. Прегръщам те силно! Hug

# 8
  • Мнения: 77
Да аз точно затова само звъня и питам за документите,защото искам да разбера защо моето момиченце почина и искам да си направя нужните изследвания за да не се повтори

# 9
  • Мнения: 199
savina1303 Много съжалявам за загубата ти.  Hug Нашите резултати си получих след повече от месец.Дано при теб не е така.

# 10
  • Мнения: 77
Здравейте,днес получих резултатите детенцето е имало синдром на Даун ,сърчицето му се е било развило на половина затова и е починало,защото не са можли да го увладеят.Лекарят при който ходих да консултация и на фм не е огледал изобщо тези неща.Много съм тъжна,страх ме при втора бременост да не се случи същото.В рода ми няма такива аномалии,но казват че това се получава при оплождането.Но никои не ми каза какви изследвания трябва да и направим с мъжа ми преди да решим да правим опити.Моля някои от вас ако знае нека да сподели.Благодаря ви от сърце за подкрепата

# 11
  • Мнения: 1 935
Савина, прегръщам те. И аз съм майка на едно ангелче. Тъжно е и е трудно. Страх, гняв, вина, тъга и усещането, че не просто не знам как да продължа живота си, а и не знам дали искам да го продължа...  Всичко това е част от болката. Много жени са преживели загуба и са намерили сили да продължат, ще намерим сили и ние.
Можеш да напрвиш консултация с генетик в национална генетична лаборатория  в Майчин дом, консултацията е безплатна и на много добро ниво. Там най-добре ще те насочат какви изследвания може да направите. До колкото знам някой двойки правят изследването кариотип, то може да посочи наличието на генетични предпоставки за хромозомни проблеми. Но мисля, че често синдрома на Даун се случва случайно. Съществува Пренатест, който се прави в много ранна бременост, има варианти с хорионбиопсия, амниоцинтеза, а има и възможност за зачеване с предимпалтационна диагностика. Медицината е напреднала... не се тревожи за следваща бременост.
В тежки мигове си повтарям - "Най-тъмно е преди зазоряване". Кураж.

# 12
  • Мнения: 77
Много Благодаря наистина за силите,които ми давате.Много съжалявам за всички майки,които са загубили дечицата си.Няма такава болка,не може да се сравни с нищо.Трябва да продължиме напред,но е много трудно.А искам да попитам понеже аз не съм от София трябва ли да се обадя някъде за час,за този генетик,защото знам че има само в Майчин дом.Мила стеличка знам,какво чувстваш,защото и аз не знам дали искам да продължа,но трябва да сме силни,нямаме избор

# 13
  • Мнения: 1 935
Ето това намерих като информация
- Националната Генетична Лаборатория се намира на 14 етаж на СБАЛАГ "Майчин дом", София, ул.Здраве 2.
На етаж 2 на ниското тяло на СБАЛАГ "Майчин дом" (кабинет 212) се намират регистратурата, манипулационната, получаването на резултати и кабинетът за генетични консултации.
- Работното време с пациенти е от 8:30 до 14:00 ч.
- Телефони за контакт: 02 9172 468; 02 9172 469.

Ние отидохме на място сутринта, почакахме малко и ни приеха за консултация, не сме записвали час, защото ни казаха, че не записват. Консултира ни  Проф. Савов - обясни ни всичко и е добър човек. На няколко пъти ми се е налагало да му звъня след консултацията и винаги ни е съдействал. Иначе генетици има и на други места.

Успех.

# 14
  • Мнения: 77
Много Благодаря за информацията Hug

# 15
  • Мнения: 372
Савина много съжалявам за болката ти... Разбирам те напълно, аз родих моето бебе мъртво и се оказа че и тя е била със синдром на Даун.От тогава минаха 5 месеца и ние вече се борим за нова бременост.
Бъди силна за да се пребориш със страха от нова бременост..... Знам какви мисли ти минават през главата  аз преживях същото.... Hug

# 16
  • Мнения: 14
Здравейте на всички и от мен. И аз споделям вашата съдба на майка загубила бебенцето си на 24 дена. Случи се преди месец и половина. Аз може би съм късметлийка че вече си имам едно живо и здраво момченце на вече 6 годинки, но не ми е по лесно да преживея загубата. Не знам защо но сякаш колкото повече минава от трагедията на мен ми става по трудно. Може би защото все по ясно осъзнавам какво се е случили, не знам....
Реших да пиша тук, да опитам дали така ще ми стане по лесно, да чуя как вие се справяте. Кажете ми как да продължа? Не искам да натоварвам семейството си и най вече детето с моята мъка, опитвам се да съм силна заради него но ми е все по трудно. Нали с времето трябва да става по - лесно, но не става....

# 17
  • Мнения: 77
Здравей миличка аз съм авторка на темата,много боли много тъкмо преди малко си мислех ,че на 7 септември щеше да стане на 3 месеца,моята сладка  Вики.Всеки ден се питам какво ли щеше да е вкъщи с нея,какъв ли щеше да е живота ни.Имай опора в другото си детенце,аз броя дните да се минат и да започнем опитите за друго,само това ме държи жива,нищо друго.Страх ме много,но желанието да имам детенце е по силно от страха.Няма да забравим никога нашите слънчица,животът понякога ни подлага на изпитания,но явно ги дава на нас защото сме силни.Само хора,като нас знаят как се чувстваме.Дръж се заради твоето детенце и семейството.Бъди силна,само това можем да сторим

# 18
  • Мнения: 14
Добро утро момичета! Знаеш ли Savina и нашият малък Никола на 8 - ми септември щеше да стане на 3 месеца, но явно не е било писано. И аз броя дните до момента, в който отново ще съм бременна. Имен ме е страх дали всичко ще е наред, но няма да се откажем. Но никой не може да ми каже дали трябва да си направим някакви изследвания аз и мъжа ми, за да знаем каква е причината за случилото се. При нас проблема беше че бебчо се роди с най - тежката вродена сърдечна малформация. Ние нямаме близки със сърдечни проблеми, бременността ми беше без проблеми и усложнения и никой не знае защо се случи така. Това ме измъчва много, не мога да проумея защо  Cry

# 19
  • Мнения: 77
Миличка и моето момиченце беше с вроден сърдечен порок,направихме си кариотип сега чакаме резултата,мога да ти дам повече информация ако искаш.Ако те интересува пиши на лични.Имай вяра...всичко ще бъде наред

# 20
  • Мнения: 71
Силвана мн съжалявам за това което ти се е случило Hug.Моето бебе почина миналата година на 22 април даже неможах и да го видя живя само няколко часа казаха ми че било от сърцето,ние не пожелахмае аутопсия. Родих със секцио и сега пак съм бременна в шести месец.Не се отчайваите и действайте всичко е късмет и каквото ни е писано неможем да избягаме от него.Каквото и да правим.А всъщност ти каде роди ,аз в Торакс Пловдив.

# 21
  • Мнения: 14
Meri стискам палци всичко да е наред сега и ти пожелавам едно здраво бебче на финала. Кажи моля те, правихте ли някакви изследвания преди да забременееш този път?

# 22
  • Мнения: 71
Не никъкви изследвания не сме правили,сега правимФМ на бебето и се надяваме този път всичко да е наред.

# 23
  • Мнения: 71
Първо минахмеБХС после4д и след2 седмици ФМ ,за сега всичко е наред дано и занапред да е така.

# 24
  • Мнения: 14
Мери и аз правих ранен скрининг и после ФМ с доплерово изследване, но моя съвет е да направиш ФМ в София, там където да ти направят и ехокардиограф на бебето, защото при обикновен ехограф на ФМ не се виждат всм. Поне така беше при нас, не видяха приблема на ФМ. Стискам палци всичко да е ОК.

# 25
  • Мнения: 77
Миличка съжелявам за случилото се,аз съм сигурна,че този път всичко ще е наред,аз раждах във Враца,но живот и здраве ще ходя само на София тук няма да ми стъпи крака повече.И аз съм решила да правя задължително ехокардиологичен преглед ако забременея пак при специалист

# 26
  • Мнения: 14
 Мили мами, споделянето тук сякаш малко ми помага, по лесно е от колкото да говоря с когото и да е. Като заговоря за това много се натъжавам и сълзите ме задавят и не мога да си кажа всичко което ми е на сърцето. А то боли, много, много боли. Сякаш никой не ме разбира, чувствам се слаба и безпомощна. Искам нещо да направя за да ми олекне поне малко, но нищо не ми помага. Не знам какво да направя. Само се карам на детето и на мъжа ми защото всичко ме дразни. Вместо да сме по сплотени и да се подкрепяме ние започнахме да се караме повече. Не знам до кога ще е така, но това много ми тежи. Не стига всичко останало, сякаш ми е малко това което се случи ами трябва още да страдам, до кога, колко още ще издържа не знам. Вече почвам да се предавам. Кажете ми как се справяте вие?

# 27
  • Мнения: 29
Аз живея в Кипър и тук ни задължават да ги правим тези изследвания за Даун на третия месец се правят от бременността..  това е в БГ нама кой да каже..  съжалявам много.,прежияяла съм го много пъти със сестричката ми на нея и умираха децата до 9 месеца ражда ги и умират, знам какво е как боли.. пожелавам ти да имаш здраво детенце Simple Smile

# 28
  • Мнения: 77
Благодаря,а сестра ти някакъв проблем ли има защо се получава така при нея Sad

# 29
  • Мнения: 29
Благодаря,а сестра ти някакъв проблем ли има защо се получава така при нея Sad
да, откриха и тумор в корема, в 9 месец умираха 4 бебенца..  тумора се хранеше от бебетата и няколко дни преди раждането спираше въздуха това беше обяснението на лекаритеот майчин дом.. Sad

# 30
  • Мнения: 77
Много,много съжелявам,надявам се всичко да е наред със сестра ви,никой не заслужава такава болка.Нищо не боли повече,от загубата на рожба

# 31
  • Мнения: 14
Здравейте момичета, къде се изгубихте, всички добре ли са? Кажете какво се случва и как сте.

# 32
  • Мнения: 4
Здравейте, мили майки на англечетата ни който бдят над нас! Аз също загубих първата си така чакана рожба зачената инвитро от 3 опит!! Бях неупосуемо щастлива бях полудялааа от радост беше се збъднала дълго чаканата ми мечта! Бях и притеснена доста по време на бременноста ми ходих много често на екограф и всичко си беше ок! Докато в 30 г с ми казаха че съм с повече околоплодна течност но нямало да има проблем!!! Стигнахме до 32 и 6 дни.. Скоро наближаваше секциото ми  Sad и в черния 31 август аз седях на дивана и се разплаках силна болка и мъка сви душата ми - аз имам апарат с който следя тоновете) и като сложих доплера тя нямаше пулс! А 1 час преди това ме риташе силно Sad не искам да си припомням какво преживях! Няма и причина за смърта няма аномалий няма нищо!! Само повече вода и можеби се е задушила но и аутопсията и това не потвърди защотото няма следи ит задулаване!  Родих си мъртвата дъщеря секцио !! Дори не я видях а и сякаш по добре! А сега сега незнам жива ли съм! За какво да живея къде е Божидара моята малка кукла Sad как да продължа живота си незнам! Опитвам се да си дам сили но не мога! Дали изобщо ще забременея отново и какво ще се случи тогава! Ацка болка е Sad разбирам всички вас напълно и мога да кажа само да се молим на Бог да върне душичките на починалите ни деца!!

# 33
  • Мнения: 77
мила Вики каквото и да ти кажа няма да намали болката,нито ще върне нашите ангелчета.Животът е много несправедлив,понякога ни подлага на изпитания които са ужасни.Няма по голяма мъка  от нашата.Тряба да се държим заради хората които ни обичат,аз вярвам че ще си върнем загубеното

# 34
  • Мнения: 14
Ох мили майчета, мила Вики, съжалявам за случилото се!

# 35
  • Мнения: 129
Здравейте мили момичета, и аз съм една от вас с тази жестока орис. Минаха два месеца откакто родих мъртвото си ангелче в 39 седмица. Болката е голяма, неутешима,  само мисълта за нова бременност ме държи, но времето сякаш е спряло. Крепи ме 4годишния ми син, който най добре ме разбира. Снощи като му казах, че много го обичам и само него си имам, той ми отговори, мамо не умирай!  Cry И да наистина имам моменти в които съжалявам, че господ не ме прибра при себе си, заедно с моето момиче. Как да спра сълзите и това чувство в гърдите ми? Ще бъда ли пак някога щастлива? 

# 36
  • Мнения: 77
Миличка знам колко ти е трудно,живота понякога е несправедлив.След лошото идва доброто,само потърпи.Знам че господ ще ти даде друга рожба,само имай вяра

# 37
  • Мнения: 1 935
Бебе 87,
Съжалявам.
Тежко е, много е болезнено да си отделена от любимата си рожба. Разбирам те, много ми е познато това усещане и не съществуват думи за утеха.
Вярвам че господ ни е оставил тук, защото има нещо,което трябва да свършим на тази земя.
Нашите ангелчета винаги ще живеят в сърцата ни. А когато и нашето време дойде, пак ще бъдем заедно, но явно сега имаме неща за вършене тук на земята.
Потърси начин да изразиш любовта си към твоето ангелче като направиш нещо красиво.

# 38
  • Мнения: 4
Здравейте момичета, пиша с голяма болка в сърцето за всички вас с моята съдба...

Преди почти година, два дена след втория рожден ден на дъщеричката ми, се роди нашият син и почина неочаквано след раждането, след 13 часова борба на цялото неонатологично отделение, начело с моята леля (тук ще кажа, че само благодарение на доктора, който ми направи плановото секцио двете деца не са на една дата, тъй като той категорично отказа да е така, въпреки нашето настояване). Шокът беше невероятен за нас, защото никой неочакваше такъв развой със здраво, право бебе.

След поредната тежка бременност за мен, в 38 г.с. (второ секцио), се роди момченцето ни и както всичко беше наред се оказа, че има белодробна хипертуния и в следствие на масивен кръвоизлив си отиде от този свят след 13 часа живот само. Диагнозата беше идиопатична белодробна хипертуния, защото за нея причина не бе открита.

Близо година по-късно все така нямам желание за живот, не съм майката на детето ми, която трябва да бъда, защото мъката бавно ме убива, ден след ден. Крепи ме мисълта, че ще забременея пак, само това виждам като някакво спасение от този ад, но след две забременявания от първия път, сега има само спънка след спънка всеки месец, а бебе все още няма. Още по-лошото е, че мъжа ми трябваше още след раждането на бебето да почне лечение, за да не стане инвалид за цял живот (има нелечимо заболяване, което само това биологично лечение до живот може да го поддържа, за да няма фатални последствия), а почне ли това лечение няма право да има деца повече. Времето ни почти изтече, а резултат никакъв, почти изгубих надежда вече, понякога имам чувството, че живея в някаква нереална реалност, чувствам се безсилна, обезверена и ме боли най-много, че в даден момент, това ще се отрази зле на дъщеричката ми, която расте и почва да разбира все повече и повече какво се случва около нея  Cry!

Последна редакция: чт, 27 апр 2017, 02:23 от Vsimova-raeva

# 39
  • Мнения: 1 935
Vsimova,
Прегръщам те силно😢, знам какво е да загубиш дете и колко силно след това желаеш да имаш дете, да си върнеш поне частица от загубеното щастие...
Не знам защо, но познавам и други жени, които след загуба не са можели да забременеят известно време, а после си имат дечица. В една книга пишеше, че според източните религии е добре да се изчака една година преди следващо зачеване. Това изчакване било добре за душата на починалото дете. И именно заради това било възможно да не могат да забременеят двойките непосредствено след загуба.
Щом сте притиснати от времето, може да замразите сперма и след време да опитате ин-витро.
Болката е огромна и все пак нашия път на земята продължава и се опитваме да го изживеем възможно най-добре.

# 40
  • Мнения: 4
Steli4ka S,

Не знаех за този период от една година, но като го написа се сетих, че повечето познати и приятели около мен, казваха едно и също, че са забременели година след това, правеше ми впечатление, че се повтаря това "година", но не му отдавах много значение. Малко са тези забременели почти веднага или месеци след това, а няколко даже са забременели малко след това, направили спонтанен аборт и забременели пак около годината след трагедията.

Момичета, имали такива от вас, които вече забременяхте успешно след случилото се? Ако да, как се почувствахте след като забременяхте? Аз в момента намирам спасение единствено в бременност, но страхът да не се повтори ме убива, ако знаех причината нямаше да е точно така, но неизвестността, което само по себе си е гаранция, че вероятност да се повтори винаги има (след като нито лекарите знаят защо, нито това е нещо, което може да се диагностицира докато бебето е в корема), това че ако износя и родя, ще стане ясно едва тогава дали бебето пак е със същия проблем, просто е пълен кошмар за мен!

Последна редакция: вт, 09 май 2017, 23:56 от Vsimova-raeva

Общи условия

Активация на акаунт